Евроинтеграцията – реферат


 Категория: Реферати


Идеята за Обединена Европа някога е била само мечта в главите на философи и мечтатели. Виктор Юго, например, си е представял едни мирни „Обединени Европейски щати“, вдъхновявайки се от хуманистичните идеали. Мечтата е била поразена от двете ужасни световни войни, които опустошават континента през първата половина на 20. век.
Но от развалините на Втората световна война се пръква нов вид надежда. Хората, които се съпротивляват на тоталитаризма по време на войната, са решени да сложат край на омразата и съперничеството между народите и да постигнат дълготраен мир между предишните врагове. Между 1945 и 1950 шепа смели държавници като Конрад Аденауер, Уинстън Чърчил, Алсиде де Гаспери и Робер Шуман се заемат да убеждават своите народи да поставят началото на нова епоха, на нов ред в Западна Европа, основан на споделени общи интереси на народите и нациите и закрепен с договори, гарантиращи върховенството на закона и равенството между страните.
Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, прегръща една идея, родена от Жан Моне, и на 9 май 1950 предлага да се създаде Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). Като в страните, които преди са водили войни помежду си, производството на въглища и стомана се обединява и минава под общо управление. Не само в практически, но и в дълбоко символичен смисъл суровините и материалите за водене на война се превръщат в инструмент за сътрудничество и мир.
Тази смела и благородна крачка е голям успех. Тя поставя началото на повече от половинвековно мирно сътрудничество между страните-членки на Европейските общности. С Договора от Маастрихт през 1992 институциите на Общността са заздравени и получават по-широки правомощия – така се ражда Европейският съюз.
Когато Съветската империя се разпада през 1991, страните от Централна и Източна Европа, сред тях и България, които десетилетия са под авторитарното иго на Варшавския пакт, съвсем естествено решават, че тяхното бъдеще е в семейството на демократичните европейски нации.
Интеграцията между отделните страни в Европа е ясно изразен процес през последните десетилетия. Съгласно Договора от Маастрихт всяка европейска държава може да кандидатства за членство в Европейския съюз. За да стане пълноправен член, страната-кандидатка трябва да споделя ценностите и целите на съюза, да изпълни определени икономически и политически условия и задължения относно приемането на постиженията в правната система на Съюза.
Критерии за членство
През 1993 г. Европейският съвет в Копенхаген ЕС осъществява решителна крачка към ново разширяване, съгласявайки се, че „асоциираните страни от Централна и Източна Европа, които желаят, могат да станат членове на Европейския съюз“. Така, въпросът за разширяването вече става не „дали“, а „кога“.
Относно графика за разширяване Европейският съвет декларира: „Присъединяването ще се състои веднага щом асоциираната страна бъде способна да изпълнява задълженията на членството като изпълни икономическите и политическите условия за това.“ В решението от Копенхаген са дефинирани и критериите за членство в ЕС (т.нар. Копенхагенски критерии):
 стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата (политически критерии);
 съществуване на функционираща пазарна икономика и способност за издържане на конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС (икономически критерии);
 способност на страната кандидат да поеме задълженията, произтичащи от пълноправно членство (acquis communataire – Аки комюнотер; Това е френски термин, означаващ „Европейският съюз такъв, какъвто е“, с други думи – правата и задълженията, които са общи за страните-членки. „Аки“ включва всички договори и закони на ЕС, декларации и резолюции, международни споразумения от името на ЕС и решенията на Европейския съд. Включва и действията, които правителствата на страните-членки на ЕС предприемат съвместно в сферата на „правосъдието и вътрешните работи“, както и за Общата външна политика и политика на сигурност.
Ето защо да „приемеш аки комюнотер“ означава да приемеш Европейския съюз такъв, какъвто той е. Страните-кандидатки трябва да приемат „аки“, за да могат да се присъединят към ЕС, както и да направят законите на ЕС част от своето собствено национално законодателство.),, включително готовност за придържане към целите на политическия, икономическия и валутен съюз.
Критериите за членство изискват освен това страните-кандидатки да създадат условия за интегрирането си в ЕС чрез приспособяване на административните си структури. Изискването е въведено от Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. Това условие се отнася до способността на страните-кандидатки не само да приемат, но и да прилагат ефективно хармонизираното европейско законодателство чрез съответните административни и съдебни структури.
При изразено желание за присъединяване на отделна страна или група страни се извървява определен път по установена процедура, съответстваща на изискванията на договорите между страните от Европейския съюз.
Практиката формира пет задължителни етапа на процедурата по присъединяването:
• официална молба за членство;
• становище на Комисията относно кандидатурата и препращане към Съвета, който следва да се произнесе по нея;
• решение на Съвета за откриване на преговори за членство със страната-кандидат;
• закриване на преговорите;
• присъединяване.
След създаването на Европейската общност от шест държави през 1957 г. досега тази обединена организация е разширявана няколко пъти – през 1973, 1981, 1986, 1995, 2004 и 2007 г.
България установява дипломатически отношения с Европейския съюз в края на 80-те години на ХХ век през 1988г.
Първият документ, свързан с нормализирането на отношенията между ЕС и България, е Спогодбата за търговско и икономическо сътрудничество от декември 1990 г. То е в сила няколко години.
Споразумението за асоцииране към ЕС, подписано на 8 март 1993 г., влиза в сила от началото на 1995г. С него се определят рамките на икономическото и политическото сътрудничество в много области: установяване на свободна търговия с индустриални стоки, взаимни преференции при вноса на земеделски продукти, постепенна либерализация на движението на капитали и работна сила, предоставяне на услуги и развитие на политическия диалог. Създават се и съответни органи за изпълнението на споразумението – Съвет за асоцииране България – Европейски съюз, Комитет за асоцииране и Съвместен парламентарен комитет от членове на Европейския парламент и Народното събрание.

