Реферати

Япония е развита в стопанско отношение страна. По брутен национален продукт отстъпва само на САЩ, но в редица отношения я превишава. На страната се пада 10 % от промишленото производство на света.
Въпреки поражението й през Втората световна воина, когато нейните градове бяха разрушени от въздушни бомбардировки тя бързо се съвзе и далеч надмина довоенното равнище на икономиката. Японското икономическо чудо е истински стопански феномен. Част от причините за неговото проявление са: единна нация с единен език, с религиозна свобода, с минимални разходи за въоръжаване, с редица национални нравствени добродетели- усърдие в работата, ученолюбие, дисциплинираност, високо чувство на отговорност пред колектива, класа, фирмата, общината, икономическа и екологична култура, технически прогрес и технически чудеса, склонност да взема всичко най-хубаво от света, висока организация на труда.
Брутния национален продукт на страната възлиза на 4 963 590 млрд. долара, почти два пъти по- голям от този на Германия, 18 пъти по-голям от южнокорейския. На глава от населението се падат 39640 долара годишно – трето място след Люксембург и Швейцария.
В териториално отношение се забелязва голяма концентрация на промишленото производство. Формиран е огромен промишлен район на тихоокеанското крайбрежие, който съставлява 40 % от територията на страната, но произвежда 80 % от промишлената продукция на Япония.
Енергетика Следвоенната индустриализация е съпроводена с бързо развитие на енергетиката и с преструктурирането й. Поради ограничена енергийна база, която не задоволява и половината от потребностите, рязко нарасна потреблението на вносни горива – 90 % от тях се внасят. През 1990 г. Япония внесе за развитието на енергетиката си 300 млн. т нефт при собствен добив 700 хил. т. В структурата на енергосуровинния баланс преобладават нефтът природния газ – 65 %, следван от въглищата – 23 %, водата – 7 %, дървесината – 3 %, и др. енергоизточници – 2 %. Тя е трета по мощност на петролни рафинерии – 249 млн. т. капацитет (след САЩ и Русия).
Съвместно с англо- холандската “Роял дъч шел“ “Мицубиш” извършва проучвания на нефт в шелфовата зона на Японско море.
По производство на електроенергия (992 млрд. квтч – 1995 г.) Япония заема второ място в света – след САЩ. Страната има над 100 електроцентрали, от които 25- атомни с 51 реактора. По- големи от тях са: “Муцу”, “Онагава”, “Окуме”, “Фукусима”, “Токай Мура”(първата АЕЦ, построена през 1965 г.), “Хамаока”, “Фукуи” и др.на остров Хоншу, “Генакаю” на остров Кюшу. В Найо функционира слънчева централа.
В структурата на електроенергийния баланс водещо място имат ТЕЦ (63%), следвоно от ВЕЦ (18%), АЕЦ (14%) и др.
Металургия По промишлената продукция отрасълът отстъпва само на машиностроенето. Той се развива на базата на вносни суровини – руди, кокс и метален лом. Това предопределя ориентацията на металургичните предприятия към тихоокеанското крайбрежие- около Осака, Токио и Нагоя (85 % от промишлената продукция). В този район е и най- голямото потребление на метал. Япония притежава най–мощните в света доменни пещи. Над 75 % от стоманата се произвежда в кислородни конвертори, поради което 25 % от внасяната суровина е метален лом. По общо производство на черни метали страната заема първо място в света – 102 млн. стомана, 100 млн. т прокат, 75 млн. т чугун.
Важно значение има металургичното производство в Китакюш. Извън промишленият пояс се намира най–големият център на черната металургия – гр. Муроран на остров Хокайдо около който се разработват най- значителните запаси на желязна руда в Япония.
Отрасълът е представен предимно от големи комбинати с пълен металургичен цикъл и с най-техническо оборудване. Производството е силно монополизирано. В челната десятка на частните производители на стомана личат имената на 4 големи концерна: ”Нипон Стийл” (първо място), “Нипон Кокан”(трето място), ”Сумомито Метъл” (шесто място), ”Кавасаки стийл” (седмо място). Япония изнася годишно около 30 – 35 млн. т стоманен прокат.
Цветната металургия възниква като производство на мед, олово и цинк. След Втората световна война се ускори производството на алуминий и сплави от цветни метали, но поради увеличаване на разходите за суровини и скъпата електроенергия предприятията не работят с пълните си мощности. Поради възникналите екологични проблеми една част от алуминиевите предприятия се изнасят в развиващите се страни.
