Реферати

Детското развитие минава през редица периоди,или стадии,които имат свои особености и които се отличават един от друг.
Като наблюдаваме развитието на детето,ние виждаме,че в неговата личност настъпват дълбоки промени,които не се изчерпват само с количествените увлечения на ръста,теглото,речника,запаса от знания и пр. В процеса на развитието се осъществяват дълбоки качествени промени,които правят детето да бъде различно през всеки етап от развитието си.
Необходимо е да се установят преди всичко точно насвания на отделните периоди,за да няма разноезичие в упостребата им,както и да се очертаят по-точно границите на отделните стадии в развитието и да се разкрият садържанието и закономерностите на развитието на всеки етап.
При определяне на трайността на отделните периоди играят роля не само биологичните фактори,но и фактори,които лежат в обществено-историческите условия,във възпитателните условия,при които се развива детето.
Често се прави грешка,като се говори за детето изобщо,защото не може да се говори за детето въобще. Преди всичко необходимо е да се каже за дете от кой период на развитие се отнася това или онова твърдения,като трябва да се имат предвид и индивидуалните особености,които съвсем не се покриват със стадиалните особености.

1.Опити за периодизация на биологична основа

Най-яркият пример за периодизация,изградена на биологична основа,представляват опитите,които се основават на известната биогенетична теория на развитието.
Въз основа на наблюдавания паралел в развитието на зародиша на различни животни,който е бил забеляван още от Дарвин,Ернст Хенкел идва до формулировката за т.нар. принцип на биогенетичното развитие.Според този принцип онтогенезисът е повторение на филогенезиса. В по-подробна формулировка този принцип гласи:“Редицата форми,през които преминава отделният организъм през своето развитие от яйцето до развито състояние е съкратено повторение на дълъг ред форми,през които са преминали животните-предци на този организъм от древни времена до наше време“.
Отначало този принцип е бил прилаган по-специално по отношение на утробното развитие,но по-късно той се приема като обяснително начало на цялото развитие на човешкото същество.
Въз основа на този принцип развитието на човешкото същество се вижда като биологичен процес на разгъване на заложени от вековете сили и възможности. Именно при това пренасяне на този принцип в по-сложните области на живота се явяват неговите извращения и се стига до отрицателни положения.
Все към опитите за периодизация на тясна биологична основа трябва да се отнесат и тези,при които за основа на периодизацията се взема развитието на някой анатомо-физически белег.Най-характерни за тази категория опити са тези,които вземат за основа порастването на зъбите и съзряването на половите жлези.
Като взема за основа порастването на зъбите,Блонски дава следната периодизация:
1.Новородено до 7 дена;
2.Бозайнически период-до 2г.;
3.Период на млечните зъби-от 2 до 6 1/2г.;
4.Период на постоянните зъби- от 7 до 20г.
