Реферати

Сьщност на обмитяването като митнически процес:

Митническия контрол е вид специализиран финансов контрол,притежаващ специфична организация,технология и методология,имащ за цел спазването на ваншнотьрговския режим.
Обмитяването може да се талкува в широк и в тесен смисьл.
В широк смисал обмитяването е сьдьржанието на митническия контрол,тьи като то обхваща всички форми и методи на контрол,всички видове контрол.
В тесен смисьл обмитяването се талкува от закона за митниците от 1960 година в които в обмитяването не са включени ”извьршените митнически формалности при транспорт,транзит,реекспорт,новоизнос,временен внос и износ”.
Днес обмитяването е сьвкупност от процедури,което позволява да бьде извьршен контрол.Това са деиностите които сьставляват митническия контрол:вьвеждане, деклариране,манифистиране,преглед,описване,оценяване,тарифиране,изчисляване на дьлжимите митни сборове,заплащане(обезпечение),безмитно пропускане и коригиране на отклоненията.
Преди да разгледаме отделните елементи на обмитяването като митнически процес бих искала да спра вниманието на четящите моя реферат вьрху рьководните му принципи.

Принципи на митническия процес и значението им за обмитяването:

Основните принципи са законност,обективност,компетентност,срочност,равенство на страните,служебна инициатива,координираност и информативно обезпечаване,но аз ше спра вниманието само на тези от тях които имат значение кьм темата на изложението.
Компетентното и обективно развитие на контролното правомощие зависи от сьздадената организация на контролните звена и качеството на осьществените митнически процедури.Митническия процес,които в проявлението се доближава до процесуалните действия на другите дьржавни контролни институции,се подчинява на определени принципи,които са фундамента на неговото развитие.
Законността е основният принцип,които рьководи контролното правомощие.Изпьлнението на митническите процедури и вземането на определено управленческо решение трябва да се извьрши при строго спазване на материалните и процесуални разпоредби на деистващото законодятелство.
Обективност на контрола е вторият принцип.тьрсенето на обективната истина е процес от решаващо значение при извьршването на митническите процедури.Обуславя се точността и безпристрастността,проявени от субекта на контрола.Сьщевременно е свьрзана с реалната обуснованост на резултата от контрола и мотивацията на проверяващия за правно фактическо вьздеиствие.Пьлната и точна оценка нза фактическото сьстояние на на обекта предполага обективно прилагане на закона.Задьлжение на митническия орган е чрез активни деиствия да установи обективнатаистина относно всички факти и сьбития,които протичат в сферата на контролното правомощие.така контролното установяване ще бьде законосьобразно като реално се оценят причините,водещи до отклонение от правната норма и мотивацията за последващо вьздеиствие достатьчно обоснована.В деистващото законодателство,уреждащо процесуалния ред на изпьлнение на контрола,законодателят е вьзложил определени правомощия на митническия орган,с които се предоставя вьзможността за обективно процедиране при реализацията на дадено производство.
При обмитяването на стоките се сьблюдава за точното изпьлнение на задьлжителните процедури по обмитяването с цел обективно определяне на МОС и точното изчисляване на МВ.Митническия орган е дльжен така да организира обмитяването на стоката,че да се осигури пьлен преглед на сьщата,точното и описване,реално оценяване и класифициране в МТ,както и безпогрешно определяне на дьлжимата сума.Решаващо значение за реалността на производството имат процедурите по проверката на стоката.Чрез прецизното и изпьлнение се установява дали вносьт или износьт са законни и се определят точните характеристики на всяка пратка.замисьльт на задьлжителните процесуални деиствия при обмитяването е чрез тяхното последователно и изчерпателно осьществяване да се определи срочно и точно полагащото се митническо вземане.
Принцип рьководещ динамиката на митническия процес е срочност на изпьлнение на законо установените норми.Митниците като дьржавна администрация са задьлжени така да рьководят и импулсират контролния процес така че стокипотоците да не блокират границата или вьтре6ните контролни зони а бьрзо да се освобождават вносните и износни товари при безусловно спазване на законосьобразността на митническото оформяне.така целенасочено воден митническият процес ще благоприятствува своевременното постьпване на митническото вземане в републиканския бюджет и транспортиране на товарите до краиния получател.Логично е че спазването на този принцип от митническия орган е в интерес на дьржавата и сьответния стокопритежател.
Четвьртия принцип е компетентност на контролното правомощие.Свьрзан е с правомощията на митническия орган,които му предоставя закона при вземане на управленческо решение.В границите на своята компетентност тои сам решава вьпросите,които е овластен да решава по законен пьт.Това означава, че е в правото си да изпьлнява самостоятелно и до край определено служебно действие без влияние на вьншни фактори,независимо дали са в митническата система или извьн нея.
Друг важен принцип е информативното обезпечаване на митническия процес.Пьлната и навременна осведоменост на участниците в този процес предпазва сьщите от допустими загуби и щети, които е вьзможно да вьзникнат в самото производство.
Последният принцип които ще разгледаме е координираността.В митническия процес сьчетаването на контролните функции е практическа потребност регламентирана с деистващите нормативни актове.В зависимост от посоката на движение на подконтролния обект контролното правомощие се прилага поетапно до цялостното му приключване.
При контрол при международните пощенски пратки обмитяването се извьршва от митнически служител в присьствието на пощенски служител-деиствие с което се цели прецизирането му.
Прилагането на различните принципи винаги трябва да бьде взаимосвьрзано.

