Реферати

01. Потенциални участници на 3G пазара

3G системата може да предава на разстояние едновременно и данни и глас. И въпреки, че ще бъде трудно да носи приходи от гласови услуги, имайки предвид, че там ще се състезава с GSM, може да се смята, че гласовата услуга е все още много важна за увеличаване на пазарния дял. За да увеличат нивото на навлизане на пазара, новите 3G оператори най-вероятно ще предлагат гласовата си услуга на много ниска цена и ще се опитат да привлекат и задържат новите си клиенти към далеч по-доходоносната услуга по предване на данни. В този смисъл именно 3G гласовата услуга може да се счита за потенциален двигател на ръста на 3G поколението. От друга страна механизмът на печалба от 3G data услуги все още не е ясен дори на операторите. За да покрият разходите по лицензи и нова инфраструктура те ще трябва да лансират наистина изключителни проекти, за да впечатлят клиентите. Услугите, които могат да бъдат предлагани на платформата на безжичния Интернет са твърде много. Веднъж задействана 3G системата ще предложи много по-широка конкуренция отколкото ранните безжични поколения. Традиционната вертикална интеграционна структура ще се разцепи, тъй като има как да се печели на всяко от нивата на доставка. Новите участници тук са позиционирани на ниските нива на предоставяне на услуги. Най-малкото операторите ще се нуждаят от изчерпателен списък от привлекателни продукти, за да имат успех на вече твърде наситения гласов европейски пазар, например. При тези условия предаването на данни е много по-комплексно оръжие отколкото гласовото предаване.
На 3G пазара операторите вече не ръководят играта. Идеята тук е, че много нови конкуренти ще навлязат през отворените врати на 3G системите. 3G предлага разходно ефективна и оперативно напреднала инфраструктура. Бариерите за навлизане трябва постепенно да изчезнат с все по-напредналото опростяване на оборудването за предоставяне на услуги. Полегатият модел на пазара позволява също така по-добра интеграция между модулите.
Като резултат телекомуникационните действащи лица вече няма да бъдат само от познатата производител – доставчик – оператор парадигма.
Операторите ще запазят по-голямата част от доставяното съдържание и ще действат като безжични доставчици на това съдържание (като ISP портали). Те първи ще успеят да набележат и въведат свой собствен микс от услуги. Но, както практиката, а и пазарната логика не веднъж е доказвала потребителите не обичат да се чувстват в капана на една единствена информационна система. Потребителски ориентираните оператори ще дадат пълна свобода на достъп до всякаква информация и така ще могат да идентифицират услугите, котиращи се най-много в създалата се ситуация.
3G операторите могат също да надградят разчетните си системи за приемане на мобилни плащания по схемата по която се извършват плащанията с кредитни карти. Те също могат да изземат плащанията по евтини услуги като паркиране или други, където се използват подобни монетни автомати. По този начин операторите ще разширят обхвата на дейността си и ще се състезават с банките и издателите на кредитни карти.
Производителите на мобилни телефони ще поставят свои икони в оперативните системи на устройствата (например икони на Майкрософт и Хотмейл на десктопа). И тук е трудно да бъдат ограничени потребителите до степен да използват малък набор от услуги. Опитите да бъдат “заключени” потребителите могат до доведат до дългосрочен негативен ефект върху ръста на приходи от услуги.
Все по-важно място заемат доставчиците на съдържание, били те локални или глобални. Мобилността означава и близост. Връзката с клиента на локална база или на база марка ще се отстоява на терена на глобалните доставчици на съдържание.
Глобалните марки винаги ще държат част от пазара, но местните доставчици ще увеличат дела си, защото ще предложат близки услуги като местни програми, трафик и прогнози за времето.
Мобилните банки изглежда ще бъдат важен сегмент от доставчиците на съдържание, тъй като ще бъдат важен двигател на развитието на “защитени” услуги. Банките ще се състезават с доставчиците в борбата за мобилните плащания. Те са също основно действащо лице, поради огромното влияние, което имат на пазара, благодарение на финансовите си инвестиции. Дори могат да надделеят над някои по-слаби 3G оператори, за да разширят системата си за мобилни плащания, върху тяхна платформа.
Един от най-обещаващите пазарни сегменти несъмнено е другото 3G – Girls, Gaming, Gambling. Фактът, че поверителността е дори по-висока при персоналните мобилните комуникации е мощно основание за успеха на този вид 3G услуги.
Така или иначе колкото повече е поверителността, толкова повече съществува и ефекта “Биг Брадър”. Операторите може да не са склонни да позволят на клиентите си да свалят “неадекватно” съдържание, дори когато имат голям икономически интерес от това.

