Реферати

С ъ д ъ р ж а н и е:

1. Въведение
2. Дефиниция за криза
* Класическата дефиниция на Каплан за криза
* Дефиниция на кризата като възможност за развитие и израстване
3. Механизми за справяне на личността с кризата
4. Видове кризи
5. Събития – причини за криза
6. Основни етапи в протичането на кризата
7. Възможни изходи от кризата
8. Балансиращи фактори при криза
9. Симптоми, които затрудняват адекватното взимане на решения и структурирането на време и пространство
10. Стрес
11. Списък на най-стресиращите фактори в жовота и работата
12. Психологически кризи или Теория за неврозата породена от липсата на смисъл за живот
13. Очаквани кризи
14. Неочаквани кризи
15 Навлизане в криза
16. Психологически характеристики на човек в криза
17. Стрес, фрустрация, конфликт, криза и психична травма
18. Криза и психичен срив
19. Дефиниция за кризисна интервенция
20. Дефиницията на Линдеман за кризисните интервенции
21. Изследвания на ефективността
22. Заключение

Психична криза

Въведение

Със сигурност, хората познават състоянията на криза, както и да ги наричат, откакто съществува човечеството. Също така е сигурно, че хората винаги са разполагали с определен, специфичен за епохата и културата, репертоар от стратегии за справяне с кризите.

Дефиниция за криза

Латинската дума crisis има старогръцки произход и означава прелом, решителен момент. Криза е драматичната промяна в състоянието на един организъм или система или в обичайното протичане на един процес. За да се обозначи една промяна като критична, обаче, е необходимо тя да има следните две основни характеристики: да е много категорична (радикална, значима) и да настъпва внезапно или много бързо, неочаквано. Поради неочакваността на промяната и нейната сила, възстановяването на равновесното състояние на системата е силно затруднено. От тук произтича и високия риск от неблагоприятно развитие и провал на възстановителните процеси.
Поради бурния характер на промените кризисното състояние винаги е съпроводено с висок риск от разрушаване на организма.

Класическата дефиниция на Каплан за криза: „Нарушение на стабилното състояние на индивида, настъпващо, когато индивида установи че постигането на важни за него житейски цели е блокирано от сериозни препятствия. Тези препятствия изглеждат непреодолими, поне за известно време, с помощта на обичайните методи за решаване на проблемите”.
В живота ние често се сблъскваме с екстремни ситуации, по време на които равновесието ни се нарушава. Тогава адаптивните механизми не са в състояние да ни помогнат да възстановим равновесното си състояние. При криза ние се затрудняваме да разрешим проблема чрез обичайните действия и да достигнем бързо до предишното състояние на равновесие.
Нерядко в дефинициите за кризата акцентът се поставя върху субективното преживяване – кризата се дефинира като болезнено преживяване, страдание, породено от събитие с травматичен заряд. Събитията, породили реакцията могат да бъдат въображаеми или реални. По този начин се подчертава, че не самото събитие е криза, а реакцията, породена от него.
Отличителна характеристика на кризисните състояния е, че те са с ограничена продължителност – актуалният период на кризата се движи в границите от няколко часа (по-често няколко дни) до около 6 седмици. През това време индивидът търси начин за възстановяване на нарушеното равновесие. Разрешаването на проблема може да доведе до:
* възстановяване на баланса до първоначалното ниво;
* по-адекватно или по-високо ниво на функциониране;
* по-ниско ниво на функциониране или декомпенсация;

Успешното разрешаване на кризата е по-вероятно да се осъществи, ако индивидът има реалистичен възглед за събитието, подкрепа от обкръжението и ако притежава ефективни механизми на справяне.

Дефиниция на кризата като възможност за развитие и израстване
Освен като опасно състояние, кризата се разглежда и като състояние, което води до повишаване на потенциала за справяне. Промяната, която предизвиква, може да доведе по-нататък до засилване на индивидуалните адаптивни възможности и следователно като цяло да повиши нивото на психично здраве.
Всеки път, когато човек – самостоятелно или с подкрепа от други хора, успее да преодолее кризата, научава не само как да се справи с кризата, но също така открива начини за предвиждането й и така намира пътища за избягването й в бъдеще. В този смисъл всяко успешно справяне с криза представлява действие с профилактичен заряд по отношение на нови кризи.