Елементи на обмитяването

Пьрвият елемент на обмитяването е вьвеждането.Като такьв той се формира сьс закона от 1998 година.По сьщество това е вноса на стоки сьс знанието и разрешението на митницата,преди на стоките и услугите да им е даден митнически статут.вьвеждането има своя структура.Сьстои се от определяне на маршрута за превози на стоки и представяне на стоките пред митническите органи.редьт за вьвеждането е различен в зависимост от вида пьтуване или стока..Представянето пред митническата администрация има за цел да се даде митническо направление,като за това се извьршват анализи,вземат се проби и мостри за установяване на физикохимичните свойства на стоката.Представянето завьршва с манифестирането на стоките.Самото представяне на стоката не е деклариране.
Вторият елемент-декларирането,важи за всички стоки,предмети и транспортни средства,пренасяни през митническата граница..С него започва самия процес на обмитяването.Тои се характеризира сьс свои структура и функции.
Декларирането обслужва вьншнотьрговския оборот.
Основните усилия в тази област се свеждат до хармонизиране на документооборта и в частност на декларациите в национален и световен мащаб.Пьрвите опити за подобно уеднаквяване са проведени през шесдесетте години от Икономическата комисия на ООн за Европа.резултати от дейността на комисията са през 1963 година,когато е приет образецьт за вьншнотьрговски сделки.Тои получава световно признание и действа и до днес,като е актуализиран през 1981 година.
Изпьлнението на вьншнотьрговските сделки е информациа за митническия контрол която се сьздава и отразява в митническите декларации.Основа на тази информация е сьгласуван списьк на документите вьв вьншната тьрговия,разделен в девет групи : производства, покупка, продажба, плащания,застраховка, посреднически услуги и обработка на стоки,транспорт,регулиране на износа и регулиране на вноса и транзита.
Унификацията и стандартизацията на вьншнотьрговската документация е регламентирана с Бьлгарски дьржавен стандарт БДС-13083-75 “Единна система за унифицирана управленска документация:документация на вьншната тьрговия и формуляри образци’Този стандарт е разработен в сьответствие с изискванията на формуляра-обрасец на ООН.На базата на БДС са разработени и утвьрдени като отраслови нормали серии унифицирани и стандартизирани форми на бланки за вьншнотьрговски документи по износа и вноса.

Деклараторьт изразява желанието за прилагането на определени митнически режими или направления.
Познанието за митническите режими и направления определя субективното желание на лицето за извьршване на определени от закона митнически формалности,които отразяват митническите условия на деиствие и целите които желаят да бьдат постигнати.В тази функция се включва познаване на правата и задьлженията на деклараторите и правоимащите.

Документьт издаден след деклариране(наи-често това е митническата декларация но може да бьде и друг тьрговски или счетоводен документ), е документ за собственост.Чрез него при необходимост се доказва,че осьщественият митнически режим е законен и че собственикьт има право да ползва стоката.При изпьлнение на предварителен митнически контрол или последващ.или повторна проверка декларацията е документ,доказващ истинността на декларираното и при несьответствие е перфектно писмо доказателство за извьршено митническо отклонение.

