Реферати

Педагогическо взаимодействие – процес, разгръщащ се между възпитател и възпитаван в хода на учебно-възпитателната работа, необходима за развитието на личността на детето.Този термин е един от ключовите понятия в педагогиката и научен принцип, залегнал в основите на възпитанието.
Педагогическото взаимодействие е сложен процес, състоящ се от множество компоненти – дидактическо, възпитателно и социално-педагогическо взаимодействие. Педагогическото взаимодействие е обусловено и опосредствано от учебно-възпитателната дейност, целите на обучение и възпитание. То присъства във всички видове дейности- познавателна, трудова, творческа. В основата на педагогическото взаимодействие лежи сътрудничеството, което се явява в основата на възникването и развитието на социалния живот на човечеството.
Педагогическото взаимодействие може да се разглежда като индивидуален процес (между възпитаващ и възпитаван), социално психологически (взаимодействие в група) и като интегрален процес (обединяващ различни възпитателни въздействия и практики в конкретното общество). Едно взаимодействие се превръща в педагогическо тогава когато възрастните (педагози, родители) встъпват в ролята на наставници. Педагогическото взаимодействие предполага равенство във взаимоотношенията, въпреки че в отношенията си с децата, възрастните често използват авторитарен тип въздействие, опирайки се на своите възрастови и професионални (педагогически) преимущества. Ето защо, за възрастните, педагогическото взаимодействие е свързано с трудности от морален характер, с опасността да се премине тънката граница, зад която започва авторитаризмът, морализаторството и в крайна сметка насилието над личността.
В ситуация на неравноправие, у детето се предизвиква ответна реакция и то оказва пасивна съпротива срещу възпитателните мерки. Опитните, талантливи педагози умеят да управляват процеса на педагогическо взаимодействие. Може да се заключи, че педагогическото взаимодействие способства не само за изграждането на личността на детето, но и за творческия израстване на педагога.

