Реферати

На визитните картички може да се гледа донякъде като на мини-резюмета, които можем да раздаваме на всеки, навсякъде и по всяко време.
В същността си, те са носители на формална информация – името на човека, компанията, за която работи (обикновено с лого) и информация за контакти – адрес, телефонен номер, факс-номер, e-mail адрес и адрес в Интернет. И докато това на пръв поглед изглежда скучно и протоколно, то всъщност превръща визитната картичка в нещо изключително важно – а именно в единственото средство, чрез което някой може да се свърже с нас, след като първоначалната среща е приключила. От този първоначален контакт нататък, можем да разчитаме именно на картичката да продължи да продава услугите или стоките ни. Затова информацията, която включва, е много важна за създаването и развитието на нови връзки, били те с клиент, доставчик или потенциален бизнес-партньор.
Ако обаче разгледаме по-отблизо съдържанието и вида на визитните картички, и процеса на разменянето им, ще забележим още някои техни функции.
Разчупване на леда. Размяната на картички с потенциални клиенти или партньори е най-слабо претенциозният и най-малко рискованият първоначален контакт. Това е акт на самоизтъкване, който не е агресивен или обвързан със задължения. Хората, на които се предлагат визитни картички, не смятат това за досадно или натрапващо и винаги охотно ги приемат.
Представяне. Естествено, името ни е задължителен атрибут на визитната картичка, но освен това е желателно тя да включва и професията ни или дейността на компанията, която представяме. Имената на по-голямата част от компаниите не говорят достатъчно за дейността им. Трябва да сме сигурни, че когато някой вземе картичката ни, веднага ще разбере в коя сфера е дейността ни и с какво можем да му бъдем полезни.
Все пак не бива да прекаляваме с подробностите. За това служат уеб-сайтовете, които при модерния бизнес са необходимост. Затова винаги трябва да се стараем да включваме уеб-адресите си, в случай, че потенциален клиент или партньор иска да научи нещо повече за нас и фирмата ни. Изключение правят все още рядко срещаните картички-компакт-дискове. Това са компакт-дискове с приблизителната големина на визитна картичка и обем между 35 и 100 мегабайта – напълно достатъчно, за да съберат цялата нужна информация за фирмата и нейната дейност, включително по-подробните детайли.
Информация за контакти. Винаги трябва да се уверяваме, че картичката предоставя повече от един начин, по който някой може да се свърже с нас. Това означава, че трябва да бъдат предоставени поне следните средства: email адрес, телефонен номер (личен и служебен) и физически адрес. Освен за случаите, когато нямаме достъп до конкретно средство за комуникация, това се прави и с цел улесняване на потенциално заинтересованите клиенти или партньори. Хората са различни и е нормално някои да предпочитат писменият метод на комуникация пред устния и обратното.
Разпространение и свързаност. Когато раздаваме визитните си картички, получателите често ги предават на свои познати или хора, които на момента се нуждаят от тях. Хубаво е да се гледа на тях като преносима реклама на това кои сме и с какво се занимаваме. Мениджърите на някои компании съкращават разходите си, като не отделят средства за визитни картички, но това е грешно. Освен, че прави популяризирането на фирмата по-трудно, създава и психологически препятствия пред служителите. Мисълта „аз не съм достатъчно важен, за да имам визитна картичка“ често пречи на някои хора да осъществяват контакт с други. Те често са по-интровертни от останалите и това създава у тях усещането за неравнопоставеност което не е така. Резултатът от това е, че когато се запознаят с нови хора на бизнес-срещи, приеми или други мероприятия, те дори не се опитват да създадат по-дълготрайни контакти с тях.
Друго важно нещо, което обикновено бива пренебрегвано, е качеството на печата на картичката. Не трябва да забравяме, че визитната ни картичка представя самите нас. Тъй като визитната картичка често е първото впечатление, което оставяме в другите, тя въздейства на възприемането на имиджа ни от страна на останалите, както и на възприемането на компанията, за която работим, а и на услугите или стоките, които тя предлага. Затова трябва внимателно да обмислим външния им вид. Да избягваме шаблонното. Информацията, съдържаща се върху картичката е фундаментален елемент, но начинът, по който изглежда самата тя, е най-важен. Качеството на картичката се определя от няколко характеристики, на които ще се спрем по-подробно по-нататък:
• Цветовете. Два са основните фактори, влияещи върху цветовете на картичката: качеството на печата и качеството на използваната хартия. Неизбежно ще бъде забелязана разлика в цветовете, ако разпечатаме един и същ дизайн на картичка в две различни печатници. Използваната при отпечатването технология определя дали цветовете ще бъдат ярки или бледи.
• Хартията или материала, на който е отпечатана. Това определя дебелината на картичката. Веднага можем да разпознаем евтината и лесна за смачкване хартия, и дебелата и качествена такава, само докато държим картичката в ръцете си.
