Реферати

Винсент Вилем ван Гог (1853-1890) е холандски художник, смятан от мнозина за един от най-великите художници в историята на европейското изкуство. През последните 10 години от своя живот развива цялата си художническа дейност — автор е на около 900 картини и 1100 рисунки. Заболява от психична болест и извършва самоубийство през 1890 г., когато е едва на 37 години. Не е особено известен приживе, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на 17 март 1901 г. в Париж, Франция са изложени 71 от неговите произведения. (1)
В реда на своето творчество, Ван Гог се сблъсква с различните стилове и техники от своята епоха. Той започва с реализма на Миле и бледите цветове на неговата родна земя, за да се доближи малко по малко до свелите тонове на импресионистите, опитвайки се да разгадае тайната на светлината, на атмосферата, на това щастливо сътрудничество между окото и четката, което премества визуалните усещания върху платното.
В същото време той се опитва да се подчини на научната дисциплина на поантилистите. Продължавайки все по-далеч в своите търсения, като например поставяйки боята направо от тубичката или рисувайки вечер, Ван Гог намира малко по малко своя стил, пълнен със силата и бързината на изпълнение. (2)
Като почти всяко художествено творчество, това на Ван Гог живее във взаимна връзка между живописта и графиката. Линията и цветът зависят винаги една от друга. Той се отдава изключително на графиките по цели седмици. С тази непримиримост той развива художествения си гений. Той използва три различни техники за поставяне на сюжета върху листа: върху една груба скица с молив, който очертава с големи линии място й, той поставя с перо мрежа от линии с кафяво мастило, което после на някои места ретушира с черно мастило. (3)
Ван Гог започва творчеството си, когато пристига в Брюксел през 1880г.Първоначално създава единствено рисунки, подобни на скици по работи на Жан-Франсоа Миле. Сравнително лекият начин, по който Миле интерпретира реалността, предоставя на Ван Гог теми, които са близки до интересите му- преди всичко селяни по време на работа, жанрова живопис в тъмни и меланхолични цветове.Все по-често използва хартия „енгр” като основа, позволяваща контрастна техника, размазване на контурите и плавно преминаване на доминиращите линии. По този начин преминаването към същинското рисуване става по-плавно и естествено.
През 1882 година в Хага, под ръководството на Мов, той създава и първата си маслена картина. Една от ранните му творби „Бряг с фигури и море с лодки” е силно повлияна от Хагската школа, към която се числи и Мов. „Когато рисувам пейзаж, в него неизменно присъства и човешка фигура”, пише сам Ван Гог. В творбите му се забелязва стремеж към постигане на автономия по отношение на форма и цвят. Човек лесно може да отркие склонността към абстракция в пасьозното полагане на цветове, в подчертаването на паралелните слоеве в картината и разнообразието от нюанси на кафявото.
На базата на наблюденията на Йожен Дьолакроа възниква въпросът как човек може със средствата на живописта да предаде промените в цвета на предмет, който се появява, когато човек се отдалечи от платното или го наблюдава при смяна на ъгъла на светлината. Решението се оказва в приглушаване на действителния цвят на предмета, за да влезе в тон с общия доминиращ цвят на картината като цяло.
В една от ранните му картини “Селяни ядат картофи” се забелязва как от лицата им действително струи вътрешна сила, придаваща им по-голямо достойнство. Ефектът на светлината е постигнат с пестеливо използване на жълтия цвят, като контраст на тъмния, решен предимно в кафяви нюанси, фон.