Япония е най- големия вносител на медна руда, а същевременно дава 15 % от световното производство на рафинирана мед. Макар че задоволява 50 % от нуждите си от цинкова руда, страната дава 20 % от цинка в света. Японски капитали участват в Малайзия, която добива около 50% от калая в света
През 1996 г. в страната са произведени 1182 хил. т мед, 224 хил. т олово, 559 хил. т цинк. На второ място е по производство на никел.
Машиностроене Водещ отрасъл на японската промишленост. Страната произвежда около 15 % от машиностроителната продукция на света, в т.ч. над половината от корабите и роботите, над 1|3 от автомобилите, битовата електронна апаратура, тракторите. Машиностроенето е роботизирано, с чести промени на технологичните линии, лицензно, наукоемко. То се отличава с висока степен на монополизация: ”Тойота”, “Нисан”, “Хонда”, ”Мицубиши”, “Сони”, и др., са водещи фирми в световен мащаб.
Япония е водеща автомобилостроителна страна. Години наред тя беше абсолютен първенец. През 1990 г. Япония е произвела 14 480 800 автомобила. През 1993 г. САЩ си възвърна първото място. През 1996 г. Япония е произвела 10,4 млн. автомобила. От тях 7,8 млн. са леки автомобили (на първо място в света) и 2,6 млн. камиони и автобуси (второ място след САЩ). Най- важните райони и центрове на автомобилостроенето са Токио-Йокохама, Кавасаки, Нагоя, ТойотаСити, Хирошима и др.
Произвеждат се над 3 млн.мощни мотоциклети и над 10 млн. велосипеди. Страната е на първо място по строеж на кораби – 16 млн. бруторегистър тона –44 % от цялото световно производство. Основни корабостроителни центрове са Осака, Кобе, Нагасаки, Йокохама, Токио, Чиба и др.
Япония е на първо място по конструиране на промишлени роботи – над 200 хил. Страната на изгряващото слънце се слави с висококачественото си производство на компютри, калкулатори, видеокамери, копирни машини, касетофони, теле- и фототехника, битова техника – хладилници,перални и др. Производството на радиоелектронна промишленост дава 40% от общия обем на промишлеността. Основните обекти на машиностроенето са съсредоточени в Тихоокеанския промишлен пояс. Най –големи машиностроителни центрове са Осака, Кобе, Нагоя, (електротехника), Нагасаки (корабостроене), Тойота Сити (автомобилостроене).
Химическа промишленост След войната отрасълът претърпява структурни промени. Осъществява се преход от въглехимия към нефтохимия. Основните комбинати са разположени в крайбрежните части наТихоокеанския промишлен пояс. Произвеждат се етилен, полиетилен, поливинил, синтетичен каучук –1497 хил. т, второ място по производство в света, след САЩ. Изградиха се и смесени химико- енергетични и химико- металургични комбинати. Източно от Токио действа един от най- големите в света нефтохимико- металургичен комбинат Касима. Подобен функционира и в Нагоя.
Застъпени са всички подотрасли на химическата промишленост- основна, парфюмерийно-козметична, фармацевтична и др. промишлености. С производството от 90 млн. т цимент Япония е на второ място в света след Китай.
Лека и хранително-вкусова промишленост Центровете на традиционното важната текстилна промишленост са Осака, Киото и др. Прочути са японските копринени платове, от които се изработват скъпи кимона и други дрехи.
Япония е на четвърто място по производство на бира (след САЩ, Германия, Китай). Произвеждат се марките “Кирин”, “Сантори”, “Никко”, както и саке, уиски и други алкохолни напитки. Добре е застъпено роизводството на захар, цигари, консерви, млечни продукти. Най- известна марка за кисело мляко е “Мейджи”.
Селско стопанство Отличава се с растениевъдна и животинска промишленост. Растениевъдната продукция съставлява 2|3 от общата селскостопанска продукция на страната. Земеделието е високоинтензивно, механизирано. То изпитва затруднения от ограничените размери на обработваемите площи. Общо те заемат едва 15% от територията на страната. Нуждата от повече земи е предизвикала усвояване на стръмни терени и оптималното използване на земята.
Стремежът е бил Япония да задоволява нуждите си от основната храна – ориза. Той заема над 40 % от посевните площи. Годишният му добив е 13 млн. т, а на пшеницата – 1 млн. т. Количеството зърнени храни, технически култури, зеленчуци, плодове, цитруси- 1,7 млн.т (11 място в света), чай 86 хил. т (7 място в света) и др. не могат да задоволят нуждите на страната поради което една част от тях се внасят.