02. 3G технологията и нейната експлоатация

Още през 1992 г. World Administration Radio Conference (WARC) определя пакет честоти (1885–2025 и 2110–2200 MHz), който ще се използва от третото поколение мобилни системи (UMTS). Това не бива да ви учудва, тъй като за цялостната подготовка, тестване и разгръщане на пълната инфраструктура е нужно съвсем немалко време. Като пример ще посоча следващото поколение мобилни мрежи, наречено 4G, чиито тестови изпитания вече започнаха в Япония. През 1992 г. повечето големи европейски оператори стартират и своите GSM мрежи.
След това International Telecommunication Union (ITU) започва процеса на дефиниране на стандарта за мрежи от трето поколение, а за Европа с определянето на UMTS се заема European Telecommunications Standards Institute (ETSI). През 1998 г. се сформира Third Generation Partnership Project (3GPP), на който е възложена задачата да продължи работата върху техническите спецификации1999-а е годината, в която ETSI Standardisation финализира UMTS Phase 1.
Основния юридически и административен двигател на UMTS в Европа е “Direction General XIII” на Европейското Правителство. Благодарение на нея, в началото на 90’те години много телекомуникационни компании бяха включени в изследователски формирования като RACE’II и ACTS. Предвидени бяха огромни изследователски фондове, защото новото поколение бе логично продължение на безспорно успешното второ. Европейското Правителство според обществените очаквания постави мобилната инфраструктура на първо място от спонсорираните от него инфраструктури. Този акт допълнително увеличи очакванията за новото поколение и се включи в дефинирането на мобилния пренос на данни като индустрия
Световната радиокомуникационна конференция е международен форум, който има за основна цел определянето на международно утвърдени правила и условия за използуване на радиочестотния спектър от различни радиослужби и е призван да способства развитието и въвеждането на нови радиотехнологии. С развитието на Интернет и нарастващите потребности от високоскорстно предаване на данни, първоначалната концепция на ITU за IMT-2000 еволюира до поставянето на допълнителни изсквания за ефективно обслужване в радиоинтерфейса на несиметричен трафик и до осигуряването на широколентови интерактивни услуги, т.е. до превръщането на IMT-2000 в глобална система за мобилни мултимедийни комуникации. Определянето на допълнителен честотен спектър за мобилни клетъчни системи от следващо (III-то) поколение (IMT-2000) беше един от ключовите въпроси на WRC-2000 за развитието на мултимедийните мобилни комуникации в глобален мащаб през следващите 10-15 години. Този въпрос е съществен елемент от политиката на Европейския съюз (EC) в областта на телекомуникациите за запазване на водещите позиции в мобилните технологии и преминаването от PC базиран достъп към Интернет, към високоскоростен достъп с преносими мобилни терминали.
Полученият на конференцията резултат, като цяло, е в съзвучие с европейския подход за въвеждане на UMTS/IMT-2000, който включва следните основни елементи:
• лицензиране на оператори за UMTS/IMT-2000 в „основните“ честотни ленти (Етап I „Начално изграждане на мрежите“ – до около 2005 г.);
• развитие и разширяване на мрежите за UMTS/IMT-2000 в честотни ленти от обхвата 2500-2690 MHz (Етап II „Разширяване на мрежите“ – от около 2005 г. до 2010г. и в бъдеще);
• използване на отделни ленти в обхватите 862-960 MHz и 1710-1885 MHz за разширяване на земната компонента на UMTS/IMT-2000 в дългосрочен план.
Съществуват няколко вида 3G стандарта, като на практика са реализирани 4 основни: UMTS (Universal Mobile Telecommunications System), базирана на технологията Wideband CDMA (W-CDMA или Wideband Code Division Multiple Access), CDMA2000, собствения 3G стандарт на Китай – TD-SCDMA и японския FOMA.Всчки те са настроени за пакетно предаване на данни и съответно работят с цифрови компютърни мрежи , включително и интернет.
CDMA 2000 – Той е резултат от развитието на американската система за мобилни връзки IS-95. Съществуват две версии с канално отстояние 1,25 MHz и 3,75 MHz с възможност за пренос на говор и пакети от данни със скорост до 64 kbit/s. Масово внедрен е в Америка, Япония и Корея. Най-успешното му реализиране е под логото на Японския оператор AU – говорим за над 20 милиона абоната. Създатели на CDMA 2000 са 3GPP2, разли4ен от 3GPP.

TD-SCDMA- Стандарт с дуплексно времеразделяне TDD с канално разстояние 1,6 MHz, базирано на приетото предложение на Китай.Той е разработен в Китай от компаниите Datang и Siemens.

