Реферати

Мотивацията е движеща сила, която стои зад всички действия на индивида. Тя включва целева насоченост на поведението и изисква получаването на пряка и своевременна връзка между целенасочените действия и постигнатите резултати. Крайният резултат винаги има субективно значение и психологическа ценност. В психологията, мотивацията се отнася до начало, посока, интензитет и постоянство в поведението, желание и готовност да направиш нещо. Мотивацията е временно и динамично състояние, което не трябва да се бърка с индивидуални черти от характера на човека или емоционални състояния.

Мотивацията може да бъде вътрешна и външна – породена от вътрешно желание за постигането на определени резултати, или следствие от външни фактори. Мотивацията трябва да се разглежда в съпоставка с индивидуалните черти на характера, които са постоянни(интроверт, затворен) и емоционалното състояние, което е временно (например гняв, тъга, радост).Вътрешна мотивация – настъпва, когато хората са вътрешно мотивирани, за да създадат нещо, което предизвиква задоволство у тях.Външна мотивация – настъпва, когато хората са мотивирани от външно задоволство като пари, оценки.

Жизнено важен елемент на мотивацията е физическото действие.Мотивацията не е това, което хората мислят или чувстват, а е онова, което те вършат физически. Когато искаме да мотивираме хората да постигат резултати, трябва да ги предизвикваме да извършат именно онези действия, който ще донесат желаните резултати.Мотивацията се задвижва от емоция.

Мотивацията е това, което другите правят на себе си. Истината е, че ние не можем да мотивираме никого да стори каквото и да е било. Само хората, които искаме да мотивираме могат да се мотивират. Мотивиращият и мотивираният са винаги един и същи човек. Така че, нашето желание да „мотивираме” другите да постигнат резултати изисква от нас да създадем среда, в която хората да се мотивират сами, за да постигнат тези резултати.

Мотивацията на поведението в училище представлява процес на подтикване себе си и останалите към достигане на личните цели и целите на възпитанието и образованието.
Маслоу подобно на Фройд също обособява силите, движещи човека, като ги организира в йерархия от потребности. Най-общо в нея се разграничават две групи нужди – нисши и висши (съответно по-силни и по-слаби); между тях съществуват много различия: време на възникване в онто- и филогенетичен план, значимост за оцеляването, за растежа и развитието, трудности и условия при удовлетворяването. Двете групи потребности, също като нагоните при Фройд, са в постоянна връзка, тъй като появата на висшите потребности е невъзможна преди поне частичното удовлетворяване на нисшите. При промяна в условията на живот е възможна промяна в реда на потребностите или обръщане (от висши – отново към нисши).

ПОТРЕБНОСТИ ПО МАСЛОУ

Първични и вторични потребности – човек изпитва потребност, когато чувства, че физиологически или психологическо нещо му липсва или го притежава недостатъчно.
1. Първични потребности или Физиологични – храна, вода, въздух, сън, секс. Най-силни са и блокират всички други.
Вторични потребности – те са психологически.
2. Потребност от безопасност – удовлетворяването й изисква: сигурност, стабилност, защита, организираност, ред, липса на тревожност.
3. Потребност от принадлежност и любов /да се дарява и получава/ – удовлетворяват се чрез емоционални отношения с други хора, положение в дадена група, общество.
4. Потребност от уважение и себеуважение – проявява се под формата на чувство за собственото достойнство и потребност от уважение под формата на обществено положение, признание; липсата на себеуважение води до чувство за малоценност /Адлер/.
5. Потребност от себеактуализация – пълно развитие на Аз-а; реализация и осъществяване на човешките възможности; метапотребности – битийни ценности, водещи себеактуализиращата се личност; те са самодостатъчни, а не средства за постигане на други цели.
Без мотивация, способността за учене намалява. Ученето по един или друг начин се случва през целия ни живот. То започва още с раждането и продължава през целия живот на човека. За хората ученето е вродено. Макар че човек се ражда със способността и необходимостта да учи, не е задължително обучението да протече във формална среда. Мотивацията в най-общ смисъл е това, което оказва влияние върху предизвикването, избора, насоката и поддържането на човешкото поведение. Учащите имат нужда от специален стимул за активни, целенасочени и постоянни усилия в ученето. Мотивацията е това, което ги кара да изискват, трансформират и използват знанията. При учащите тя е свързана с желанието за участие в процеса на обучение. Но също така засяга причините, които лежат в основата на тяхното активно участие в академичните дейности. Макар че обучаваните могат да имат еднаква мотивация да изпълняват дадена задача, причините за тяхната мотивация могат да бъдат различни. Обучаем, който е вътрешно мотивиран, се заема с дадена дейност, заради самата нея и удоволствието, което тя предоставя, или удовлетворението от изпълнението ù. Ученик, който няма вътрешна мотивация се представя за да придобие възнаграждение или да избегне някакво външно наказание.

Методи за мотивация на поведението в училище:

1. Създаване на подходяща за учене среда.
2. Поставяне и постигане на реалистични цели.
3. Инициативност в ученето.
4. Изискване на обратна връзка и външен контрол според нуждите.
5. Прилагане на принципи за стимулиране и повишаване на мотивацията и поддържане на добра дисциплина за учене.

