Реферати

1. Въведение
Години наред земеделието е било нещо повече от основен поминък по българските земи. То е било традиция и начин на живот. Много често от развитието и особеностите на селското стопанство се е решавала съдбата на човек, а понякога и на цели родове.
В днешно време нещата не стоят по този начин. Съществуват занаяти, които са много по-доходни от земеделието, а и хората в България вече отдавна са узнали, че пропорцията между вложен труд и доходи много рядко е в полза на земеделеца. Все по-малко българи се занимават активно със селско стопанство. Тенденцията, свързана с изключителното бързо темпо на опустяване на плодородни земи в планинските и полупланинските райони, продължава с още по-голяма сила. Задължително трябва да се отбележи и фактът, че хората, които все още се занимават със земеделие, прогресивно застаряват.
Целта на този проект е да изследва всички тези проблеми на земеделието в планинските и полупланинските райони и да намери евентуални решения. В тази разработка са засегнати най-острите и наболели въпроси, които пречат на развитието на селското стопанство у нас.
Според специалистите най-голямо влияние върху земеделието има икономическата криза. Оттук следват и други, не по-маловажни елементи като:
- неприключилият процес на възстановяване на собствеността на земеделските земи
- аграрната реформа, която е следствие от демократичнте промени
- провежданата държавна политика по отношение на селското стопанство
- ниският стандарт на живот в селата
- професионалната реализация на селскостопанските специалисти
- ниската мотивация на собствениците на земеделските земи и др.
Една от главните задачи на анализа да се намерят способи за ускоряване и цялостно завършване на аграрната реформа. Това е много важно, защото от нея зависи бъдещето на земеделието. Първият и основен въпрос, който трябва да се реши е въпросът за възстановяване на собствеността върху земята и създаване на реални собственици.
Друга важна задача на този проект е да покаже, че провежданата държавна политика по отношение на селското стопанство не е правилна. Бързата промяна, придружена с въвеждането на много облекчения, би била изключително положителна за развитието на земеделието. Като цяло въпросите, които ще се разглеждат в този проект са пределно ясни на хората, занимаващи се със земеделие. Целта на тази разработка е тези въпроси да се изследват задълбочено и да се предложат варианти за тяхното решаване. За постигането на тази цел са приложени литературен преглед, в който са изказани мнения на известни специалисти, и практическо изследване, данните за което са получени от кметицата на с. Искра Василка Паунова.

2. Литературен преглед
Според Кънчев (1998) процесът на преход от еднотипни, одържавени, колективни форми към стопанисване на разнообразни частни и колективни недържавни производства протича все още бавно, неравномерно, с големи различия по райони. Структурните промени най-вече се изразяват в предоставените условия за връщане на земята, от съществуващите възможности за достъп до останалите производствени фактори и ограниченията във времевия хоризонт на вземаните управленски решения. Главната причина затова е несъвпадението между процесите на ликвидация на колективните структури и възстановяването на правото на собственост на земеделските земи. В много случаи фамилните стопанства се изградиха или разшириха с получените след разпределение на имуществото на бившата колективна структура ликвидационни дялове – най-често под формата на едно или няколко животни или копюри, даващи права и възможности за участие в ликвидационните търгове. Забавянето на поземлената реформа не създаде предпоставки за ефективно съчетаване на производствените фактори с останалите, иманентно присъщи на земеделското производство. В резултат част от стопанствата прекратиха дейността си още след първата стопанска година и рязко намаля броят на отглежданите животни и производството на някои традиционни за дребните стопанства продукти.
Кънчев (1998) също така смята, че икономическата криза в съчетаване с липсата на обслужваща инфраструктура в земеделието се е отразила най-неблагоприятно на фамилните земеделски стопанства, използващи само собствени и осигуряващи с частична трудова заетост на своите собственици. Независимо от широко известните трудности, които създава кооперативният статут при пазарни условия, земеделската производствената кооперация се оказва предпочитана организационна форма от българските поземлени собственици. Нещо повече в голяма част от населените места тя се оказва единствената колективна организационна форма.