FOMA – Японския NTT DoCoMo го пуска през 2001 и се счита за първата в света комерсиална 3G услуга. За съжаление не е съвместим с UMTS.
UMTS- наи-широко разпросранения 3G стандарт. Той използва Wideband CDMA (W-CDMA или Wideband Code Division Multiple Access) като базов стандарт и е технология, която обединява мобилните комуникации и интернет. UMTS предлага висококачествени услуги от съвършено нов тип, а чрез основната технологична промяна от GSM и GPRS към UMTS се дава възможност както за стандартна гласова телефония, така и за специални приложения, базиращи се на високоскоростен пренос на данни. Това позволява изпращане и приемане на видеофайлове в реално време – видеоразговор (Video call), видеоконференция (Video Conference), получаване на видеосъобщение (Video message), забавления от съвсем нов тип, като игри в мрежа, видео по поръчка и др. 3G мрежата прави възможно гледането на телевизия от екрана на мобилния телефон, а също така и ползването на високоскоростен интернет. Ключовата концепция на UMTS е, че честотната лента, използвана от мобилните устройства, е променлива. Максималната стойност на трансфера на данни е 1920 Kbits (а не 2 Mbps, както често пишат някои източници), като за отделните терминали варира в зависимост от приложенията, които се използват. За сравнение, преносът на информация през UMTS е близо седем пъти по-бърз от EDGE и над 20 пъти – от GPRS. Тази технология ще предложи също подобрена мрежова сигурност и локализирани услуги.
За да се обясни по-добре нейната същност и да се направи разлика с конкурентните разработки, UMTS понякога е наричана и 3GSM, като комбинация от 3G и GSM. Архитектурата на една UMTS мрежа е изградена от три взаимносвързани компонента: Core Network (CN), UMTS Terrestrial Radio Access Network (UTRAN) и User Equipment (UE). Базовата Core Network архитектура се основава на съществуващата GSM мрежа с GPRS. Но е нужно цялото оборудване да бъде модифицирано, за да позволява използването на UMTS услуги. UTRAN предоставя методите за радиодостъп (W-CDMA интерфейс) на крайните потребителски устройства (User Equipment).Безпроблемната вътрешносистемна работа между GSM и UMTS е внимателно изследвана и специфицирана. Първа фаза от процеса на внедряване на UMTS е разширяване възможностите на GSM, използбайки нав въздушен интерфейс, основаващ се на стандарта UTRAN и широколентовата CDMA технология, вместо TDMA, използвана при GSM. Потенцялните предимства на UTRAN пред GSM се основават на нарастването на скоростта на предаване на данни и по-голямата ефективност на използване на честотния спектър.
UMTS е нова технология и като всяка нова технология преживява тежко началната си фаза. Индустрията на мобилните комуникации обаче не веднъж е била в това положение. Главното правило при подобни мероприятия е, че в реални условия стартът на технологията никога не е съвършен. Технологията, особено в областта на безжичните комуникации, е съвсем нов вид индустрия, която изисква време за усъвършенстване на практическото използване на мрежите и телефоните, както GSM и CDMA вече доказаха. За SK Telecom в Южна Корея, NTT DoCoMo в Япония и още няколко компании в Европа процесът по въвеждането на пазара на новата технология бе достатъчно труден. През август 2002 NTT представиха доклад, според който макар повече хора да използват 3G, те харчат по-малко. Средния приход от потребител за трите месеца до 30 юни бе спаднал със 7,5% в сравнение с предното тримесечие на годината ( анализ на University of Technology, Gothenburg). По късно стана ясно, че причината за този спад е основно в отстъпките, които NTT бяха предложили в този период. От април същата година те намалиха таксите за 3G с 55% за съществуващи абонати на 2G.
Общото мнение е, че в Европа 3G стои на едно място. Това обаче не е съвсем така. Операторите просто имаха нужда да разработят качествени маркетингови и бизнес-програми преди да се впуснат в новото поколение мобилна свързаност.
Каквито и да са мобилните технологии, операторите на мрежи трето поколение все пак трябва да стартират пакети услуги – не само разнообразни по съдържание, но и изгодни стратегически и икономически.
Конкурентоспособността на тарифните планове може да стане примамка за много потребители, които си купуват нов UMTS телефон. В зависимост от това как се развива технологията, а мрежите явно вече работят стабилно, тези потребители неминуемо ще се възползват от услугите за предаване на данни чрез 3G. Безспорно телефоните ще бъдат основно оръжие за привличане на нови клиенти в 3G. Неслучайно и Нокиа и Сони-Ериксон започнаха масово производство на небрандирани UMTS терминали. Също така се очаква излизането на UMTS карти за данни, които да се продават на корпорации. Създаването на широк асортимент на пакети услуги винаги е било сериозна задача за всеки 3G оператор. Необходимо е да се намери начин, за да се накарат потребителите да използват тези услуги, като се създаде ефективен набор от тях. Ако само се добави 3G устройство към стандартен телефон, това няма да способства за увеличение на продажбите.