Ясно е,че никненето на зъбите не може да има отражение върху цялостното развитие,за да даде основа за периодизиране.
Друга твърде много разпространена основа за периодизиране е половито съзряване.Върху тази основа се дава следното очертание на периодите на детстово:
1.Гръдна(кърмаческа)възраст – от 0 до 1г.;
2.Неутрално(безполово)детство-от 2 до 7г.;
3.Двуполово детство-от 8 до 15г.;
4.Период на полово съзряване – от 15 до 20г.
Ако за по-горните възрасти все пак може да се приеме,че половото съзряване дава значителни отражения върху цялостното развитие,макар че това не е решаващо,за по-ранните възрасти този белег има съвсем несъществен характер.
Всички тези и други подобни опити страдат от редица основни недостатъци.Те се основават на погрешно разбиране за развитието и още по-погрешно идентифициране на развитието на детето в биологичното развитие и историческото развитие на човечеството.
Тези периодизации,които се основават на чисто биологични критерии,не се съобразяват с обстоятелството,че между биологичното развитие,което е характерно за животните,и сложното развитие на човека има основни,дълбоки разлики.
Колкото и детето да напомня в някои фази на развитието си за степента на развитие на животните,още от първия ден след раждането си то вече се отличава от всички животни,защото то е човек-отличава се по устройство на тяло,мозък и по условията,при които се развива.Всичко това още от начало го поставя при съвсем други условия на развитие и му очертава възможности,което никое животно няма.
От друга страна,периодизациите,които се основават върху културно-историческите степени,не се съобразяват с дълбоките разлики,които се наблюдават между развитието на човечеството от примитивното състояние досега. Развитието на детето за разлика от историческото развитие на човечеството се осъществява с активното участие на обучението и възпитанието. всяко дете се развива сред възрастни,които се заемат с неговото обучение и детето има пред себе си непрекъснато примера на възрастните,вместо да се опитва да се научава само,както човечеството е разчитало само на своя собствен опит.
Затова всеки опит за периодизация на историческа основа е грешен.
Периодизациите въз основа на някой отделен физиологиченбелег или само въз основа на темпото на ръста и теглото не могат да се приемат за задоволителни,понеже в повечето случаи те вземат за критерий един белег,който не може да даде характеристика на периода.Обикновено той има частично значение,такъв е типичният пример с растене на зъбите като основа на периодизация.
Тези периодизации водят до погрешни изводи,не дават сигурна основа за разкриване на вътрешното съдържание на отделните периоди.
Несъстоятелността на тези системи за периодизиране на детството се вижда особено явно,когато въз основа на тях се правят изводи за педагогическата практика.Като се прави опит да се построят учебните програми на базата на степените на културно-изторическото развитие,се стига до откъсване на училището от нуждите на настоящия момент,до задържане на развитието на децата на първичните степени.