Неприключилият процес на възстановяване на собствеността върху земеделските земи затрудни и достъпа на земеделските кооператори до кредитните пазари. Това наложи въпреки икономическата криза и влошеното жизнено равнище, член-кооператорите преобладаващо сами да финансират производствения процес с целеви вноски по отделни мероприятия и култури. Икономическото и финансовото състояние на всички групи земеделски стопанства е нестабилно. Особено неблагоприятно отражение оказаха високите лихвени проценти и влошеното съотношение между цените на селскостопанските продукти и тези на промишлените стоки и услуги, употребявани от отрасъла.
Кънчев (1998) подчертава още, че за лошото финансово състояние на земеделските стопанства имат значение и въведените през отделни периоди забрани за износ на някои селскостопански продукти и експортни такси за други,между които зърното и месото. В резултат на това се затрудни икономическата реализация на собствеността и голяма част от кооперацииите изобщо не разпределиха рента и дивиденти или изплатиха много нисък размер.
Днес благодарение на демократичните реформи всеки един може да притежава частно земеделско стопанство. Индивидуалното земеделско стопанство трябва да се разглежда като обособена производителна единица за извършване на земеделска дейност, формирана от отделен стопанин или домакинство.
Според Маламова (1994) обаче индивидуалното производство под формата на лично стопанство не е ново у нас. Последното се разви в големи мащаби и създаде необходимите психологически и социално-икономически предпоставки за развитие на частното земеделие. Предимствата на частното земеделие се изразява преди всичко във високата материална заинтересованост от труда. Частната собственост дава възможност за голяма самостоятелност във воденето на стопанството, при което се премахва безстопанствеността и обезличаването на труда. Като предимство може да се посочи и възможността, която дава семейната ферма за използване труда на цялото семейство. От извършените наблюдения като цяло резултатите са добри, което показва, че решаващ фактор в земеделието остава човекът – стопанинът с неговата материална заинтересованост, активност, отговорност, и т. н.
Маламова (1994) изтъква, че проблемите, които съпътстват изграждането и развитието на тези стопанства, са много сериозни и от тяхното навременно решаване ще зависи бъдещето на земеделието. Първият и основен въпрос, който трябва да се реши, е въпросът за възстановяване на собствеността върху земята и създаване на реални собственици. Без реална собственост не могат да се правят трайни инвестиции, също така се затрудняват и отношенията с банковите институции. Когато се постави началото на аграрната реформа се търсеше именно това – собственикът на земята със своята инициативност.
Тя налага извода, че важно значение за успешното развитие на фермерството има и провежданата държавна политика по отношение на земеделието. А тя се свежда единствено до облекчена кредитна политика. Трябва да се намали лихвеният процент за земеделски кредит и да се отпуснат кредити с диференциран гратисен период за погасяване на заемите, което е особено необходимо за животновъдството и при създаването на трайни насаждения. Облекчената кредитна политика е един от елементите на цялостната икономическа политика. В условията на преход, когато все още не са изградени и развити пазарните механизми, се налагат други преференциални условия.
Според Капитански (1994) много важно място в селскостопанските отношения на нашата страна заема аграрната реформа и последиците от нейното влияние. С възстановяването на правото на собственост върху земята се целеше да се насочат собствениците на земя в производството на земеделски продукти и да се ускори формирането на частни земеделски стопанства. Една година след старта на аграрната реформа този процес не се реализира в желаната посока и степен. Причините за това накратко са: неблагоприятни икономически условия, липсата на законови уредби за развитие на частното земеделие, липсата на пари, трудности при използването и реализацията на продукцията. Освен връщането на земята на нейните собственици, все още не са създадени необходимите предпоставки за индивидуалното реализиране на собствеността върху нея.
Капитански (1994) подчертава, че наличната материално техническа база (МТБ) на частните земеделски стопанства като количество е недостатъчна. МТБ, която притежават частните земеделски стопанства е преди повече от 50 години, съвършено непригодна за модерна технология, а техниката е физически и морално остаряла. Това предопределя много неблагоприятни условия на труд, които няма да бъдат привлекателни особено за по-младото поколение. Не може да се очаква прогрес в земеделието при тези условия, ако не се дадат преференции на отрасъла. Недостатъчно развитата МТБ на частните земеделски стопанства определя и продукта, с който те излизат на пазара. Почти 90% от частните земеделски стопани само произвеждат, без да преработват селскостопанска продукция. Това означава, че при реализация на готовия продукт става преливане на принаден продукт от частните земеделски стопанства в търговията и другите отрасли.
