Реферати

Роден е в Кесон, провинция Кйонгсамнам-до, през януари 1916г. Истинското му име е Пак Йонг-Джонг. Посещава гимназия Кесонг в Тегу. Награждаван е с литературна награда на Организацията на свободните автори и с литературна награда на Република Корея. Дебютът му е през 1939г. с “Като път”, “Those are the growth rings” и “Планина, сянка”, публикувани в списание “Мунджанг”. Организира “Асоциация на младите чосонски писатели” заедно с Ким Донг-Ни и Со Джон-Джу през 1946г; основава поетичното списание “Шимсанг”. Избран е за президент на “Асоциацията на корейските поети” през 1947г.Преподава по корейска литература от 1962г. в университета Ханянг.
Красотата на чистата, неопетнена природа, възхвалявана в ранните поеми на Пак Мог-Уол може би отразява привързаността му към Отечеството, завладяно от чужда сила. Поемите комуникират чрез серии от образи с носталгична насоченост. Римите им наподобяват простия баладен ритъм. Ранните му поеми улавят хармонията в обикновения селски живот и го правят един от най-известните лирици в Корея и вечен любимец сред неговите съотечественици.
През 1959г. в есето “Виолетова скица” Пак Мог-Уол се идентифицира като “поет на носталгията”, чиито поетични вдъхновения са породени от тъгата по родния край. В “Скитникът” /1987/, лирическият герой върви през пшенично поле като “луна през облаци”, което индикира целта му да бъде далеч от световните конфликти. В селото, където пристига пътникът, гроздето зрее под приглушената светлина на нощта. Красотата на тихото съществуване е преплетена с тъжното осъзнаване на неговата несигурност. В много от поемите си, например в “Диви прасковени цветотве” /1955/, Пак Мог-Уол грижливо описва рядката флора и фауна. Звучните имена са използвани за засилване на романтичното чувство.
Ако обаче първите поеми на автора са лирични, познати на всички корейски поети, то следващите са с друга насоченост-реализъм. Една от причините за тази рязка промяна е преместването му в Сеул малко след Освобождението на Корея. Друга причина е осъзнаването на дългия следосвободителен период и предчувствието за западане и смърт, които ше бъдат неизбежни последици. В “Намаляване на кофеина” Пак Мог-Уол излага схващането си, че представата за човешкия живот трябва да влкючва приемане на абсолютната връзка между живота и смъртта. Този факт го кара да търси спасение.
В “Безкраен апетит” обитателите на традиционното аграрно село приемат своите съседи дори и след като преминат в отвъдния свят. В “Границата” поетът визира вечността и дава за пример Майор Урса, който намерил своята светлина след като пътувал един милион светлинни години. Пак Мог-Уол осъзнава, че съпоставянето между ефимерно и вечно е необходимо и, въпреки че човешкият живот има граници той ще се превърне във вечност или безвремие след смъртния си обхват. Вярата на поета в Абсолютното Съществуване му дава сили да се издигне над земното нещастие. Творчеството на Пак Мог-Уол вече се развива в посоката на духовни диалози и цели да превъзмогне границите на трагичния човешки живот. В “Полунощ” лирическият герой стои в чист свят, където “сметките са приключили” и се протяга към полярната звезда. Пак Мог-Уол умира през 1978г.
Стихосбирки с поезия:
Антология за Синия елен, написана заедно с Че Чи-Хун и Пак Ту-Джин (1946 г.) –
Зелена звезда, стихосбирка с детска поезия (1946 г.) –
Диви прасковени цветове (1955 г.) –
Орхидея и други поеми (1959 г.) –
Ясно и облачно (1964 г.) –
Паднали листа (1968 г.) –
Избрани поеми на Пак Мог-Уол (1975 г.) –
Случаен ред (1976 г.) –
Скитникът (1987 г.) –
Сутринта на блестящата сол (1987 г.) –
Сборници с есета:
Лирика за облак (1956 г.) –
Женска книга (1959 г.) –
Виолетов скеч (1959 г.) –
Лицето на щастието (1964 г.) –
Дискурс върху живота, написан през нощта (1966 г.) –
Майка (1967 г.) –
Зад тъмните прозорци (1967 г.) –
Като луната през облаците (1967 г.) –
За всичко онова , което отминава (1968 г.) –
Пресечна точка (1969 г.) –
Откритие за любовта (1969 г.) –
Разходка под нощното небе (1971 г.) –

Етикети: доклад по корейска литература, реферат по азиатска литература, реферат по кореистика, реферат по корейска литература