Реферати

Договорът от Маастрихт от 1992 г. създава Европейския съюз, който “се основава на Европейските общности, допълнени от политиките и формите на сътрудничеството”, създадени със същия договор. Още в преамбюла се посочва решимостта на учредителите “да осъществят прилагането на обща политика в областта на външните отношения и сигурността, включително и възможното формиране на обща отбранителна политика, която би могла с течение на времето да доведе до обща отбрана, като по този начин бъде укрепена европейската идентичност и независимост с цел да се съдейства за мира, сигурността и прогреса в Европа и света”.
Европейски съюз /European Union/ – ЕС се основава на Европейските общности, допълнени от политиките и формите на сътрудничество, създадени с Договора за ЕС /ДЕС/, наричан още Маастрихтски договор. Той е подписан през 1992 г. и влиза в сила през 1993 г. Изменя и допълва учредителните договори на трите общности, които се превръщат в първия от трите стълба /pillars of the EU/ на ЕС. ДЕС обхваща също общата политика в областта на външните отношения и сигурността /втори стълб/ и сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи /трети стълб/. С Договора за ЕС европейското обединение вече е процес не само на икономическа, но и на политическа интеграция.
Първи стълб: Европейските общности
Първият стълб се състои от трите Европейски Общности / ЕИО, Евроатом и ЕОВС/, които са задълбочени и разширени чрез икономически и валутен съюз. Когато се създава ЕС, “Европейската икономическа общност” е преименувана в “Европейска общност”. Договорът на ЕИО става Договор на ЕО. Тази промяна цели да даде израз на прехода от чисто икономическа общност към политически съюз. Въпреки това, тази промяна на наименованието не оказва влияние върху трите съществуващи общности /ЕОВС, Евроатом, ЕО/, тъй като не води до формално обединение между тях. В хода на създаване на ЕС някои институции на ЕО променят наименованията си. “Съветът на европейските общности” от 08.11.1993 г. се нарича “Съвет на Европейския съюз”. “Комисията на Европейските общности” става “Европейска Комисия”. На 17.01.1994 г. “Сметната палата” се преименува на “Европейска Сметна палата”. Въпреки това, законовите актове на съответните органи все още представляват законови актове на Общността във всеки един момент.
Първият стълб олицетворява юрисдикцията на Общността в най-развитата й форма. В рамките на ЕО, институциите на Общността могат да създадат закони в съответните им области на отговорност, които се прилагат директно в държавите-членки и могат да претендират за превъзходство над националното право. В сърцевината на ЕО е единният пазар с неговите четири основни свободи /свободно движение на стоки, свободно движение на работници, свобода за предоставяне на услуги и свободно движение на капитал и средства/ и неговите правила за конкуренция.

ВТОРИ СТЪЛБ: ОБЩА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ

Преди съществуването на Договора за ЕС, политическото сътрудничество между държавите-членки се базираше на спогодбите за “Европейско политическо сътрудничество” /ЕПС/ от 1970 г., които са усъвършенствани и разширени в Единния Европейски Акт през 1986/87 г. Тези спогодби предвиждат редовни консултации между външните министри и постоянни контакти между техните министерства. Целта на ЕПС е била да доведе до по-добра комуникация и по-голямо сходство в позициите на държавите-членки по всички най-важни въпроси от външната политика и, ако е възможно, съвместни действия. Но всички решения е трябвало да бъдат вземани единодушно. Когато са били замесени проблеми, свързани със сигурността, сътрудничеството е било ограничено до политическите и финансовите аспекти. Неотдавнашните политически кризи /войната в Залива, гражданската война в бивша Югославия, разпадането на Съветския съюз/ показват ясно, че този инструмент за външна политика и политика за сигурност не е достатъчен, за да позволи на ЕС, най-голямата търговска сила в света, да има съответната тежест при решаване на световни въпроси. В договора на ЕС държавните глави или министър-председателите са постигнали споразумение за постепенно развитие на обща външна политика и политика за сигурност със следните декларирани цели:
• Защита на общо поддържаните ценности, фундаменталните интереси и независимостта на ЕС;
• Укрепване сигурността на ЕС и държавите-членки;
• Гарантиране на световния мир и повишаване на международната сигурност с оглед принципите, заложени в Хартата на Обединените нации и принципите и целите на финалния акт от Хелзинки – 1975 г. и Парижката Харта от 1990 г., които през 1994 г. се обединяват в Организация за Европейска сигурност и сътрудничество /ОЕСС/;
• Насърчаване на демокрацията и силата на закона и защита на човешките права и основните свободи;