Капитански заключава,че ние сме далеч от средните икономически условия за развитие на модерно частно земеделие. Това естествено ще повлияе негативно за насочване към индивидуално (семейно) стопанисване на земята, което ще се окаже неблагоприятно за развитието на отрасъла.
Анализирайки детайлно земеделието, Маламова (2001) отчита един много важен фактор – именно човекът и условията за неговото развитие. Устойчивото развитие на селските райони извежда на преден план необходимостта от разширяване на възможностите на хората за развитие. Големите различия между условията на живот в селските и градските райони намаляват мотивацията за живот и труд на село и застрашават устойчивото развитие на селските райони. Неблагоприятните условия за човешкото развитие определят селата като непривлекателно място за живот и труд за младите хора в страната.
Стойността на индекса на бедността показва относителния дял на хората от дадена общност, които живеят в нищета по отношение на всички аспекти на човешкото развитие, поради което не се вграждат пълноценно в живота на общността и не споделят нейните ценности, тоест показва относителния дял на маргинализираното население. За селското население ИБН е 14,9, което означава, че всеки седми от живеещите на село е маргинализиран, накърнено е чувството му за сигурност, за самоуважение, усещането че няма място в селската общност и не е полезен за нея. Като се има предвид че селските домакинства се състоят средно от 2,7 души, то може да се заключи,че всеки пети човек от селското население е застрашен от маргинализиране в близка перспектива.
Маламова (2001) , че около 8% от жителите на селата са трайно изключени от пазара на труда. За тях е недостатъчно основното условие за приемлив стандарт на живот – заетостта. Близо четвърт от новородените в селата в периода 1995 -1997 година не се очаква да доживеят до 60 – годишна възраст. Размерът на доходите на 8% от живеещите в селата застрашава тяхното физическо оцеляване. Реалните стойности на показателите показват, че селските общини се различават съществено по: наличните ресурси за човешкото развитие, възможности за преобразуването на наличните ресурси, постигнатото развитие на човешкото развитие, устойчивост на постигнатото ниво на развитие. Въз основа на тези показатели се разделят 4 вида общини, които се различават помежду си по нивото на икономическия си стандарт.
Според Маламова стратегията за устойчиво развитие на селските райони може да разчита на успех, ако отрази специфичните условия за човешко развитие в отделните общини и потърси ресурси в следните направления:
Преодоляване на моносекторността на селската икономика като основен задържащ фактор на човешкото развитие в селата и разширяване на интегрирания със земеделието бизнес в неселскостопанската сфера
- Подобряване на достъпа до средства за производство – земя, кредит, технологии, информация, управленчески опит и култура
- Усъвършенстване на модела и качеството на взаимодействието между ключовите фигури на човешкото развитие в общините – администрация, частен бизнес, неправителствени организации
- Мобилизиране на финансови средства, в това число от пред присъединителните фондове на ЕС за рехабилитация и развитие на инфраструктурата – техническа и социална
Анастасова и Стоянов (1993) отчитат, че при осъществяването на аграрната реформа много остро изпъкват въпросите за трудовата реализация на селскостопанските специалисти. За реализирането на селскостопанските специалисти от съществено значение e адекватността на аграрната политика, провеждана в момента у нас, чието влияние се обуславя в най – висока степен от характера на провежданата аграрна реформа. Изключителната чувствителност на търсенето на селскостопански специалисти от състоянието на земеделското производство поставя изискването аграрната реформа да се осъществява без сътресения по пътя на прехода от ТКЗС към многообразие от форми на стопанисване и най-вече преобладаването фамилното земеделско стопанство. Факт е обаче, че икономическата реалност още не е узряла за функциониране на фамилни земеделски стопанства. Нужен е един сравнително продължителен период на плавен преход от организационни форми с по–голяма зависимост на земеделските стопани от съвместната им дейност към организационни форми с по-малка подобна зависимост. Не е учудващо, че за селскостопанските специалисти най-големите проблеми се явяват недостъпните цени на средствата за производство, високият лихвен процент на кредитите, възстановяването на собствеността на земите, процесът на земеразделянето, създаването на условия за развитие на фамилно земеделско стопанство и т. н. Всички тези фактори влияят върху невъзможността земеделските специалисти да разкрият потенциала си. Доказателство за това е,че след началото на аграрната реформа близо 90% от специалистите са напуснали стопанските единици, в които са работили. Основни причини за това са ликвидацията на структурната единица и съкращаването на съответното работно място.
