Реферати

НОВИЯТ ИСТОРИЗЪМ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА НЯКОЛКО ТЕНДЕНЦИИ:
1. На теорията литературните произведения д се интерпретират като че ли съществуват в исторически вакуум, т.е. едно стихотворение или един роман да не се разглеждат изобщо във връзка с неговия исторически контекст.
2. Характерната за 60- те години на ХХв. тенденция социалния свят да се разбира чрез литературните произведения.
3. Характерното за същия период рязко навлизане на европейската философия във Великобритания и САЩ.
4. Тенденцията литературата да се разглежда на фона на различни културни тенденции в САЩ, като например феминизма, марксизма, афроамериканските изследвания и т.н.
НА ТЕЗИ ЧЕТИРИ ТЕНДЕНЦИИ НИ ПРОТИВОПОСТАВЯТ СЛЕДНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ ПОСТУЛАТИ:
1. Образите и разказите на литературата извършват значима културна дейност. Те функционират като експериментално поле където културните проблеми биват адресирани или избягвани.
2. Новият историзъм твърди, че най – добрата рамка за интерпретиране на литературата е ситуирането й в определен исторически контекст, т.е. какви въпроси, сблъсъци и напрежения на съответния исторически момент отразява.
3. Новият историзъм се опитва да обвърже интерпретативните проблеми с културно – историческите проблеми. Например новите историци сравняват действието в произведението на Шекспир “Хамлет” с тогавашното състояние на църквата, монархията и техните предписания и забрани.
4. Новият историзъм счита, че авторите не са самостойни величия, откъснати от заобикалящия ги свят, а са принудени непрекъснато да участват в социалната реалност. Следователно новият историзъм посочва мястото, което даден автор заема в социума и откъдето отправя своите послания.
АТАКИ СРЕЩУ НОВИЯ ИСТОРИЗЪМ:
1. Обвинението, че превръщат литературното произведение в директен продукт на историческата епоха, като пренебрегват вътрешните структури на произведението.
2. Макар да поставят основен акцент върху историческото, на новите историци им липсва теория за историята. Тук се има предвид, че те прилагат историческия метод без да се опитват да обясняват защо дадено историческо събитие се случва и кой е засегнат от него.
3. Новият историзъм поставя изключително силен акцент върху връзката на литературата с политиката като високо оценяват автори, изразяващи позитивни социални възгледи и съответно подценяват автори само заради техните реакционни (негативни) възгледи. По този начин новият историзъм се отказва да се занимава със самата проблематичност на културата, като от друга страна не се опитва да проучи по какъв начин отделните автори се опитват да разрешат тази проблематичност.
ОСНОВНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА НОВИЯ ИСТОРИЗЪМ
Стивън Грийнблат – той се занимава най – вече с ренесансова литература и с произведенията най – вече на Шекспир
Хейдън Уайт – той се занимава най – вече с философия на ХХв., подлагайки я на риторически анализ
Уолтър Бен Майкълс – той се занимава най – вече с романите на ХIХв., като ги обвързва с икономически структури, по какъв начин литературни произведения изграждат определени икономически възгледи на епохата

Етикети: доклад по литературна теория, доклад по литературознание, реферат по литературна теория, реферат по литературознание