Реферати

Първият социологически поглед върху обществото намираме в древните митове, религии и философии. Обществото като цяло е група от хора, които образуват полузатворено тяло. В него индивидуалните личности действат най – вече с останалите членове на групата. Обществото е взаимно зависима мрежа от човешки отношения.
Човешките общества често са организирани според основното си препитание. Социалните учени са установили общества на ловци, събирачи, номадски овчарски общества, и интензивни земеделски общества (наричани още цивилизации). Според някои, индустриалните общества и тези след индустриализацията се различават от традиционните земеделски общества.
Обществата също могат да бъдат организирани според политическата си структора: по нарастващ по големина и усложненост ред те са: род, племе, държава.
Родът това е група от хора, които представляват една фамилия.
Племето са обединени хора или родове, свързани помежду си от общ произход или общ език, обща култура и общо самосъзнание. Племената с близък етнически произход образуват определена етническа група, а разнородни племена с обща политика могат да формират племенен съюз. Когато племената създадат своя държава те образуват по висша общност (народ).
Държавата или страната е политическа общност заемаща дадена територия, имаща организирано правителство и притежава вътрешен и външен суверинетет. Възниква в резултат на общественото разпределение на труда, появата на частна собственост и на класите. Чрез система от държавни и контролни органи държавата осъществява управлението на обществото и обществените отношения. Всяка държава създава единна система от политически институти и отношения осигуряваща управлението на обществото.
Терминът “гражданско общество” води своето начало от латинското “civil societies”- гражданско (цивилно) общество.
Първоначално това понятие се използвало като общо название на обществото и държавата в смисъл на “политическо общество”. В по-ново време то се превръща в система от социални и икономически структури, институции и правила отделни от държавата. Терминът “гражданско общество” е свързан с концепцията за конституционните принципи на либералната държава. От друга страна служи за означаване на всичко онова, което гражданите извършват в свой собствен интерес без санкцията на държавните институции. Това е феномен формиращ непосредствената среда в която живеем.
Понятието за гражданско общество датира от Античността, но тогава се разглежда в политически смисъл, преминава през различни исторически етапи, за да стане определящо понятие за модерната социално-икономическа и правна теория.
Гражданското общество е онази форма на обществото, в която частният интерес и личната сфера на човека са основата на системата от отношения. Частната собственост е материалната субстанция на гражданското общество, а свободата – духовната. Заедно в държавните институции в свободното граждонско общество действат освободени от държавна опека организации на гражданите изразяващи техните интереси. Същевременно държавата запазва за себе си само най – главните функции, като оставя на гражданското общество възможност да се соморегулира. Главен регулатор на отношенията между държавата и гражданското общество се явява правото, което с еднаква сила важи и за държавата и за обществото.
“Организираното гражданско общество се разбира като хетерогенна общност състояща се от:
- организации на работници и работодатели;
- организации, представляващи други социални и икономически партньори като например браншови, бизнес, индустриални професионални и корпоративни организации;
- неправителствени организации, които събират заедно хора със споделени виждания, например блоготворителни, потребителски, правозащитни, културни и образователни организации;
- така наречените местни организации, чрез които група от хора (граждани) могат да участват в живота на местните общности;
-организации, основани на споделена вяра.
Всички тези организации, от които е съставено обществото, са и неговите характеристики, тъй като всяка от тях има свой характер и собствен интерес.
Гражданското общество е понятие отразяващо етап в развитието на обществото. За този етап е характерно висока степен на консолидация между отделните индивиди и взаимодействие в между личносните и обществени отношения с цел преодоляване на различията в интересите. В процес на еволюцията хората се социологизират и самоорганизират, създавайки държавата. Исторически тази еволюция протича паралелно с развитието на буржоазното общество, което е началният етап на формирането на гражданското общество.