На 16 декември 1995г. България подава молба за членство. През юли 1997г. Европейската комисия дава положително становище по тази молба. Разработват се редица съвместни документи, които са основа за развитието на отношенията между България и Европейския съюз.
Предприсъединителната стратегия бе основен елемент на процеса на присъединяване. Съществен документ в нея бе „Партньорството за присъединяване“ (март 1998г.). В него е представена ясна програма за подготовка на страната и ангажиментите на България и ЕС за изпълнение на определени приоритети в съответен срок. Приоритетите за България са конкретно посочени в няколко направления – икономическа реформа, укрепване на институционалния и административния капацитет, изграждане на вътрешен пазар, правосъдие и вътрешни работи, околна среда, енергетика.
В изпълнение на предначертаната цел – присъединяване на страната към ЕС, през 1998г. са приети три основни документа за европейската интеграция на България. Националната стратегия за присъединяване на България към Европейския съюз обобщава процесите и дейностите, реализирането на които ще доведе до пълноправно членство в ЕС. В съответствие с тази Стратегия се приемат програми по сектори с подробно посочени мерки за изпълнение на препоръките на Европейската комисия. Едновременно с това се приема и Национална програма за приемане постиженията на европейското право. Създават се нови институции, които да осъществят подготовката на страната, да извършат необходимите реформи в различните области:
- Съветът по европейска интеграция предлага проекти на актове и представя проблеми по въпросите на европейската интеграция;
- Дирекция „Евроинтеграция“, участва в политическия диалог с Европейския съюз;
- Към Съвета по европейска интеграция се създава Координационен съвет за подготовка на Република България за провеждане на преговори и присъединяване към Европейския съюз;
- Основен Екип, състоящ се от Главният преговарящ – председател и членове: Ръководителят на Мисията на Република България към Европейските общности в Брюксел, Директорът на дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” на МС, заместник-министри по европейска интеграция и/или водещи специалисти представители на всички министерства;
- Работни групи, които формират разширения екип за водене на преговорите за присъединяване;
-Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции”, която има за цел да хармонизира националното законодателство с правото на Европейските общности.
Преговорите за присъединяване на България към ЕС започват през март 2000г. Договорът за присъединяване на България, както и за всички страни-кандидатки, съдържа 31 глави, които се отварят по определена процедура. След приключване на преговорите и изпълнението на поетите задължения по тях отделните глави се затварят временно, но при неспазване на поетите задължения може да се отворят отново. Когато приключат преговорите по всички глави, те окончателно се затварят.