Системно използване на възнаграждения за повишаване на мотивацията в училище:
1. При започване на нова дисциплина или предмет, който не представлява интерес, трябва да се започне с по-висок коефициент на възнаграждение.
2. Постепенно, с навлизането в материята на този безинтересен предмет, трябва да се увеличи количеството/времето за учене, за да се заслужи възнаграждение.
3. Постепенно намаляване на възнагражденията с подобряване на ученето.
4. Повишаване на мотивацията с изучаването на по-лесен и предпочитан курс.
5. По-мотивиращо и продуктивно е възнаграждение в зависимост от количеството свършена работа, отколкото времето, прекарано в учене.
6. Може да се окаже по-полезно състезанието със самите себе си, отколкото с останалите.
Обучаваните очакват да получат инструкции какво, как и кога да правят. За тях ученето е центрирано върху педагога. Те възприемат педагога като експерт, който знае всичко, което учениците, трябва да знаят. Учениците се нуждаят от авторитет – някой, който да им дава външни насоки или направления във всяка една ситуация. Някои от обучаваните са зависими само в някои сфери, а други във всички ситуации на обучение.
Има два подходящи начина за работа с ученици – чрез трениране или чрез прозрение.Учителят играе ролята на авторитет или треньор.
За да се използва треньорския подход, преди всичко трябва да се изгради авторитет и доверие. На това ниво обучаващият е експерт, чието знание следва да е истинско. Учениците откликват най-добре на ясно формулирани директни подходи към материята. Необходимо е да се поставят крайно ясни цели и да се използват техники, които водят директно към постигането им. Обучаваните на това ниво се нуждаят педагогът да им задава посока. Те имат нужда от строгост в поставянето на задачите и точни крайни срокове. Даването на избор не е препоръчително. Инструкциите не трябва да са безлични, но фокуса следва да бъде върху предмета, а не върху учениците. Трябва да се поддържа комуникацията еднопосочна и да се дава незабавна и безпристрастна, свързана със задачите обратна връзка.Учениците имат нужда да се създадат за тях условия за успех и да бъдат награждавани за постигнатото.

Организираност:
• да се създаде подходяща среда за обучението, която е добре организирана и подредена
• Да се поставят добре изяснени и формулирани цели на обучението
• Да започват, провеждат и завършват учебните активности атрактивно и ясно.Да се определя ясно, това което трябва да се направи, кога, къде и как. Урокът да започва с кратко представяне на целите.
• Подсигуряване затвърждаващо събитие за позитивно завършване на значимите части от обучението

Създаване на ентусиазъм:
• Да се създаде ентусиазъм, относно предмета, който се преподава
• Да се обяви изрично защо текущият материал е ценен, като се разграничава това от неговата ценност, във връзка с поставените цели от обучението в бъдещето
• Свързване на обучаваните с други обучавани, които са по-ентусиазирани относно темата

Създаване на чувство за успех, чрез преодолими предизвикателства:
• да се направи първата среща с темата, колкото се може по-позитивна
• да се наблюдава внимателно. Да се подсигури успешно учене. Периодично проверяване за това, което са научили учениците. През първите практически упражнения,да се напътстват по-отблизо учениците.
• За да се окуражи желанието за развитие,трябва да се осигурят възможности за постигане на цели, като рискът е внимателно предвиден.
• Да се награждават постепенно повече нарастващите стъпки към по-големи цели.
• Подготвяне на материалите, така че да има градация в нивото на трудност. Така че да има предизвикателство, което е по-силите на учениците.
• Изрично обясняване, как спазването на инструкциите ще създаде в обучаваните интересни способности. Подкрепяне с примери от предишни обучения
• Представяне на непознатото чрез познато.
• Даване на награди при успешен напредък или при постигане на задача. Даване на информация и полезна обратна връзка, която е приложима незабавно.
• Когато е възможно,е полезно да се подскаже на обучавания как е възможно да приложи в ежедневието си, това което е научил.
• Да се окуражават учениците
• Да се обръща лично внимание на учениците
• Да се намалят нещата в учебната среда, които водят до проваляне или страх.Да се избягват заплахите, когато става дума за изпълнение на някоя задача. Да се избягва зоркото надзираване (като противоположност на положителното внимание)
• Да се награждават добре научените техники и усвояването на сложни умения.

Уместни инструкции:
• когато е уместно да се избере съдържание, примери и проекти, които са свързани с психологическите нужди на обучаваните.
• Да се покаже как инструкциите са свързани със дейностите на обучаваните в бъдеще
• Да се помогне на учениците да осъзнаят и да получат по-голяма яснота, защо учат това.

Окуражаване на участието:
• Да се направи така, че всеки от учениците да взима участие и да се чувства включен в учебния процес.
• Да се осигурява често възможност на обучаваните за отговор
• Задаване на въпроси, за стимулиране на интереса на обучаваните. Да се използват внимателно подбрани аналитични, синтезиращи, оценяващи въпроси и задачи, които да стимулират вземането на участие от учениците

Материалът трябва да бъде интересен:
• Да се предизвикват учениците. Поставяне на дребни предизвикателства по време на часовете
• използване на несигурността и непредвидимостта, в степен, в която учениците се наслаждават и имат усещане за сигурност.
• Използване на хумор. Където е възможно, при пренасищането с информация може да се използва игра на думи.
• Нужно е разнообразие.Трябва да се използват различни нагледни материали.
• Използване на добре подбрани почивки и зареждащи игри
• Използване на добре подбрани и на място истории, примери, аналогични случаи и метафори.
• Използване на вицове свързани със съдържанието, истории, биографични елементи.
• Нагледен показ и използване на графики и чертежи за важните моменти, идеи или връзки.

Използвана литература:
„Мотивацията- водещ фактор”
„Мотивация на учебната дейност”

Етикети: есе за мотивацията, Есе за поведението, реферат за мотивацията, реферат за поведението, реферат по психология