Хуманистичното направление в сферата на педагогическото взаимодействие се проявява най-вече чрез това, че със методите си, обезпечава психологически комфорт в ситуация на педагогически занимания с деца, възможност за познавателно и емоционално „отпускане” на децата (съответно възможност за себеизразяване и себеутвърждаване чрез творчество), самостоятелност, активна житейска позиция. На другия полюс са методите, предизвикващи антагонизъм между педагози (учители) и деца. Те водят до отрицателни социални последствия- възпитават се хора, пасивни към социалните проблеми, неспособни на самоорганизация, инициатива, самостоятелност и критическо мислене.
От тук може да се заключи, че новите нужди и изисквания на съвременното общество към детската градина и училището в аспекта свързан с формирането на творчески личности, не могат да бъдат реализирани чрез старата педагогическа система на взаимоотношения, построена върху принудата. Така, проблемът с изграждането на хуманни взаимоотношения между възпитател и възпитаван , се явява един от централните казуси в учебно-възпитателната дейност.
Хуманизирането на педагогическото взаимодействие е процес на овладяване на хуманистични идеи, превръщането им в мотиви на поведение, в ежедневни взаимоотношения. Хуманните отношения между педагози и деца, учители и ученици са залогът за тяхната успешна работа, растежа и себеразвитието на децата.
Хуманизирането на педагогическото въздействие и обучение, предполага разглеждането им като процеси, в които централна фигура е детето (ученикът). То е основен участник в образователния процес. Педагогът (учителят) изпълнява ролята на човекът, облекчаващ процеса на възприемане и учене. Той създава атмосфера на взаимно доверие и непосредствено общуване, позволяваща осъществяването на самореализацията на личността и развитието на креативността й, в процеса на педагогическото взаимодействие.
Под креативност се разбира способността да гледаш на предмети по нов и нетипичен начин и да намираш уникални решения на проблеми. Креативността се явява пълната противоположност на шаблонното мислене. Тя излиза встрани от баналните идеи и ражда оригинални решения. При развитието на творческите способности у детето, като материали служат най-различни (и в повечето случаи обикновени) ежедневно обкръжаващи ни вещи. Важно е детето да се учи да намира различни пътища на решение на проблеми, да умее да разглежда предмети и явления от различни страни и гледни точки. В творческата активност важна роля имат и темпераментовите особености, способността за бързо усвояване и генериране на идеи.
Творческите способности могат да се проявяват чрез и в различни видове дейности. На вълнуващия много родители въпрос, може ли те да се развият, може ли да се научи детето на креативност, педагозите отговарят утвърдително. Предучилищната възраст се явява много възприемчив, пластичен период – тук се появява психичната функция въображение. С други думи, възрастта от 3 до 7 години е много благоприятна за развиването на креативността у детето.
Родителите могат добре да организират процеса на творческо развитие на детето си и за това говорят следните факти: детето високо цени общуването с родителите си, които за него са авторитети; родителите добре познават детето си и затова могат да подберат тези практики, които ще се харесат и ще му бъдат интересни; вниманието на майката или бащата може да бъде изцяло посветено на детето, докато възпитателят се старае да го разпредели равномерно помежду всички деца в групата; емоционалният контакт със значимия възрастен доставя на детето радостни емоции при съвместно творчество.
Ключов момент в развитието на детското творчество в предучилищна възраст се явява формирането на специфична структура на опита на детето- евристична структура. Тя е продукт
на организираната дейност на детето и едновременно с това тя е и основата за усъвършенстването и развитието на същата тази дейност. На определен етап от развитието си, тази структура, непрекъснато обогатяваща се, започва да определя не само особеностите на детската дейност (нейния творчески характер), но и отношението на детето към обкръжаващата го среда, способността за разбиране и реорганизиране на тази среда,както и особеностите на детското съзнание, насочеността на личността му.
Педагогът трябва да работи за формирането у децата на общо творческо отношение към явленията от обкръжаващата действителност,както в план на възприятие и опознаване на тези явления, така и в плана на практическото им преобразуване.
Творчеството е една от съдържателните форми на психичната активност на детето, която може да се разглежда като универсална способност, обезпечаваща успешното изпълнение на разнообразни детски дейности. „От особено значение при реализирането на педагогическото взаимодействие в условията на ситуацията е определянето на творчеството като свързващ елемент в системата на дейностите и личностните взаимоотношения. Такъв подход осигурява гъвкавост на преходите в отделните степени на педагогическо взаимодействие и ускорява развитието на творческата дейност.”(1)
Един от най-важните фактори за творческото развитие на децата се оказва създаването на условия в педагогическото взаимодействие родител-дете, способстващи формиращи творчески способности. Според автори като Дж. Смит, Б.Н. Никитин, , могат да се отделят 6 основни условия за успешното развитие на творческите способности у детето. Първа стъпка в тази посока се явява ранното физическо развитие на детето: плуване, ранно пълзене и прохождане. Също така, ранното четене, смятане, запознаване с различни материали и „инструменти”. Второ важно условие е създаването на обстановка,която да стимулира разнообразна творческа дейност (например кубчета с нарисувани букви, закачена на стената азбука).Това би способствало за ранното овладяване на четенето. Трето условие е предоставянето на детето на голяма свобода в избора на дейност, в редуването на игри, в избора на способи. Така, желанието и интереса на детето гарантират че непрекъснатото напрягане на ума му няма да доведе до преумора, поради активната почивка и разнообразие, които му се предоставят. Но предоставянето на такава свобода на детето не изключва, а напротив-предполага ненатраплива, интелигентно поднесена, доброжелателна помощ от страна на възрастните.