• Дизайнът. Ако сами изработваме визитки, трябва да внимаваме те да бъдат създадени с правилна резолюция и подходящи за печат цветове и размери. Ако дизайнът съдържа изображения, те не трябва да бъдат твърде малки, защото това ще доведе до пикселизация и неугледен вид, без значение колко качествен е печата. Също така трябва да бъде избягвано използването на множество различни шрифтове, както и смесица между удебелени и подчертани думи.
Изброените дотук функции и свойства на визитните картички, разбира се, са шаблонни. И въпреки, че някои не го осъзнават, съществуват няколко вида визитни картички за различни цели. Всеки тип картичка може да бъде пригоден за конкретен човек или бизнес и стандартен изглед или дизайн, който да ги накара да изпъкнат. Познаването на всеки вид картичка може да помогне на планирането на отпечатването на нужната ни такава. Ето и някои от най-често срещаните видове визитни картички:
Търговска визитна картичка. Хората, занимаващо се с определен вид търговия или индустрия, имат свой собствен вид картички. Производител на пластмаса, например, би раздал картичката си на доставчиците си, конкурентите си, клиентите си и инвеститорите си. Този вид картички олицетворяват специфичния бизнес на собствениците си. Дизайнът им трябва да бъде свързан с вида търговия или да изобразява символи, асоциирани с него. Даденият за пример производител на пластмаса би следвало да разполага с пластмасови визитни картички. Пекар би могъл да избере цветни картички под формата на филии хляб и т.н. Накратко, визитните картички, свързани с дадена търговия, трябва да предизвикват у получателя асоциация с въпросния бизнес, за да може компанията да бъде запомнена като част от именно тази индустрия.
Корпоративни визитни картички. Те са съвсем друг тип. Различават се по търговските по това, че фокусът при тях пада не върху същността на цялата индустрия, а върху самата компания. Затова, логото на фирмата заема видно място в дизайна на този вид картички. Обикновено те имат по-сериозен и опростен дизайн, подходящ за по-официално мислещите представители на корпоративната култура. Компаниите дори биха могли да създадат специфични униформи, които представителите им да носят на различни мероприятия, в допълнение към визитните картички. Корпоративните картички обикновено се дават на важни бизнес-контакти и потенциални работници.
Лични визитни картички. Много хора ги имат. Техният дизайн не се съсредоточава върху занаята или компанията. При тях внимание се обръща на професията и личността на собственика им, затова често съдържат негова снимка, когато трябва да бъде представителна и внимателно подбрана. Когато човек отпечата личните си визитни картички, той може да ги раздаде почти на всеки, включително на семейството и приятелите си. Именно заради това този вид картички обикновено са най-красиви, разнообразни, разчупени и интересни.
Маркетингови визитни картички. Всяка маркетингова визитна картичка се различава от останалите, защото нарушава определени общоприети правила при създаването на този вид представяне. Освен, че рекламира човекът или компанията, чиято собственост е, маркетинговата визитна картичка може да рекламира определен продукт, услуга или събитие. Освен името ни например, една такава картичка може да съдържа фразата „доставчик на най-добрите телевизори в Европа, TV-200 Super+”. Различните картички от този тип имат различен дизайн и различни трикове за привличане на вниманието.
За допълнителен ефект, иновативни личности и компании прибягват до използването на материали, различни от хартия, за изработването на визитните си картички. Освен даденият по-горе пример с картичка от обикновена пластмаса, съществуват още такива, отпечатани на прозрачна пластмаса или такава, наподобяваща метал. Други необикновени материали са метал, гума или гумирана пластмаса, магнити, чипове за покер и дори дърво. Картичките от тези материали обикновено са със заоблени ъгли, но със стандартни размери.
Доколкото съществуват стандартни размери, разбира се. Все повече хора и фирми работят глобално и това създава нуждата от съобразяване със стандартите в различните части на света; за пригаждането на визитните картички към по-международна аудиенция. Това, естествено, увеличава възможностите за бизнес с хора и фирми от други страни. Хората ще разбират картичките по-добре и ще могат да ги използват по-ефективно в собствените си страни, в случай, че им се удаде възможност да ги предадат на някой друг. Освен това, в резултат на проявената съобразителност с обичаите и стандартите в дадената страна, жителите й ще проявяват по-голямо разбиране и симпатия към компанията. Ето някои съвети за това как да пригодим визитните си картички за международната сцена:
Използване на ISO стандарти. Първото нещо, което трябва да имаме предвид, е международният стандарт за размерите на визитните картички. Да, подобно нещо съществува. Отнася се най-вече до стандартните размери, с които трябва да бъдат отпечатвани картичките. Размерът, отговарящ на ISO стандарта, се нарича ISO 216 или размер A8. Той е с размери 74mm на 52mm. Съществува и друг ISO стандарт за визитни картички с големината на кредитни карти. Тук размерите са 85.60mm на 53.98mm. Както вече споменахме, тези размери са стандартни и спокойно биха могли да се използват на широката международна сцена.