Първите персонални комуникатори, които се появиха на пазара, бяха с прекалено големи размери и тегло в сравнение със стандартните мобилни телефони (и смартфони), а също така при използване на новите и по-тежки функции капацитетът на батериите им се изчерпваше прекалено бързо. Но днес вече могат да се открият 3G клетъчни телефони (може би “телефони” е вече твърде неточен термин), които, въпреки неимоверно разширените си възможности, на външен вид не се отличават от старото поколение устройства. Обикновените GSM телефони не могат да бъдат използвани в UMTS мрежа, но всички UMTS/GSM dual-mode устройства могат да оперират и със стандартна GSM SIM карта.
Южна Корея, например рано осъзна потенциала на UMTS и още преди четири години навлезе на този пазар. Това бе времето на монохромните устройства, когато цветните дисплеи едва се появяваха, но потребителите имаха възможност за избор, което доведе до увеличение на продажбите. След това се появиха фототелефоните, които отново повдигнаха ARPU, а след тях добавянето на файлове бе следващия финансов тласък. В Южна Корея всяко такова развитие на технологиите води до увеличение на ARPU.
В този смисъл развитието на услуги, подобни на 3G, но основани на 2,5G решения в Европа би било крачка в страни, ако не и назад. Такива услуги все пак идват в разрез с основната идея на UMTS, в която бяха вложени милиарди евро: технологията GSM/GPRS не е способна да обезпечи скорост или емкост, за да предложи услуги, които биха могли да увеличат ARPU.
Освен това GPRS не е предназначен за големи информационни потоци. По подразбиране каквото и да е предаване на данни по мрежата чрез GPRS би заело цялата налична гласова емкост. Спектърът от радиочестоти на GSM е недостатъчен и едва при стартирането на UMTS ще може да се говори за реално предаване, което ще активизира пазара. Същото се отнася и за EDGE, което доста превишава скоростите на GPRS. Освен това EDGE зависи от честотите на GSM, което допълнително го ограничава.
С навлизането на UMTS действително ще се наблюдава движение на потребителите на пазара. Преди всичко ще се променят отношенията между производителите на мобилни телефони и операторите. Вече станахме свидетели на брандирането на телефоните и адаптацията на дизайна. Тази тенденция ще получи допълнителен импулс когато 3G се установи окончателно.
По-голямата скорост и емкост биха позволили на операторите да създават по-гъвкави и по-качествено позиционирани предложения по продукти. Към този момент има над 50 производители на мобилно оборудване и над 370 различни устройства по 3G стандарт ( Jeff Belk, vice-president Qualcomm Inc). И операторите на мрежова свързаност, и потребителите само ще спечелят от разнообразието и креативния компонент на тази повече от динамична производствена база.
Гласовите функции вече не са достатъчни за потребителите. Те изискват от мобилното си устройство и екстри като MP3 плейър, видео камера, игрови център, GPS, достъп до високоскоростно предаване на данни, средство за преглед на поточно видео и много други. В Япония например в тези устройства има вградени толкова допълнителни модули, че телефони с операционна система, способна да обработва 256 Мb памет, са нещо обичайно.
Основна предпоставка за развитието на 3G е и ценообразуването. Технологията не бива да е насочена само към богатите потребители. Тя би получила широко разпространение само при достъпност на мобилните устройства и привлекателност на тарифните планове. Терминалите трябва да са решени в пределите на финансовата достъпност за всеки потребител.
Цената не трябва да се превръща в бариера за влизането в света на 3G. Тъй като това все пак са скъпоструващи технологии, производителите трябва да имат свобода при определянето на количеството компоненти и тяхната цена по отношение на снижаването на стойността им. Тарифните планове трябва да са конкурентноспособни. За пример може да се вземе Metro PCS в САЩ, който предлага пълен пакет 3G услуги за $35. Други американски оператори като Verizon Wireless и Sprint PCS предлагат конкурентноспособни тарифи за използването на неограничен безжичен достъп. Express Network на Verizon предлага бизлимитна тарифа от около $80 на месец за средна скорост на предаване на данни 50-70 kb/s до 144 kb/s (по данни за Януари 2006).
Monet Mobile разработват тази схема, предлагайки не предаване на глас, а на данни. Този оператор действа в североизточните щати, където скоростите не са особено високи, така че Monet Мobile залага на безжичното предаване без никакво цифрово разделение. Потребителите получават неограничен достъп до Интернет през модем, вграден в лаптопа, PDA или телефон.
Не на последно място ключов за успеха на UMTS момент е прозрачността и осигуряването на информация. Неуспехите на WAP, а след него и на GPRS показват, че потребителите не търпят да бъдат заблуждавани с объркващи маркетингови обещания.

