Реферати

Има няколко вида литературна критика. Система на френския литературовед Цветан Тодоров, завършил Софийския Университет:
1. Евемерическа критика – тя води наименованието си от античния автор Евемер, който чете Омир като достоверен източник за информация, отнасяща се до събития и личности описани в неговия епос. Евмерическата критика преминава през художествения текст в търсенето на един реален свят. Често художествени произведения се четат и като източник на информация за биографията на своя автор. При този тип критика не се прави разграничение между история и фикция, между исторически документ и литературно произведение, а всички текстове се разглеждат като еднакво богати на информация. В този тип критика има няколко опасности, но нека отбележим само две от тях:
• При много малко число от автори произведенията са обвързани тясно с техния живот.
• За много автори в световната литература има откъслечни житейски сведения. Не е възможно да се установи дали произведенията отговарят на житейския факт.
2. Етимологическа критика – критика на произхода. Основното за нея е търсенето на смисъла на текста чрез търсене на отговор на въпроса какво кара автора да се изразява по този начин. Това ще рече, че структурата и смисълът на текста се обясняват посредством някаква директно действаща външна причина. Тази критика се задоволява с това да разпознае какви усещания и преживявания е имал авторът в момента на създаването на текста. За разлика от евемерическата критика, тази критика е по – близо до интерпретацията, защото се интересува не от картината, която даден авторе видял в реалния живот и е намерил за нужно да пресъздаде в творбите с, а се интересува от уникалната картина, която авторът конструира в своя текст.
3. Езотерическа критика – колкото един текст е по – труден и неясен, толкова повече езотерически обяснения може да получи. Езотерическата критика се стреми да осветли текста като запази неговата сложност, но виждайки го през призмата, през която той ще е най – достъпен. Всеки елемент на текста, или поне всеки проблематичен елемент, в хода на критическото четене е заменен от друг елемент, извлечен от сферата на универсалния символизъм, психоанализата или алхимията. Например появата на слънцето в даден текст от античната литература директно се свързва с бог Аполон и неговите атрибути и функции. Много често обаче, езотерическото тълкуване се провежда парче по парче в текста без да се държи сметка за цялостната композиция и без да се държи сметка за факта, че макар в края на текста да достигаме до някаква яснота на смисъла, ние никога не можем да намерим категорично потвърждение за адекватността на анализа. Много често авторът се забавлява да закодира по странен начин своите мисли и послания, като шифърът за тяхното разчитане е прекалено индивидуален, за да може да бъде лесно разчетен чрез универсален код.
4. Парадигматична критика – тя изхожда от ясно заявения постулат, че непосредствената последователност от думи в текста притежава езиков, но не собствено художествен смисъл. Целта на критиката е да превърне тези езикови смисли в художествени, т.е. да натовари речевите факти с естетическа стойност. Работата на критика е да доближи повече или по – малко отдалечените един от друг елементи, за да покаже тяхното сходство, опозиционност или подобие. Сходството, опозиционността и подобието се разглеждат като същност на художествените фактори. Критиката се нарича парадигматична, защото е важно да открием по какъв начин елементите могат да се подредят в определени класове или парадигми, а не да се описва как те са разположени в текста. Например, важно е да се наблюдава какво отличава или свързва два персонажа, а не кой персонаж в кой момент се появява и след какви събития. Принципите, по които се организират парадигмите или класовете могат да бъдат четири типа:
• тематичен – когато в класове се подреждат водещите теми в произведението
• семантично (смислово) – структурен – тук обект на внимание са различните структурни формации и типовете смисъл, които текста произвежда
• граматичен тип – при него елементите се подреждат в граматични класове или парадигми
• формален тип – при него в класове се подреждат различни формални конструкции в текста
5. Традиционна (културна) критика – според американската литературоведка Шейла Пенхабип, традиционната критика стои отвъд обекта, който критикува. Тя утвърждава норми срещу литературни факти и насочва разума към анализирането на неразумността на текста. Налагайки своята идеална система от норми традиционната критика се превръща в догматика. Тя оставя неосъдена собствената си гледна точка. Например, от античността до класицизма, от Аристотел до Никола Боало, традиционната литературна критика налага т.нар. догма за триединства в трагедията – единство на място, време и действие. Този тип критика не обяснява защо всяка творба трябва да има тези триединства, т.е. не се занимава със собствените си основания да бъде такава. Културната критика от своя страна се отказва да стои отвъд своя обект, като непрекъснато наслагва нормативното себеразбиране на текста с рефлексия или осъзнаване на собствените си предпоставки.

Етикети: доклад по литература, доклад по литературознание, Реферат по литература, реферат по литературна теория, реферат по литературознание