Това важи и за животновъдството. Страната разполага с относително малък брой едър рогат добитък- 5 млн., от които 2 млн. млечни крави. Най- големите ферми са на остров Хокайдо. В района на град Кобе, в планината на Рокко се отглеждат телета по специален начин (поят се с бира, а с масажирането им се получава много крехко и скъпо месо- кобеби). Броят на свинете е 11 млн. Бубарството дава свила, която поставя Япония на четвърто място след Китай, Индия и Северна Корея. Нараства значението на крайградското селско стопанство около големите градове в Тихоокеанския пояс със специализация в животновъдството, зеленчукопроизводсвото, овощарството и цветарството. На остров Хокайдо е застъпено млечното животновъдство и отглеждането на млечни култури..Традиционен район за отглеждане на ориз е японското крайбрежие на остров Хоншу, а за субтропичните култури- южните части на островите Кюшу и Шикоку.
Япония е на едно от челните места по улов на риба. През 1990 г. е била на първо място с улов 12,9 млн. т. През 1996г . с улов 6,6 млн.т. е на четвърто място след Китай, Перу и Чили. Лови се много селда, треска, сардина, раци, калмари, стриди. Събират се водорасли (морско зеле). Някои видове риба се ядат сурови (суши). Застъпена е аквакултурата- отглеждане на бисерни миди, стриди и др.
Транспорт Япония, заедно с Франция и Германия играе важна роля в развитието на модерен и високоскоростен жп транспорт. Дължината на жп линиите е 28 хил. км. В движение са 28 хил.влака в денонощие. Трансяпонската линия включва най- дългия тунел в света – Сейкан в протока Цугару между островите Хокайдо и Хоншу.
Първокласни са автомобилните пътища. Общата им дължина възлиза на 1 млн.км. В районите на градовете са изградени надлезите хауей- 30 – 50 м над земята. Автомобилният парк се състои от 45 млн леки, 20 млн. товарни коли и 250 хил. Автобуси, второ място в света след САЩ.
Морският флот на Япония възлиза на 18млн т. Като се изключи тонажът на страните с “удобни” флагове тя е на второ място след Гърция Голяма част от съдовете са големи танкери за течно гориво. Много оживено е корабоплаването във вътрешното японско море (Сато най кай). Япония има 15 морски пристанища, които са сред най- големите в света Чиба със 183 млн. т товарооборот е трето след Сингапур и Ротердам. Кобе със 171 млн.т е на пето място.нагоя е на шесто, Йокохама е на седмо Следват Кавасаки, Осака, Китаукши, Токио, Собейсенбоку, Йокаичи, Вакаяма.
Важна роля играе и въздушния транспорт.В сраната има над 30 авиолинии. Най- големи летища са Нагарита (Токио) и Осака.В Токио, Иокохама, Осака, Кобе, Нагоя, и Сапоро са изградени огромни метрополитени.Най- голяма е токийската гара Шинджуку.
Външноикономически връзки Япония е желан търговски партньор в западния свят. Тя заема трето място по външнотърговски стокообмен след САЩ и Германия. В структурата на износа преобладават машините и оборудването (65 %), металите(11 %), химическата изделия (12 %), текстилните, хранителните изделия и др., а във вноса – минералните суровини (40 %), екстилните и металургичните суровини, хранителните продукти и други.
Най-голям търговски партньор на Япония са САЩ (1|3 от стокообмена),с който държавата има положителен търговски баланс (внос – 187 млн. долара, износ – 264 млн. долара). Интензивни търговски контакти поддържа още с Европейският съюз, Китай, Северна Корея, Русия и др.
ИКОНОМИЧЕСКИ РАЙОНИ
Според възприетата през 70-те години схема в страната са формирани икономически райони обособени в две групи: Първата обединява най- развитите райони на Тихоокеаския промишлен пояс, който се дели на 4 зони на свръхконцентрация на производството (Кейхин-Кейо, Такьо, Хансин и Кикошу), а втората – относително по изостаналите периферни райони, заемащи североизточните, западните и южните части на страната.
По-късно в страната се възприе нова икономогеографска подялба. В Япония се откроиха три групи икономически райони. Първата обединява високоразвитите многофункционални райони на Централен Хоншу. В техния обхват е разположена основната част от промишления пояс. Тази група включва районите Канто (столичен), Кинки и Токай, в рамките на които се простира мегаполисът Токайдо. В тесни връзки с тях е районът Хокурику.
