Реферати

Медицината е науката за диагностициране, лечение и предотвратяване на болести и наранявания, това е едновременно наука за системите на човешкия организъм, заболяванията и тяхното лечение, прилагането на това знание; още и създаването на лекарства и технологии.
Практикуването на медицинската грижа се поделя между професионалните лекари и други групи професионалисти, като сестри, фармацевти.
Медицината обикновено се разглежда като съставена от различни под-дисциплини като педиатрия, гинекология, неврология,анестезиология които се занимават с отделни и специфични системи на организма, заболявания, или области на здравето.

1.Историческо развитие на анестезиологията.
Болката е толкова стара, колкото и човечеството.Тя съпровожда човека през целия му живот.Поради това от появата на хората и до днес болката е в центъра на вниманието ни.Съществуват най-различни данни и догадки за това, как са се стремели да я подтискат и премахнат.
Първото описание за извършване на обезболяване при хирургична намеса е станало около 3500г. пр.н.По-точни са обаче данните, че Асклепий / около 1200 г. пр.н.е./използвал напитката ”непенте” за отстраняване на болезнеността при оперативна намеса, а в Индия – Харака /около 1000 г. пр.н.е./ прилага алкохолно опиянение.Хипократ / около 450г. пр.н.е./ извършва инхалация с пари от билки.Пиен Чиао в Китай /225г. пр.н.е./ прилага смес от вино с екстрат от коноп.По-интересно е, че Диоскурид /54г. пр.н.е./, като предлага изпиването на половин чаша мандрагора с вино преди операция, твърди, че това води до „анестезия”.
За първи път думата anaesthetos употребява Платон / около 400г. пр.н.е./.За съжаление в по-късния исторически период, какъвто е средновековието, под реакционното влияние на църквата настъпва застой в развитието на оперативното лечение.То даже излиза от задълженията на лекарите и се предоставя на бръснарите и костоправачите, нямащи никаква специална подготовка.По това време са използвани обезболяващи превръзки, специални клизми и отвари.
Главните аналгетични средства както в древността, така и по-късно са били опиумът,скополаминът и алкохолът.Всички стремежи за по-широко приложение на обезболяването са били обречени на неуспех поради невъзможността за по-точно дозиране на аналгетични средства.Много често те са били предозирвани и са довеждали до смъртен изход, а нерядко количеството им е било недостатъчно, за да се постигне обезболяване.
Независимо от многото данни от най-дълбока древност, за начало на развитие на съвременната наука за обезболяването се счита първата успешна демонстрация на обща анестезия с етер.Това става на 16.октомври 1846г., когато в Бостон, Уйлям Т. Мортон обезболява с инхалация на етерни пари младия печатар Едуард Абът.На 21 ноември същата година физиологът Оливер Вендел Холмс изпраща по този повод писмо до Мортон, в което предлага състоянието, в което се намира човекът, дишащ етерни пари, да се нарича анестезия, прилагателното – анестетичен, а средствата – анестетици.Холмс още тогава предвижда, че „тези термини ще се възприемат от всички цивилизовани народи.”Вече повече от 140 години анестезията е тази, която в много отношения помогна за развитието и усъвършенствуването на оперативното лечение на болните.
Разбирайки нейното значение, през 1902г. Сайферт предлага предлага термина анестезиология, който в 1945г. е възприет за развилия се сравнително нов раздел в медицината, изучаващ проблемите на науката за обезболяването.

2.Предмет на анестезиологията и мястото й в съвременната медицина
Днес анестезиологията е самостоятелна специалност и важен раздел на клиничната медицина.Нейното съдържание вече не е само отстраняване на болката по време на операция.То включва пълноценни грижи на анестезиолога за болния при извършване на операцията и след нея, участие в подготовката на болния за оперативното лечение.Ежедневно анестезиологът се среща с настъпили или предизвикани от него промени в жизнените функции на болните.Особено голяма е ролята му по отношение на дишането, кръвообръщението и съзнанието на болните.
Придобитият огромен опит, но също така и задълбоченото изучаване на острите нарушения, заплашващи живота на болния, довеждат до развитието на ренимацията и интензивното лечение.Все повече се разраства съвместната дейност на анестезиологията с неоперативните медицински специалности.Днес анестезиологът е лечител или търсен консултант не само при лечението на най-тежко болните, но и при заплашващи живота състояния извънболничните заведения.Такива например са удавянията, пътнотранспортните травми, природните бедствия, масовите злополуки и др.
Посочените многообхватни граници на анестезиологията поставят значителни изисквания в подготовката на анестезиологичните кадри.За да изпълни тези изисквания анестезиологът трябва да има отлична медицинска подготовка.Необходими са солидни теоритични знания, включително по медицинска химия и особено физика, задълбочена
клинична мисъл и умение, отнасящи се до заболяванията на сърдечно-съдовата, дихателната система, на бъбреците и черния дроб и др.
Освен основни познания по отношение на оперативните специалности важни са и тези за особеностите на детската и старческа възраст, но също така и на клиничната фармакология.Бързото развитие на имунологията и трансплантацията на органи поставиха допалнителни изисквания на анестезиолога.Неимоверно широкото навлизане на апаратура и различни пособия изискват известни технически познания и придобиване на сръчност, за да може анестезиологът да се възползва от приносите на техническия прогрес.

Етикети: доклад по медицина, реферат по медицина