Реферати

Възникването на икономическите учения като обособен и самостоятелен клон на обществознанието се извършва в периода на утвърждаването на капиталистическата пазарна система. Тя се възприема като наука за законите на производството, разпределението, размяната и потреблението на стоките. В тази курсова работа ще разгледаме етапите на развитие на този период с оглед производствените фактори, както и неговите най-видни представители. Всеки един от тях доразвива и разширява теорията на предходният учен-икономист. Като най-важни личности ще посоча Уилям Пети, Адам Смит, Дейвид Рикардо, Карл Маркс. Те изясняват същността и основните принципи на функционирането на капиталистическата пазарна икономика.

Нека първо изясним кои са основните производствени фактори и да ги дефинираме. Те са земя, труд и капитал. Всеки един от тези фактори носи доход на своя собственик.

- Земята не е рожба на човешкия труд. В условията на стокопроизводство, тя е обект на покупко-продажба и е основен фактор за производство.

Земята носи както У-доход както на своя собственик, така и на предприемача. Собственика на земята получава У под формата на печалба, когато сам или с наемен труд организира производствения процес. Когато земята се отдава под аренда, наем на други лица – тя носи У на своя собственик.

- Трудът е фактор и целесъобразна дейност, която е насочена към материални блага. Трудът като фактор носи У на своя собственик. Това е работна заплата.

Характеристика: Работната сила е главна производителна сила на обществото. За икономическия растеж има значение не само  нейното количество – брой, разпределение по отрасли, но и нейното качество – образователно и квалифицирано равнище, полово-възрастова структура, организация на използването й. Ролята на работната сила за икономически ресурс се определя главно от нейната капиталовъораженост и производителност. Производителността на труда, т.е. плодотворността на труда се измерва като отношение между величината на произведения продукт за определено време и броя на произвелите го работници. Върху нея оказват влияние: степента на сръчност и умение на работниците; развитието на науката и степента на нейното практическо приложение; обществената организация на производствения процес; размерите и ефективността на средствата за производство; природните условия.

При повишаване на производителността на труда за единица време се създават повече блага.

- Капитал – той е благо, рожба на човешкия труд. Капиталът е самонарастваща стойност, която се намира в постоянно движение.

Характеристика: За да се произвеждат повече блага е необходимо да се вложи повече капитал. С нарастването на капитала и повишаване на неговото качество, нараства и производственият потенциал, а следователно и производствените възможности на страната. Ефективното използване на капита се измерва с показателите: капиталоотдаване – отношението между количеството продукт и капитала, използван за производството му; капиталоемкост, т.е. разходите за основен капитал в единица продукция; материалоемкост – разходите за суровини, материали, електроенергия за единица продукция.

През ХVІІ век и ХVІІІ век видните английски и френски учени-икономисти, които споменах по-горе изясняват същността и основните принципи на функционирането на капиталистическата пазарна икономика.

Главна заслуга на Уилям Пети е формулирането на трудовата теория за стойността. Според нея – основата за сравняването на стоките от различен вид, при тяхната размяна  е количеството на труда изразходван за тяхното производство. Той стига до тази теория като анализира процеса на размяната и установява че съществуват два вида цени – естествена и политическа.

- Първата служи за обективна основа при сравняването на стоките, т.е. тя е стойността на стоката. У.Пети посочва два фактора, от които зависи естествената цена на труда, плодородието на земята от което зависи стойността на главните средства за съществуване на работника и климатичните условия, от които зависят потребностите на работника и съответните разходи.

- Втората (политическата) цена е израз на пазарната цена на стоката, която е външно проявление на стойността. Съдържанието на естествената цена т.е. на стойността се определя от изразходвания труд за производството на стоката. Пазарната цена се колебае около стойността на стоката. Така формулираната трудова теория за стойността обаче е все още непълна, защото той счита, че  само трудът изразходван за благородни метали, т.е. за паричен материал създава стойност, трудът изразходван за другите стоки приема формата на стойност при тяхната размяна срещу благородни метали или пари. Той счита, че не само трудът, а и земята е създател на стойност.