Механизми за справяне на личността с кризата:
* Адаптивни – въвличане на социалното обкръжение, мобилизиране на близки и роднини, търсене на помощ от професионалисти;
* Неадаптивни – оттегляне, изолация, депресия, злоупотреба с психоактивни вещества, различни прояви на регрес, предизвикателно поведение или директна агресия, дезориентация и др.

Кризите могат да бъдат подразделени основно на два вида:

а. Кризи на развитието (нормативни, предписани) кризи: това са преходи между различни етапи на живота, през които минаваме всички. Кризите от този тип могат да бъдат наречени нормативни, защото до голяма степен социалните норми и ролите, приписвани на определени възрасти, определят необходимостта от промяна и свързания с тази промяна стрес. Тези периоди на сериозен преход и често са белязани от “ритуали на прехода” в ясно дефинирани моменти (например, раждане, навършване на пълнолетие, завършване на училище, сключване на брак, пенсиониране, остаряване, или умиране).
б. Ситуационни (инцидентни, случайни) кризи: те не са предписани, а настъпват в резултат на определени, обикновено неочаквани събития (като загуба на работа, загуба на доходи и/или жилище, нещастен инцидент, кражба, загуби поради смърт или развод).

Началото на всяка криза е свързано с отключващо събитие. То представлява промяна в обичайния ритъм на живот с измерения, надхвърлящи способността на индивида да се приспособи по обичайния за него начин. Кризата настъпва, когато предизвикващо сериозен стрес житейско събитие надхвърля способността на индивида да се справя ефективно с преценените като предизвикателство или заплаха събития. Без наличие на такова събитие не можем да говорим за криза.

Отключващите събития винаги представляват сериозна заплаха за сигурността и физическото оцеляване на индивида или на любими хора, или внезапна и заплашваща промяна в социалната позиция и/или обкръжение на индивида.

Събития – причини за криза:
* природни бедствия (земетресения, горски пожари, наводнения);
* нещастни случаи (автомобилна катастрофа, промишлени и други катастрофи, пожар в дома и др.)
* терористични актове;
* военни действия;
* актове на насилие (изнасилване, побой, измъчване);
* невъзвратима загуба на близки хора (смърт, раздяла, емигриране);
* наличие или възможност за наличие на неизлечима болест (карцином);
* уволнение;
* ограбване и др.
Общото между тези събития, че те носят заплаха за индивида. Важен е смисълът на събитието за индивида, а не значението, което му придават околните. Трябва да се отбележи, че дори присъствието на подобни събития в ролята на свидетел на случващото се, може да предизвика криза, ако наблюдаващият го съотнесе към себе си. Понякога само наличието на голяма вероятност за случването на подобни събития може да изиграе ролята на отключващ фактор.

Основни етапи в протичането на кризата

Всяка криза преминава през две основни фази:
1. Начална фаза – Поради настъпването на отключващо събитие относително стабилното и устойчиво състояние е нарушено. Появява се интензивна емоционална реакция, съпроводена с когнитивни, поведенчески и вегетативни симптоми.
2. Фаза на генериране на решения за справяне (адаптивни или дезадаптивни) – мобилизиране на възстановителните/защитните механизми. В рамките на 24 часа до 2 седмици индивида мобилизира своите “защитни” механизми и стратегии за справяне. Първоначално на преден план излизат обичайните механизми за разрешаване на проблема. Този етап е критичен, тъй като при провал на тези първи усилия за справяне с кризисната ситуация нивото на напрежение често се покачва. Човек се чувства тревожен, объркан и неефективен, преживява провал. Следват поредица неуспешни опити за справяне с проблема. Негативните преживявания могат да се засилят до усещане за полудяване, за хаос, за тежка безпомощност и пълна загуба на контрола над себе си и други симптоми. Високата степен на тревожност може да доведе до висока степен на дезорганизация. Част от трудността идва от това, че човек се мъчи да решава проблема отново и отново по старите, неефективни в новата ситуация начини или използва стереотипни решения, които вече са доказали ниската си ефективност в други ситуации. Изследвания сочат, че по време на тази фаза хората в криза са податливи на интрапсихични промени. Например, нараства склонността им към зависимост. Обикновено на този етап хората в криза предприемат опити за използване на нестандартни начини за преодоляване на кризата.

