След освобождаването от Японското владичество през 1945 г., Корея бива въвлечена в политическите игри на Великите Сили, а разделението на Юг и Север става неизбежно. Това разделение има силно въздействие и в литературния свят, като се наблюдават и известни сблъсъци между литературите на Юга и на Севера. Корейската война (1950-1953) е трагичен период, който утвърждава разделението на Юг и Север. Съвземането на следвоенното корейско общество от раните и хаоса на войната има значително въздействие върху развитието на Корейската литература.
За повечето хора, следвоенният роман в Южна Корея третира борбата на корейския народ да постигне освобождение от националната болка и страдание. Произведения на Ким Тонг-ни и Хуанг Сун-уон са типични за този нов тип литература. Включен към този нов жанр е и Ан Су-гил, чиито роман Pukkando (1959) изобразява верността и силата на духа на тези корейци, които имигрират в Манджурия. Много от писателите от следвоенното поколение използват като преобладаваща тема рухването на традиционната социално-морална ценностна система, както се вижда в произведенията на О Санг-уон Moban (“Бунт”) – 1957г. и Injo in-gam (“Изкуствен човек”) – 1958г. на Сон Чанг-соп. В Pulshin Shidae (“Години на недоверие” – 1957г.) на Пак Куонг-ни, Kkoppittan Li (“Капитан И” – 1962г.) на Чонг Куанг-йонг , Obalt’an (“Неизстрелян куршум”) на И Пом-сон се третира проблемът на хаоса и моралния колапс на следвоенното общество. Nasang (“Гол портрет” – 1957г.) на И Хо-чхил и P’oint’du (“Място” – 1956г.) на Чхе Санг-гю описват мрачната реалност, в която живеят хората.
В края на 50те писатели като Ким Сънг-ок, Пак Те-сун, Со Джонг-ин, И Чонг-джун, Хонг Сонг-уон и Чхе Ин-хън правят своя литературен дебют. Kwangjang (“Квадратът”) на Чхе Ин-хън показва агонията, странстването и разочароването на интелектуалеца, като се използва уникална структура на романа. В Seoul 1964, Kyoul (“Сеул 1964, зима”) Ким Сънг-ок описва живота на дребната боржуазия.
През 70те години корейското общество преоткрива себе си чрез трудностите, които изпитва в момент на бързо развиваща се индустриализация, в условията на която празнината между бедни и богати се превръща в пропаст. С нарастващото недоволство сред хората се появява и ново литературно движение. Най-важната характеристика на корейския роман през този период е творческия интерес към различни социални проблеми, които се появяват по време на индустриалния процес. Kwanch’on sup’il (“Съчиненията на Куанчхон” – 1977г.) на И Мун-гу изобразява истинските условия на земеделците, които биват пренебрегнати и разорени в годините на индустриалното развитие на нацията.
“ Канг Шин-дже: Образи на живота, показани чрез кратките истории” – ( по статия на Ким Чонг-ук)
На Канг Шин-дже се гледа по-скоро като на писателка на “кратки истории”, третираща любовта и чувствата, а не като на авторка на дълги романи. Тя написва повече от 30 романа, след като през 1963г. “Криле” е публикуван. Но въпреки това нейният образ на писател на кратки истории остава силен, защото нейният литературен свят е най-добре разкрит в нейните кратки истории. С други думи нейният уникален литературен интерес – съдбата на жените и етиката на съвременния роман – и нейният остроумен стил на писане, изтънченост и ясни характеристики са най-добре проявени в произведенията й. Някъде към края на 1949 г. тя прави своя литературен дебют. Кариерата и на писателка набира скорост, когато две от творбите й, “Лице” и “Чонг-сун”, са публикувани през ноември 1949г. в литературното списание “Mun-ye”, с препоръката на прозаика и майстора на късите истории Ким Донг-ни. От тогава тя издава няколко разказа и романа, включително “ The Young Zelkova Tree” и “Завръщане към планината” . Канг получава редица награди по време на своята 40 годишна кариера: наградата на Асоциацията на корейските писатели през 1959г. за разказа си “Скала”, The Third Woman Writers Award през 1967г. за романа си “ Тази великолепна печал”, The Chung-ang Cultural Grand Prize за “Съпругата на коронования принц” през 1984г. и наградата на Националната академия за литературни постижения през 1988г. Творбите на Канг са уникални заради нейната техника на описание. Тя създава образи като използва специфични и чувствени изразни средства. Героите на нейните разкази и романи рядко сами разкриват своята индивидуалност. По-често това става чрез някои техни действия или вида им. Тя не използва езика на логиката и понятията за да анализира героите си. Тя просто описва чертите на героите си в кратки изречения. Не трябва да се забравя, че тя е жена писател, във всички значения на тази дума, и нейните разкази са буквално “истории за жени”.
“Лице” е разказ за жена, която се затваря в себе си след смъртта на съпруга й. “Чонг-сун” описва жена, която се страхува да разкрие любовта си, като накрая той се влюбва в сестра й. Дори и след Корейската война животът на жените продължава да бъде в основата на произведенията на Канг Шин-дже. “ The Young Zelkova Tree”, публикуван в началото на 60те години, показва чувствителността на младостта в изобразяването на невинната любов между младеж и момиче, които нямат кръвно родство, но са брат и сестра по закон.
Като заключение може да се каже следното: следвоенните писатели избират малкото, но добре заострено сечиво на разказа (късата история), вместо дългия, но тъпия инструмент известен като роман. Чрез продължителното заостряне и полиране на това сечиво корейските следвоенни писатели успяват да изобразят опустошената родина от поствоенния период. Като резултат от това едни от най-добрите творби на 70те години са написани в стила на кратките истории.
Етикети: доклад по корейска литература, реферат по азиатска литература, реферат по кореистика, реферат по корейска литература
Този материал съдържа 855 думи.Ако ще ти свърши работа, може да помогнеш на друг, като качиш нещо твое :)