Източници: Министерство на външните работи, Република България; www.evropa.bg

До средата на 2002 г. България успя да отвори всички преговорни глави. Съгласно предвижданията на правителството преговорите по всички глави трябваше да бъдат завършени до края на 2004 г., но те бяха предсрочно приключени – до 15 юни 2004 г.
През предсъединителния период в България бе извършена значителна работа за стабилно развитие на икономиката, хармонизиране на българското законодателство със законодателството в ЕС, въвеждане на европейски норми и стандарти в различни отрасли и дейности. Успешното стопанско развитие на страната през последните години даде по-големи възможности за участие на страната в международната търговия. През 90-те години на ХХ в. и досега непрекъснато нараства делът на страните от Европейския съюз във външната търговия на България.
В началото на 2002 г. е разработен специален План за действие за изпълнение на Комуникационната стратегия за подготовка на членството на Република България в ЕС за периода 2002-2006 г. С този План се координира и синхронизира дейността на държавните ведомства, неправителствените организации и други органи за повишаване информираността на българското общество за процесите на европейска интеграция и на обществеността в държавите-членки на Европейския съюз за България.
От 1998 г. Европейската комисия подготвя ежегодни Редовни доклади за напредъка на България в процеса на реформи и подготовка за присъединяване. В тези доклади се прави оценка на изпълнението на Националната стратегия и „Партньорството за присъединяване“. В тях се подчертават постигнатите положителни резултати и се посочват областите, в които е направено недостатъчно. За първи път в Редовния доклад за 2002 г. се посочва, че в България вече има функционираща пазарна икономика, но въпреки постигнатия напредък, страната изостава в развитието на земеделието и на селските райони, инфраструктурата на транспорта и околната среда, инвестициите и др. През 2005 и 2006 г. готовността на България за членство в ЕС се оценява в Мониторинговите доклади на Европейската комисия. До края на 2005 парламентът приема 47 закона за синхронизация с европейското законодателство, включително за избор на евродепутати.
Европейският съюз подкрепяше усилията на България да постигне поставената цел за членство през 2007 година. За ускоряване процеса на нейното присъединяване бе разработена подробна Пътна карта за България, резултат от съвместна работа и договорености между европейските институции и българското правителство. Пътната карта е документ, който има за цел да подпомогне усилията на страната да изпълни оставащите критерии за членство. В нея се определят предстоящите задачи и основните стъпки, които страната трябва да предприеме в периода до присъединяването. Особено внимание се обръща на административния и на съдебния капацитет, необходими за прилагане на постиженията на правото на ЕС и на икономическата реформа (Road maps…, 2002). Наред с това се предвижда увеличаване на финансовата помощ от ЕС.
Развитието на трансграничното сътрудничество е един от приоритетите, заложени в Плана за регионално развитие на страната (1999).
Откриха се нови гранични пунктове с Гърция и Турция – Гоце Делчев-Драма и Лесово-Хамзабейли. Реализирани бяха програми за трансгранично сътрудничество с Румъния, Гърция, Македония, Сърбия и Турция за периода 2000-2006. Важно значение за разширяването на трансграничното сътрудничество и за развитието на граничните региони имат също подобряването на състоянието на пътната мрежа и създаването и развитието на еврорегиони между България и съседните страни.
Първият еврорегион е “Места-Нестос” на българо-гръцката граница. В рамките на програма INTERREG за развитие на граничните региони на страните кандидатки за ЕС е финансирана програма за трансгранично сътрудничество между България и Гърция (2002-2006).
Между отделни градове в България и Румъния, особено между дунавските градове, разположени един срещу друг – Видин и Калафат, Никопол иТурну Магуреле, Свищов и Зимнича, Русе и Джурджу, Тутракан и Олтеница, Силистра и Кълъраш, се развиват традиционни връзки в различни области.
Много важна роля в създаването на еврорегиони между България и Румъния имат неправителствените организации, особено Асоциацията на Дунавските общини. С активното участие на тази Асоциация и с финансовата подкрепа на ЕС вече са създадени няколко еврорегиона – “Дунав-юг”, “Данубиус” и “Долен Дунав”, Едновременно с това е създаден тристранен еврорегион “Дунав 21 век”, в който участват административни единици от България, Румъния и Сърбия.
Подписано е и споразумение за създаване на еврорегион “Евробалкани”, създаден със съдействието на ЕС и Пакта за стабилност, в който ще се включват части от България, Сърбия и Македония (Сoфия-Скoпиe-Ниш).
Много важно значение за развитие на регионалното и европейското сътрудничество ще има изграждането на международни транспортни коридори. На този етап транспортните коридори са неразвити, малко са граничните преходи между отделните страни, пътната мрежа в България и повечето Балкански страни е с ниска гъстота и с малка пропускателна способност. В България и съседните страни са необходими значителни инвестиции за инфраструктурни проекти с регионално и европейско значение.
На 29 октомври 2004 премиерът Симеон Сакскобургготски и външният министър Соломон Паси подписват в Рим от името на България заключителния протокол на Европейския съвет за приемането на Европейската конституция. С подписването на договор през пролетта на 2005, до 2007 България става присъединяваща се държава и получава възможност за реално участие в живота на евроинституциите като наблюдател.
За да подпомогне развитието на България в рамките на подготовката й за присъединяване, от 2000 г. ЕС отпуска като подкрепа за страната по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД приблизително по 250-300 млн. евро годишно. Финансовата подкрепа на ЕС за България бе увеличена през периода 2004-2006 г. с 30 %, при което страната получава около 400 млн. евро годишно.
По програма ФАР за България са отпуснати помощи за продължаване на икономическата реформа, приемане и прилагане на достиженията на правото на ЕС, укрепване на държавната администрация, етническа интеграция и създаване на гражданско общество, за програми за трансгранично сътрудничество (главно за инфраструктурни проекти по границите на България с Гърция и Румъния) и др.
Програма САПАРД подпомага развитието на селското стопанство в България, насърчава екологичното земеделие и опазване на околната среда, хармоничното развитие на селските райони и др.