Възможните изходи от кризата са следните:

* Разрешаване на кризата. Индивидът се приспособява към новите обстоятелства. Стабилността и устойчивостта са възстановени на нивото, предшестващото кризата или дори по-високо ниво.

* Дезадаптивни решения: повърхностно „заравяне“ и последващо активиране на кризисните преживявания или изява на повтарящи се медицински симптоми.

* Сериозна дезорганизация. Ако не бъде постигнато разрешение на кризисната ситуация следва състояние на психическа дезорганизация. Невъзможността индивидът да се справи с кризата, може да доведе до по-ниско ниво на функциониране, съпроводено с изява и хронифициране на евентуални заболявания, отклонения в личностното развитие, поведенчески нарушения и др. Кризисното състояние може да се развие и до психотичен епизод или афективни разстройства.

При идентифициране на фазите на криза е важно да се разгледат внимателно и балансиращите фактори:
• възприемането на събитието от индивида;
• ситуационната подкрепа;
• механизмите за справяне.

Кризата винаги се съпровожда от симптоми, които затрудняват адекватното взимане на решение и структурирането на време и пространство:

* Емоционални симптоми: гняв, страх, вина, тъга, потиснатост, загуба на интерес, натрапливо, неочаквано и внезапно връхлитащи спомени, повишено напрежение, объркване, чувство за безпомощност, отклонения в себе-оценката;

* Телесни симптоми: виене на свят, прималяване, пребледняване, сърцебиене, гадене, изтръпване, топли и студени вълни, изпотяване, разтреперване и др.;

* Поведенчески симптоми: агресивни избухвания, социална изолация, нарушен сън, злоупотреба с медикаменти, прехранване;

* Когнитивни симптоми: човек не знае как да разсъждава върху проблема, как да оцени реалността, как да формулира възможностите за решаване на проблема; трудност при подреждане и поставяне на приоритети при решаване на задачи в ежедневието, когнитивни изкривявания – “има нещо дефектно в мен и затова се случиха тези неща в живота ми”.

* Други симптоми: липса на апетит, безсъние.

Всъщност причината за криза не е самото събитие, а стресът, който се изживява в последствие. Под стресово събитие най-често се разбира нещо негативно за човека, но то може да бъде и положително преживяване /новият дом, повишението в работата/.

Понятието “стрес” не се използва за обозначаване на разстройство във функционирането на индивида в различни роли в контекста на живота му. Когато нивото на функциониране, обаче, спадне под обичайното за индивида или претърпи качествена промяна се говори за патологичен, неадаптивен стрес или “дистрес”. Т.е. “Прекомерният стрес прераства в дистрес”.

Селие твърди, че скуката – свързана с работата или извън нея, е по-силен източник на дистрес, отколкото големите натоварвания.

Списък на най-стресиращите ситуации в живота и в работата

Събитие Оценка
на риск
Смърт на съпруг/а 90%
Смърт на близък човек 77%
Развод 74%
Смърт на близък приятел 68%
Сериозна болест или травма 65%
Уволнение от постоянна работа 62%
Скъсване на близка връзка или приятелство 60%
Проблеми от сексуален характер 56%
Силна уплаха предизвикала чувство на ужас 55%
Лични психологически проблеми /вътрешен конфликт, промяна в самооценката, познанието за себе си, ценностите и отговорностите/ 52%
Смяна на професията или местоработата 50%
Постъпване в университет или смяна на учебното заведение 50%
Поява на нов човек в семейството /раждане, осиновяване, гледане на възрастен роднина/ 50%
Неприятности и конфликти с началството 48%
Промени в служебното положение /повишение, понижение/ 47%
Пенсиониране 45%
Съчетаване на учене /следване, специализация/ с работа 43%
Сериозна промяна на участието в обществения живот 43%
Значителна промяна на финансовото положение /към лошо или добро/ 43%
Смяна на жилището, промяна на жилищните условия 42%

Всъщност и двете понятия – стрес и дистрес, могат да бъдат заменени с понятието криза, като в този случай е необходимо да бъде уточнена степента й на изразеност.