Предполага се, че милиардите евро, събрани в Европа за последните година, благодарение на лицензите за поддържане на мобилни мрежи от трето поколение, ще послужат за доброто на бъдещите потребители. Въпреки това винаги ще има хора, които се съмняват в това, какво може да им предложи новата технология и дали въобще може да им предложи нещо ново.
Според производителите, тя ще бъде полезна и на потребителите и на операторите. Всъщност поне в началото не всеки ще може да я използва. По оценки на аналитиците във Великобритания, Германия и Франция, например, първите ползватели ще са корпоративните клиенти. Друга е ситуацията в Швеция, където въпросната технология предизвиква интереса на всички, включително и частните потребители. Причината се корени в различните схеми за получаване на лиценза.
В Германия и Великобритания хората, получили достъп до UMTS плащат скъпо, а темповете на разпространение на мрежовите станции са ниски. Ето защо в тези страни първи потребители на услугата са именно корпоративните. В Швеция правителството дава на операторите две години за създаване на мрежата. Това е едно от условията за получаване на лиценза. В Германия операторите могат да работят върху мрежите си до 2006 година, което естествено не ги радва( Nigel Daton, chief analitician, GartnerGroup, 2005 г.).
Операторите в Швеция и някои други страни могат да запазят ниски разходи, благодарение на участието на правителството в процедурата по изпълнение на лиценза. Правителството получава само административна такса за лиценза, а след това – процент от оборота на операторите. Във Великобритания и Германия, операторите са принудени да заплащат голяма лицензионна такса, преди да получат право да оперират с 3G. Така, във Великобритания, четири лицензодържателя са длъжни да платят общо $ 32 млрд. В Германия шестте спечелили лицензионната надпревара ще платят $ 44,8 млрд. В България тази сума е 162 млн. лева, като 70 млн. от тях са за така наречения лиценз клас А, присъден на Мтел, а по 42 си поделят БТК и Глобул.
Въпреки всички разходи, които операторите предприемат, най-трудната задача, която им предстои е да убедят потребителите в полезността на новото поколение. С помощта на мобилния GPRS потребителите могат да използват скорости за предаване на данни около 115 kb/s, а UMTS ще обезпечава лента на пропускане до 2 Mb/s. Това обаче е теоретически максимум на скоростта при стационарна работа, а действителната скорост ще се променя в зависимост от това, колко потребители работят едновременно в мрежата, и от това колко бързо се мести потребителят, докато ползва тази услуга.
Според прогнозите на Telia Mobile, водещ шведски оператор, потребителите на UMTS ще бъдат както корпоративни, така и индивидуални. Вторите биха отдали предимство на разговорите по телефона, докато първите са по-заинтересувани от това да преработват и разглеждат различни файлове и документи. Те са заинтересувани от предоставянето под наем на канали, така както това се осъществява и сега. Може да се каже, че интересът към технологията би бил измерим като “доловимата полезност минус неудобството и цената на обслужването”.