Програма ИСПА (Инструменти за структурни политики за предприсъединяване) финансира инфраструктурни проекти в две области. Приоритети в опазването на околната среда са подобряване качеството на питейната вода, пречистване на отпадъчните води, замърсяване на атмосферния въздух, обезвреждане на твърди отпадъци. В областта на транспорта особено внимание се обръща на изграждането или модернизацията на основните трансевропейски мрежи и развитието на граничните връзки, модернизацията на железопътната инфраструктура по приоритетните участъци на паневропейските транспортни коридори, преминаващи през територията на България и др.
Предприсъединителната помощ на ЕС, групирана в тези три финансови инструмента ФАР, ИСПА и САПАРД, изградени върху принципите на действие на Структурните фондове и Кохезионния фонд, подготви България да отговори на четирите принципни изисквания за концентрация, програмиране, допълняемост и партньорство, съществени за усвояването на финансирането от Структурните фондове вече като пълноправен член на ЕС.
Във връзка с усвояването на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС пред страната стоят няколко изисквания. Най-важните изисквания са България да прилага регионално планиране, управление и мониторинг върху публичните инвестиции. Трябва да осигурим приемственост между административната реформа, извършена по правила, определени от ЕК, и реформирането на администрацията след присъединяването, с оглед подготовката за Структурните фондове и Кохезионния фонд. Като страна-членка България има по-голяма свобода да избира най-подходящия институционален модел в съответствие със своите административни и културни традиции.
За страните-членки Структурните фондове са основният инструмент на Европейския съюз за провеждането на неговата регионална политика. Реализирането на тази политика в България се извършва чрез оперативните програми към Националната стратегическа референтна рамка: Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, ОП „Административен капацитет”, ОП „Транспорт”, ОП „Околна среда” и ОП „Регионално развитие”. България среща редица спънки по организацията и администрирането на работата по оперативните програми, затова средствата се усвояват неефективно.
Подобно на останалите новоприсъединяващи се страни към ЕС, България също не може да приеме еврото още от датата си на членство в Европейския съюз, тъй като са необходими поне две години пълноправно членство във вътрешния пазар и участие в общите политики на ЕС, преди да се прецени дали съответната страна изпълнява критериите за членство в еврозоната. България и останалите новоприсъединяващи се страни преминават през три етапа на тяхното присъединяване към еврозоната, а именно:
• предприсъединителен етап – обхващащ периода преди датата на членство в ЕС. В този етап страната следва да изпълни копенхагенските критерии за членство в ЕС;
• присъединителен етап – обхващащ периода между датата на членство в ЕС и датата на пълноправно членство в Европейския паричен съюз (ЕПС). През този етап страната следва да изпълни маастрихтските критерии за членство в еврозоната, в това число и участие в европейския механизъм за контрол на валутните курсове (ERM-2);
• заключителен етап на приемане на еврото и пълноправно членство в Европейския паричен съюз .
Копенхагенските критерии за членство в ЕС, които трябва да се изпълнят в първия предприсъединителен етап включват въвеждането и прилагането на правна рамка в областта на Европейския паричен съюз, както и изпълнението на икономическите критерии относно наличието на функционираща пазарна икономика и способността за справяне с конкурентния натиск на пазарните сили в ЕС.
Във втория етап, който обхваща периода между членството в ЕС и членството в еврозоната се анализира основно степента на конвергенция на българската икономика с тази в еврозоната, а така също и изпълнението на маастрихтските критерии за приемането на единната европейска валута. България вече е покрила четири от петте от критериите от Маастрихт за участие, но е необходимо инфлацията, която е доста над допустимата граница, да бъде намалена.
След навлизането в третия заключителен етап, България ще приеме еврото като законно платежно средство и ще изтегли от обръщение българския лев.
След въвеждането на валутен борд в България през 1997 г. и прилагането на строга бюджетна дисциплина, страната изпълнява изцяло критерия от Маастрихт за бюджетен дефицит, който да не надвишава 3% от БВП по пазарни цени.
Въвеждането на валутен борд спомага също така за изпълнението на друг критерий от Маастрихт, а именно съотношението между държавния дълг и БВП по пазарни цени да не надвишава 60%. През 2002 г. България за пръв път изпълнява този критерий, като към края на същата година съотношението е вече 56%. Към настоящия момент този показател продължава да се подобрява.
Не може да се подцени фактът, че България ще трябва да определи своето място във вътрешния пазар на Европейския съюз в условията на силна конкуренция. Нашата страна ще има предимство да бъде член на икономически съюз в условията на глобализация на световната икономика и с това може да разчита на по-добри конкурентни позиции.
ЕС е най-големият външнотърговски партньор на България по отношение на общия внос и износ. През 2005 г. 56,6 % от износа на България е насочен към страни от ЕС и 49,6 % от вноса на стоки е от тези страни. Вносът на различни видове стоки от страните на ЕС е по-голям от износа към тях. Най-голям е стокообменът c Италия, Германия, Гърция. Приемането на България като пълноправен член на ЕС от 1 януари 2007 г. даде още по-добри възможности за развитието на икономиката на страната и нейното участие в единния европейски пазар.
Членството в ЕС изисква съществена промяна в социалните и индивидуалните нагласи, в труда, предприемачеството, мисленето и във функционирането на властите и обществото, така както е в Съюза.
Присъединяването на България към ЕС е повратна точка, носеща надеждата за устойчив растеж и повишаване на жизнения стандарт. Пълната интеграция в общата икономическа зона на ЕС следва да поощри търговията и конкуренцията, намаляването на предполагаемия риск за България допълнително ще насърчи частните инвестиции.
Но присъединяването само по себе си не е панацея. Задоволителните икономически резултати ще продължат да зависят от разумните макроикономически политики и устойчивите структурни реформи. Едно от ключовите предизвикателства ще бъде поддържането на разумна фискална политика. Необходимо ще бъде да се поддържат устойчиви фискални излишъци, които да поддържат стабилна сметката по фискалния резерв на правителството.
Докато членството в ЕС предоставя многобройни възможности, извличането на максимална полза ще бъде едно огромно предизвикателство.