2.Периодизация въз основа на доминиращата дейност

Дейността има значение както за създаване на наследствената природа на човека,така и за преобразяване на обкръжаващата го среда.Дейността има основно значение за формиране на човека на всеки етап на развитие.
Дейностите на човек се сменят по закономерен начин.С измененията на дейностите се зъздават променени условия за цялостното развитие. Освен това вътре във всяка дейност се наблюдават нюансировки и разноообразни отношения,които дават възможност да се направят и по-подробни поделения на периодите.
Дейностите се поддават на наблюдение и техните промени могат да се констатират обективно.Чрез дейностите през различните периоди можем да установим качествените особености на всеки период и същевременно да проследим между един и друг период,да установим връзките и взаимоотношенията им.
Именно благодарение на възможността да се пручват конкретните дейности,става възможно да се определят по-точно периодите на детското развитие и да се определят техните характеристики.
Дейностите на детето са ръководени и направлявани главно от възпитателите.С помощта на дейностите имаме възможността не само да разграничим периодите на детското развитие,не само да ги проучим и характеризираме,но и същевременно и да ръководим развитието.
Дейностите на човека са разнообразни.При опит да ги подредим можем да ги сведем до три основни категории:Игра,Учене и Труд.Към всяка от тези категории се отнасят голям брой дейности,които имат известна близост помежду си.
Трите вида дейности имат общи черти,но и особености,които ги разграничават.Общото е,че и при трите има съзнателна,целенасочена форма на проявление,която дава на човека възможност не само да отразява и опознава околната действителност,но и да я пресъздава и приспособява към своите нужди.Тези дейности са формиращи фактори в живота на човека.
Наред с общите признаци трите вида дейности имат и свои спeциални особености,които ги разграничават едни от други.
Играта е най-първичната от трите вида дейности,тя е най-близка до инстинктивната дейност,но не е инстинкт.Играта е по-сложна,по-съзнателна,по-податлива на изменения от която и да било инстинктивна дейност.При нея преобладава подражанието,което често пъти е неосъзнато.Играта се отличава от другите дейности и по основната си мотировка.Играещият не си поставя далечни цели,стоящи вън от играта.На игровата дейност са чужди съображенията за обществената стойност,за ползата,които са типични са ученето и особено за труда.
Ученето е много по-съзнателна,по-целенасочена и мотивирана дейност.Подражанието продължава да играе роля при ученето,но то вече има много по-съзнателен и волев характер.Докато при играта основната характеристика се отбелязва от емоционалносто отношение и доминирашото значение на въображението,при ученето основна особеност е интегралното отношение и обективното отражение на действителността.
Трудовата дейност се отличава от играта и от ученето със своята опосредствена мотивация.Чрез нея се преследва някаква цел,която има обвественополезен характер.Това и придава по-съзнателен характер.Също така има висока степен на целенасоченост и организираност.Социалната среда е от голямо значение.
Има голямо преплитане в появата и развитието на всяка една от тези дейности,но същевременно има и определени периоди от живота на човека,когато ясно може да се определи преобладавашото участие на една от трите дейности.На тази основа става възможно да се определят най-едрите и най-основни периоди в живота на човека.Играта е доминираща дейност през периода на предучилищната възраст.Ученето става доминираща дейност през училищната възраст,а трудът-през младежката и зрялата възраст.
Трите дейности са неразривно свързани.През даден период може да доминира едната,като другите дейности не са изключени-те са налице,но имат подчинено положение и са качествено различни от дейностите през другите периоди.
Играта дава основата за ученето,а работата се развива благодарение на ученето,защото то не само развива предпоставки за труда,но и то самото е един вид труд.Играта може да подготви детето за ученето само ако са били създадени условия за пълното развитие на играта,така и ученето може да изиграе своята голяма роля по отношение на труда само при условие,че се даде възможност за пълноценното развитие на процеса учене.
Отношението между трите основни дейности не трябва да се вижда механически.Докато е във фазата на едната дейност,предпоставките за другите са вече налице.Нещо повече,като подчинени дейности те се наблюдават под една или друга форма през всички периоди на развитието.Освен това се наблюдават съществени вариации вътре във всяка от тези дейности.
В ранните степени на развитието трите вида дейности са по-малко разграничени,но през по-горните степени разграничаването е по-очевидно.
Въз основа на доминиращата дейност преди всичко можем да набележим само основните периоди в човешкия живот.От това гледище трябва да определим детството като период на игра и учене,а зрелостта като период на трудова дейност.
Дейностите се оформят съобразно обществено-историческите обстановка и са обществено ръководени.За дейностите през периода на детството решаваща роля има възпитателното ръководство.Времестраенето на отделните периоди ,така и вътрешното им съдържание не може да бъде едно и също при различните условия.

3.Схема на периодизация на детското развитие.