Естетиката на Ван Гог за грозотата, очертала се вече през XVIII в. в теоретичните трудове на Едмънд Бърк и Дени Дирдо, ясно личи в творбите му: деформацията и безвкусните цветове свидетелстват за особените качества на художественото му творчество. След смъртта на баща му се променя тематиката, но Ван Гог остава верен на борбата си за себеутвърждаване и за своя емоционален бунт против добре премерените неща.
В края на 1885 Винсент пристига в Антверпен, където се разделя за известен период от време с подтискащите теми от мрачния свят на бедните селяни и през следващите две години експериментира с всичко, което му се струва необикновено, прогресивно и авангардно в света на изкуството.
“Натюрморт със скумрии, лимони и домати”, една от първите му картини в Париж е рисувана лятото на 1886. В нея лесно може да се различи новаторската техника, усвоена в Антверпен. Крещящото червено на доматите контрастира със зеления цвят на каната. Всъщност използването на чисти цветове, които не се преливат във фона на картината ни насочва директно към влиянието на Рубенс. Необяснимата природа на взаимодействието на пространствата, размитите граници между масата, доматите и каната, подредени едни зад други, пък ни насочват към влиянието на японската печатна графика, където пространственият континуум е в спор с предпочитаната орнаментна повърхност.
Влиянието на импресионистите може да се усети в творба му “Белведере с изглед към Монмартр”, октомври-декември 1886, разкриваща зимна сцена в мъглив студен ден. Може да се каже също, че неутралността и привидно безпристрастните забързани минувачи, както и фрагментарния оптически ефект на картината с насечените части от изгледа, принадлежат на традицията на Клод Моне или Огюст Реноар.
През октомври 1886 Ван Гог рисува “Терасата на кафене “Ла Гингюет”. Тук той отново стъпва на типичната за импресионистите интерпретация. Мекото червено, в което са обагрени есенните листа, почти празните места в преден план, изгледът към алковите, загатнати с по няколко мазки, създават безпогрешно атмосферата на тихо съзерцание без никакъв определен сюжет. Неравномерното полагане на пастьозни цветове не променя настроението, нито пък едва забележимите местни цветове, които идват от есенната охра. В тази картина Ван Гог експериментира с импресионистическите техники. Но в “Кафе дьо Тамбурен” големите, изпълнени с меланхолия очи на жената, контрастират на необикновената обстановка, дообогатяват картината с особена, специално търсена атмосфера- пълна противоположност на тази, привличала вниманието на импресионистите.

