Реферати

I.Предмет ,задачи и основни
проблеми на науката на езика

Езикознанието /лингвистиката/ е наука,която изучава езиците,които се говорят по света или някога са се говорили.По принцип лингвистиката изучава тези езици ,за които огат да бъдат получени някакви сведения.
По света се използват около 4 хил. езика.Техният точен брой не може да бъде определен ,тъй като не за всички езици има достатъчно сведения.Като пример можем да посочим езиците,които се говорят в джунглите на Южна Америка.
Друга по-съществена причина е фактът,че твърдечесто ,даже когато притежаваме точна информация,не можем да преценим дали 2 групи от хора говорят на различни езици или говорят на различни диалекти на един и същ език.Например румънският език и молдавския език.Според някои автори това са 2 самостоятелни езика,а според други молдавският език е диалект на румънския.Същите са и холандския език и фламандскияе зик.
Всеки език определя дадената езикова област,представляваща група от хора ,които използват 1 общ език.В повечето случаи границите на езиковата общност излизат извън държавните граници.Това се отнася и за България и българското езиково общество.Българско население живее в Румъния,Сърбия,Украйна, Молдова.
Българсият език принадлежи към подгрупата на южнославянските езициот групата на славянските езици от индоевропейслкото езиково семейство.Към подгрупата на южнославянските езици спадат : сърбохърватският(около 15 млн. души),словенският език (2млн. души).
Към подгупата на южнославянските езици чуждите езиковеди отнасят и македонският език(др. книжовна ф-ма на българския език)/Виж: ,,Единството на бълг. език в миналото и днес’’/ и българите в Банат(Румъния)-създаден е на базата на местния диалект .Използват латиница.
Към подгрупата на източнославянските езици спадат:руския(над 200 млн. души)-най-разпространения славянски език, украинскияезик (над 60 млн. д.) и белоруския език(около 8 млн.)
Подгрупата на западнославянските езици включва:полски(над40 млн. д.),чешки(10 млн. д.),словашки(5млн.д.).Към тази група спадат всичи лужишки езици(в източните райони на Германия)Те живеят в немско обкръжение и се делят на горно лужишки и долнолужишки.
Праезикът на романските езици е латинският език.характерно за тези езици е,че тяхната история е запазена във вид на писмени паметници ,а също така има и голям брой текстове от праезика-латинският език.Тази ситуация е нетипична,тъй като за повечето от езиците най-старите писмени паметници са много по-късни от предполагаемият общ праезик.Към групата на романските езици спадат : френският ез., испанският, италианският, румънският, галийският, прованският, каталунският, молдовсият.
Езикът на баските е отделно езиково семейство .Говори се в Испания,Франция,…
Към групата на германските езициспадат
-източногерманските(отмрели)
-западногерманските(немски ,английски, холандски,идиш,ешканзи)
-северногермански (датски, норвежки,шведски, исландски, фарьорски).
Балтийските езици в родствено отношение стоят най-близодо славянските езици(литовски,латишки)
Като самостоятелна група в индоеврпейското езиково семейство собособяват:албански, гръцки, арменски.
Ирански езици-към тях спадат персийски,кюрдски, осетски, таджидски, белуджи, дари, пушту.
Към групата на новоиндийските езици се отнасят: хинди, урду, пенджаби, непали, бенгли.Към тях се отнася и циганският език,който също е новоиндийски език.
Въпреки големите разлики ,които се наблюдават между езиците ,те имат и много общо по между си.Всеки език е достояние на някакъв човешки колектив.Не е възможно да съществува човешки колектив,без да има език ,на който да общуват по между си и обратното-не е възможно да съществува език,ако няма колектив,който да го използва при общуването си.Когато умре и последният носител на даден език,с него умира и самия език.
Всеки език е изключителен по своето съвършенство,средство за общуване между хората, за формиране на мисълта и за предаването й на друг член на колектива,независимо дали езикът има свое писмо или не.(с терминът ПИСМО в съвременната лингвистика се определя съвкупноста от графияни знаци ,с помоща на които се предават единиците от различни езикови равнища)
С терминът ПИСМЕНОСТ се назовава съвкупността от писмени или печатни текстове,изпълнени с графични знаци на едно или друго писмо.Във всички езици за изразяване на мисълта се използват звукове,произнасяни от говорящия и произнесени от слушащия.Всеки език е ЧЛЕНОРАЗДЕЛЕН .Това означава,че нормалното изказване на който и да е език в Света може да се разчлени на съставящите го елементи,които се появяват в други комбинации в съства на други изказвания.
Например:Всяка завършена мисъл се предава с изречение.То се разчленява на съставящите го думи.Думите се разчленяват на съставящите ги морфеми (това са представки,корен,наставки,окончания)а морфемите от своя страна се разчленяват на съставящите ги фонеми(звуковете на езика).Във всеки език се съдържа определена съвкупност от такива повтарящи се елементи и гъвкава системаот правила,според оито тези елементи се обединяват в смислен изказ.
Научната дисциплина лингвистика условно се разделя на частно и общо езикознание.
Частното езикознание изучава отделните езици както на съвременен етап от техния развой(синхронно езикознание),така и проследява промените,които настъпват в езика през различните периоди на неговия развой.Това се изучава от диахронното езикознание(историческо езикознание)
Общото езикознание изследва следните проблеми:произхода на езика,развой на езика,същност и природа на езика,връзката между език и мислене ,връзката между език и общество,системен характер на еика,езика като знакова система,възникване и развитие на писмото,класификация на езиците.
В рамките на общото езикознание се изучава типологичното езикознание ,което осъществява съпоставяне както между близкородствените,така и между неродствените езици.
Общото езикознание обособява и формулира езиковите универсалии.Това са тези положения,които са еднакви за всички езици познати на лингвистиката.Като абсолютни универсалии можемда посочимследните твърдения:
-На всички езици хората говорят с изречения.
-Във всички езици има гласни и съгласни.
-Във всички езици има нарицателни и собствени съществителни имена.
II.Същност и природа на езика