Уилям Пети често се разглежда като Бащата на класическата политическа икономия. Той се стреми да открие вътрешната взаимовръзка между икономическите явления и техните скрити причини. Пети счита, бидейки натуралист, че вътрешните закономерности на новото общество са естествени. В своите изследвания той се обляга на точните наблюдения на фактите, широко прилага метода на абстрахирането. Това му позволява да придаде математическа окраска на своя научен метод. Уилям Пети изяснява същността и ролята на парите при стоковата размяна, като обосновава 2-те им основни функции – за измерване стойността на другите стоки – стойността на стоката изразена в пари се нарича цена; за осъществяване на другите стоки в случая то става с реални пари. У.Пети изяснява и формулата за количеството на парите, необходими за стоковото обръщение – то зависи от сумата на цените, на стоките намиращи се в обръщение и скоростта на обръщението на паричните единици. При изясняването на рентата като доход на собственика на земята, У.Пети изхожда от постановката, че не само трудът, а и земята е източник на стойност, поради това той дава двойнствено определение за същността на рентата – веднъж като създадена от труда на земеделския работник, а друг път като създадена от самата земя. Във връзка с рентата изяснява цената на земята, определя я като сума от няколко годишни ренти и по специално 21 годишни ренти, защото през такъв период са живеели заедно 3 поколения и взаимно са се издържали.

През ХVІІІв. в Англия се установява господството на капиталистическата система на пазарното стопанство. Тя довежда до утвърждаване на промишлеността като водещ отрасъл в народното стопанство и до разширяване на едрото производство в земеделието. Това предизвиква нов тласък на икономическата мисъл, което намира най-ярък израз в творчеството на Адам Смит.

Адам Смит започва теоретическите си изследвания с разделението на труда. Той представя това разделение като главен фактор за повишаване производителността на труда. Адам Смит застъпва становището, че определящ фактор за увеличаване на богатството на хората, за техния икономически напредък са трудът, растежът на неговата производителност и сила. Според Адам Смит количеството на произведените продукти зависи от:

1.Количеството на заетия в производството труд;

2.Производителността на труда.

Определяйки производителността като най-важно условие при производството на материални блага, той отбелязва, че тя най-много зависи от разделението на труда. Според него източник на повишаване производителността на труда е именно разделението на труда.

Увеличението на производителността на труда като следствие от разделението на труда, според Адам Смит, е резултат на няколко фактора:

1) увеличаване на умението на работника, който насочва усилията си към изпълнение на отделни рутинни операции на трудовия процес

2) постига се икономия на време от обстоятелството, че не се губи работно време за преминаването от един вид трудови операции към друг вид

3) използването на машините при разделението на труда определено съкращава времето за производството на една или друга стока

Адам Смит пледира за неограничената икономическа свобода, за един всеобхватен либерализъм в сферата на икономиката. Човек така е устроен, че поставя винаги личните си интереси над всичко друго. Той иска неговата стока да е с най-голяма стойност, за да може да извлече максимална изгода за себе си от това. Той има съществена заслуга за развитието на теорията на стойността. А.Смит възприема формулираната от У.Пети трудова теория за стойността, но за разлика от него счита, че не само трудът вложен при производството на благородни метали създава стойност, а всеки труд независимо в кой отрасъл е вложен създава стоки с определена стойност, но въпреки че разширява обхвата на принципа за труда като създател на стойност, той също е непоследователен, защото изтъква че този принцип важи само за простото стоково стопанство, което се осъществява с личния труд на собственика.

При капиталистическото стоково стопанство, което се осъществява чрез наемен труд А.Смит счита, че стойността се образува от трите вида доходи – работната заплата, печалбата и рентата, които са създадени от трите фактора на производството – труд, капитал и земя. Важна заслуга на А.Смит е изясняването на редица основни категории на стоковото стопанство, особено значение има постановката, че величината на стойността на стоката се определя не от индивидуалния разход на труд на отделния производител на даден вид стока, а от средните обществено-необходими разходи на труд от всички производители на този вид стока.

Най-ценното в творческите постановки на Адам Смит за парите е неговото разбиране, че парите са стока, отделила се от общата стокова маса на определен етап от развитието на обществото.