Гражданското общество се съставя от икономически, социални, културни, духовни и политически отношения. Гражданите си осигуряват автономна сфера на действие, която е гарантирана от държавата. Чрез своите постъпки те целят да реализират частният си значим личен интерес, който изразява тяхната уникална идентичност. Чрез осъществяване на личният си интерес, хората изразяват и общественият интерес, имайки предвид логиката на пазарната икономика, която е едно от основните предпоставки за развитието на гражданското общество.
Гражданското общество се развива самостоятелно като неполитически и не властови структори в обществото, като основното е принципът на доброволност. В гражданското бощество се следва принципа, “да не се вреди никому”, така реализацията на личният интерес е възможна стига това да не вреди никому.
Качествената функция на гражданското общесто е да определи степента на зрялост на обществото, която се обуславя от степента на разпространение, отразяване и търсене на качество на информация и начинът, по който се възприема определена информация.
Активността в стопанският и обществен живот на едно общество се определя от правната уредба, в която са отразени рамките, в които индивидът може да реализира интересът си. Свободата зависи от реалните дейстия на правните субекти. Правото осигурява и гарантира възможност за инициативност на гражданите, но създавайки ясни правила.
Функцията на посредник между държавните институции и обществото се осъществява от печатните и електронни медии, които отразяват и контролират взаимодействието държава-общество. Медиите са наричани четвъртата власт, защото влияят силно при формирането на общественото мнение и създават нагласи за обкражаващата публичност и действителност. Чрез тях се реализират напрактика свободата на словото и правото на информация, но са възможни и манипулации.
В медийното пространство се появява проблемът за общественият итерес, правото на интимна сфера и границата на добрите нрави с оглед общественото влияне. Всичко това подробно се регламентира в Закона за радиото и телевизията. Чрез медиите гражданите трябва да изпращат сигнали към властта и да наслагват собствените си итереси в социалното прстранство. Медиите трябва да отразяват обективните интереси и потребности на общeството, което адекватно да реагира в различни житейски ситуации.
Самоорганизацията на обществото предсталява допълнителен механизъм за регулация на социалните, икономическите, културните и политическите явления в държавата. Функционалната роля на гражданското общество очертава възможността за самостойно проявление на обществото във взаимодействието му с държавно-властовите структури.
Структорна роля на гражданското общество е да очертае компонентите на неполитическата сфера на обществения живот. Мястото и значението на неправителствените организации е значимо в правовата държава, но все пак с това не се изчерпва понятието за гражданско общество.Гражданското общество е понятие от по общ характер и обхваща всички организации и сдружения извън държавата в това число политическите партии и пазарът. Цялото разнообразие и многообразие на човешката култура се въплащава в организациите на обществото, които не са сързани само със социални и политически итереси: това са религиозни формации, студенски съюзи, културни организации, спортни клубове и неформални общносни групи. Всички тези обществени групи създават плурализмат на гражданското общество, който подхранва непрестанно гражданска активнос и инициетивност, стимулирайки саморазвитието на индивидите.
Развитето на гражданското общество и интензивно протичащите процеси на итерграция и взаимодействие надхвърля границите на отделните държави.
Държавата, обществото, правото са неразривно свързани, защото за да опражнят своето право и да защитят интересите си, гражданите най- напред трябва да знаят правата си и те да им бъдат гарантирани.
Съвременното общество е пъстра мозайка от частни интереси, потребности, идеи, вярвания., естествени за хората и групите в модерната епоха. При сходство в интересите си, гражданите се обединяват в най-различни общности: професионални и трудови сдружения, културни институти, клубове, политически партии и т.н. Така гражданското общество се определя като сфера на защитаващите публично своите частни интереси индивиди. Въпросните интереси обаче са не само частни, а имат и обществена значимост.

Тук бих искал да споделя и своето мнение относно гражданското общество в България. Последните години са години на тежък и бавен преход за българския народ, който е свързан с много предизвикателства, трудности и нововъведения във всички сфери на живота. Стремежът към реална демокрация и отхвърляне на тоталитарния комунистически режим бе съпътстван от тежки сътресения от икономически, социален, политически и духовен характер.
