Реферати

Съществуват няколко класификации от различни автори:

Класификация на професор Ким от Северна Корея, който разделя литературата на пет периода:
1945 – 1950г.;
периода на Корейската война (1050-1053г.);
времето след войната и установяването на социализма (1953-1958г.);
движението 천리마 (1958-1967г.);
литература на Чучхе (1967-до днес).

Класификация на професор 권영민, Северна Корея:
VIII.1945 – VI.1950г. – според него това е периода на мирно съгражда-не на родината;
VI.1950 – VII.1953г. – Великата война за Освобождение на република-та;
VII.1953 – 1960г. – период на следвоенно възстановяване и полагане основите на социализма;
1961г. – до днес – период за утвърждаване пълна победа над социализ-ма.

Класификация на професор 김윤식:
1945 – 1967г. – от Освобождението до издигане на идеята Чучхе;
от основаването на Чучхе до днес.

Произведенията на Северна Корея в периода 50-53г. до голяма степен са повлияни от политическата система и културните промени в страната. Литературата се обвързва с произведенията на Съветския Съюз. В този период се превеждат много руски книги, в които се описва руският герой. Човекът на новото време е напредничав, морален и готов за промени. Един от тези герои е Ким Ир Сен. Сосол от периода се развива в следната последователност: започва с думите “случи се веднъж”, след това се описват отделни епизоди свързани с личността на Ким Ир Сен. Герои на историята са подчинени на Вожда, негови помощници или хора изразяващи преклонение пред личността му. По-късно вниманието на автора се насочва към съпругата на Ким Ир Сен – 김정숙. На героите от отзи период се приписва фантастичен или легендарен характер, по това те се приближават до характерните сосол. През 1947г. излиза стихосбирката “Пектусан”, която описва антияпонската борба, Ким Ир Сен и живота му. Тя става популярна поради положителната оценка на главния секретар на партията. Развива се пролетарската литература. Нейната цел е да въведе пролетарските идеи и да представя живота на бедните селски маси. Мотото на литературата от периода е “И Южна Корея трябва да се освободи”. Изказват се отрицателни оценки за политиката на Юга. Призовават се обикновените работници да се включат в борбата за общо национално освобождение.
В литературата на 50-53г. преобладават батални сцени. Цялата литература се развива под мотото “Да възстановим националната територия”. Отново се описват национални герои. Те са носители на хуманни идеи и имат широк поглед върху нещата. Веднага след края на войната хората виждат трагедията и започват да изпитват чувство на вина или колебание дали героите, които са издигнали са вечни. Целта за възстановяване на страната не е постигната. Литературата се обръща към изобразяване на врага, неободимо за подтикване на народа да си излее гнева. Врагът е жесток и неморален. Описан е в произведението „Вълк“.
53 – 58г. – през този период в произведенията преобладава представянето на социализма. Поставя се ясна граница между минало – отживяло и ново – прогресивно. Провеждат се две събрания на корейските писатели. Те търсят нов път за страната. Тези търсения са описани в драмата “Нов път” от 1953г. Тя описва промяната в селяните, след като им е била ‘отнета’ земята и как се разделят от отживелия си начин на мислене. Сосол отхвърлят съществуването на старите ценности, а в новото общество побеждават разумът и морала. Дългът към родината става по-важен от родовия дълг.
“Чоллима”, 58-67г. – в произведенията се говори за бързото изграждане на страната. Както в политиката, така и в литературата и икономиката се развива подмотото “Нека и ние се качим на Чоллима!”. Забелязва се бърз ръст на икономиката, засива се комунистическият режим. Появява се литература, описваща спомени, близкото минало. Авторите описват борбата от времето на Япония. Обикновените хора търсят начин да последват пример на Ким Ир Сен. Темата за борбата присъств навсякъде.
67 – днес – описва се новият човек. Същността на Чучхе относно идеалният комунистически лидер е:
трябва да има непоклатима убеденост, съзнание за независимост и комунистически революционен дух;
трябва да притежава способност за разрешаване на всички проблеми чрез повишаване нивото на националното самосъзнание;
да е въоръжен с революционната идея на работническата класа и с политиката на своята партия;
да е овладял собственото си положение;
да има високо развито чувство за национална принадлежност и революционна гордост;
да се противопоставя на всички остарели идеи и да има правилна гледна точка спрямо установените теори;
да разрешава проблеми с независимост и творчество чрез правилен подход;
да е част от народа;
да се съобразява със специфичните условия в страната;
да образова народа и да участва в революцията.
Литературата от периода има революционен характер, носи идете за социализъм, разделение на класите и народовластие. Говори се за но полъх в обществото. В сосол се забелязват и нови теми. На преден план се извежда работническата класа, революционна гледна точка за света и основите на марксизма. Разглеждат се и научният прогрес и светлото бъдеще. Най-важен проблем е идеологията. В сосол се наблюдава разширяване на сюжета и търсене на нови литературни форми. От втората половина на 70-те – 80-те години, литературата се води от мотото “История на безсмъртието”. В сосол, главните герои на произведенията се явяват родствени на вожда и неговата революционна идеология. Характеристика на сосол и стихотворенията от 80-те години е критикат акъм Южна Корея. Представянето й обаче е нерреалистично. След смъртта на Ким Ир Сен култът се насочва към култ към неговия син Ким Чен Ир.

Етикети: доклад по азиатска литература, доклад по корейска литература, реферат по азиатска литература, реферат по кореистика, реферат по корейска литература