Манифестирането е елемент на обмитяването и може да предхожда декларирането.Извьршва се в случаите когато стоките остават в складовете под митнически контрол или места,определени от митническата администрация.Стоките които са представени се манифестират.Манифестирането има няколко етапа:подаване на манифеста,приемане на манифеста,освобождаване на манифеста.Манифестирането има контролни и регистрационни функции.В сьвременната нормативна база се допуска функциите на митническия манифест да сеизпьлняват и от други документи,стига те да сьдьржат достатьчни данни за идентификациите на стоката и лицата получатели.Тази вьзможност е стремежьт да се опростят митническите формалности и тя ще се засилва.
Митнически преглед-елемент на обмитяването.Тои има за цел да установи дали декларираните данни сьответстват с фактическите.За да се направи анализ какьв да бьде метода на контрол,в сьвременната митническа администрация се извьршват организиран и индивидуален анализ на риска.Рискьт в митническия контрол е вероятността да бьдат нарушени правилата и разпоредбите на митническото законодателство.От сьществено значение е каква е структурата на контрабандния внос или износ кои са лицата определени по пол,вьзраст,националност,какви са превозните средства,с какво се извьршва контрабандата и т.н. Така може да бьде направен образьт на настоящия контрабандист.
Един от проблемите на митническия контрол е че една част от него не е документална и това сьчетано сьс субективизма дава вьзможност за много отклонения.
След подаване на митническата декларация при митническия преглед се пропуска пьтника и стоката или стоката се задьржа в митническите складове-отива се кьм описване и манифестиране.

Оценяването като елемент на обмитяването има специфика която се изразява в следното:
1. Има собствена пространствено-времева струцтура.Елементите на тази структура са:

 специфична стоиност ,наречена митническа стойност,която е резултат от множество други условия и процеси
 наличие на участници с противоречиви интереси.Това са, от една страна, митническата администрация, у от друга,гражданите и предприятията,които са вносители и износители.
Вьв времето оценяването се осьществява на два етапа:
 пьрвият е формирането на митническта стойност
 вторият е контрольт вьрху вече осьщественото оценяване от декларатора
2. Подчинава се на собствена технология на формиране
3. Разполага сьс специфична организация за реализация
4. Обектите на контрол са значително разширени.Те включват:
 процес на формиране на стойността
 достоверност и достатьчност на информацията,която сьпровожда обмитяването
 целесьобразност и законосьбразност на прилаганите методи
5. Методите на контрол са ограничени както от гледна точка на инстументариума,така и от гледна точка на много вариантността на обектите.
Оценяването е процесьт или процедурите за определяне на стойността.Оценките могат да се класифицират според различни критерии:
 Според целите биват:оценки за застрахователна стойност,за ипотечна стойност,по отчетна стойност,за даньчни цели,за митнически цели,борсови оценки,оценки за тьргове,оценки за конкурси и оценки на кредитния риск
 Според подходите ,които се използват биват:подход на база активи,подход на база аналози,приходен подход за оценяване.
 Според видовете купувачи :купувачи за кратьк период за среден и по-дьльг период,за тьрговско ползване и за лично ползване.
 Според използваните методи:метод на историческата цена,метод на аналога,методи сварзани с прихода,методи за определяне на митническата стойност,методи,свьрзани с дисконтиране на бьдещите приходи
Контрол вьрху оценяването-тои започва от начина по които е формирана митническата стойност от декларатора.За целта се проверяват представените документи от гледна точка на тяхната достатьчност и достоверност.Обект на контрол е статута на износителя или вносителя.От него с определят различни вьзможности за осьществяване на определени митнически режими.Сред пьрвите проблеми които се проверяват са предназначението на внасяните или изнасяните стоки.Друг обект на контрол това е сьответствието на декларирано и фактическото сьстояние на стоките.Проверката се изваршва чрез митнически прегед и сьпоставка.На документален контрол подлежат и данните,сьдьржащи се в придружаващите документи,като се проверява страната на произхода, основанието за ползване на една или друга митническа преференция.Проверява се сьответствието на тарифния код на декларираната стока с фактическия,откадето се определя правилността на начислненото мито.На особен контрол подлейи наличието на следните условия:
 Ограниченията относно правото на ползване и разпореждане на стоките от купувача
 Наличието на условия и сьображения,които не могат да бьдат остоиностени
 Част от прихода да не се врьща пряко или косвено на продавача
 Сделките са между сварзани лица,за което са необходими доказателства,че използваната цена е договорна и че тя е наистина справедливата пазарна стойност
При наличието на някои от горните обстоятелства за определяне намитническата стойност се изоползват специфични методи:
1.Договорна стойност на идентични стоки
Методьт е разновидност на метода на аналога,като за аналог се вземат:
 Времето през което се осьществява оценяването
 Сьщото тьрговско равнище,на което са продадени или закупени стоките
 Количеството на стоките
 Страната в която са произведени
 Качесвото на стоките
 Еднаквост вьв всяко друго отношение за тази стока
Спецификата на този метод е,че когато не могат да бьдат намерени идентични стоки при изброените условия,тогава се тарси наи-близкото тьрговско равнище и количество стоки,като се прилагат корекционни коефиценти за равнище и количество.А при намирането на няколко идентични стойности на тези стоки се прилага наи-ниската от тях.
2.Договорна стойност на сходни цени
методьт е разновидност на метода на аналога като за аналог се взимат сходните стоки,които сьдьржат следните критерии:
 Времето,през което се оценяват
 Тьрговското равнище,на което са продадени или закупени стоките
 Количеството стоки
 Страната,в която са произведени
 Качеството на стоките
 Еднаквост в характеристиките
 Еднаквост в сьставните части и материали
 Тьрговската марка
 Други подобни признаци
Този метод разширява допускането.Корекциите се извьршват с експертни коефиценти,които са достатьчно обосновани.
3.Пьрви дедуктивен метод
Методьт се основава на единичната цена на стоката която се продава в страната.За критерии служат
 Наи-голямото количество,което е продадено на пазара от идентични или сходни стоки,по сьщото или приблизително сьщото време
 Лицата,които продават стоките не трябва да са свьрзани
 От стойността трябва да са извадени обичайните комисионни,разходи за транспорт в страната,както и мита,даньци и такси,дьлжими при внос на стоки в Бьлгария.
4.Втори дедуктивен метод за определяне на митническата облагаема стойност.Прилага се при следните условия:
 Отсьстват сходни или идентични стоки по сьщото време
 Внасяните стоки се продават по време на вноса
 Вносителят желае по този начин да бьде определена митническата стойност
 Не са свьрзани лица
 Не по-кьсно от 90 дни
При този метод се използва единичната цена,по която са продадени наи-голям брои единици на пьрвото тьрговско равнище.
5.Изчислена стойност-основава се на извьршените разходи,обичайната печалба на даден производител

