Касов пазар
На касовия пазар се сключват сделки, които не съдържат условия за отсрочване на изпълнението им.
Сделката се реализира в кратък срок след постигане на съгласие между страните. Договорът предвижда продавачът да достави ценните книжа, а купувачът да ги заплати в обичайния или нормативно установен за съответния национален пазар срок.
Касовите сделки се сключват на различни пазари. Тук не става въпрос за националната им специфика. Различен е при тях механизмът за установяване на контакта между потенциалните страни по сделките.
Въз основа на критерия начин на организиране на срещата между купувача и продавача (или техни посредници) съществуват три основни типа пазари на ценни книжа.
Акционен пазар
Както при всяка сделка обект на договаряне са: » цена (при ценните книжа – курс) » качество (вид ценни книжа)
» количество (брой на ценните книжа, респ. на пакетите) На пазара от аукционен тип страните по сделките контактуват, като между тях стои само аукционаторът.
Той не поема функцията да представлява икономическия интерес на някоя от страните по сделките.
Основната задача на аукционатора е : » да регистрира заявките за покупка и за продажба » да срещне или общото (в търговията с даден вид ценни книжа), или частичното (по отделни сделки) търсене с предлагането. Аукционаторът се ръководи от правила за формиране на цената (курса). Възприетите и прилагани на аукциона правила определят дали и как се обработват заявките.
Срещат се две разновидности. При едната правилата служат на целта да се намери и обяви цена на равновесие. При другата разновидност правилата регулират сключването на сделки с различни цени.
Търговия между всички купувачи и продавачи по единна цена. Тук поръчките се централизират така, че най-високите курсове на предложенията за покупка се съпоставят с най-ниските курсове на предложенията за продажба.
Задача на аукционатора е да намери цената, при която общият обем на търсенето се уравновесява с общия обем на предлагането. Така той намира всъщност цената на равновесието на пазара на даден вид ценни книжа.
Пример за аукционен тип пазар, функциониращ при формиране на цена на равновесие, е една част от пазара на франкфуртската фондова борса.
На нея служебните маклери (посредници) подреждат борсовите поръчки в своите книги по посочения по-го-ре начин, за да формират единен курс на даден вид ценни книжа.
Поредица от търговски сделки по различни цени. На този пазар аукционаторът няма за цел да търси единна цена, характеризираща пазара в определен момент. По всяка потенциална сделка той технически
» приема предложението за покупка и предложеното за продажба, като ги огласява. Освен това той » регистрира съгласие или несъгласие на страните по сделката с предложените условия. На основата на оповестената от него информация
» сделката се счита за сключена или не. Пример за такъв тип пазар е: Ню-Йоркската фондова борса, на която на точно определени за целта места на пода на борсата т.нар. специалисти провеждат аукциони за отделни видове ценни книжа. Специалисгите изпълняват ролята на аукционатор, когото борсата е натоварила да събира поръчки за покупка или продажба на ценни книжа. Сесиите на Първа българска фондова борса също се провеждат на принципа на акционния тип пазар като поредица от сделки по различни цени.
Брокерски пазари
На брокерския тип пазар между преките участници в сделката се появява посредник като представител на интереси на една от страните по сделката.
Брокерът има задача да търси отсрещната страна по сделката. Той съдейства за сключване на сделката. Той изпълнява функцията на селектор на купувачи или продавачи с близки интереси. Сред множеството участници на пазара той търси този от продавачите(купувачите), чиито представи за условията на сделката стоят най-близо до интересите на неговия клиент. За да може да изпълни тази функция на „селектор„, брокерът:
» събира и предоставя информация за потенциалните продавачи и купувачи и
» получава затова комисионна.* Следователно, между икономическите характеристики на аукционатора и брокера има съществени различия:
За разлика от аукционатора, чиято роля е пасивна, дейността на брокера за свързване на преките участници в търговията с ценни книжа се характеризира с инициативност и активност.
Докато аукционаторът регистрира постъпилите в заявките цени, чрез използване услугите на брокер преките участници в сделката целят постигането на обосновани цени, по които да се предлагат и търсят ценните книжа.