Все пак, ако дадена фирма извършва бизнес предимно с една или две чужди държави, вероятно по-добрата опция би била да се игнорират ISO стандартите и да се използват специфичните за въпросните страни размери. Най-често срещаният размер в Европа е 85mm на 55mm. В Япония, той е 91mm на 55mm, а в Китай – 90mm на 54mm. Използваните в Канада и САЩ картички са с размер 88.9mm на 50.8mm.
Ето и по-подробна таблица на приетите за стандартни размери в различните страни:
Страна/стандарт Размер (мм)
ISO 216, размер A8 74 х 52
Ирландия, Италия, Великобритания, Франция, Германия, Холандия, Испания, Швейцария, Белгия 85 х 55
ISO/IEC 7810 ID-1, размер „кредитна карта“ 85.60 х 53.98
Норвегия, Швеция, Дания, Нова Зеландия, Австралия 90 х 55
Япония 91 х 55
Хонг Конг, Китай, Сингапур 90 х 54
Канада, САЩ 88.9 х 50.8
Иран 85 х 48
Аржентина, Бразилия, Чехия, Финландия, Унгария, Израел, Казахстан, Полша, България, Румъния, Русия, Сърбия, Словакия, Словения, Украйна, Латвия, Мексико, ЮАР 90 х 50

Освен различните размери, не трябва да забравяме, че в различните държави се използват и различни езици. Локализирането на визитните картички тук е повече от желателно. Английският език може да се разбира в повечето страни, но не от всички. Затова удачно тук е изписването на информацията на английски език, или официалният в страната, от която произхожда компанията език от едната страна на картичката и локализирана версия на текста от другата.
Не само външният вид на картичката е от значение, когато се прави бизнес с чуждестранни клиенти или партньори. Ключово при размяната им е демонстрирането на уважение към събеседника. Когато разменят визитни картички, повечето западни бизнесмени просто ги раздават и забравят за тях. Подаването на картичката трябва да стане така, че на отсрещната страна да не ѝ се налага да я обръща или върти, за да може да я прочете. В много страни към тези малки, правоъгълни парчета картон са прикрепени съответни етикетни правила.
Както вече споменахме, размяната на визитни картички в западната култура не играе почти никаква роля, освен по-бърз начин за даване на информация за контакти на някого, който би могъл да се възползва от услугите или стоките ни в бъдещето. Затова тук те се смятат по-скоро за инструмент за свързване и не ги раздаваме на всички, а и често не им обръщаме почти никакво внимание. В други страни обаче, всичко това е много различно и съществуват специфични начини за даването и получаването на картичките, с които трябва да се съобразяваме.
В арабския свят, например, винаги трябва да подаваме картичката с дясната ръка. Ако го направим с лявата, това се смята за обидно.
В Китай е желателно картичката да е преведена на китайски от едната страна, като при това са използвани големи, цветни символи, тъй като това се смята за символ на успеха и предвещава добро бъдеще. Също така, поради огромното разнообразие от диалекти, говорени в страната, добре би било ако за всяка среща бъдат отпечатани специфични картички, които да отразяват съответния местен диалект – например кантонски или мандарински. Освен стандартната информация като име и титла, за престижно се смята да бъде упомената и годината, в която е основана фирмата ни и колкото по-отдавна е било това, толкова по-добре. Когато подаваме картичката, трябва да го правим с двете ръце едновременно, а когато получаваме нечия, задължително трябва да я разгледаме внимателно и да отправим положителен коментар, вместо просто да я пъхнем в джоба си. И никога не трябва да пишем върху нея в присъствието на човека, от когото сме я получили.
Получаването на визитни картички в Япония е цяла церемония. Затова фирмите трябва да инвестират във висококачествени картички и представителите им трябва да ги поддържат в добро състояние, като ги пазят в специални тефтери. Смята се, че човек се отнася с визитната картичка на друг така, както би се отнасял със самия човек. Статусът е важен в Япония, така че титлата на даващия визитната картичка трябва да бъде спомената върху нея. Както в Китай, и тук поемането на картичката става с две ръце, но подаването може да стане и с една. И тук не е учтиво веднага да прибираме картичките. Вместо това, те се държат на масата пред нас до края на срещата. Хитър трик, който японците прилагат, когато им бъдат дадени повече от една визитни картички, е да ги подреждат на масата пред себе си в реда, в който са седнали собствениците им. По този начин, освен, че демонстрират уважение към тях, те избягват вероятността да забравят имената им.