Разменната стойност той разделя на естествена и пазарна цена на стоките. Под естествена цена той разбира паричния израз на разменната стойност, а пазарната цена според него се колебае около естествената цена. Пазарната цена е тази по която, обикновено стоките се продават. Тя може да бъде по-висока или по-ниска от естествената цена и се регулира от съотношението между търсенето и предлагането. Във връзка с това Смит изследва някои конкретни фактори, предизвикващи отклонението на цената от стойността.

Недостатъци, които Смит намира в икономическата система:

- А. Смит изяснява, че държавната намеса в промишлеността носи силна вреда на икономическото развитие на страната. Това се отнася и до вътрешната търговия, при облагането и с различни акцизи и налози

- Адам Смит е особено категоричен, когато развива своето схващане за отмяна на всички мерки, които пречат за свободното и безпрепятствено движение на работната сила

- Адам Смит също така посочва, че е време да се даде пълна свобода на търговията със земя. Той смята, че само истинските собственици ще обработват по-качествено и рационално земята

- Абсолютизирайки разделението на труда Адам Смит вижда и някои негови отрицателни страни: “Човек, при когото целият живот минава в изпълнение на определени операции, няма възможност да развива своите умствени способности”

Идеите на Смит по-късно са развити от икономисти като Дейвид Рикардо и Томас Малтус.

Дейвид Рикардо възприема теорията за трудовата същност на стойността, обоснована от У.Пети и А.Смит, но доразвива нейните принципи и отстранява редица непълноти. За разлика от А.Смит, който счита, че стойността се определя от изразходвания труд за производството на стоката само при условията на простото стоково стопанство, а в условията на капиталистическата система тя се образува от трите вида доходи, Рикардо разпространява този принцип и за условията, когато производството на стоките се осъществява при капиталистически условия чрез наемен труд. Според него това е всеобщ закон, който не зависи от формата, в която се осъществява производството на стоките. Така той отстранява допуснатата от А.Смит непоследователност и двойственост и обосновава единна теория за трудовата същност на стойността на стоките. Той дава по-ясна представа за категориите “потребителна стойност” и “стойност” като две страни на стоката. Всъщност полезността на стоката изразява нейната потребителна  стойност, т.е. способността й да задоволява определена потребност на хората, а стойността изразява изразходвания труд за производството на стоката, което я прави сравнима с другите стоки. При размяната стоките се сравняват не по тяхната полезност, а  според количеството труд, изразходван за произвеждането им. Във връзка с определянето на величината на стойността се посочва ролята на “простия” труд, т.е. трудът на обикновения работник и на “сложния” труд, т.е. трудът на квалифицирания работник, който всъщност представлява умножен в степен прост труд. При формирането на стойността се извършва привеждане на сложния труд към определено количество прост труд. Съществено доразвитие на трудовата теория за стойността е постановката, че в стойността на стоката се включва, освен стойността, създадена от непосредствения труд на заетите работници, още и стойността, пренесена от употребените средства за производство. Така че, стойността на всяка стока включва новосъздадена стойност и стара стойност, пренесена от употребените средства за производство, за които е изразходван минален труд.

Рикардо определя работната заплата със стойността на средствата за съществуване на работника и неговото семейство. Той се опитва да обясни работната заплата на основата на стойността на стоките и твърди, че и трудът, както и всички други стоки, има своя естествена и пазарна цена: „Както и всички други предмети, пише Рикардо, които се купуват и продават… трудът има своя естествена и своя пазарна цена. Естествената цена на труда е тази, която е необходима на работниците да съществуват и да продължават своя род, без увеличаване или намаляване на техния брой.“

Карл Маркс поставя в основата на икономическия анализ своята теза, че развитието на икономическия процес е свързано с развитието на материалното производство, определящо в крайна сметка класовата структура на обществото, взаимоотношенията между класите, техните идеи и политически убеждения.

Според Маркс и неговите привърженици  съществуват 3 прости момента на трудовия процес: средства, предмети на труда и работна сила. В условията на стоково производство 3-те прости елемента се превръщат в капитал. От  гледна точна на създаване на потребителска стойност на стоката този капитал се дели на основен и оборотен, а от гледна точка на нарастването на стойността този капитал се дели на постоянен и променлив.

