Реферати

Откакто в европейски контекст съществуват дисциплини, които изучават това, което днес наричаме литература, т.е. от времето на Платон (IV – Vв.пр.н.е.), през по – голяма част от времето, самото явление не е било обозначено с термина литература, а самият термин не е имал сегашното си значение. В продължение на повече от 2500 години, от времето на Омир насетне (VIIIв.пр.н.е.) онова, което днес наричаме литература се е обозначавало с термина ‘поезия’, а неговия създател с термина ‘поет’. Всички произведения на онова, което днес наричаме литература, са били обозначавани с тези термини независимо от това дали са в метрическа или не метрическа форма. Терминът литература заема мястото на термина поезия едва от XVIIIв. насетне.
Същевременно от Античността до XVIIIв. терминът литература е имал множество други означения. За римляните от Августовската епоха терминът литература означава форма на писменост изградена от букви, за разлика от текстовете написани с йероглифи. За древните римляни текстовете написани с букви са литература. Малко по – късно, по времето на Нерон, литература означава онова, което днес наричаме писмена. Това са писмената, които изграждат т. нар. ‘училищен канон’, т.е. текстовете, които задължително са се изучавали в ректорските школи. В смисъл на писмена терминът се използва в латинския и народните езици на Европа през късното Средновековие чак до XVIIIв. Причината за това е, че до XVIIIв. езикът на образованите е латинският.
Междувременно обаче, терминът литература навлиза в народните езици през Ренесанса. В Англия терминът литература се появява в XIVв., но в днешното си значение се използва едва от XIХв. От късното Средновековие до XVIIIв. в Англия литература означава интелектуално качество, което личността притежава. Това интелектуално качество в знанието за книгите, езиците, писмеността. Това качество в Англия е изключително високо ценено. Ето какво пише Самюел Джонсън за Милтън в книгата “Животът на Милтън”: “Неговата литература беше безспорно велика, той четеше на всички езици, които са приети или за езици на науката, или на изискаността.” Тези ранни употреби на термина отпращат изобщо към изучаването на книгите, без оглед на модерната конкретизация и свеждане на литературата до творчество и въображение. Литература и литературна личност (literature and literature person) в онези времена са изключително привилегировани. Това е било неизбежно, тъй като умението да се чете, достъпът до книгите и т.н. са били достъпни за един социален и икономически елит. Макар да се счита, че изобретяването на печатната книга през XVв. води до разширяването на тези литературни умения. Самата литература за дълги периоди си остава един елитарен обект, достъпен за относително затворена образована общност. Има свидетелства, че литература е било не само специфичен комплимент за личността, но и пряко средство за отличаване на социални групи. През 1513г. критикът Брадшоу пише: “Обикновените хора без литература и други знания са като свирепи зверове.” Чрез притежаването на литература Брадшоу отличава цивилизования от варварина. Това значение на термина литература просъществува във Великобритания от XIV до XVIIIв.
През XVIIIв. в англоезичния свят се развива второ значение на термина литература. Той вече не обозначава само знанието, което образованите имат за книгите, но и заниманието на професионалните писатели, т.е. създаването на книгите. Литературата, в смисъл на професия свързана с писането, в никакъв случай не се ограничава до специфичен тип книги, до висока литература или литература на въображението. Във връзка с професионализирането на термина литература започва да се развива ново значение, приближаващо литературата до съвременното и понятие. Тъй като литературата е област на професионална, включително и заплатена дейност, вече се предполагат особени индивидуални умения, характерна вещина на писането. През 1779г. за английския писател Абрахам Хоули се казва, че е един автор, чието богатство на въображението и елегантност на езика със сигурност го поставят високо в класата на литературата. През XVIIIв. в Англия все повече като характеристика на авторите навлизат термини като елегантност, вкус, класа и т.н. Оттук започва и смислова промяна на термина литература. Първоначално смисъл обхващащ знанието на образования и изискан читател, както и изучаването на книгите започва да отмира. Литературата като професия остава, но писателят, авторът и писането стават общи термини в областта на творчеството през XIXв. Тук настъпва третата промяна в термина литература. Думата литература започва да обозначава съвкупност от писмени произведения създадени в определен културен период.
Някъде около 1760г. в Италия, Германия, Франция и Англия започва един паралелен процес на национализация и естетизация на термина литература. Това означава, че от една страна термина литература започва да обозначава писмени произведения, писани на определен национален език, а от друга страна съвкупност от творби, които имат определена естетическа стойност, т.е. двете нови значения са национална литература и естетическа литература. През 1761г. Джордж Колман пише за Милтън и Шекспир като за английски автори, открояващи се в старата английска литература. През 1808г. Колридж пише за изтънчена литература, а през 1820г. Пийкок пише направо за гръцка и римска литература. Всъщност използването на термина в смисъл на национална литература или литература на определен период има изключително важно значение за естетизацията на термина литература. От XIXв. Нататък двете понятия съществуват. Национална литература започва да означава съвкупност от идеи високо ценени и възжелавани, които намират общия си израз във формулировки като духът на нацията, духът на епохата. Така става възможно около литературата, която се свързва с националните ценности да се асоциират и естетически ценности и да се създаде една обща област.
По времето на английския Романтизъм (началото на XIXв.) се извършват понятни и терминологични промени, които водят окончателно до изместване на термина поезия с термина литература. През този период литературата е доминирана от лириката и лиричните жанрове. Когато се теоретизира върху поезията през времето на английския Романтизъм, се има предвид преди всичко лириката. Вследствие на това терминът поезия започва да се схваща в двоен принцип. От една страна поезията се разбира като въображение и творчество въобще, а от друга страна поезия е произведение със стихова и метрическа композиция. Оттук възниква чисто терминологично затруднение при различаването на двете употреби. Особено трудно е да се различи едното от другото когато двете се употребяват в един и същ текст. Английските романтици намират два изхода от това терминологично затруднение. Някои от тях правят специални уговорки в кой смисъл употребяват термина. Например такова уточнение прави Колридж в своето произведение “Биография, литерария” в глава 14. Такова уточнение прави и Уърдзуърт в бележка към предговора на неговите стихове. Ето какво пише той: “Аз употребявам думата поезия като противоположна на думата проза и като синоним на метрическа композиция.”
Тук се включва и едно друго затруднение, при което терминът поезия се използва и в трети смисъл като художествено творчество противопоставено на науката. Въпреки тези три затруднения английските романтици все още не използват думата литература като терминологично улеснение. Замяната на термина поезия с термина литература се извършва малко по – късно към средата на XIXв. Решаващо в този смисъл е теоретическото творчество на Медхилд Арнолд. Той допринася най – много за заместването на ‘поезия’ с ‘литература’, като приписва на втория термин значението на функционална и въображаема литература. Това става в неговата книга “Функцията на критицизма в съвременната епоха” от 1864г. Той употребява фрази като “велики творби на литературата”, “литературен творчески гений”, “сътворяване на шедьоври на литературата” и т.н.
През средата на XIXв. се завършват два процеса са свързани с термина литература. Първо литература започва да означава наличието на естетически елемент, като същевременно придобива значението на цялостното литературно поле и така постига съвременното си значение. След това експанзиране на термина литература единственото, което остава, е да се създаде един корпус от литературни творби (класика), който се оформя като канон, като велики книги (на литературата).

Етикети: доклад по литература, доклад по литературознание, Реферат по литература, реферат по литературна теория, реферат по литературознание