Човешкият живот е последователност от кризи. Те са свързани със стресовите ситуации и са равностойни на стреса или дистреса. Кризите са моментите, в които човек изчерпва своите ресурси за справяне със стресовото събитие.

Психологически кризи или Теория за неврозата породена от липсата на смисъл за живот

„Да живееш – значи да страдаш.
Да оцелееш – значи да намериш смисъл в страданието.
Ако животът изобщо има предназначение, страданието и умирането също трябва да имат.
Но всеки сам за себе си трябва да открие това предназначение и да поеме отговорността , която неговият отговор изисква.
Ако супее, ще продължи да израства, въпреки всички страдания.
Онзи, който има защо да живее, може да миня през всички пречки.”

В.Франкъл – евреин, лекар, лежал в немски концентрационен лагер и загубил цялото си семейство там, след което отново открил смисъл в живота си, за да продължи напред. Именно там той създава своята теория за ноогенната невроза /невроза породена от липсата на смисъл за живота/ и логотерапията като нейна опозиция.

Кризите представляват етапи в човешкия живот, по време на които настъпва загуба на способността за справяне.
1. Очаквани кризи.
Възрастови кризи – става преструктуриране на старите убеждения и ценности, които постепенно отпадат, докато се оформят новите; по това време човек е изключително уязвим. Според психологията приблизително на всеки 7 години човек преживява такава криза. Те са част от живота ни и ни помагат да преминаваме към новото възрастово състояние, в което сме, да прекрачваме границата от предишната възрастова група към следващата, с всички характерни за нея особености. В този смисъл кризите са една необходимост, без която не бихме могли да се развиваме. Най-често тези периоди на възрастова промяна се преживяват като кризи, защото човек чувства, че старите му вярвания, ценности, разбирания за живота вече не му служат, а все още не е изградил нови такива. В тези състояния човек може да изпадне в депресия, да чувства безсмислие на живота си.
2. Неочаквани кризи.
а) травмиращи събития – болести, раздели, развод, смърт на близък, уволнение, смяна на месторабота, местоживеене.
б) положителни преживявания – нов дом, повишение в работата, дори и влюбването, за някои хора може да бъде толкова стресово, колкото е и разводът. Всъщност всяка промяна, към която трябва да се приспособим, предизвиква стрес.

Навлизане в криза

1. Поява на дистрес – равнището на напрежението става непоносимо
2. Още по-висока мобилизация. Насоките са към облекчаване /плач, молби за помощ, деструктивно поведение, водещо до временно облекчаване/
3. Ако до няколко месеца не се справи с кризата, настъпва дезорганизация. Човек е неефективен, загубва усещане за насоченост, за целеполагане, за движение. Изпада в депресия.

Психологически характеристики на човек в криза

1. Загуба на себеуважение /”Аз съм един неудачник”/
2. Загуба на идентичност /преосмисляне на въпроса „Кой съм аз?”/
3. Загуба на усещане за справяне
4. Загуба на сигурност /човек не вярва, че ще оцелее/
5. Отричане на реалността
6. Чувство на вина или обвинение към събития и хора /вместо опит да се излезе от кризисното състояние/
7. Нагласи на объркване и паника /Усещане за безсилие, безполезност, безпомощност, поява на себеразрушителни действия/.
8. Стеснено съзнание – /не се интересува и не чува, не вижда и не усеща какво става около него/.
9. При намерения за самоубийство има блокиран “рефлекс на целта”. Тези хора са като в мъгла, не виждат нищо – нито в бъдещето, нито в миналото. Имат усещането, че са сами – без надежда, без възможности за промяна, без подкрепа.

Стрес, фрустрация, конфликт, криза и психична травма

* Стресът е състояние на организма проявено при нова ситуация – отговор на организма на всяко поставено пред него изискване.