В цялостния период на детството,като изключим младежката възраст,установяваме 9 стадия на развитие:новородено,яслена възраст,младенческа възраст,ранна предучилищна,средна предучилищна възраст, горна предучилищна възраст,ранна,средна и горна училищна възраст.Тези 9 стадия могат да бъдат подведени под три основни възрасти.Първите три възрасти могат да се подведат под общото название ранно детство или първо детство.По този начин схемата на предлаганата периодизация на развитието децата добива следния вид:
1.Ранно детство-от 0 до 3г.То обхваща: а)новородено – 0 до 2 месеца; б)младенческа възраст – от началото на третия до края на дванадесетия месец; в) яслена възраст – от 2 до 3г;
2.Предучилищна възраст – от 3 до 6/7г.: а)ранна предучилищна възраст – от 3 до 4 ( 1/2 )г;б)средна предучилищна възраст – от 4 до 5(1/2);в)горна предучилищна възраст – от 5(1/2) до 6/7г.
3.Училищна възраст – от 6/7 до 18/19г.а) ранна училищна възраст – от 6/7 до 11г,;б)средна училищна възраст – от 11 до 14г.;в)горна училищна възраст (юношество)-от 14 до 18/19г.
Към тази схема може да се добави и младежката възраст,която обхваща периода от 18/19 до 22/24г,но която не влиза в това,което нарекохме детство в широкия смисъл на думата.
Названията могат да бъдат изменяние.Така например първите две възрасти(новородено и младенец) се наричат кърмаческа или бозайническа възраст.
Отбелязаните възрастови граници с означените години трябва да се разглеждат като подлежащи на големи индивидуални вариации според конкретните условия на развитие.
Има и други видове периодизации,като например периодизацията,която дават П.Рахимов и Л.Рачев:
Първо детство-новородено(до 14 дни),кърмачески период(до 2рата година),период на завършване на никненето на млечните зъби-до 2 1/2г.
Второ детство-от 2 1/2 до 5г,когато започва никненето на постоянните зъби.
Трето детство0от 6 до 14г,когато имаме първите прояви на пубертета.
Друга схема на периодизация на детството у нас предлага проф.Д.Кацаров:
1.Новородено-до 3 месеца
2.Младенческа възраст – от 3месеца до края на 3тата година.
3. Детска възраст – от 3 до 7г
4.Момчешка(момичешка)въраст – от 7 до 13г
5.Юношеска въраст – от 13 до 16/17г
6.Младежка възраст – от 17 до 18/20г.
При тази периодизация се прави опит да се даде име на всеки период.
Периодизация на психолого-педагогическа основа дава А.Н.Леонтов:
1.Новородено – до 2 месеца
2.Ранна младенческа възраст – до 6 месеца
3.Късна младенческа възраст – до 12/14 месеца
4.Допредучилищна – от 1 до 3г
5.Предучилищна – от 3 до 7г
6.Младша школска възраст – от 7 до 11/12г
7.Подросткова възраст и начало на младостта – от 13/14г до 17/18г

4.Смисъл и значение на периодите на детството

Прес всеки период се установяват определени особености и качествено своеобразни характеристики.
Границите и времетраенето на всеки период от детството не са предопределени биологично,а се определят главно от конктретните жизнени условия и образователни възжмосности,коиото имат децата.Но не само времетраенето на дадена възраст има конкретна обществено-историческа обусловеност.Това се отнася и до вътрешното съдържание на всяка възраст,до конкретното слагане на нейните особености.Не можем да говорим за предучилищното дете,за юношата изобщо,а за предучилищното дете или юношата при определени жизнени условия.Също така и при очертаването на качественото своеобразие на всяка възраст не може да се пренебрегва степента на анатомическата и физиологическата зрялост на организма и по-специално на централната нервна система.
Не може да се пренебрегне и въпросът за индивидуалните особености,защото не можем да очертаем характеристиката на едно дете,ако застанем само на възрастовите особености.
С тясна връзка с детската психология и развитие стои и въпросът за значението на възрастовите особености за възпитанието.Педагогът трябва да познава добре възрастовите особености на децата,с които работи,за да може да им даде възможност да развият по-пълно онези ценни черти и качества,с които се характеризира съответната възраст.Затова възпитателят трябва да познава не само тясната възрастова група,с която работи,но и цялостното развитие на детето.
При опит да се очертаят основните характеристики на всяка възраст,трябва да се има предвид,че това не са някакви стандарти,на които трябва да се подчини индивидуалното развитие.В още по-малка степен на тези възрастови особености трябва да се гледа като на граници за развитието.