В Индия се обръща огромно внимание на академичните постижения, така че освен името и титлата, визитната картичка трябва да съдържа и информация за квалификациите, които сме получили – висше образование, специални сертификати, научни постижения. Както и в Средния изток, картичките винаги се подават с дясната ръка. Ако местният език е хинди, няма нужда от локализация от едната страна на картичката, тъй като хората, говорещи хинди, говорят също така и английски.
Както става ясно от казаното дотук, начините, по които различните култури възприемат визитните картички, са много по-различни от нашия и дори неспазването на съответния етикет да не ни струва сделката, самият факт, че сме отделили време, за да изучим обичаите в страната за нещо на пръв поглед толкова дребно, би спечелило само симпатии и уважение, което в бизнеса винаги е добре дошло.
За създаването на успешна визитна картичка трябва, а и си заслужава, да бъде отделено достатъчно време. Добре е и периодично да се отпечатват нови и да бъдат съхранявани навсякъде – в дома, на работното място, в личния автомобил, в портфейла или в специален тефтер. Добър запас от картички трябва да бъде наличен по всяко време. Специалисти в областта на рекламата препоръчват маркетингови подходи при разпространяването на визитни картички – раздаването им на всяка работна среща, запознанство, разговор с професионалисти, получаване или предоставяне на услуга. Това е първото и най-важно правило – те трябва да бъдат раздавани често и на всички, особено на непознати хора, изглеждащи професионално. Във всяка ситуация, изискваща някакво възнаграждение, например в ресторант, всеки добър бакшиш се препоръчва да бъде придружен от визитна картичка. Също така раздаването на картички в асансьора, таксита, самолети, чакайки ред на опашка или всяка друга ситуация, която изисква чакане и неудобно мълчание.
Друг препоръчван начин за разпространяване на визитната картичка е като оставяне на доказателство за извършено добро дело. Например плащането на нечий паркинг или питие и оставянето на картичката си на служителя или сервитьора, който впоследствие да я предаде на клиента. Или поръчването на чаша кафе или вестник за човека след нас на опашката и оставянето на картичка, без излишна напереност. Това със сигурност би създало позитивно впечатление за нас и компанията ни.
Визитните картички винаги трябва да се разпространяват сериозно и преднамерено. Не е желателно просто небрежно да се подават на човека, когото искаме да спечелим като клиент или партньор. Ако компанията ни е сериозна, ние искаме да предадем именно това съобщение. При подаването на картичката, трябва да оставяме впечатление за искреност и почит, на което получателите ще реагират положително.
Казаното дотук дава добра представа за това как трябва да изглежда визитната картичка в различните случаи – според вида на бизнеса, партньорите и клиентите, мястото. В случаите, когато дадена организация или човек трябва да избира компания, чийто клиент, партньор или представител да стане, те ще предпочетат компанията, която разчита на модерен подход към бизнеса и внимание към детайла – една добра визитна картичка говори добре за нас и компанията ни и в двете отношения. Веднъж навлезля в бизнес-света, едно от първите неща, които трябва да направи една фирма, за да се усети в нея духа на професионализма, е да се снабди с визитни картички. Въпреки това за отделните личности не е необходимо да бъдат част от голяма компания, за да имат собствени визитни картички. Те са начин за идентифициране сред другите и позволяват на потенциалните клиенти и партньори да научат за нас и/или нашият бизнес.

Библиография

Business Card. (n.d.). Намерено на Wikipedia: http://en.wikipedia.org/wiki/Business_card
Business Card Etiquette in Various Countries. (n.d.). Намерено на Work Etiquette: http://www.worketiquette.co.uk/business-card-etiquette-in-various-countries.html
Jenkins, J. (2008, декември 23). Different Types of Business Cards for Different Types of Business. Намерено на Articlesbase: http://www.articlesbase.com/online-business-articles/different-types-of-business-cards-for-different-types-of-business-694485.html
Marks, K. Z. (2009, април 21). Going International with Business Card Printing. Намерено на Article Alley: http://www.articlealley.com/article_865372_64.html
Nigro, N. (n.d.). Importance of Business Cards. Намерено на eHow: http://www.ehow.com/facts_5240459_importance-business-cards.html
Sheldon, R. (n.d.). Marketing And Networking – The Importance Of Today’s Business Cards. Намерено на Ezine @rticles: http://ezinearticles.com/?Marketing-And-Networking—The-Importance-Of-Todays-Business-Cards&id=482172
The Importance of Business Cards. (n.d.). Hentet fra Hub Pages: http://hubpages.com/hub/The-Importance-of-Business-Cards
Vermeiren, J. (2007). Business Cards. In J. Vermeien, Let’s Connect!: A Practical Guide for Highly Effective Professional Networking. Step by Step Publishing.

Етикети: реферат за визитките, реферат по печатна реклама, реферат по реклама