* Понятието психична травма е тясно свързано с теорията на психоанализата и с психологията на обектните отношения.
Травмата включва излагане на катастрофално събитие, което представлява заплаха за живота на индивида. Природата на заплахата е важна, но по-важно е индивидуалното преживяване на опасност, както и продължителността на заплахата във времето. Във връзка с това се очертават четири типа събития:
- еднократно събитие без опасност за живота (например обир);
- еднократно събитие с висока степен на заплаха за живота (изнасилване, нападение, отвличане);
- многократно повтарящи се събития без опасност за живота (социализирани форми на “меко” насилие и злоупотреба, проявявани в ежедневните отношения между хората, особено в тоталитарни и патриархални общества)
- многократно повтарящи се събития с преживяване на заплаха за живота (живот в концентрационен лагер, изнудване)

* С терминът фрустрация, обикновенно се обозначава както самото преживяване на дискомфорт, свързано с блокиране на удовлетворяването на определени потребности, така и процесът на ограничаване.

* Тогава, когато удовлетворяването на желанията среща активна външна или вътрешна съпротива, говорим за конфликт. Този тип конфликт се обозначава като интрапсхичичен, доколкото се разиграва в субективното психично пространство на Аз-а. Ситуация на конфликт възниква и когато има интензивен натиск от страна на средата за моделиране на определено поведение, което е в противоречие с личните предпочитания на индивида.

Криза и психичен срив

Когато реакцията към дадено травматично събитие е количествено или качествено абнормна, се губи нейния адаптивен характер. Т.е. индивида генерира маладаптивни стратегии за справяне (напр. бягство, ступор, депресия, налудообразуване или директно нападение). В тези случаи кризата придобива клинична значимост, често с характеристика на спешно психиатрично състояние.

В случаите на висока тревожност, която е резултат от интензивни психотични преживявания, може да се заключи, че става дума за криза, причинена от изявените феномени на психоза. В тези случаи говорим за психотична криза, доколкото обстоятелствата, провокирали тревожността са психотични (по аналогия с болкова криза, епилептична криза, криза от загуба на близък човек, криза на възрастовия преход, т.е. обозначаване на кризата чрез причината, довела до нея). Използвайки обаче класическата медицинска дефиниция под психотична криза може да се разбира всяка драматична промяна в протичането на една психоза и в този случай тя е равнозначна на остър рецидив. Чрез третото значение на понятието психотична криза се обозначва състояния на криза с развитието на маладаптивни психотични симптоми. В този случай то е равнозначно на термина “психотична декомпенсация” или “психотичен срив”.

Едно по-тясно разбиране на кризата е свързано със субективните преживявания и не е свързано с нивото на функциониране на индивида. Така например ако един човек развие остра психотична реакция в резултат на силен стрес и загуби връзка с реалността, то състоянието, в което е изпаднал може да се обозначи като криза, само ако преживяванията на човека са болезнени за него – ако се чувства застрашен или съкрушен от мъка, независимо от това дали има или не промяна в социалното му функциониране и независимо от бързината на настъпващата промяна в състоянието. Например, ако човек изпадне в маниакално състояние и има преживяване за екстремно благополучие и доволство, то това състояние не може да бъде обозначено като криза, независимо от силата и внезапността на промяната, независимо от наличието на поведенчески отклонения и неспособността на човек да се справя адекватно с обичайните си задължения. Такава дефиниция за кризата, която е тясно свързана с характера и съдържанието на субективните преживявания у носителя на

кризата, значително стеснява областта на приложение на понятието и го прави по-трудно приложимо за по-високо и сложно организирани системи, каквито са например организираните групи от хора и общности.

В състояние на криза обикновено почти винаги е необходима помощ с различна интензивност, за да се излезе от кризата благополучно, което означава да се генерират адаптивни стратегии за справяне, да се осмисли опита и да се извлече поука от случилото се. Обикновено тази помощ се нарича кризисна интервенция.

Дефиниция за кризисна интервенция

Всяка интервенция, която се предприема своевременно за да се управлява риска, свързан с кризата, се наричат кризисна интервенция. Целта на интервенцията е най-малкото да се намалят вредите и негативните последици до възможно най-ниското ниво и в най-добрия случай да се постигне положителна промяна.