03. Тенденции пред 3G. Заплахата за операторите.

03.1 Дългове на мобилните оператори
От 2001 г. насам общите дългове на мобилните оператори нарастнаха до $ 650 млрд. На европейския пазар те са 238 млрд. евро, като само бъдещите разходи по физическата част от 3G инфраструктурата се очаква да надхвърлят 140 млрд. евро. Вече посочихме различните начини на отдаване на лиценза за мрежи от ново поколение. Най-разпространените от тях са аукцион и “конкурс за красота”. Всеки регулатор възприема по различен начин идеята за предоставяне на лиценза. Докато в Германия, Великобритания и Италия бе предпочетен аукциона (също и в България), в Швеция бе предпочетен конкурса (11 000 евро + 0,15% от оборота). В Япония например също бе обявен конкурс, с тази разлика, че бе безплатен.
ARPU на гласовата телефония все повече забавя темповете си. Цената на минута гласова услуга продължава да намалява и докато използваните минути се увеличават, ръстът на приходите ще продължава да се забавя все повече през следващите няколко години. В този ред на мисли става ясно, че услугите по предаване на данни ще стават все по-важни за растежа на приходната част от бюджета на мобилния оператор.

03.2 Заплахи пред 3G операторите
Огромните очаквания за 3G в комбинация с ограничените ресурси по отношение на срокове на лиценза, специалисти и др., вдигнаха цените на лицензите твърде високо в страни където аукционите бяха използвани като средство за дистрибуция на тези лицензи. В някои страни, нови мощни обединения бяха формирани, за да увеличат финансовите приходи на компаниите, докато в други страни, като Швейцария нелоялното поведение, чрез образуване на пактове от оператори, бе сезирано от регулаторите.
По-малките компании направиха огромни инвестиции в развитието на нови услуги на 3G платформа. За да покрият нарастващите разходи, бяха изтеглени заеми и емитирани акции. Чувството на позитивизъм, основано предимно на очаквания, за това как ще тръгне мрежата, измести съответната част от пазара в една възходяща спирала.
В дъното на този позитивизъм обаче, имаше няколко обезпокоителни сигнала, които се засилиха и тласнаха пазара обратно по низходящата спирала. Както се оказа, клиентите не бяха подготвени да прегърнат новата технология и поддържаните от нея услуги в този формат и за подобни срокове(3G – Seeing through the hype, Article at vnunet.com). Не всичко бе толкова лесно за предвиждане – обещаните скорости от 2 Mbit/s са трудни за достигане, и далеч по-реалистична се оказа скорост от 60-384 kbit/s. Според някои експерти, дори WAP – ключов елемент от 3G структурата не е оправдал първоначалните очаквания( анализ на University of Technology, Gothenburg). Като резултат от всичко това акциите започват да падат – същите акции, използвани за вложения в инфраструктурата.. Голяма част от средствата изчезват от пазара и това се превръща във все по-сериозен проблем за по-малките компании. Операторите с най-големи дългове се опасяват от финансова криза. Компаниите, планирали изграждането на мобилни портали, ще трябва да преосмислят стратегиите си, а развитието на общодостъпна мрежа е забавено, поради финансовите проблеми на някои от операторите. За някои от тях финансовите власти само чакат да прибавят по още някоя глоба към и без това големите им дългове. И като допълнение към всичко това конкурентните услуги, използващи алтернативни технологии надигат глава.

03.3 Ролята на ниския лихвен процент
Сравнително балонния характер на отрасъла прави телекомуникационния пазар податлив на евентуални спекулации ( Ross Pow, “Scenarios for the European Telecom Market 2002-2007). Огромните инвестиции в отрасъла нормално привличат все повече малки и големи инвеститори, като в резултат стойността на акциите на моменти се удвояваше. Високите цени на акциите позволи на някои участници на пазара да се възползват от евтини заеми. Такъв кредитно предизвикан бум, разбира се, не е никак стабилен. Когато настъпи пазарният срив голяма част от компаниите се оказват натоварени с масивни дългове.
Потребителската склонност да спестяват, т.е. да произвеждат ресурси, достъпни за инвестиции в продукция, се изразява в лихвения процент. Малкото спестявания предизвикват инвеститорите да вдигнат цената на капитала, т.е. лихвения процент, и така нататък. Централните банки във всички страни в последно преме се гордеят с това колко добре контролират лихвения процент. Така че, ако ни е необходима организация, достатъчно силна, за да влияе на пазарните правила това са именно централните банки. С други думи приходите на предприемачите вече не отговарят на степента на задоволеност на потребителските изисквания. Вместо това изкуствения паричен поток, подхранван от централната банка систематично ги изкривява.
Ниския лихвен процент позволява на предприемачите да заложат на дългосрочни проекти. Дългосрочните проекти ще бъдат предпочитани и поради очакваната висока доходност.
Някои може да заяви, че кейнсианската идея за “икономически стимули”, т.е. изкуствено занижен лихвен процент е точно този вид информационно изкривяване, от който анализаторите най-много се опасяват. Подобно изкривяване подвежда предприемачите да започнат да инвестират в дългосрочни проекти, дори когато това далеч не е най-добрия вариант.