(1)”Програма за възпитание на детето”-13стр.-Елена Русинова, Димитър Гюров

Именно това е четвъртото условие за успешното развитие на
творческите способности. Необходима е също така топла и
дружелюбна, безопасна атмосфера в семейството и в детската
група. Важно е, детето постоянно да бъде стимулирано да твори, да се проявява съчувствие към неуспехите му, да се отнасят търпеливо дори към странните му идеи, неприложими в реалния живот. Трябва да се изключи като отношение и метод на възпитание обидата и осъждането на детето.
Огромно значение за развитието на творчеството и фантазията на децата има играта, която е основният вид дейност на децата в предучилищна възраст. Именно в играта, детето прави първите стъпки в творческата си дейност. Възрастните са длъжни не просто да наблюдават детската игра, а да управляват нейното развитие, да я обогатяват, добавяйки към нея творчески елементи.
На по-ранен етап, играта има предметен характер (действия с различни предмети). Тогава е времето детето да бъде научено да играе по различни начини с един и същ предмет. Например кубчето може да бъде стол, парче месо и т.н.
На 4-5 годишна възраст се появява сюжетно-ролевата игра, която предоставя по-широки възможности за развитието на фантазията и творчеството. Възрастните трябва да играят с децата, като им
Предлагат още разнообразни сюжети за разиграване. В играта, детето трябва да проявява творческа инициатива, да я планира и направлява. Богат източник за развитието на фантазията на детето е също приказката.
Ефективното развитие на творческите способности на децата е възможно при съвместни усилия както от страна на възпитателите в предучилищните заведения, така и от страна на семейството. Целесъобразно е да се провеждат специални лекции и беседи за родители, на които да се дискутира проблемът за развиването на творчеството у децата, за това какви условия е необходимо да се създадат в семейната среда, какви игри и прийоми да се използват, както и препоръчителна педагогическа литература за родители.
Изкуството (художественото творчество) сътворено от деца е изражение на индивидуалните особености, отношение към обкръжаващата среда и към себе си във възможна за детето художествена форма. Изкуството е съставна част на системата за естетическо и художествено възпитание и е средство за развитие на личността. Негови проявления могат да бъдат отделни проекти-изпълнявани самостоятелно или под ръководството на възрастния-рисунки, апликации, устно и писмено художествено слово, песни,драматизации, танци, хорово пеене, театрални етюди, шиене, рисувани и игрални филми и т.н. Съществува собствено и възпроизведено(изпълнителско) художествено детско творчество. То разкрива личността на детето, физическите и нравствените му особености,както и ролята му в системата на обществените взаимоотношения.
От научно-педагогическа гледна точка, художественото творчество е незаменим документално достоверен показател за общото психично и педагогическо развитие на детето, и представлява голяма изследователска ценност. Важно е да се отнасяме към творчеството като към отражение на заобикалящата детето среда и социална действителност, което се съчетава с самоизява.
Началната «интерпсихична « ( А.Валон, Виготски ) фаза на творчеството се осъществява съвместно с възрастните, детето е между 1,5 и 3 годишна възраст. Тогава възприятието на чуждия опит, общуването с възрастните служат като решаващ стимул за художествената дейност на детето, както и за нейното усъвършенстване. Втората «интрапсихична» фаза на творчеството се характеризира с това, че 4-5 годишното дете, като правило, в резултат на собствените си търсения и усилия, а също така и под въздействие на готови образци и обучение, започва самостоятелно да създава и решава творчески задачи, да използва усвоените средства в избрана тематика от изкуството.
Ранното художествено творчество има вида на импровизация. Като основа на простите изобразителни, музикални и танцувално-игрови импровизации на детето, могат да му послужат не само игровото подражание, но и непосредствените впечатления от действителността: звука на вятъра, животинските и птичи гласове,чута мелодия, цвета и формата на предметите и т.н. Тези импровизации се опират на база социално усвоен опит чрез творческа дейност или предметно-конструктивни действия (използване на материали или ‘инструменти’ ).
По-късно възниква и инструментално-опосредстваните видове художествено творчество: рисуване, конструиране .
Творчеството е сложно образувание, то спомага за формирането на висшите чисто човешки функции у детето..Свързано е също така с общото личностно развитие. Трябва да бъде разграничавано ясно от научно-познавателната дейност на децата (учениците), отражаваща света в формата на понятия и изкуствен език: математически и графични символи.
Леонтиев определя 4 признака на естетическата дейност (в сравнение с по-късната ролева игра на децата в предучилищна възраст) : продуктивност, произволност на творческата структура (за разлика от подражанието и имитацията в играта), качествена определеност (задават се въпросите ”защо „ и „как”), мотив за въздействие на другите хора.

Повечето родители и възпитатели дори и не подозират как буквално “осакатяват“ индивидуалността и творческото мислене на децата като се опитват да ги доближат до представата за “съвършеното“ дете. Често възрастните предпочитат “лесните“ деца и искат те да спазват нормите на обществото. Обикновено тук до голяма степен е намесено и човешкото его: ние се притесняваме какво ще си помислят хората и се страхуваме да не подложат на съмнение компетентността ни да възпитаваме добре децата си. Детският темперамент може силно да повлияе на отношението и поведението на родителите, други членове на семейството, приятелите на детето и учителите, и съответно на принципа на бумеранга да дооформи и затвърди изградената линия на поведение. Казано с други думи- връзката родител-дете е двупосочна улица и те си влияят взаимно. Трябва да се уважава детската индивидуалност. Да се приемат нейните „творения” с позитивизъм, дори те да са незавършени или неточни. Така детето само намира правилния път да изрази своята индивидуалност. Погрешна е стратегията, свързана със сравняването на децата с другите връстници и изискването те да бъдат „над средното ниво”, или просто да бъдат като родителите си. Подобни силови методи могат да наранят трайно детската психика – децата се отчайват, фрустрират, дори се предават вътрешно, потиска се тяхната индивидуалност.
„Развитието на детската индивидуалност се извършва от една страна в процеса на овладяването на ценностите на обществото, на приобщаването към тях при опознаване на света, а от друга- в процесите на самореализация на личността в условията на съвместна дейност и общуването.”(2)

Етикети: доклад по педагогика, Реферат по педагогика