Българското гражданско общество е слабо и неукрепнало. То се характеризира със слабо гражданско участие. Структурата на гражданските организации определяна, като един от най-съществените проблеми, е слаба в следствие на което и останалите показатели на гражданското общество са слабо изразени.
Най-важните аргументи, които допринасят за изключителната слабост на българското общество са:
- Слабо гражданско участие.
- Разминаване между дейността на организациите и интересите на хората.
- Насоченост към политически, а не към граждански, икономически и професионални функции.
- Слаба структура.
- Липса на стабилна мрежа.
- Слабо въздействие върху обществото.
- Слабо взаимодействие с властта, медии, частен сектор.
- Силна финансова зависимост от вън.
- Липса на опит и традиция.

Слабото гражданско участие е основен проблем на гражданското общество в България. Членуването в НПО (неправителствени организации) също спада към този аргумент. Хората не желаят да участват в НПО, т. като те не отговарят на реалните обществени потребности. Напоследък стана ясно, че повечето от НПО се създават по опита от други държави, без да има нужда от тях в България. Това прави организациите и цялата структура на сектора, несвойствена и отдалечена от националните традиции и особености на българското общество. Наблюдава се ниско гражданско участие в НПО, в митинги, стачки и др. колективни действия. Нисък е броят на гражданите, които са правили каквито и да са дарения или са полагали доброволен труд.
Разминаването между дейността на организациите и интересите на хората е също е много важен проблем, като целта на НПО е да решават важни обществени проблеми. Наблюдава се неспособност на НПО да отговаря на ежедневните проблеми на хората.
Много са малко организациите, които имат за цел да решават граждански, професионални или икономически проблеми. Повечето от тях имат политическа насоченост, а точно това отблъсква гражданите и те не участват. Голяма част от хората биха се включили в организации, ако те отговарят на техните интереси и потребности. Например организации застъпващи се за човешките права, защита на потребителски групи са много разпространени.
Структурата определяна, като един от най-съществените проблеми, в следствие на която и останалите показатели на гражданското общество са слабо изразени. НПО са затворени в своята професионална общност и не дават възможности на местни общности и граждани. Много от организациите нямат устав, цели и формулирана мисия. Липсва и система на саморегулация, т.е. нямат правилници за работа, финансови отчети, отчети за дейността и т.н.
Липсата на стабилна мрежа води до не координиран процес на НПО. Организациите са предимно в по-големите градове, а за да се реализира един проект се изисква мрежа, консенсус, координация.
За разлика от други страни, в България НПО още не могат да се превърнат в обективен обществен фактор, които имат реално влияние при решаването на значими обществени проблеми. Те присъстват повече в медиите индиректно, от колкото чрез резултатите си от проектите си.
Взаимодействието с държавата е слабо. Само 20% получават, и то рядко, финансиране от държавата за осъществяване на проекти. Частният сектор също е безразличен към дейностите на гражданското общество и взаимодействието между тях е изключително слабо.
Външното финансиране е основен източник за българските НПО. Това пречи на организациите да поемат инициативата и да търсят източници вътре в страната.
Въпреки дългата история на гражданското общество в България, нямаме още напълно изградени традиции и опит в представянето на обществени проблеми. Много организации все още не знаят „точно какво трябва да правят”. Повечето граждански организации не се създават за да защитават граждански интереси, а те точно това трябва да правят.
Развитието на гражданското общество е важна характеристика на съвременното общество. Партньорството между правителството, бизнеса и публичността е в момента един от най- ефективите начини да се подобри стандарта на живот и да се постигне устойчиво развитие. Организациите на гражданското общество играят ключова роля за засилване гласа и ролята на различните представители на обществото при вземането на решения, които засягат техният живот. Гражданското общество в България трябва да работи активно за да подобри своя обществен образ и да направи своите дейности известни оценявани и подкрепяни от всички гражданите.

Етикети: реферат за България, реферат за гражданското общество, реферат за НПО, Реферат за обществото