Езикът е обществено явление,но той се отличава от останалите обществени явления,каквито са науката,изкуството.Човешкият език възникава и се развива само в колектива и само под влиянието на речта на колетива,защото социалния характер на
дейност на човека предполага постоянното общуване между членовете на този колектив.А основната форма на общуване е с помоща на езикови знаци.
Докато останалите обществени явления се появяват на по-късен етап от развоя на човечеството и могат да бъдат определени като преходни явления,то езикът се появява заедно с появата на човешкото общество.Той е изначален и съществува дотогава,докато съществува и обществото.Език и общество са неразделни през цялата история на човечеството.Останалите обществени явления са ограничени в социалното пространство на своето съществуване,докато езика е глобален.Като най-важно средство за общуване,езика е неделим от различни прояви на обществен живот.Езикът е единственото универсално средство за общуване. Промените ,които настъпват в обществото в немалка степен се оразяват и на езика.При промяната на един обществено политически строй с друг,се променя науката,изкуството,правните норми,а езика остава непроменен.Езикът има надкласов характери ако в дадено общество съществуват класи,то и едната и другата говорят на еди и същ език.Ноезикът не е надсоциален,защото социалната структора на обществото намира отражение в деференциацията на речевата практика на говорещите.Общонационалният език е социално нееднороден.Различните варианти на реализация на езиковата система,които са приети в дадено общество(етническо общество или социална група)представлява неговата езикова норма.Общонародния език е съвкупност от съществуващи норми.В общонародния език се влючват книжовния език,териториалните диалекти и социалните диалекти.
Взаимоотношението между отделните норми на съществуване на езика могат да бъдат различни в отдекните езици,а също така през различните периоди от историята на даден език.
Книжовния език се създава на базата на определен диалект или група близки диалекти в резултат на тяхната интеграция.Книжовният език заема централно място сред останалите форми на съществуване ифункциониране на езика.Неговото значение е да обединява членовете на социалната общност.
Книжовният езикпредставлява обработената и образцова форма на езика на един или друг народ.Той е трдиционен и не се влияе от териториалните или социалните диалекти. Книжовният език е задължителен за всичи членове на езиковия колектив.Използва се в средствата за масова информация.Характеризира се с наличието на писмена форма.На книжовен език се създава худ. Литература.Основните правила на книжовната норма са отразени в учебници по граматика-те се изучават в училищата.
В рамките на книжовния език се оформят различни стилове.Книжовният език се характеризира с многофункционалност,т.к. се използвавъв всички свери на обществото.
Териториалните диалекти (локални) – те обхващат цялото население от определени райони .Имат своеобразна лексика и се отличават от кн. Език на всички езикови равнища.Социални барианти на езика се проявяват най-вече в лексиката .Те са характерни за определени групи от населението .Обособяват се ,,професионални езици’’ и жаргони.
Професионалните езиципредставляват специфични лексикални системи,употребявани от представителите на разл. Професии.Те се използват за назоваването на характерни машини,детаили ,операции и професионалната лексикална система се формулира от характера на ??????
Жаргоните възникват в социални групи от хора,които са свързани по между си не толкова с производствени интереси,колкото със съвместно прекарване на времето.Жаргоннаталексика повтаря това,което вече е назовано в книжовния език,но с др. значение.В жаргоните се наблюава и богато синонимие .(Наще средства за масова информация информират как трябва да се владее кн. норма,но тя не се спазва,защото тя не се владее.)
Функции на езика:
-комуникативна функция(КФ)
-мислооформяща(МФ)
-емотивна(ЕФ)
-фатическа(ФФ)
-метаезикова(МФ)
-поетична(ПФ)
Комуникативна функция –езикът е основно и най-важно средство за общуване.
Мислооформяща ф-я – езикът е основен елемент на мисленето.
Посочените 2 финкции не изчерпват функционалните възможности на езика и затова интерес представляват и останалите функциикато емотивна(емоционална,експресивна)Емотивмата ф-я се проявява тоава,когато акта на комуникация не се предава информационно,а се предава емоция и чустваТова се постига с помоща на определени думи и изрази ,а също така чрез ударението и интонацията.При положителна емоция се удължават гласните.
Фатическа функция(асоциативна,функция на контакта) – тя се проявява тогава,когато при общуването не се предава информация,не се предава и психологическото състояние на говорещия.Подобен тип разговори изглеждат самоцелни ,защото за говорещия не е важна информацията, а важен е контакта,който да подготви понататъшното общуване.В такива разговори се използват клишета.Чрез ФФ се преодоляват бариерите при общуване.
Маезиковата функция-тя се проявява тогава,когато говорещото лице иска да уточни своето изказване и да го направи по-достоверно за слушащия.МтФ се наблюдававъв всички тези случаи ,когато думи от езика се поясняват с др. думи от същия език.Тази ф-я се прилага при създ. на тълковни речници-те са еднозначни и дума от даден език се обяснява с други думи от същия език.
Поетичната ф-я-Тя се проявява,когато говорещото лице обръща внимание не само на смисъла на думата ,но и се старае тя да бъде точна и да звучи красиво,т.е. говорещото лице има естетическо отношение към езика и речта се възприема като естетичен обект.ПФ енай-забелжим в художествените текстов и преди всичо в поезията.
III.Език и реч

