Реферати

ЕМОЦИОНАЛНАТА МАТЕРИЯ НА ЛЮБОВТА

Всяка любов непременно включва елемента на влечение към партньора от противоположния пол, но само влечение не е достатъчно,за да съществува тя. Любовта създава потребност у партньорите да са заедно.Близостта им може да породи широка гама от чувства-наслаждения.Чувствата-наслажденията са ценност само за този,който ги изпитва.С чувствата се появява способностт,която се ражда заедно с любовта-емпатията.Тя се изразява в това,че единият партньор чувства с чувствата на другия,усеща неговите усещания,боли го с болката,която изпитва другият,неговите радости и огорчения ги преживява почти като сввои.
Любопитна проява на любовта и нейната съществена характеристика е явлението,което може да се обозначи като ефект на психологичния телескоп.
Погледът на влюбения при възприемането на любимото същество обединява и двете функции на телескопа:силно увеличава положителните му качества и силна намалява до незабележителност недостатъците му.Поради тази причина често пъти не е ясно в кого всъщност е в влюбен-в реалното същество от плът и кръв или в разкрасения от него и следователно вече недействителен образ на това същество.
Съществуват различни отговори за избор на любовен партньор и какви са детерминантите за този избор.Един от тях гласи,че човек се влюбва в лице от противоположния пол,което има сходни с неговите вкусове,качества,ценности и цели-това е теория за хомофилията.
Според друга гледна точка ,човек се влюбва в лице,което има потребности,обратни и допълващи се с неговите собствени.
Например,ако единият изпитва потребност да закриля,изборът му ще падне върху човек,който изпитва потребност да бъде закрилян.
Ако за еденият е характерна потребност да доминира над другите,с които влиза във взаимоотношения,той ще се влюби в лице,което изпитва силна потребност да бъде зависимо,да се подчинява.Това е теория за комплементарността на потребностите.
Третия възглед поддържа тезата,че основен фактор детерминат на любовния избор е не сходството или взаимната допълваемост на потребностите, а теорията за съвместимостта между качествата на двете страни.
Знаем,че любовтта е нещо,което сеслучва с нас,но не се планира или решава от нас.Не са случайни метафорите за стрелите та Амур,които настигат хората,за любовта,която неочаквано идва при нас.Важен аргумент,който подкрепя тази възможност е безспорния факт за съществуването на любов от пръв поглед.
Влюбването в действителност е само завършек на състоянието на готовността на младия чавек да се влюби.А точно кога ще се появи това състояние,зависи от конкретните условия от живота на индивида.Под негово влияние той очаква или активно търси своя партньор.
Когато любовното привличане се е конкретизирало в определено лице от противоположния пол,се задвижва цял облак от неясни ,лични мотиви,между които се появяват нормалните стремежи на личността наред със смътните желания,фантазни образи,символните образувания и и нереалните,често пъти нелепи очаквания.
Когато човек е в състояние на готовност да се влюби и очаква или търси появата налюбимото същество,той при всяка среща с потенциално възможен партньор си задава вътрешно въпроса“Дали това е е тя?“
Според френския психолог Андре Рей-хората се избират взаймно на базата на преценявани от тях вероятности и надежди.Толкова много са факторите,които влизат в действие,че единствено времето е това,което може да позволи на човешките същества да се опознаят взаимно.

Етикети: есе за любовта, есе за материята, есе за чувствата