Първоначалната, непосредствената цел на кризисната интервенция е да трансформира преживяванията на загуба и заплаха в друг тип преживяване, например като предизвикателство. Тоест първичната когнитивна оценка на събитието може да претърпи значителна промяна в посока, възстановяваща индивида в силна позиция.

Дефиницията на Линдеман за кризисните интервенции: “Влизане в житейската ситуация на индивид, семейство или група с цел облекчаване на напрежението и намаляване на влиянието на предизвикващия кризата стрес, оказване на помощ за мобилизирането на ресурсите на директно пострадалите, а също така и на тези, които са в значителна социална близост и са свързани с пострадалите.”

При идентифициране на криза, първата задача на професионалиста е оценка на сериозността на кризата. За да стане възможна, всяка оценка се предшества от разпознаване и преодоляване на съпротивите на пациента и последващо създаване на психологически контакт. Оценката и последващите интервенции се реализират благодарение на този контакт. От ключово значение за създаването на такъв контакт е включването в системата на пациента. Това означава пациентът да възприеме професионалиста като компетентен и добронамерен и да го допусне до себе си. Обикновено това се постига чрез валидизиране тезата на пациента или заемане на симетрична позиция спрямо тази на пациента. Паралелно с оценката, обаче, почти винаги интервенцията още от самото начало преследва и лечение, разбирано като редуциране на напрежението и облекчаване на страданието. Обичайни техники за постигане на това са: окуражаване и оказване на подкрепа по най-разнообразен начин, осигуряване на условия за споделяне, успокояване, информиране, съветване и психообучение, предприемане на мерки за неутрализиране на стреса и междуличностното напрежение, използване на обкръжението/средата, поведенчески и вербални техники от най-широк спектър. При по-голяма съпротива се препоръчват парадоксални техники. Следващите стъпки обхващат осигуряване на физическа

сигурност, като например отделяне на пациента от възможния източник на опасност (ако той е външен и реален). Последващите типичните интервенции са свързани с

предоставяне на информация за природата на кризата, нейния ход и възможностите за изход от нея; напътстване и непрекъснато оказване на подкрепа. Също така е типично фокусирането върху реални проблеми на ежедневието, които могат да допринасят за кризата или да са следствие от нея, или и двете. Кризисните интервенции не могат и не бива да се опитват да компенсират липсата на продължително медикаментозно лечение, ако става дума за хронично психично заболяване. При психотична криза често кризисните интервенции са насочени директно към осигуряване на такова лечение.

Като кризисни интервенции могат да се обозначават и следните подходи за предоставяне на лечение, помощ и грижи, срещани в специализираната литература:

• Грижи в домашни условия при криза (home-based crisis services);
• Служби за лечение и грижи в домашни условия (home treatment services);
• Интензивно лечение в домашни условия (acute home treatment);
• Служби за ранни интервенции (early intervention services);
• Кризисни служби (crisis services);
• Денонощни грижи (out-of-hours services);
• Служби за бързо реагиране (rapid response services);
• Спешни психиатрични служби (psychiatric emergency services);
• Кризисно консултиране (crisis counseling).

Една друга отличителна характеристика на кризисната интервенция при опасен пациент е, че тя трябва да се провежда координирано – ключова фигура от екипа поема лидерска роля в ситуацията и останалите участници следват неговите решения; това осигурява съгласуваност и ефективност. Обикновено в ролята на лидер по подразбиране попада най-опитния (с най-много стаж) професионалист в един нейерархичен мултидисциплинарен екип; често обаче в тази роля влиза човек, който е имал изградена терапевтична връзка с пациента преди кризата. За осигуряване на максимална ефективност в действията на екипа при кризисни ситуации е необходимо между членовете му да съществува добро сработване и доверие, което в ситуации на криза осигурява синхрон в действията на отделните членове на екипа чрез бърза и ясна комуникация, включително на невербално ниво.