5.Връзката и взаимното отношение между периодите на детството

Отделните периоди не са затворени в себе си,а са звена на една непрекъсната верига на разиващите се процеси.Връзките между тези периоди не са случайни и хаотични,а имат закономерен характер,който отразява основните диалектически особености на човешкото развитие.
Всеки предшестващ период се създават предпоставките за развитието на следващия.
На второ място диалектическият характер на връзката между периодите се изразява във вътрепнопротиворечивите тенденции,които се наблюдават през всеки етап на развитието.
Вътрепнопротиворечивият характер на отношението между отделните периоди на детството се наблюдава както в отношението между основните дейности,така и в развитието на отделните процеси и на цялостната личност.В игровата дейност през предучилищната възраст се развиват онези по-съвършени умствени процеси,които довеждат детето до необходимостта и възможността да се отдаде на учебната дейност.Колкото и да е приятна играта за детето от училищна възраст,тя не го задоволява напълно и то търси вече други занятия,в които да даде простор на по-зрелите си психически сили.
От друга страна,новите жизнени отношения,в които детето се поставя в училище,новите изисквания и задачи,които стоят пред него в училище,се срещат с още недостатъчно закрепналите психически процеси.И именно в изпъление на тези нови задължения и в новите жизнени отношения детето се придвижва напред и постига по-високото равнище на развитие.
След като се осъществи по-висшата фаза на развитието през дадена възраст,по-елементарната проява обикновено не изчезва напълно,а продължава да съществува в друг вид и в друго отношение към по-висшата.Тя се променя под влияние на общото развитие и заема подчинено място.Така например импулсивните движения,нагледно-действеното мислене,неволното внимание никога не изчезват напълно през по-късните възрасти ,но тогава те добиват качествено различен характер и играят съвсем друга роля.
Все по линия на диалектическия характер на взаимните отношения между отделните етапи на развитието се намира друга особеност,която можем да отбележим.През ранните фази на развитието стават количествени натрупвания,които водят до качествени изменения през по-късния етап на развитието.Това преминаване на количествените натрупвания в качествени промени се наблюдава както в развитието на отделните психически процеси,така и в смяната на стадиите на детството.
Детският период има и качествено своеобразие. През всяка степен се развиват такива качествени особености,които дават облика на тази степен.Тези особености не се срещат в предходната възраст,те не се наблюдават в същото очертание и през следващия стадии.Всеки период от развитието е нещо,което не се повтаря,което носи свои особени ценности и трябва да се познава именно неговото качествено своеобразие.
В тясна връзка с това стои и друга съществена характеристика на взаимоотнощението между периодите на детството.Щом всеки период е качествено различен от предходните и от следващите,той представлява скок в развитието.Това ни води до скокообразния характер на детското развитие,който се очертава в светлината на диалектикоматериалистическото схващане.
Скокообразното развитие не означава необосновано,хаотично,стихийно развитие,не значи,че на всеки етап могат да се появят съвсем нови качества,нови прояви,които с нищо не са били подготвени.Колкото и да изглежда нова и качествено различна дадена проява в една по-горна възраст,тя не се е появила без предварителен процес на подготовка.
Скокообразността на десткото развитие не се състои в това,че се явяват внезапни,необосновани,неподготвени промени,а в това,че тези промени са основани,дълбоки и бележат качествено различен етап на развитието.Тези промени идват като резултат на продължителните количествени натрупвания и качествени изменения,които са станали в предходните етапи на развитието.
По отношение на детското развитие може да се приложи принципът на невзривовото развитие.През всичките етапи на развитието ние наблюдаваме,че преминаването от един стадий към друг,от една възраст към друга се извършва не чрез някакви актове на внезапни преобразувания,а по пътя на „постепенното и продължително натрупване на елементите на новото качество“.
Старото не се унищожава,за да се създаде новото,а се преустройва;на новата фаза на развитие то добива ново качество.

Детското развитие е сложен,многостранен процес.По неговото протежение се различават качествено различни и своеобразни стадии.Тези стадии обаче не са откъснати един от друг,още по-малко те са поставени във външна противоположност.Детето няма нужда да излезе от единия стадий,за да влезе след това в другия.Тези стадии са вътрешно свързани.На всяка предходна степен се извършва подготовката на сладващата.Тази подготовка става по силата на вътрешнопротиворечивите тенденции,които се наблюдават през всяка фаза.Придвижването от една фаза към друга и оформянето на вътрешното съдържание на всяка фаза обаче не се извършва автоматично,не става по силата на някакъв биологичен закон за „съзряване“,то не е проста функция на възрастта.Както продължителността на отделните периоди и тяхното вътрешно съдържание,така и осъществяването на онези връзки,за които става въпрос по-нагоре, се определят от жизнените дейности на подрастващия,ръководна роля която има възпитанието.

Етикети: реферат за детето, реферат за развитие на детето