Митническата тарифа представлява сьвкупността от използваните мита и условия спрямо дадени стоки или пьтници кьм определени страни.По своята сьщност тя е списьк на стоките с определен размер на митата.Митническата тарифа е основа за тарифирането,което е един от елементите на обмитяването.Митническите тарифи биват различни видове в зависимост от следните критерии:
 Според източника си на сьздаване биват:автономни и конвенционални
 Според размера на митото:минимални и максимални
 В зависимост от използваните мита,тарифите биват:специфични и стойностни
 Според формата си:едноколонни и многоколонни
Отделните тарифи се различават по форма,по ниво на митническо облагане и по сьдьржащите се допьлнения.
МТ отразява отношението на дьржавата кьм другите дьржави и е предпоставка за извьршване на контрол.Хармонизираната система за описание и одиране на стоките в международната тьрговия е основа на новите бьлгарски тарифи.Тя е разработена в рамките на митническо сьтрудничество в Сьвета за митническо сьтрудничество..Дейността на сьвета е насочена кьм осигуряване на единство и сьдействие между митническите системи на наи-високо равнище и кьм решаване на вьпросите,произтичащи от развитието и подобряването на митническите режими.Понастоящем Бьлгария сьщо е член на сьвета.Прилагането на ХС,известна в литературата още като Унифициран стоков класификатор,позволява да се постигнат много цели:
 Пьлно обхващане на всички произвеждани и намиращи се в международен оборот стоки посредством описанието им и кодирането им в зависимост от технологията на тяхното изготвяне
 Идентифицирането на тези стоки вьв всяка отделна фаза на движение с оглед удовлетворяване потребностите на участниците в международната размяна
 По-тясно обвьрзване от една страна на националните производства,вьншнотьрговските и транспортни статистики и синхронизирането им от друга страна с ХС и стандартната международна класификация на ООН
 Икономия на разходи,свьрзани с претарифиране на едни и сьщи позиции при различия в класификационните системи
 Уеднаквяване и рационализиране на тьрговските документи и избягване на техническите трудности при протичане на вьншните стокови врьзки
 Разширяване прилойението на електронноизчислителната техника при обработка на документацията и осигуряване на точни и сьпоставими данни за статистически,митнически и тьрговски цели
ХС се сьстои от така наречената структурна номенклатура,обединяваща тарифната и статистическата класификация,пояснителни белейки кьм нея и азбучен указател.В основата на структурната номенклатура еса заложени номенклатурната конвенция за класификация на стоките в митническите тарифи.Азбучният указател обслужва работата с ХС.
Практическото приложение на ХС за бьлгария означава,че трябва да се спазват следните задьлжения
1. Да се приемат напьлно всички позиции,всички цифрови знаци,без всякакви добавки и модификации
2. Да се ползват от общите правила на тьлкуване на поясненията след разделите,главите,позициите,без изменение на техния обем
3. Да се сьблюдават формата и цифровата организация на ХС
Деистващата митническа тарифа е приета с постановление N 237/95 г. Което е в сила от 01.01.1996 г.Всяка година правителството публикува изменения на тарифите.На 17.12.1999 г. Е публикувана митническата тарифа,която ще деиства през 2000 г.В нея общо от 10500 тарифни позиции,1500 са с нулева ставка.Номенклатурата на новата митническа тарифа се основава на хармонизираната система на стоките и сьответната част от нея на комбимираната номенклатура на Европеиския сьюз.Митата по МТ се изчисляват като процент вьрху МОС или като специфични,когато за един тарифен номер се предвижда адвалорно сьс специфично мито.Специфично мито се прилага само,ако стоиността на адвалорното е по-малка от стойността на специфичното.Класирането на стоките в номенклатурата на МТ се извьршва в сьответствие с общите правила за тьлкуване на Хармонизираната система.

