Реферати

Главната цел при функционирането на предприятието според съвременната финансова теория е максимизиране на стойността му в интерес на неговия собственик /собственици/. В това направление оказват влияние множество фактори, които се диференцират в две основни групи: първични фактори и вторични фактори. Основните фактори са инвестициите в стопанската дейност на предприятието. Те предопределят насоките в развитието му, пазарната му позиция от гледна точка на търсенето на неговите продукти, принадлежността му към даден стопански отрасъл, мястото му в конкурентната борба при условията на пазарна икономика и др. Финансово – стопанските решения допълват основните решения в направлението на избора на подходящи източници на финансиране и рационалното им разпределение. Синтезъ на двете групи фактори намира израз във формирането на стойността на предприятието – Vpc като сума от собствен капитал – Е и финансова задлъжнялост L.
Vpc = E+ L
Пазарната стойност на предприятието може да се увеличи ако настоящата стойност на инвестиционния проект е по-голяма от вложената сума в инвестицията. В крайна сметка пазарната стойност на предприятието нараства с нетната настояща стойност на инвестицията. Това е възможно само при NPV > 0. Ако NPV = 0, ръководството на предприятието може да очаква изгоди от инвестиционния проект в областта на мениджмънта, но липсват стопански изгоди за собственика /акционерите/ и признаването на инвестиционния проект е дискусионно. При NPV < 0 пазарната стойност на предприятието се намалява и то не изпълнява от икономическа гледна точка мисията си за собственика и мениджърите. Може да се направи извода, че стойността на предприятието се учеличава само чрез внедряване и реализация на инвестиционни проекти с нетна настояща стойност по-голяма от нула. Този извод се прилага в качеството на фундаментален критерии в инвестиционната теория и в частност в капиталовото бюджетиране.
Капиталово бюджетиране е процес на оценка на предлаганите дългосрочни проекти или направления за бъдеща дейност на предприятието във връзка с рационалното разпределение на ограничените ресурси между избраните проекти. На тази основа капиталовото бюджетиране изпъква като процес на същностно обосноваване, количествено анализиране и практическа реализация на капиталовия бюджет на предприятието. Процесът на капиталовото бюджетиране включва избора, оценката, планирането на инвестиционните проекти и изготвянето на капиталовия бюджет на предприятието. В него намират отражение планираните годишни разходи и приходи в детайлен аспект за период от 3 до 5 години и окрупнени параметри за инвестиционните проекти с реализация от 6 до 10 години. Първият етап на капиталовото бюджетиране e разработване на портфейл от инвестиционни алтернативи с оглед реализацията на стратегията на предприятието. Целта е да се дефинират потенциалните възможности за инвестирането и се отхвърлят неподходящите алтернативи. Вторият етап е разработване на инвестиционните проекти и детайлизация на стойностните параметри, определяне на величината, времето на проявление и риска за паричните потоци на всеки проект. Третият етап се изразява в оценка на инвестиционните проекти чрез обобщените критерии за максимизиране на стойността на предприятието и конкретизиране според критериите за рационалност от финансово – икономическа гледна точка. Приетите проекти се подлагат отново на селекция с оглед на рационалното използване на капиталовите ресурси на предприятието и информационната осигуреност на несигурността на капиталовложенията. Следващият етап е включване и отразяване на инвестиционния проект в капиталовия бюджет на предприятието.
Последният етап е контрол и одитинг върху извършените процедури и периодично сравняване на проекти с фактически параметри на инвестиционните проекти в процеса на тяхното внедряване и реализация. Това означава, че този етап се извършва непрекъснато и предполага корекции в параметрите от гледна точка на промени в обкръжаващата среда, реакцията на пазара конкурентите и други.
Основни видове инвестиционни проекти.
Инвестиционните проекти на предприятието са свързани винаги с конкретна инвестиционна цел, стопанска възможност и дават резултати за ограничен период от време, наречен „икономически живот на проекта”. Съществуват множество фактори, които определят икономическия живот на даден инвестиционен проект. Към тях се отнасят физическото и моралното износване на дълготрайните активи; пазарното търсене на произвеждани с тях продукти; нивото на качеството на произвежданите продукти; поведението на конкурентите на пазара и др. Тези фактори се третират в качеството си на произвежданите продукти /услуги/; поведението на конкурентите на пазара и др. Тези фактори се третират в качеството си на признаци за разнообразни класификации на инвестиционните проекти. Една от най – популярните класификации е разработена от В. Шерп и Ал. Гордон и включва:
 Икономически живот на проекта, според който се различва:
- Краткосрочно инвестиране – проектът генерира разходи и осигурява приходи за срок до една година;
- Дългосрочно инвестиране – проектът генерира парични потоци за срок над една година;
 Съдържание на проекта – отразява естеството му и се обособяват:
- Обновителни проекти – имат за цел преодоляване на моралното и физическо остаряване на дълготрайните активи.
- Инвестиции в нови продукти и пазари – тук се включват проекти за производство на нови продукти и услуги и навлизане на нови пазари, на които до момента предприятието не е присъствало;
- Инвестиционни проекти – това са проекти за усъвършенстване на продукти, трансфер и усъвършенстване на технологии, подобряване на организацията на производството, труда и мениджмънта.
- Експанзионистични проекти – целят разширяване на производствения капацитет и притежаваните пазарни дялове на предприятието.
- Мандатни проекти – пораждат се от нормативни актове, екологични норми, държавни поръчки, социални ангажименти към политически програми на централната или мстната изпълнителна власт и други;
 Връзка на проекта с други проекти – по този критерии се разграничават:
- Относително независими проекти – при тях паричните потоци нямат връзка с други проекти и бюджетирането им е самостоятелно;
- Взаимно изключващи се проекти – ограничените финансови ресурси правят невъзможно бюджетирането на един проект при наличието на приети преди него. Причините могат да бъдат съща така технически или организационни.
- Взаимосвързани проекти – това са проекти, при които успехът на един води до бюджетирането на друг проект.
- Добавъчни проекти – при тях инвестицията в един проект повишава паричните потоци от друг проект.
 Според функционално – стопанското предназначение на проектите:
- За разширяване на стопанската дейност – обикновено са свързнани с изграждането на нови производствени системи и стопански обединения.
- За заместване на активи – за иновации или лизингово финансиране
- Мандатни проекти – не допринасят за пряка финансова изгода, но реализират нормално протичане на стопанската дейност – с екологично и социално – битово предназначение.
 Според възможностите за реализация на проектите:
- Взаимно изключващи се – реализацията на един проект води до елиминиране на друг.
- Независими – за придобиване на единични дълготрайни активи, магазини или офиси, които пораждат независими парични потоци.

Етикети: доклад по икономика, доклад по мениджмънт, реферат по икономика, реферат по мениджмънт