В “Сена с Пон де ла Гран Жат”(лятото на 1887, Асниер) мостът пресича диагонално картината- често повтарян от импресионистите мотив- и се загубва в рамката, като по този начин изразява моментността в сюжета. Ван Гог очевидно взаимства от символистите в тази картина. На пръв поглед полагането на цветовете създава известно объркване с хоризонталните, вертикални и диагонални удари на четката и с пълното отсъствие на цветни повърхности с еднакви акценти на наситеност, с опитите да се постигне доминиране, посредством същите средства, на впечатлението за светлина в атмосферата на самоконтрол, така както е в творбите на съвременните им поантилисти.
Дълго време Ван Гог изучава теориите за цветовете на Дьолакроа. Най-важните открития на Ван Гог, като оставим настрана заключенията му за автономността на цвета, са развитието на допълващите контрасти.
Разнообразието в изразните средства определя до голяма степен “Натюрморт с бутилка и чиния с лимони” от пролетта на 1887. Категоричните, ясни очертания на плодовете са заобиколени от схематичен фон, състоящ се от радиални линии, своеобразно продължение на очертанията на чинията. Червеникаво жълтият цвят на плодовете и зеленикаво синия на фона са в допълващ се контраст. Бидейки в унисон с духа на импресионизма, цветът и светлината се отразяват в прозрачната лекота на източената бутилка. Човек ясно различава в линейната щампа на фона характеристики, които ни отвеждат към бъдещ важен източник на изразни средства в творчеството на Ван Гог- японското изкуство, ползващо се с огромна популярност по онова време в средите на артистичния свят.
Изкуството да се копират гравюри на дърво се нарича ‘джапонезери’. Известно е, че Ван Гог рисува три такива копия. Той така и не успява да постигне равномерното полагане на цветове, което се наблюдава в творбите на Хирошиге, тъкмо обратното. В пастьозната му употреба на цветовете личи собствения му почерк и му е извънредно трудно да остане анонимен. Той дори променя формата на картината, като разширява малката рамка и я изпълва с колони японски йероглифи, чието значение, повече от ясно, не разбира. Ван Гог европеизира изходния материал и по този начин оставя свой личен отпечатък в една вече създадена и наложила се тенденция.
Портретът на Пер Танги е своеобразен връх в творчеството на Винсент през парижкия му период. С категоричен поглед отправен напред, с почти симетричното монументално лице, той доминира в предния план на картината. Този опростен в известен смисъл портрет е в контраст със сложната структура на фона, украсена с японски гравюри. Цялата картина изглежда изключително плоска и фигурите на японските танцьорки, като че се притискат в него в предния план.
Лекотата на импресионизма, размиването на отделните части в графични структури, чрез техниката на поантализма, търсенето на декоративна плоскост, както е при японския стил- всички тези принципи Ван Гог е усвоил по време на двугодишния си престой в Париж.
В Арл той избира за сюжет на една от първите си картини възможно най-типичен японски сюжет “Разцъфнала праскова”(1888)
Ван Гог постепенно създава новата си форма на подбор на цветовете, която подхожда на тази на неговия учител Дьолакроа. Постигнато е единство в автономността на цветовете и тоновете. И както преди, цветовете в картината се получават от разиграването на вариации на един цвят с неговите нюанси- единствената разлика сега е, че основният цвят вече не е свързан с действителността. Наситено жълто, крещящо червено се налагат над простото препредаване на индивидуално изразяване, за демонстриране на представата на художника за реалността, но пречупена през собствената му душевност. Светлина и сянка, отражения и пречупвания на цветове са целенасочено туширани, но тези качества на картината все още имат своя художествен извор в действителното възприемане, а не в простото въображение. Някои цветове изобщо не се използват, защото ще засилят стихийната природа на изказа.
“Вярно е, че категорично обръщам гръб на естеството на нещата, когато от скицата минавам към картината, когато избирам цветовете, увеличавам или опростявам, но що се отнася до истинската форма, не смея да бягам много от истината.”Това признава той в свое писмо до Бернар.
Първият портрет на Ван Гог след този на Пер Танги е „Зуав Милие” (1888г). Странно е противопоставянето на пространственост с плоскост. Съвършено уловеното изражение на лицето се откроява още по-добре благодарение на живописното облекло, контрастиращо с пастьозно решения фон. Покритият с теракотени плочки под сякаш се движи напред и подсилва несигурната поза на модела.
За да свикне да работи на изкуствено осветление, той рисува “Нощно кафене”(септември 1888). Единствено жълтеникавите ореоли около лампите ни насочват към факта, че картината е рисувана през нощта. “Нощно кафе” е важно стъпало в рисуването на нощни картини.
“Ваза с дванадесет слънчогледа” (август 1888) е една от най-известните му творби. С изключителна прецизност рисува той цветята, и въпреки пастьозното полагане на цветовете, разбъркания ред на протегнатите листа и вътрешната светлина, която се излъчва от синия фон, придава на образите значимост, която минава далеч отвъд простото рисуване на цветя.

Съществен похват на символистите е общият контур, с който обрамчват обектите на своите картини. Пример за това е ”Арлезианката”. Гърбът на стола, масата и фигурата на жената са обгърнати в един общ контур, подчертаващ общия силует. Ван Гог изработва контрастиращите цветови ефекти в пространна графична рамка. Контурите му се различават най-вече по цвят, открояват се или остават под повърхността, в зависимост от необходимостта на замисъла, тъй като използването им се определя от цялостния ефект на картината, а не от теоретичната концепция.
“Мостът “Тренкий”(окт 1886), Ван Гог почти напълно отхвърля използването на цвят. Така ефектът от картината се подчинява на контрастиращата игра на преплитащите се линии в лявата страна на картината и по-спокойната повърхност в дясно… Картината спокойно може да се определи като експресивност на пространствата: с постоянно крехкото равновесие и наситената с риск лекота.
След като попада в клиниката за душевно болни, единствено рисуването го свързва с живота. Платната, работени през този период създават впечатление за свръх енергичност, която не може да се свърже с болестта, а с трескавата творческа активност, завладяла художника между двата пристъпа.
Една от първите му рисунки, направени в Сен-Реми “Ириси” много напомня на първите му работи в Арл. За да може окото да възприеме правилно тази картина, платното е разделено на отделни цветови пояси, всеки от които- както е типично за природата през лятото- излъчва светлина и по този начин се получава усещането за балансирана хармония.