Работната сила е стока и както другите стоки се продава по пазарна цена, чийто паричен еквивалент е работната заплата, Маркс показва, че в процесът на производство работникът създава стойност, по-голяма от стойността на своята работна сила. Този излишък, образуващ принадената стойност, според Маркс се присвоява безвъзмездно от капиталистта собственик и е източник на капиталистическото богатство. Само работната сила е източник на принадена стойност. Тя създава повече стойност от своята собствена стойност. Затова тази част от капитала получава от Маркс названието променлив капитал. Стойността на постоянната част на капитала само се пренася чрез  труда  върху  готовия  продукт.
Изследвайки стоковите отношения Маркс доказва, че трудът на стокопроизводителите има двуяк характер. От една страна, той представя труда като полезна, целесъобразна форма с определен конкретен резултат – някаква полезна вещ. Това е конкретният труд. Той зависи от средствата, които се използват от трудовите операции, които се осъществяват и от целите, които се поставят. Като конкретен труд, трудът на различните производители се различава един от друг. Конкретният труд създава потребителната стойност на стоката. От друга – като разход на човешка енергия – умствена и физическа, независимо от конкретната форма на този разход и конкретния полезен ефект. Това е абстрактния труд. Той показва, че абстрактния труд е определена историческа форма на човешкия труд, характерен за условията на стоковото стопанство. Той се различава само в количествено отношение. Този труд създава именно стойността на стоката.

Стойността на стоката се проявява под формата на разменна стойност в процеса на стоковата размяна. Маркс анализира развитието на формите на размяната и установява четири етапа в развитието на тези форми.

- Първата форма на размяната е простата форма, когато една стока започва да се разменя за определена друга стока. Това става в началото на възникването на стоковото стопанство.

- Втората форма е разгърната форма на размяна, когато една стока започва да се разменя за много други стоки. Разбира се, това ограничава стоковата размяна.

- Затова се преминава към третата форма – всеобща форма на размяна, когато от всички стоки се отделя една и започва да изпълнява ролята на всеобщ еквивалент.

- Постепенно обаче в практиката се утвърждава използването на благородните метали – отначало сребро, а после златото. Така се преминава към четвъртата форма – парична форма на размяна. Това е формата, когато златото изпълнява ролята на всеобщ еквивалент. В тази му роля то се нарича пари. То съдържа редица предимства пред останалите стоки и най-успешно изпълнява тази функция. След това Маркс изяснява функциите на парите. Те са следните: мярка на стойността, т.е. чрез парите се измерва стойността на другите стоки. Стойността на стоката изразена в пари се нарича цена. Тази функция се осъществява чрез мащаба на цената. Това е определено тегло злато взето за основа на паричната единица.

Въпросът, защо едни страни успяват, а други не, в икономическото си развитие, остава открит, въпреки стотиците анализи. Отговорът е сложен, но може, в известна степен да се осветли. От управляващия елит зависи изборът на най-удачен модел на икономическо развитие. Това неминуемо започва да оказва ефект както върху начина, по който функционират правителствата, така и върху светогледа на обикновените хора. Придобилата популярност идея вече се превръща в манталитет на цялата култура. Политическите и икономически теории оказват много по-голямо влияние върху живота ни, отколкото си мислим. Трудовете, които са оставили след себе си видните учени-икономисти дават силен тласък в развитието на икономиката и производството на страните последователи. Идеите им макар и понякога привидно неизпълними и бурно критикувани в крайна сметка доказват, че капиталистическите възгледи за нещата свързани с факторите на производството са трайни и чрез тяхната употреба се стига до положителни резултати

Изготвил: Мартин Стефанов Личев

Фак. номер – МИО236

Използвана литература и материали :

1. Адам Смит, Богатството на народите. Изследване на неговата природа и причини, София, 1983.        Институт “Адам Смит”, www.adamsmith.org, A Modest Man Named Smith, by Leo Rosten.
2. Й. А. Шумпетер, История на икономическия анализ, София.
3. Бел, Д. 1994. Културните противоречия на капитализма. София: Народна Култура.
4. Мечев, С. 1993. Основни етапи в историята на икономическите теории.
5. Fligstein, N. 2001. Capitalist Societies. Princeton, N. J. and Oxford: Princeton University Press.

Етикети: курсова по икономика, реферат за класическата школа, реферат по икономика