03.4 Скорост на развитие и консолидация на технологиите
Развитието на технологиите е твърде бързо за пазара и потребителите. Телекомите твърде бързо повярваха в своята роля и заслепени отдосегашните си приходи не виждат реалните последици от нарастналия спектър предложения за технологичност. Операторите трябва да експлоатират своята настояща инфраструктура и да демонстрират за какво биха били подходящи услугите за пренос на данни. В по-тесен план те трябва да позиционират GPRS на пазара. След това постепенно могат да стартират миграция на потребители от GPRS към 3G.
Потенциалът на GPRS бе засенчен от шокиращите новини за 3G. Все пак GPRS е сравнително обещаваща технология, базирана на GSM инфраструктурата и доставя първата истинска “постоянна свързаност”. Докато операторите и доставчиците на услуги не съумеят да засилят този пазар, те няма да бъдат способни да привлекат когото и да било на пазара за пренос на данни.
Основният въпос, несъмнено е, какви услуги да се предлагат и на какви цени. Ще възникнат стотици микропазари, и ще става въпрос много повече за лайфстайл, отколкото за технология. Операторите ще трябва да поделят воите клиенти с някой, който много по-добре разбира тези пазари, отколкото те. GPRS би бил добър тест за това, колко търсене има за пазара на пренос на данни.
Когато GPRS се наложи и мултимедийните терминални характеристики, като например цветните дисплеи, станат стандартни, повишената употреба и достъпност до тези технологии, могат да предизвикат клиентите да направят скъпата крачка към 3G.
Веднъж научили трудностите на пазара за пренос на данни, вече фокусирани върху клиентите си, операторите могат да предложат 3G и финансовите институции ще бъдат готови да инвестират.

Самостоятелно изградена мрежова стратегия изисква много високи нива на контрол и гъвкавост. Освен това, тя е скъпа и потенциално отнема максимално време. Финансово силна 3G компания в малка страна с висок дял на пазара и ниски лицензионни такси би могла да адаптира такава стратегия в градските и извънградски райони. Това би могло да е осъществима стратегия и без отдалечените райони, в зависимост от обстоятелствата по времето, в което трябва да бъде взето решението, но по-добър вариант е разполагането на мрежата и в тези райони.
Водещ оператор, със силен ARPU, би могъл да спечели повече чрез увеличаване на пазарния си дял, отколкото чрез намаляването на лицензионните или мрежовите си разходи. В собствената си страна операторите трябва да се фокусират върху увеличаването на пазарния си дял и ARPU, така че те да станат водещи двигатели на стойността., осигурявайки им по-голяма абонатна база. В допълнение, 3G операторите с висок пазарен дял биха могли да разрешат поделянето на сайтове и RAN с други оператори с подобна пазарна мощ. Естествено не може да се очква съвместно ползване на RAN в градските райони, тъй като те осигуряват най-голям капацитет за най-кратък период, и поделянето би намалило капацитета, възможен за всеки от операторите.
Новите участници на пазара ще имат тежки времена, опитвайки се да възстановят първоначалните си инвестиции. Te ще трябва да се стремят да поделят мрежите си, да увеличат ARPU с поне 30%, да привличат новите клиенти и да увеличават пазарния си дял. Те биха спечелили най-много от поделянето на мрежата, тъй като това би орязало разходите им и така биха достигнали до най-голямата възможна клиентска база, т.е. би увеличило пазарния им дял. Веднъж достигнали нивата на покритие в страни, където лицензионната такса е висока, използването на роуминг в друга мрежа би било по-добър вариант от поделяне на мрежата извън районите на покритие. В кратък период, операторите биха придобили повече стойност чрез поделяне на мрежата, но с намаляване на възможния капацитет, това би било проблем в един по-дългосрочен период.

04.3,5G HSDPA, HSUPA

Като се вземе под внимание факта,че някои страни напрактика изцяло са преминали кам 3G (в Япония абонатите на 3G са 98%), а до внедряванетона 4G все още има доста време, с интерес се посрещна появата на т.нар. 3,5G, което носи офицялното име
HSDPA (високоскоростен пакетен достъп – high speed downlink packet access). Колкото и да се увеличават скоростите и да се разширяват услугите, възможностите на съществуващите телекомуникационни мрежи никога не са достатъчни. И затова в началото на 2006 г. UMTS мрежите в Япония бяха надградени сHSDPA. По същество HSDPA представлява нов протокол за мобилна телефония и еволюционно разширява UMTS мрежите до капацитет 14,4 Mbit/s (downlink). Технически погледнато, HSDPA добавя нов канал към W-CDMA (Wideband Code Division Multiple Access – това е базовата платформа, върху която стъпват 3G стандартите UMTS. Този канал се нарича High-Speed Downlink Shared Channel (HS-DSCH) и оперира по различен начин в сравнение със съществуващите W-CDMA канали – използва се само за downlink комуникация с крайното мобилно устройство.
Тази пролет европейските мобилни оператори ни засипаха с обявления относно HSDPA.Технологията беше очаквана толкова много от операторите, че някои от тях, като холандският Telfort например предпочетоха да отложат пускането на 3G, докато не бъде готова за внедряване новата технология. В резултат Telfort, предлагащ ниски цени на услугите, успя да спести най-малко 50% от 3G оборудване, тъй като то поевтиня значително през последните една-две години.

