Реферати

След освобождаването от Японското владичество през 1945 г., Корея бива въвлечена в политическите игри на Великите Сили, а разделението на Юг и Север става неизбежно. Това разделение има силно въздействие и в литературния свят, като се наблюдават и известни сблъсъци между литературите на Юга и на Севера. Корейската война (1950-1953) е трагичен период, който утвърждава разделението на Юг и Север. Съвземането на следвоенното корейско общество от раните и хаоса на войната има значително въздействие върху развитието на Корейската литература.
За повечето хора, следвоенният роман в Южна Корея третира борбата на корейския народ да постигне освобождение от националната болка и страдание. Произведения на Ким Тонг-ни и Хуанг Сун-уон са типични за този нов тип литература. Включен към този нов жанр е и Ан Су-гил, чиито роман Pukkando (1959) изобразява верността и силата на духа на тези корейци, които имигрират в Манджурия. Много от писателите от следвоенното поколение използват като преобладаваща тема рухването на традиционната социално-морална ценностна система, както се вижда в произведенията на О Санг-уон Moban (“Бунт”) – 1957г. и Injo in-gam (“Изкуствен човек”) – 1958г. на Сон Чанг-соп. В Pulshin Shidae (“Години на недоверие” – 1957г.) на Пак Куонг-ни, Kkoppittan Li (“Капитан И” – 1962г.) на Чонг Куанг-йонг , Obalt’an (“Неизстрелян куршум”) на И Пом-сон се третира проблемът на хаоса и моралния колапс на следвоенното общество. Nasang (“Гол портрет” – 1957г.) на И Хо-чхил и P’oint’du (“Място” – 1956г.) на Чхе Санг-гю описват мрачната реалност, в която живеят хората.
В края на 50те писатели като Ким Сънг-ок, Пак Те-сун, Со Джонг-ин, И Чонг-джун, Хонг Сонг-уон и Чхе Ин-хън правят своя литературен дебют. Kwangjang (“Квадратът”) на Чхе Ин-хън показва агонията, странстването и разочароването на интелектуалеца, като се използва уникална структура на романа. В Seoul 1964, Kyoul (“Сеул 1964, зима”) Ким Сънг-ок описва живота на дребната боржуазия.
През 70те години корейското общество преоткрива себе си чрез трудностите, които изпитва в момент на бързо развиваща се индустриализация, в условията на която празнината между бедни и богати се превръща в пропаст. С нарастващото недоволство сред хората се появява и ново литературно движение. Най-важната характеристика на корейския роман през този период е творческия интерес към различни социални проблеми, които се появяват по време на индустриалния процес. Kwanch’on sup’il (“Съчиненията на Куанчхон” – 1977г.) на И Мун-гу изобразява истинските условия на земеделците, които биват пренебрегнати и разорени в годините на индустриалното развитие на нацията.

“ Канг Шин-дже: Образи на живота, показани чрез кратките истории” – ( по статия на Ким Чонг-ук)

На Канг Шин-дже се гледа по-скоро като на писателка на “кратки истории”, третираща любовта и чувствата, а не като на авторка на дълги романи. Тя написва повече от 30 романа, след като през 1963г. “Криле” е публикуван. Но въпреки това нейният образ на писател на кратки истории остава силен, защото нейният литературен свят е най-добре разкрит в нейните кратки истории. С други думи нейният уникален литературен интерес – съдбата на жените и етиката на съвременния роман – и нейният остроумен стил на писане, изтънченост и ясни характеристики са най-добре проявени в произведенията й. Някъде към края на 1949 г. тя прави своя литературен дебют. Кариерата и на писателка набира скорост, когато две от творбите й, “Лице” и “Чонг-сун”, са публикувани през ноември 1949г. в литературното списание “Mun-ye”, с препоръката на прозаика и майстора на късите истории Ким Донг-ни. От тогава тя издава няколко разказа и романа, включително “ The Young Zelkova Tree” и “Завръщане към планината” . Канг получава редица награди по време на своята 40 годишна кариера: наградата на Асоциацията на корейските писатели през 1959г. за разказа си “Скала”, The Third Woman Writers Award през 1967г. за романа си “ Тази великолепна печал”, The Chung-ang Cultural Grand Prize за “Съпругата на коронования принц” през 1984г. и наградата на Националната академия за литературни постижения през 1988г. Творбите на Канг са уникални заради нейната техника на описание. Тя създава образи като използва специфични и чувствени изразни средства. Героите на нейните разкази и романи рядко сами разкриват своята индивидуалност. По-често това става чрез някои техни действия или вида им. Тя не използва езика на логиката и понятията за да анализира героите си. Тя просто описва чертите на героите си в кратки изречения. Не трябва да се забравя, че тя е жена писател, във всички значения на тази дума, и нейните разкази са буквално “истории за жени”.
“Лице” е разказ за жена, която се затваря в себе си след смъртта на съпруга й. “Чонг-сун” описва жена, която се страхува да разкрие любовта си, като накрая той се влюбва в сестра й. Дори и след Корейската война животът на жените продължава да бъде в основата на произведенията на Канг Шин-дже. “ The Young Zelkova Tree”, публикуван в началото на 60те години, показва чувствителността на младостта в изобразяването на невинната любов между младеж и момиче, които нямат кръвно родство, но са брат и сестра по закон.
Като заключение може да се каже следното: следвоенните писатели избират малкото, но добре заострено сечиво на разказа (късата история), вместо дългия, но тъпия инструмент известен като роман. Чрез продължителното заостряне и полиране на това сечиво корейските следвоенни писатели успяват да изобразят опустошената родина от поствоенния период. Като резултат от това едни от най-добрите творби на 70те години са написани в стила на кратките истории.

Етикети: доклад по корейска литература, реферат по азиатска литература, реферат по кореистика, реферат по корейска литература