Какво очакваме от членството в ЕС:
Общи предимства:
- членство в общност на стабилност, демокрация, гарантиране на националната сигурност и просперитет;
- нарастващ вътрешен пазар и повишаващо се вътрешно търсене;
- свободно движение на работна ръка, стоки, услуги и капитали.
Макроикономически ефекти:
- нарастване на преките инвестиции от чужбина, дължащо се на повишеното доверие сред бизнеса;
- централна роля в региона, тъй като геополитическото положение на България я прави свързващо звено между Балканите и регионите на Черно море и мост за взаимоотношенията между Европейския съюз и Турция;
- подобряване в дългосрочен план на транспортната инфраструктура;
- засилена конкурентоспособност и стремеж към иновации;
- държавна система за субсидии съгласно регламентите на ЕС;
- улеснен достъп до финансови институции и фондове в рамките на разширения Европейски съюз.
Облаги за предприятията:
- увеличаване на фондовете на ЕС за защита на околната среда, образование и подпомагане на малките и средни предприятия;
- прозрачност на правилата за данъчно облагане и бизнес счетоводство;
- няма митнически или количествени ограничения в рамките на ЕС;
опростена процедура в бизнес администрацията при износ за друга държава-членка от Европейския съюз.

read more for a dependable seller that will give you the dentist south melbourne you're looking for quickly and easily.

Етикети: , , , , ,

Този материал съдържа 3,340 думи.
Ако ще ти свърши работа, може да помогнеш на друг, като качиш нещо твое :)

2 коментара

  1. цветан каза:

    РЕФЕРАТА Е ОТЛИЧНО НАПРАВЕН! БРАВО

  2. яна георгиева каза:

    dobre sazdadeno

Остави коментар по "Евроинтеграцията – реферат"