Брокерите се появяват, за да компенсират недостатъците на пазара в периоди, когато на него няма достатъчно участници, когато е „тънък“ за своя сметка.
За собствена сметка те закупуват ценни книжа, когато публиката ги продава, и за собствена сметка продават ценни книжа, когато публиката търси да закупи ценни книжа. Те са една от страните по сделката.
За да могат да участват на пазара непрекъснато, дилърите трябва да разполагат не само с необходимите капитали (за да закупуват ценни книжа), но в същото време и с ценни книжа, които да са готови да продават.
Дилърски пазари
Винаги е възможно да настъпят моменти, в които е необходимо повече време на брокера, за да обслужи (“покрие„) конкурентоспособен партньор по дадена сделка. В такива периоди цената на равновесие на пазара може да се промени.
Поради това за някои лица (институти) се оказва изгодно да запълват тази пазарна ниша. Те остават на пазара, като непрекъснато предлагат ценни книжа, които инвеститорите искат да продадат, и други, които инвеститорите искат да закупят. На практика те осигуряват непрекъснато котиране на ценни книжа. Тези лица или институти действат като дилъри. Те търгуват с ценни книжа от свое име и Следователно, дилърите се отличават от брокерите по това, че » са страна по сделки с ценни книжа; » използват капитал, за да срещнат продавача с купувача;
» поемат риска от изменение на цените на ценните книжа, които държат при себе си;
» доходите им (за разлика от тези на брокерите) се формират не от комисионни за посредничество, а от реализацията на сделките с ценни книжа. Икономическата цел на дилъра е да получава доход от разликата между постъпленията и плащанията пс сключваните от него сделки.
Източник на доход на дилъра са разликите в курсовете, по които продава и курсовете, по които купува ценните книжа.
Стремежът на дилъра е да котира цената, по която купува, по-ниско от цената, по която продава ценните книжа.
Пазарите от дилърски тип имат важно място във вторичната търговия с ценни книжа:
- Повечето от ценните книжа се купуват и продават на пазари, на които участват
дилъри. На тях се сключват сделки с правителствени облигации, облигации на фирми,
акции ит.н.
- Дилърските пазари обхващат по-голямата част пазарите „на гише„.
- Обикновено всеки дилър търгува с определен вид ценни книжа. Контактът се установява или по телефона, или чрез компютърна връзка. Посоченото обособяване на три типа пазари, на които се сключват сделки с ценни книжа, не се среща в чист вид. Но като разглеждаме всеки поотделно, можем да установим различните начини за свързване на страните по сделките за покупко-продажба на ценни книжа на
вторичния пазар. Причините за предпочитанията към един от тях се обуславят от обема информация, която потенциалните страни по сделките притежават, и съответните » разходи по тези сделки. На практика пазарите от трите типа се преплитат. Така например, дори на една и съща фондова борса могат да съществуват и трите едновременно. Такъв е случаят с Ню-Йоркската фондова борса, на която т.нар. специалисти, определени да действат като аукционатори, котират също така и курсове „купува“ и „продава„, т.е. функционират в качеството си на дилъри. По тази причина Нюйоркската фондова борса може да бъде определена като нещо средно
между пазар на дилъри и аукционен тип пазар.
Няколко типа пазари на ценни книжа функционират и на Амстердамеката фондова борса. И тук, за да формират курса на акционния пазар, специалистите прилагат познатия механизъм – подреждане на поръчките за покупка с поръчките за продажба. Наред с традиционния аукционен пазар действа и пазар, на който сделките са без задължителни комисионни, тъй като се сключват между професионалисти – без посредничество. По-съществено е, че организационната структура на пазара на ценни книжа (наличието на брокери, дилъри или аукционатори) както и нейните технологични решения (телеграфна връзка, компютърни терминали, монитори за представяне на котировките подчинена на една цел. Тя се изразява в следното: доколкото икономически това е възможно цените по сделките да се поддържат по-близо до верните, истинските, реално съществуващите, но неизвестни цени на равновесие.
Етикети: доклад по икономика, доклад по финанси, реферат по икономика, реферат по финанси
Този материал съдържа 1,271 думи.Ако ще ти свърши работа, може да помогнеш на друг, като качиш нещо твое :)
