Реферати

Граматичното значение е вид осъзнато и изразено чрез структурата на езика отношение. Роман Якобсон пише, че граматичното значение се явява задължително и трябва, а не само може да бъде изразено в даден език. Граматичното значение на словоформите се състои от минимални граматични съставки, наречени грамеми. Например, риб-а-та – ж.р., ед.ч., определеност – три грамеми. Грамемата като минимално граматично значение се разглежда като равна на граматичния признак (Луи Йелмслев) или като съставена от граматични признаци (Роман Якобсон). Например, грамемата ед.ч. и грамемата мн.ч. имат общ интегрален признак, а именно числовост и диференциални признаци в опозиция – единичност спрямо множественост. (М. Москов, стр. 177)
Терминът грамема е въведен от американският лингвист Пайк. Той се използва от някои автори за назоваване на компонентите на граматичната категория, но при това обаче се имат предвид само елементите на плана на съдържанието. Руският лингвист Бундарко е от тези, които възприемат грамемата като двустранна същност. Той определя грамемата като ред от морфологични форми, явяващ се като компонент на морфологичната категория, грамемата у него има план на съдържанието и план на израза. Въз основа на това понятие Бундарко определя и самата граматична категория. Той казва: “Морфологичната (граматичната) категория, това е система от противопоставени една на друга грамеми с еднородно съдържание.”
Ото Йесперсен е прав, че в граматиката на всеки език трябва да се признават за граматични само тези категории, които са намерили в него формен израз (значението да е изразено чрез граматичното значение). Много уместна е забележката на руските лингвисти, че категории, които нямат морфологичен показател (префикс, афикс), нито в словоформата, нито в контекста, не трябва да бъдат считани за граматични.
Граматични категории – граматичната категория представлява една микросистема, състояща се от минимум две еднородни грамеми, от които едната може да не бъде изразена със специална форма (нулева флексия). Отсъствието на форма при някое от видовите граматични значения в състава на категорията не противоречи на разбирането, че граматичната категория е двустранна същност, характеризираща се с единство между форма и значение, защото под форма в случая се разбира онова, което образува и представя микросистемата (парадигмата). При такава парадигма от форми може да се наблюдава нулева флексия.
Ж. Бояджиев, Вл. Георгиев
Глаголно лице и число;
Залог;
Вид и време на глаголите:
 вид – начин на протичане на глаголното действие, това е глаголна категория, характерна за славянските езици, чрез нея говорещото лице изразява различните начини на представяне на протичане на действието, изразява се чрез отношението свършен – несвършен вид (пиша – да напиша)
 време – тази граматична категория изразява отношението, в което говорещото лице възприема и представя действието спрямо момента на говоренето или спрямо друг допълнителен ориентационен момент, който предхожда или следва момента на говоренето.
 наклонение – тази категория изразява отношението, в което говорещото лице представя действието спрямо действителността. Наклоненията биват:
- изявително – действието се представя като нещо реално;
- повелително – действието се заповядва, измолва;
- условно – действието зависи от дадено условие;
- подбудително – действието не е в действителността, а само в нашето съзнание;
- желателно – действието се желае;
- умолително – в стария индийски и авестийски езици
В българския език преизказността не е наклонение, а модус (начин) на изказването (говорим за нещо, но не сме свидетели).
Именни категории – клас и род.

Етикети: доклад по езикознание, доклад по лингвистика, реферат по езикознание, реферат по лингвистика