Реферати

Книгата на Минка Златева „Репортерство – репортер – репортаж” разкрива цял един свят на репортери с техните вълнения, трепети и професионални терзания. На новинарската журналистика е погледнато от един различен ъгъл – възможностите на репортера не се ограничават само в сухото отразяване на събитията. Талантливото перо проблясва в един репортаж още от филтрирането на темата, за да се утвърди произведението на репортера в изкуство, в литературна творба.
Книгата е разделена на четири глави, като всяка глава има няколко подтеми. Първата глава „Репортерство – специфичен профил на журналистическата професия” въвежда читателя още в зараждането на репортерството. Авторката разграничава три вида репортери – за едни този вид професия е изходна база за журналистическото творчество на фронт, за други репортерството е стартова площадка към голямата литература, а трети новинарството обсебва докрай и завинаги. Минка Златева нарича репортерите „най-динамичното и най-мобилното племе” – това красноречиво определение, с което си служи авторката, само с няколко думи описва цялата репортерска практика, рисува живота на новинаря– живот на приливи и отливи, на сензации и сътресения, живот – вечно на път и без почивка.
От Дикенс до днес. В тази първа подтема на първата глава авторката прави своеобразна периодизация на дългия път, който е изминала професията „репортер”. През 1850 г. тази дейност вече съществува в Англия, под името „our own” (нашият собствен, т.е. специален кореспондент), а в Германия новинарите били наричани дописници, кореспонденти.
В Англия по времето на т.нар. „литературен снобизъм” Чарз Дикенс се откроява със своето находчиво перо, описвайки ежедневието на лондонските обитатели – чиновници, гуляйджии.
Хенри Мортън Стенли не отстъпва по репортерски усет на Чарс Дикенс, като също има влечение към приключенията. В кратки биографични данни авторката описва невероятния живот на Стенли и неговите безстрашни репортажи в девствената природа и в дълбините на африканските джунгли.
През 70-те год. на XIX в. се заражда т.нар. социален репортаж, а като негов представител Минка Златева сочи виенския журналист Макс Винтер. За да бъдат неговите репортажи максимално реалистични и живи, Винтер обикаля бедняшките квартали, предрешен като неговите мизерни обитатели. Авторката не отминава и доброто перо на репортера Владимир Гиляровски, оставил печат върху московската преса, редом с Влас Дорошевич и Владимир Короленко.
В българския печат след Освобождението репортерството също набира скорост в лицето на Стоян Шангов от в. „Вечерна поща”. С лек хумор и без злоба той осмива отрицателните страни на политическия живот. Заедно с него и Симеон Радев оставя трайни следи в информационната журналистика.
Така от Дикенс през Стоян Шангов, Хемингуей, Джон Рид, Михаил Колцов до Петър Станчев и др. Минка Златева прави своеобразен очерк на най-великите репортери, оставили ярка следа със своето находчиво перо.
Широко поле за експерименти. Тук вече репортерът не се разглежда просто като новинар, чисто информационното е изместено от интерпретативното, от субективното начало. Журналистът вече не само поднася новини, той прави проучвания, сондира общи мнения. Това е нововъведение в журналистиката. Социален експеримент, „прецизна журналистика”. Репортерът създава своя алхимична лаборатория, превъплъщава се, изследва, разследва, дръзва да стигне до истини, които могат дори да застрашат живота му. Това е „новата журналистика” с нейния основоположник Том Улф. Неговите последователи въвеждат нови тематични периметри, като водеща роля в репортажа има сцената. Новата журналистика си служи с всякакви средства, всичко е позволено с една-едничка цел – да разтърси читателя. Паралелно с „новата журналистика” в средата на 70-те год. се появява разследващата журналистика, чието начало идва от аферата „Уотъргейт”, а след нея се появяват и „литературните журналисти” – Джон Макфий, Марк Креймър, Ричард Уест и др.

ВТОРА ГЛАВА. РЕПОРТЕРСКИ ПОДХОД КЪМ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА

