От няколко дена на сам съм обвзет от своите мисли с въпросите Как ще се справя? Ще ме приемат ли? Ще одобрят ли есето ми? Ще уча ли в Дания? Положителния отговор на тези въпроси ще ме изстреля в необятни земи ще изпадна в еуфория от радост и тогава ще дам всичко от себе си само и само да им покажа, че са взели правилното решение. Пък ако ли не тогава ще потъна в дън земя, черни мисли ще кръжат около мене ще грачат както гаргата когато минава от нашия в отвъдния свят с отделената от тялото душа. Но аз няма да падна, няма да коленича и няма да се изоставя да ме отведе някъде. Ще вдигна глава Ще направя първата крачка към мечтаното от мене добро образование. И ще и покажа ,че съм по-добър от нея.
Човек трябва да се стреми към нещо трябва да има мечта за да има за какво да се бори.
Някои от вас хора ще си мислите Този пък какви глупости е писал, някои ще ми съчувстват а трети ще са
безчувствени други даже няма да стигнат края. Но аз все пак искам да благодаря на всеки който е прочел това.
Пфийууу поне малко се успокоих 
Ако ще ти свърши работа, може да помогнеш на друг, като качиш нещо твое :)
Кефиш ме
За мен образованието в чужбина не е супер привлекателна работа и не мога да те разбера много но ти желая успех и да знаеш, че Дания е прекрасна страна (живял съм там 2 години).
И ти ме изкефи с коментара си
Да прав си от една страна си е така не е супер привлекателна работа.