Втората група, заемаща югозападните части на сраната, е исторически най- древната област н японската цивилизация.Тя включва районите Тюкоку (Югозападен Хоншу), Кюшу, Шикоку и архипелага Рю Кю. Има индустриално- аграрна специализация.
Третата група се формира в Северна Япония- сравнително късно усвоена територия отличаваща се с динамично развитие.Тук влизат индустриално- аграрните райони Тохоку (Северен Хоншу) и Хокайдо.
Канто. Районът обхваща площ от 36,8 хил.кв.км (9,7 % от площта на страната). Той включва префектурите Ибараки, Тотиги, Гумма, Сайтама, Чиба, Токио, Канагава, Яманаши. Делът му в икономиката непрекъснато расте (1|3 от националния доход). Той не притежава собствена суровинна база, а разчита на вносни суровини. Отличава се с голяма концентрация на промишленото производство (23% от националното), на научно изследователки потенциал (34 % от научно- изследователския институти, 54 % от учените). Районът разполага с 28 % от автомобилният парк на страната. Степента на урбанизация е изключително висока- тук се намират най- големите мегаполиси в Япония с население над 30 млн.души.
Канто е специализиран в областта на машиностроенето (38 % от държавната продукция), металургията (28 %), химическата продукция (34 %). Тук се произвеждат 90 % от елктронно-изчислителната техника, 50 % от телевизорите и магнетофоните, 44 % от радио-апаратите и т.н. Главни центрове са Токио, Йокохама и Кавасаги.
Токио е столица на страната и главен стопански, търговско-финансов, културен, научна-изследователски и политически център. В предприятията му се произвеждат 10 % от промишлената продукция на Япония. Токио е най-големия град в света с 26 836 000 жители. Твърде характерна забележителност е Токийската кула, подобие на Айфеловата. Главната улица ”Гинза” е най-внушителната в света със светещи рекламни надписи и фигури. Районът “Акихабара” обхваща улици с множество магазини. Рибната борса “Цукенджи” е най-голямата по рода си в света. В града има много шинтоистки и будистки храмове. Най-голям е храма “Мейджи”. Тук императорският дворец, токийският университет и много други висши учебни заведения.
Недалеч от Токио е вулканът Фуджи. Районът Фуджи – Хаконе е обявен за национален парк.
Никко е известен национален парк с много вулкани, минерални извори, водопади, езера и старинни храмове. Една поговорка гласи: “Не казвай кеко (прекрасно) ако не си видял Никко”.
Йокохама е разположен близо до столицата. Наричат го ”Спалнята на Токио”. Той е голям пристанищен, търговски, промишлен, културен и просветен център. Специализира се в производството на химическа и нефтохимическа продукция, на черни метали, транспортни и електротехнически машини, на целулозно-хартиени изделия и др.
Кавасаки (1 млн. жители) е център на нефтохимическата промишленост, на тежкото и електронното машиностроене. Все по-голямо значение придобива атомната промишленост.
Кинки. Раъжнът заема 27.3 хил. кв. км в рамнинните югозападни части на остров Хоншу. Включва префектурите Сига, Киото, Осака, Нара, Хиого, Вакаяма. Той е на второ место по промишлено значение. Дава 17 % отнационалния доход на Япония. Районът е специализиран в производството на електротехнически и електронни изделия (20 % от държавното производство), на транспортни машини (25 %), на черни метали (30 %- първо място в страната), на нефто- и въгле продукти. Развива интензивно крайградско земеделие и животновъдсвос месо-млечно направление.
Главен град на района е Осака (10 млн. жители), сравняван по икономическа мощ единствено с Токио. Осака (Нанива) е известен като “Японска Венеция”, “Японски Манчестър”, “Японски Шефилд” – заради канали, текстилната и металургичната си промишленост. Внушителна историческа забележителност е замъкът на Осака в типичен японски стил. Върху площ, отвоювана с насипи от морето, е изградено голямо модерно летище. От него се извършват денодощно по 350 международни и 170 вътрешни полета. Аерогарата обхваща 4 хотела, 24 ресторанта, магазини жп гара, еднорелсова жп линия. Дело е на италианския архитект Ренцо Пиано, който твърди, че техническата култура на днешна Япония е чудовищно ефикасен, без да е в противоречие с древността, с традицията.

Етикети: курсова по география, реферат за Япония, реферат по география, реферат по икономика