Кое отличава творчеството на репортера в съвкупността от медийни продукти? В какво се състои своеобразието на творческия процес при него? На такива въпроси отговаря авторката на книгата. Започвайки от поставената му задача в редакцията, репортерът се съобразява със спецификата на своята медия, с политиката на изданието и така създава своя тематичен профил. Творческата инициатива, импулсът на репортера са качествата, които отразяват индивидуалния му почерк. Големият български журналист Петър Станчев точно долавя спецификата на тази професия: „Не можеш да бъдеш репортер, ако не усещаш живота с небцето си. С всичките му привкуси!”.
Социалното зрение се формира като резултат от много фактори, сред които са мирогледът, светогледът и политическият ангажимент на репортера. Много важи са макросредата (епохата, времето) и микросредата (семейството, приятелската среда и т.н.).
Откривателството, източниците, оперативността са сред основните репортерски подходи. Като пример за умел откривател Минка Златева разглежда творчеството на Егон Ервин Киш. Гонен от нацистите, той се озовава в Максико, където започва жадно да се запознава с всичко ново, което систематизира в своята книга „Открития в Мексико”. Киш прави и ред собствени открития в областта на обществено-политическите връзки между Германия и Мексико, едно от които е за статуята на Хумболт.
Репортерският инстинкт на Ришард Капушчински пък открива през XX в. Африка и целия трети свят на читателите.
Репортерът започва разследването, което се осъществява с помощта главно на три метода: изучаването на документи; наблюдението; беседи с хора, участници в събитието. Един от най-важните монетни в репортерския подход е задължителното присъствие на новинаря на мястото на събитието. Той трябва да види, да чуе, да почувства с порите си събитието в неговата автентичност. Работата с източниците е сред особеностите на репортерската професия. Източници това са личните бележници, дневниците, личната поща, изобщо персоналната документация на репортера. „Оперативността, умението пръв да съобщиш за събитието, като надминеш конкуренцията в благородна надпревара с времето, е своеобразен допинг на репортера.” Авторката дава за пример как находчиви журналисти се борят с конкуренцията, намирайки свои източници, които им „донасят” новината от първа ръка. По този начин репортерът изпреварва всички други медии в отразяването на една гореща новина. Така благодарение на хитростта на Анри де Бловиц българският народ научава тъжната вест за разпокъсване на Сан-Стефанска България от в. „Таймс”, който публикува пълния текст на Берлинския договор, преди още той да бъде официално обнародван.

ГЛАВА ТРЕТА. РЕПОРТЕРЪТ И „НЕГОВОТО” СЪБИТИЕ

Тази глава разглежда репортерската работа „от кухнята”, от вътрешността й. Как се подготвя новината, как се отсява събитийността, филтрирането на фактите е висш пилотаж, според Минка Златева. Всичко, което знаете, вие може да пропуснете, и това само ще усили вашия айсберг. Ако писателят изпусне това, което не знае, но е длъжен да знае, то тогава в неговия разказ ще се появят пукнатини и непълноти”, ценно съветва Хемингуей. Авторката набляга на репортера като очевидец, тъй като това е любопитно за читателя, който чрез новинаря може да се принесе на събитийното място. Читателят „вижда”, „чува” и „усеща” чрез разказа на репортера.
В репортажа, роден в резултат на проникновено навлизане в същността на събитието, наричан още „аналитичен репортаж”, „репортаж-разследване”, „наситен репортаж”, репортерът се изявява, освен като очевидец, и като изследовател.
Като пример за прецизен изследователски репортаж авторката посочва книгата на Марк Креймър „Начин на проникване”. Повествованието му „оперира” в операционната зала, преплитайки въпросите за лични взаимоотношения между хората и борбата с рака. Книгата получава признанието на обширната публика.
„Репортерът като действащо лице”. Това е едно от най-интересните, най-вълнуващите лица на репортера. Той сменя професията, той рискува, слива се с тълпата, превъплъщава се в скитник (Киш), работи като сервитьор (Елеонора Турлакова), става моряк (Петър Станчев) и т.н. Адреналинът на репортера се покачва до такава степен, че той рискува живота си, мислейки само за своето сензационно откритие.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. РЕПОРТАЖЪТ

За да бъде написан един репортаж добре, неговият автор трябва да е вещ по темата. Ето защо в една редакция репортерите се разделят по ресори. За да бъде актуална една тема, при нея трябва да има динамика на действието, но също е необходимо да е злободневна, уникална, да предизвиква интерес. За всичко това е необходимо репортерът да притежава диалектически подход – да разгледа проблема в неговото развитие – какво е било „вчера”, какво се очертава да бъде „утре”, т.е. той трябва да умее да прогнозира. По-нататък авторката говори за характера на самия репортаж, за неговата структура и специфичните особености. От основно значение е заглавието, което трябва да грабне, да привлича, но и да насочва към главното в темата. Минка Златева разглежда стилистиката на репортажа, и по-точно тази на големите литературни репортажи. В тях се вижда колорит, многообразие от изразни средства – образи-символи, каламбури, игрословици, повторения, на думи. Всичко, което може да грабне вниманието на читателя. И да проличи личният почерк на репортера.
Книгата на д-р Минка Златева „Репортерство – репортер – репортаж” е написана увлекателно, като същевременно дава ценни сведения за бележити журналисти. Липсва натрапчива и суха фактология, творческият израз на репортера е разглеждан във всички фази. Книгата представлява цялостно, комплексно изследване на репортерството като част от журналистическата дейност, на репортера – като субект на тази дейност и на нейния продукт – репортажа.

Етикети: доклад по журналистика, доклад по медиазнание, курсова по журналистика, реферат по журналистика, реферат по медиазнание