Тъй като ЕС не е отделна държава, тези цели могат да бъдат постигнати само стъпка по стъпка. По традиция външната политика и особено политиката за сигурност са области, в които държавите-членки изключително държат да запазят собствения си /национален/ суверенитет. Друга причина защо общите интереси в тази област е трудно да се определят е, че само Франция и Великобритания разполагат с ядрено оръжие. Друг проблем е, че някои държави-членки не са членки на НАТО /Ирландия, Австрия, Финландия, Швеция/.

ТРЕТИ СТЪЛБ: СЪТРУДНИЧЕСТВО В ПРАВОСЪДИЕТО И ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Целта, залегнала в основата на сътрудничеството между полицията и съдебната власт, е да се осигури на гражданите свобода, сигурност и справедливост едновременно чрез предотвратяване и борба с престъпността /особено тероризма, трафика на хора, незаконния трафик на наркотици и оръжие, корупцията и измамата/, расизма и ксенофобията /чл. 29 и 30 ЕС/. Директивата за прането на пари и създаването на Европейски полицейски орган, ЕВРОПОЛ, който действа от 1998 г., са две много позитивни крачки, които са направени.
Съдебното сътрудничество също така включва сътрудничество за улесняване и ускоряване на съдебното производство и обявяването на присъди, улесняване на екстрадирането между държавите-членки, създаване на минимум правила, свързани със съставните елементи на криминалните действия и наказанията в областта на организираната престъпност, тероризма и незаконния наркотрафик /чл. 31 и 32 ЕС/.
Както и при външната политика и политиката за сигурност, сътрудничеството в тази област се осъществява извън процедурите за вземане на решения на ЕО и на базата на сътрудничество между отделните държави. Балканите вече са зона на най-активно действие на Общата външна политика и политика на сигурност, част от която е Общата европейска отбрана.
Нашата страна бележи значителен напредък в реформите във военната политика и особено в армията: формиране на Българската армия като ефективна сила, съвместима със силите на НАТО; въвеждане на модерна система за планиране на отбраната; въвеждане на съвременни технологии и процедури за управление на войските и силите; разгръщане на щаба и бригадата на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.
С приемането на страната ни в ЕС, България се задължи да осъществи поставените си цели : 1) висока степен на координация на външнополитическата дейност на България с ОВППС на ЕС и осъществяването на Обща европейска отбрана; 2) прилагане на общите принципи за утвърждаване на демокрацията; 3) утвърждаване на България като стабилизиращ фактор в Югоизточна Европа; 4) планиране и провеждане на хуманитарни, спасителни и мироопазващи мисии към тези на ЕС; 5) подготовка и участие в мисии в духа на Петерсбергската декларация и 6) повишаване на оперативната съвместимост на въоръжените сили на България с тези на ЕС и НАТО.

Използвана литература:
1.) Договор за ЕС, Маастрихт, 1992 г.
2.) Европейска политика за сигурност и отбрана. Група за европейски прогнози и изследвания.С,2002
3.) Основни договори на Европейския съюз. Т. I. Център за европейски изследвания, С.1997
4.) http://www.europa.bg
5.) http://www.md.government.bg

Етикети: Реферат за Европейската общност, реферат за Европейския съюз, Реферат за ЕО, реферат за ЕС, Реферат за трите стълба