Езикът е стхиино въникнала в човешкото общество и развиваща се система от членоразделни звукови знаци,които служат за целитена комуникацията и който е в състояние да изрази цялата съвкупност от знания и представи на човека за света. Признакът стихииност на възникване и развитие,както и неограничени възможности за приложение,отличават езика от т.нар. изкуствени езици (или го отличават от различните системи за сигнализация,които са създадени на базаа на езика).Способността на езика да да изразява отвечени понятия? и свързаната с това членимост на съобщението ,отличават чов. език от ,,езика’’ на животните,представляващ съвкупност от сигнали,предаващи реакциите на животните в една или др. ситуация и регулиращи тяхното поведение в определени условия.Владеенето на езика е една от най-важните цели,която отделя човека от света на жиеотните.Езикът е едновременно и условие за развитието на чов. общество ,и продукт на чов. култура.
Звуковата материя представлява основна и първична форма за изразяване на мисъл. Съществуващите видове писмо с изключение на йероглифското ,само предават исъл,форма на зрително възприемане на субстанцията.Различните видове писмо са вторична форма на плана на изразяване.Тъй като звуковата реч се разгръща във времето,тя представлява признака линейност?,който се запазва и в писмена ф-ма на езика(не е взможно да бъдат произнесени 2 звука едновременно).Това се отнася за всички звукови единци.
В езика има значещи единици.Това са морфемите и .Те имат материална обвивка и план на съдържание.В естествените езици омоними(думи,които имат еднакво звучене ,но разл. значение),синоними(думи еднакви или близки по значение,но с разл. материална обвивка)
Лингвистиката се различава с 2 форми на съществуване-език и реч.Езикът е система от знаци,а речта е реализацията на тазисистема.Речта в статичен аспект може да се разглежда като текст и в динамичен аспект ,като речева дейност.Речвата дейност е форма на социалната активност на човека.Като форма на социална активност ,речта се характеризира с признаците съзнателност и целенасоченост.Ако не се свързва в определена комуникативна цел ,изречението не може да бъде факт в речта. Комуникативните цели имат универсален характер,а именно съобщителен и инфораионен, подтикване на слушателя към извършване на действия,изискаване да се получи опрделена информация и това са повествователни и

Швецарския езиковед Фердинанд дьо Сосюр е автор на ,,Курс по обща лингвистика’’. Там той посвещава цял раздел на езика и речта.Езикът по свойта същносте социален.Той е независим от индивида.докато речта-това е индивидуална страна на речевата дейност.Речта се определя от ситуацията на общуването ,а езика е независим.Речта се разгръща във времето и пространството ,тя е динамична,тя е безкрайна,а езика е естетично явление ?
Езикът е система от знаци,достояние на ? и без тази знакова система не може да се осъществява общуване.Речта е индивидуален акт на общуване и разбиране ,където говорещото лице използва езикови елементи за изразяване на мислите си.В съвременното езикознание под реч се разбира не само устната,но иписмената реч.Речевият акт при устното общуване представлява двустранен процес,който обхваща не само говоренето ,но и протичащото слухово възприемане и разбиране.При писменото общуване ,писменият акт включва писане и четене,като авторите могат да бъдат различни във времето и пространството.Основен признакна речта е нейният индивидуален харатер – тя винаги се осъществява от определено лице ,което предава чрез нея мисли и чуства.Това коет е произнесено ил написано е разбираемо,тъй като е построено от елементи,формата и значението на които саизвестни на слушателя и на слушателя.Владеенето на системата от правила да се построи текста и да се осмисли съдържанието му.Езика на колектива представлчва система от елементи + система от правила

Етикети: доклад по езикознание, лекции по езикознание, лекции по лингвистика, реферат по езикознание