Реферати

Не всички хора еднакво разбират смисъла на живота и човешкото щастие. Някои трупат богатство, единствена цел за тях е постигането на голямо материално благополучие. Често се случва така, че хората насочват всички те си усилия, жертват понякога дори и съвестта си, за да осъществят своята мечта.
Според мен истинското съкровище за всеки човек е щастието в семейството. Любовта между родители и деца, взаимната обич между братя и сестри – това една от основите на истински осмисления и щастлив човешки живот. За нас, българите, домът, семейството и родът са изиграли решаваща роля за оцеляването на народностния дух през безкрайните безпросветни години на турското робство. Топлината, получена в родния дом, съгрята от любов и уважение, не угасва в сърцето на човека през целия му живот. Тази топлина поддържа вечния огън на човешкото съществуване.
Героите в повестта “Гераците” преживяват същинско превъплъщение, когато всеки по своя начин прегазва ценностите на своето семейство. Те смятат, че истинското съкровище за човека са парите и собствеността. Именно затова синовете на стария Герак престават да зачитат родовите традиции и всеки тръгва по своя път. Прекъсването на родовите контакти между близките хора, ги превръща в озлобени и деградирали личности, които не проявяват никакво съчувствие към своите роднини. Напротив, те стават жестоки и безмилостни към тях.
Елин Пелин изобразява процесите на социални изменения, които водят до унищожаване на стария живот, нравствен порядък и традиционни селски добродетели. Разпадането на патриархалното семейство и рушенето на традиционната родова задружност води до моралната деградация и човешкото обезличаване.
Съдържанието на повестта разкрива голяма философска истина, която представлява своеобразен лайтмотив в творбата и послание за повече човечност и духовна хармония. Тази истина с горчивина и безнадеждност произнася един от героите на повестта “ Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя…животът без любов нищо не е. Лула тютюн не струва.” Тези думи красноречиво показват, че истинското съкровище за всеки човек е любовта. Изчезването на любовта и разбирателството между героите донасят им страдания и нещастия.
Отсъствието на любовта и изчезването на уважението от дома на Гераците разрушава някога хармоничното и задружно семейство. Отчуждението и самотата постепенно разрушават този дом. Всички герои един по един преживяват нравствена деградация и духовен цинизъм. Родовата идилия на прежния сговор и разбирателството в семейството на Йордан Герака се стопяват под влиянието на себичните въжделения. На мястото на радостта и удовлетвореността от задружния земеделски труд идва егоистичната атмосфера на скандали и омраза. Изчезват обичта и доверието между родители, синове и снахи, а раздори и крамоли “отравят мекия домашен покой”. Дълбоки нравствени сътресения съпътстват разложението на семейството на Гераците.
Разпадането на семейството е свързано с ярки художествени символи, които авторът използва – това са: юздите на “семейната колесница”, която старият Герак изпуска, отсичането на бора – “семейното знаме” при подялбата на земята и мъчителните изживявания на дядо Йордан, който разбира, че причината за овълчването и свадите, за одумки и раздорите в дома му, “изпълзели като змии”, е ламтежът за свой имот, за своето богатство, изроден в безчовечност и неутолима алчност. Следното художествено сравнение убедително разкрива същността на събитията: “… всеки зейнал като ламя и иска своето да си знае… Сякаш дяволът е отворил в душите им бакалница и търгува с доброто и злото”.
Драмата на стария Герак се разкрива, когато той се сблъсква с безсърдечността и озлоблението на своите деца, със студенината и безразличието на завладените от мисълта единствено за пари и имот Божан и Павел. С психологическо майсторство писателят изобразява постепенното нравствено израждане на Божан . За него истинското и единственото съкровище представляват парите. Алчността на героя го води към “пословично скъперничество” и оттам към престъплението. Божан олицетворява характерните нови тенденции, свързани с унищожаването на традиционните селски добродетели.
Благородните усилия на стареца да върне прежния сговор са напразни. Постепенно изчезва надеждата му, че нещо може да се промени към добро и той трагично осъзнава невъзвратимостта на отминалото. Неговите думи: “Така е тръгнало и така ще върви …” – са изпълнени с дълбок драматизъм. Духовният и психологически крах на героя настъпва след открадването на парите му. Това действа върху него като сломяващ морален удар – “сякаш не парите, а честта на дома му беше открадната”. Затварянето му в изоставената кръчма символизира самотата, покрусата и отчаяние. Символичният смисъл придобива и неговата смърт, с която отмира един свят – добър и човечен.
Драмата на Елин Пелиновите герои се състои в това, че търсейки материалното съкровище – парите на стария Герак, те изгубват истинското съкровище, което през цялото време е било у тях – любовта и разбирателството.
Чрез изобразяването на нравствените измерения на егоизма, отчуждението и самотата писателят отразява особеностите на времето и ценностните системи на хората. Той внушава, че истинското съкровище за всеки човек е любовта, семейството, децата, трудът, който носи полза за всички. Милосърдието и съпричастността към заобикалящите ни хора – това са основните неща, които осмислят живота ни – това са истинските съкровища, които не могат да бъдат купени с пари.

Етикети: есе за гераците, есе за елин пелин, есе литература, есе по литература, реферат за елин пелин, тема за гераците, теми по литература