Идеалното средство за предаване според него е цветът и действителният живот вътре в този цвят. Използва тонове по начин, при който те придобиват свой собствен живот и така са извънредно подходящи за препредаване на принципа на живота по оптичен път. Експериментите му с цветовете не водят началото си от отделна техника на рисуване, а по-скоро са резултат на мъчително търсене на адекватно средство за предаване на духовна идея.
Срещаме и нов мотив- кипарисите се превръщат в негов централен обект- „Поле със зелена пшеница и кипарис”, „ Два кипариса” и „Житно поле с кипариси”.
В Сан-Реми Ван Гог открива движението за своите творби. През този период, както и в работите му от Овер, се открояват два стила, доведени до съвършенство- на първо място това е съчетаването на вълнисти и спираловидни линии и на второ- сложното щриховане с къси отсечени мазки. И двете техники са комбинирани в неговата „Звездна нощ”(1889). Платното му е сред малкото, в които ясно личи, че Ван Гог избягва непосредствения контакт с природата- за да постигне определена атмосфера, той прибягва до цветове и форми, продукт единствено на въображението му. Именно тази картина е в анализите на известни физици. Математически анализ на творбите на Винсент ван Гог доказва, че изобразените в тях модели на завихряния учудващо точно съвпадат с реалните турбуленции, които се наблюдават във водовъртежите или във въздуха, излизащ от реактивен двигател. Мексиканските физици изследвали дигитални изображения на картините на Ван Гог и изчислили вероятността два пиксела, разположени на определено разстояние един от друг, да имат една и съща степен на осветеност. Според тях човешкото око е най-чувствително към промените именно в осветеността на елементите в картините, а не толкова към нюансите в цветовете им.
Онова, което занимава мислите на Ван Гог, далеч повече от религиозните образи и пейзажи, е рисуването на портрети- по-скоро на модерния портрет. Моделите му са обикновени, прости хора, които среща около себе си. Композицията “Селянка със сламена шапка” е много типичен пример. Селското момиче е дадено в три-четвърти ръст, седнало е малко сковано и срамежливо сред високи житни стръкове, страните й се греят в същия червен цвят на маковете наоколо. Този портрет остава в сянката на друг шедьовър на портретната живопис- неговият “ Портрет на доктор Гаше”. Меланхолията, тъгата и отчуждението, които зрителят може да прочете на лицето на Гаше преобладава и създава настроението на цялата картина.
Месец преди да почине, създава “Житна нива с врани”, платно в което се отразява истинската му “тъга и безкрайна самота”. Обичайната структура на перспективата на откритото поле е обърната с главата надолу- линиите на очертаване вървят от хоризонта, за да се срещнат в предната част на картината. Липсва естественият център на перспективата. Цветовата палитра е ограничена до три основни цвята и до един допълнителен.
Ван Гог не само развива трите основни елемента на живописта- цвят, линия и композиция- в художествени елементи на стила, но също ги обогатява и с ново уникално значение: животът диша през цветовете и така всички предмети оживяват; линията при него се превръща в принцип на движението, на неразрушимата енергия; композицията е мястото, където се разгръщат чувствата на неговото гледище за света. Осъществяването и самотата, стремеж и съмнение, любов и разрушение, отдаденост и бягство от действителността, близост и дистанция, времетраене и преходност- всичките тези неща един човек, един художник рисува в своите картини. Той търси спасени в изкуството от живота и света, които обича, но това е една несподелена любов. Страда в този свят и унищожен от него. В картините си създава един свой нов свят, изпълнен с цветове и движение и в който се съдържа всичко, което Винсент знае за съществуването.

Бележки:

1 Уикипедия, свободната енциклопедия, Винсент Ван Гог: [Електронен документ].- http://bg.wikipedia.org
2 Vincent Van Gogh, site member du réseau Blue.fr Beax-Arts (Винсент ван Гог, сайт член на мрежата Blue.fr Beax-Arts). Ses peintures: [Електронен документ].- http://www.blue.fr/vangogh/
3 Пак там – Ses dessins
Truden Web Site – Статии и реферати: [Електронен документ].- http://truden.com/article530.html

Етикети: реферат за Ван Гог, реферат за изкуството