Германският оператор T-Mobile беше един от първите, които обявиха, че ще пуснат комерсиална HSDPA услуга. Това означава доставка на HSDPA решение, което включва необходимото увеличение на капацитета за обхващане на радиомрежата в Германия, Холандия и Великобритания. Според техническия директор на T-Mobile Йоахим Хорн, HSDPA ще позволи на компанията да предостави „истински” мобилен широколентов достъп и нови услуги на потребителите. T-Mobile вече показа своите продукти на германското международно телекомуникационно изложение в Берлин. .

Макар че появата на тези нови услуги ще бъде приветствана от крайния потребител, те показват спетента на ограниченията на WCDMA в стремежа й да предостави завършена и качествена 3G услуга. Ограниченията на WCDMA са изтъкнати и от последните данни от ABI Research, които показват, че услугите WCDMA навлизат на пазарите по-бавно от очакваното. Аналитиците смятат, че това ще удължи още повече живота на GSM, отколкото беше предвидено, тъй като малко потребители са подготвени да преминат към 3G. ABI Research хвърля вината за бавното възприемане на тази технология на по-големите разходи, без да се предлагат насреща примамливи услуги.

Аналитици от Informa казват, че сравнително ниският успех на WCDMA да поддържа привлекателни услуги накара операторите да поставят на преден план техните планове за HSDPA. Те уточняват още, че тази инициатива ще създаде евентуална празнина между 3.5G (HSDPA/HSUPA) и това, което ще стане 4G. От Informa обясняват също, че сред операторите има притеснения, че значителното увеличаване на тройни мобилни услуги (глас, видео и данни) ще претовари инфраструктурата на HSDPA и ще създаде необходимост от 3.99G, известна още като Развита UMTS или Супер 3G. Тъй като е преминала през обстойни тестове и изпитания, HSDPA е най-подходяща за изтегляне на приложения като видео материали и други подобни. Компаниите ще бъдат много сериозно заинтригувани и от поколението след HSDPA, което е наречено HSUPA. Тази технология ще увеличи скоростта на предаване на данни от потребителя към глобалната мрежа, което ще позволи на бизнес потребителите да изпращат и да получават големи файлове. Операторите вече планират тази следваща стъпка, която се очаква да бъде направена в началото на 2007 год.

High-Speed Uplink Packet Access (HSUPA) е друг протокол за достъп до данни чрез мобилен телефон, наричан 3,75G. Той се отличава с много високо ниво на upload скоростта – 5,76 Mbit/s. Все пак и това е теоретична стойност, при реалните тестове са постигнати максимално 1,4 MBit/s. Интересно е, че периодът от време за внедряване на HSUPA поставя тази технология в същото положение като мобилната версия на WiMax, базирана на стандарта IEEE 802.16e. Въпреки че все още предстои този стандарт да бъде завършен и одобрен, някои производители на крайни мобилни устройства вече разработват продукти за WiMax Mobile.
Съществуващата програма за сертификация WiMax Forum покрива само поколението WiMax, което е подходящо за използване за фиксирани широколентови услуги. Очаква се някои компании да бъдат готови с тези продукти през следващата година и да изпреварят доста програмата за тестване и сертифициране на WiMax Forums за WiMax Mobile. Тази програма трябва да бъде завършена през 2007 год.
Докато европейските оператори се движат в крак с мрежите HSDPA/HSUPA, технологията WiMax Mobile вече привлича вниманието на операторите на американския пазар. Американският оператор Sprint-Nextel търси мобилни широколентови услуги и притежава 80% от американските лицензи за честотата 2.5GHz, която е необходима за технологията WiMax Mobile. Известно е, че тази компания планира в близко време да тества подобно оборудване. Следващото поколение на версията от операторски клас ще се появи през 2007 год., като редица производители се надяват комитетът WiMax Forum вече да започне да сертифицира продукти по WiMax Mobile технологията.

Единствено времето ще покаже дали HSUPA и WiMax Mobile ще се конкурират равностойно за доставяне на мобилни услуги за пренос на данни от ново поколение. Много ще зависи от напредъка на сегашното поколение на WiMax и популярността на HSDPA, която е в основата на услугите за пренос на данни в Европа.

Технологиите имат и други плюсове – освен комуникация те ни предлагат и приятна темпетарура, благодарение на климатици. Ние препоръчваме климатици Mitsubishi.

Етикети: доклад по икономика, доклад по мениджмънт, реферат по икономика, реферат по мениджмънт