Анастасова и Стоянов (1993) подчертават, че в основата на слабата възможност за професионална реализация на с. с. специалисти освен нерешените организационно-производствени въпроси стоят и чисто икономически причини. Това са повишените цени на провежданите курсове за преквалификация и повишаване на квалификацията, които се явяват недостъпни за отделния специалист.
Те налагат следните изводи за ролята на с. с. специалисти:
- необходимо е да се промени сегашното отношение към специалистите, което ги поставя в унизително положение на ненужни фигури в непосредствения производствен процес
- липсата на яснота относно организационно-производствената структура в отрасъла, задържането на нейното изграждане се отразява негативно върху професионалната реализация на с.с. специалисти
- икономически съображения играят главна роля при наемане на специалисти
- като най-перспективна организационна форма за приложение на труда на специалистите се очертава земеделската кооперация. Наред с нея се очертават и сдружения на специалисти във фирми, консултантски бюра, колективи за разработване на проекти и др.
- трябва да се намери нов подход по въпроса за заплащането на труда на с.с. специалисти
Отново според Маламова (2000) наред със специалистите трябва да се разгледа и анализира още една категория, а именно собствениците на земеделска земя. Техният потенциал и възможности може да се разкрие най-точно ако отделим внимание върху доходите като основен мотиватор за извършване на тази специфична дейност.
За Маламова (2000) мотивацията е психологически феномен и размерът на доходите е индиректен мотиватор. Силата, устойчивостта и съдържанието на мотивацията се влияят от оценките на този размер, които се правят от няколко позиции: от позицията на равнището на издръжката на живота, от позицията на икономическа целесъобразност, ефективност, удовлетвореност и самочувствие. Механизмът на въздействие на доходите върху мотивацията се различава съществено за земеделските стопани с различни цели и потребности, тъй като те оценяват техния размер от различни позиции.
Целите, потребностите и очакванията разделят семейните земеделски стопанства на два вида – натурални земеделски стопанства и стокови земеделски стопанства. Под натурални земеделски стопанства имаме предвид тези, които произвеждат предимно за самозадоволяване, а под стокови земеделски стопанства, произвеждащите за пазара. Механизмите на функциониране на тези стопанства са различни, различни са факторите, които определят производствената им активност и следователно различни са и механизмите, по които доходите упражняват мотивиращото си въздействие.
Маламова счита,че при натурално самозадоволяващите се стопанства при нарастване на заплащането на единица труд извън земеделието намалява количеството труд, влаган в земеделското стопанство, а остава постоянен или нараства трудът, извън него. Устойчивостта на мотивацията за труд в земеделието на този вид домакинства се определя от оценката на размера на доходите от земеделието от две позиции: от позицията на целесъобразността и от позицията на възможността за получаване на по-високи доходи от извънземеделска дейност. Основна част от помощните натурални стопанства са с устойчива мотивация за труд в земеделието.
Маламова (2000) анализира,че голяма част от стопанствата в планинските и полупланинските райони са стоковите, това са тези с пазарна реализация над 50% от произведената продукция. При тях е доказано, че размерът на доходите е важен фактор за съдържанието на мотивацията. Ниските размери на доходите снижават икономическото самочувствие, а чрез това и мотивацията за предприемачество. Икономическото самочувствие не е автоматически гарант за предприемаческа активност, но е абсолютно необходимо условие за нея. Доходите чрез своя размер влияят върху икономическото самочувствие и чрез него върху мотивацията за предприемачество, за развитие на стопанството, за развитие на себе си като производител и организатор на производството и реализацията на производството, което е много съществено условие за модерно и ефективно земеделие.