Ако с пациентът не може да се установи контакт и поведението му е грубо психотично и агресивно, тогава се преминава към протокола за спешни ситуации и се прилагат стратегии за физическото му имобилизиране и обезопасяване, последвано от апликация на седиращи медикаменти и спешна хоспитализация. Ако обезопасяването не може да се постигне с ресурси на службата, се прибягва до търсене на помощ от спешни медицински служби и полиция. От тук произтича необходимостта, екипите на службите по сигурността да имат базисна подготовка за справяне с опасно поведение в състояние на криза.

Винаги е за предпочитане (ако е възможно) кризисните интервенции да се пренесат в дома на пациента (или друго защитено пространство), тъй като това осигурява на пациента сигурна среда. Освен това предпазва пациента от допълнително стигматизиране, както това се случва, ако се наложи да бъде принудително задържан на обществено място.

Изследвания на ефективността.

Изследвания са показали следните резултати:
• По-добро задържане на контакта със службите: потребителите предпочитат извънболничните решения на своите психично-здравни кризи и това се отразява в по-високата степен на задържане на клиентите в службите за извънболнична помощ отколкото в програмите за стандартно болнично лечение.
• Намаляване на хоспитализациите: службите за справяне с кризите в домашни условия могат да намалят хоспитализациите с 55% – 66 %.
• Намалена продължителност на хоспитализациите: в случаите, когато все пак се наложи хоспитализация, намесата на служба за кризисни интервенции може да намали продължителността на престоя в болницата до 80%.

Кризисната интервенция води до:
• нарастване на използването на службите в общността;
• намаляване на използването на болничните легла;
• спадане в цената на интензивни болнични грижи;
• намаляване на броя на хората, които получават интензивни болнични грижи.

Заключение

Личната криза не е психично разстройство. Обаче интензивният и продължителен отговор на кризата може да предизвика психично разстройство. Стресът не е синоним на криза, тъй като всички ние преживяваме стрес като част от ежедневието си. Не всички стресиращи преживявания водят до криза, но някои типове стресиращи събития могат да предизвикат кризи или даже клинично значими разстройства у някои хора. За намаляване на последиците от кризата и благополучния изход от кризата, решаваща роля играят своевременно предоставената специализирана помощ, обозначавана като кризисни интервенции. Те имат благоприятен клиничен, икономически и социален ефект.

Литература:

1. Томов, Т. Кризисни интервенции, В: Социална психиатрия, под ред. на В. Иванов, с. 183-187, Медицина и физкултура, София, 1989
2. Темков, И., Тимчев, Л. Кризисни състояния и кризисни интервенции, Съвременна медицина, т.26, 2, с.3-8, София, 1975
3. Кокошкарова, А. Динамика на личността. В: Ръководство по психиатрия, под ред. Х. Христозов, т.І, с.56-58, Медицина и физкултура, София, 1987.
4. Иванов, В. Психоаналитичното разбиране за психичната травма: някои критики. Български институт за отношения между хората, София. 2000.
5. Каплан, Г., Седок, Б. Клиническая психиатрия, т.ІІ, с.68-70, Медицина, Москва, 1994
6. Kaplan, H., Sadock, B. Synopsis of Psychiatry, 8th ed., р. 896-897, Williams&Wilkins, Baltimore, 1998.
7. Каплан, Х., Седок, Б. Спешна психитрия, Българска психиатрична асоциация, София, 2002
8. Международна класификация на болестите: психични и поведенчески разстройства; 10-та ревизия, Национален център за комплексно изследване на човека; София, 1998.
9. Фондация „П.У.Л.С.“: годишен отчет 2002; Интернет.
10. Flannery Raymond B. Jr., Everly George S. Jr., “Crisis Intervention: A Review”, In: International Journal of Emergency Mental Health; 2000, 2.
11. Mental Health Topics: Crisis Resolution; The Sainsbury Centre for Mental Health. 2001. Internet.
12. Noy Shabtai: “Crisis and Traumatic Stress: Differentiation”, Internet.
13. Alan R.: “Crisis management in the community”; In: Medical Journal of Australia; 1998; http://www.mja.com.au
14. D. Wakeling, The crisis care continuum and the non-statutory sector; In: Journal of Mental Health; 1999; 8.

Етикети: психология на кризиса, реферат за психичната криза, реферат по психология