Според нея много сериозно трябва да се подходи към факта, че размерът и структурата на доходите на ¾ от домакинствата в планинските и полупланинските райони са със силно негативен ефект върху съдържанието на мотивацията. То е и ще продължава да бъде стеснено. В него липсва и ще продължава да липсва мотивация за предприемачество. Заетите в отрасъла се ориентират към производства, които им осигуряват малки целогодишни доходи и заетост и избягват активност, свързана с възстановяване на почвено плодородие, възпроизводство на елитни животни и семена, създаване на трайни насаждения, осъществяване на екологични производства, нетрадиционни производства с добри перспективи за пазарна реализация, инвестиции в производствената инфраструктура и технологични иновации.
В заключение Маламова (2000) изтъква, че анализирайки доходите като важен мотиватор, можем като цяло да кажем, че специфичните особености на земеделската производствена система, на селските общности и на организационните форми на земеделието определят и своеобразието на мотивационната система и на мотивиращата среда на заетите в земеделието. Земеделската производствена система се отличава със следните мотивационни особености: ограниченост на поземлените ресурси, особено на площи с високи бонитетни и икономически оценки, значително влияние на метеорологичните условия върху формирането на производствените резултати, което внася елемент на случайност в пространствени и времеви аспект. Също така важни мотиви се явяват ролята на биологичните процеси при формиране на продуктивността на земеделските култури и животните, възможността за ограничаване на случайните фактори чрез прилагане на подходяща агротехника и технология, съобразена с почвените условия, реализиране на земеделско производство в големи пространствени мащаби и по-голямата инерционност, породена от наличието на биологични системи и специфични природни ресурси и условия, които се изменят бавно в сравнение с другите отрасли на икономиката. Важна особеност на аграрния отрасъл е по-дългия оборот на капитала. Елементите на непредвидимост, неконтролируемост в производствената система, по-дългия оборот на капитала в земеделието, съчетани с неблагоприятната маркетингова, финансово-кредитна и правна среда и днес определят доминантата на мотивационната система на основната част от заетите в земеделието. Централно място в тази система заема мотивацията за сигурност.
В планинските райони към неблагоприятните условия за земеделие се прибавят и самозалесяването на земеделски земи, отдалечеността на имотите от населените места, наклонени терени, влошена проходимост на пътищата до земеделските имоти. Тази непреодолима за много от собствениците на земеделски земи преграда се допълва от множество други бариери от икономически характер – липса на каквато и да е техника, липса на стопански сгради и инвентар, на други средства за производство, на пазар за продукцията, на достъп до кредити и други.

3. Практическо изследване
Село Искра е разположено в полите на североизточните Родопи, на 52 км. от Пловдив и на 24 км. от общинския център Първомай. Площта на селото възлиза на около 290000 кв. м. Спецификите на селското стопанство могат да бъдат използвани като нагледен пример при анализ на земеделието в полупланинските райони.
Според регистрите от местните избори, проведени на 26. 10. 2003 год., в село Искра живеят с постоянен адрес около 1800 жители. То не прави изключение от другите села, населението застарява и намалява с катастрофално бързи темпове. В същото време раждаемостта е отчайващо ниска – за 2002 год. в селото се е родило едно-единствено дете. Според достоверни данни в Искра живеят около 1000 пенсионери, между 600 – 650 хора в трудоспособна възраст и едва около 200 деца. Може да се направи извода,че близо 2/3 от постоянното население е непроизводителна сила.
Землището на село Искра е в размер на 17000 дка, от тях обработваемата земя е около 12 – 13000 дка, а останалата пустее. Всъщност размера на пустеещите и необработваемите земи все повече се увеличава. От обработваемата част от землището най–голяма част заемат житните култури – 7000 дка, следват трайните насаждения (лозя и овошки) – 2000 дка. Също така се отглеждат около 1000 дка тютюн, 1000 дка пипер и също толкова количество царевица.
След ликвидацията на ТКЗС 1991 – 92 год. през 1994 год. се създават 2 кооперации. До 1997 год. са в добро състояние. В този период между 1994 – 97 год. тези кооперации са произвеждали в сравнително добро количество житни култури, пипер, тютюн и др. Силно отрицателно влияние за развитието на земеделието в района оказва земеразделянето, което се осъществява през 1998 год. Чрез земеразделянето се губи възможността за сформиране на блок за цялостно обработване и третиране на земята. По този начин обработката на земята става не само по – трудна, но и много по – скъпа. Получава се упадък и понижаване на интереса към земеделието, най–вече поради разпокъсаността на земята. В момента все още в село Искра има 2 кооперации, едната от които е пред ликвидация. Другата притежава около 7000 дка и 79 % от хората членуват в нея. Останалие 21 % са разпределени в кооперацията, която е пред ликвидация и в частни стопанства. Около 40 % от собствениците на земи живеят извън селото – в по-големите градове или в чужбина, останалите живеят на село. Не по – цветущо е и състоянието на кооперацията, която съвсем скоро ще остане единствена в селото. Тя има задължения в размер на 120000 лева (по-голямата част от които данъци), притежава 2 трактора и в момента извършва само услуги. Поради това преди около 2 месеца се взима решение да се продават някои консумативи за погасяване на дълговете, но и това не дава резултат.
Налице е явление, което е лесно обяснимо предвид икономическите условия. По-близките до селото ниви се обработват, защото са поливни, а по-далечните са занемарени поради липса на средства.
Поради тези задължения, а и поради ред други причини кметството и кооперациите не могат да усвоят парите от фондовете на ЕС, държавните фондове и други.
4. Заключение
Българското земеделие в момента преживява сериозна криза. Причините са много и от различно естество. Някои от тях са икономически, други са политически, а има и някои чисто социални.
От направения анализ става ясно, че първоизточникът на проблемите в селското стопанство е агарарната реформа или по-точно нейното бавно извършване. Оказва се, че забавянето на поземлената реформа не създава предпоставки за ефективно съчетаване на всички производствени фактори, типични за земеделското производство. С възстановяването на правото на собственост върху земята се целеше ускоряването на формирането на частни земеделски стопанства. Засега този процес не се реализира в желаната степен. Причините са следните: неблагоприятните икомически условия, липсата на законови уредби за развитие на частното земеделие, липсата на пари, трудностите при преработката и реализация на продуктите и др.
Наличната материално-техническа база е не само недостатъчна, но и физически и морално остаряла. В резултат на анализа става ясно, че не може да се очаква развитие в селското стопанство, ако не се дадат преференции на този отрасъл, както и ако не се решат социалните проблеми. Големите различия в условията на живот между селските и градските райони намаляват мотивацията за живот и труд на село и застрашават устойчивото развитие на селските райони. Планинските и полупланинските села са непривлекателно място за живот и труд на младите хора и това също е сериозен проблем за селското стопанство.
Според някои специалисти икономическата криза в България след демократичните промени се е отразила най-неблагоприятно на селското стопанство. Много от типичните продукти за България губят позициите си и не могат да издържат на международния пазар. Все повече се засилва тенденцията за внос на плодове и зеленчуци – явление, което допреди няколко години беше непознато.
Важен извод, до който достигаме е, че за успешното развитие на фермерството, трябва да се промени държавната политика по отношение на земеделието. Необходимо е да се намали лихвеният процент за земеделски кредит и да се отпускат кредити с диференциран гратисен период за погасяване на заемите. Облекчената кредитна политика е един от елементите на цялостната икономическа политика.
Основните задържащи фактори в селското стопанство могат да бъдат премахнати със серия от мерки, които биха довели до решаване на някои от най-наболелите проблеми. На първо място, трябва да се подобри достъпът до средствата за производство. Също така трябва да се усъвършенства взаимодействието между администрацията, частния бизнес и неправителствените организации. Нужно е да се мобилизират и усвояват ефективно финансиви средства от български и европейски фондове.
Най-засегнати от продължителността на аграрната реформа са селскостопанските специалисти. Много рядко те намират възможности за професионална реализация и разкриване на потенциала си. Жизнено важно е да се промени отношението към тях, защото в противен случай ще се засилва тенденцията способни млади хора с висше образование да не работят по специалността си.

Етикети: доклад по биология, доклад по икономика, курсова по биология, курсова по икономика