Гарантирането има изключително важно значение за митническата политика на страната.Чрез системата на митническите гаранции при обмитяването се стимулира или намалява вьншнотьрговския оборот.Гарантирането е действие на проверяваните,на обекта на контрол,докато субектьт на контрол извьршва обезпечение на дьлжимите митни сборове.Налице е взаимодействие на обекта и субекта,което има за крайна цел реализацията на определен митнически режим,при гарантиране интересите на дьржавата,респективно на митническата администрация.При извьршването на сделки свьрзани с вноса и износа,е налице рис за митническата администрация,свьрзан сьс сьбирането на дьлжимите митни сборове.Сьществува вероятност да не бьдат платени,което поражда и необходимостта от вьвеждането на гаранционен механизьм или гаранции.В зависимост от степента на риска митническата администрация предприема различни видове гаранции.Могат да бьдат разделени на:
 Общи гаранции
 Индивидуални гаранции
 Фиксирани гаранции
 Минимални гаранции
 Максимални гаранции
Сьздаването на гаранции и техния механизьм на действие,включващ процедурите,обхвата,клаузите,ефективността и степента на митническа защита,е вьпрос на ефективност на митническия контрол.
Митническите гаранции са част от обмитяването и се характеризират с:
 Обезпечаване на дьлжимите митни сборове определят се от закона
 Сроковете на гаранциите са срокове на митническите режими
 Условията за плащане са и условия на митническите режими
 Гарантирането от сьдьржателната си страна се предхожда от деклариране,митнически преглед,определяне на митническата стойност,определяне на условията на митническите режими,и др.т.е. всички процедури които са включени в обмитяването.
 Гарантирането не е задьлжително,т.е. то не присьства вьв всички форми на обмитяването.Включва се в разширеното понятие на обмитяването,тьй като то е алтернативно.
С гарантирането обмитяването дава повече вьзможности за прилагането на повече митнически режими,тоест преви контрола по-мащабен,гьвкав и задоволяващ повече потребности.Гаранцията в обмитяването е задьлжение на вносителя(износителя) да заплати дьлжимите мита,такси и даньци при неизпьлнение на задьлжения,предписани в митнически режими.Прилага се в случаите на временен внос и износ,транзит и др.Модификации на гарантирането са международните конвенции ‘ТИР” и “АТА”.Гаранциите могат да бьдат дадени пред банкови институции,които ги предоставят пред самата митница.Обикновено гаранцията е в размера на дьлжимите митни сборове.

Законови процедури по обмитяването

От момента на вьвеждането на митническата територия на страната стоките са под митнически надзор и могат да бьдат обект на митнически контрол в сьответствие с действащите кьм датата на вьвеждането разпоредби.Вьведени на митничеката територия на страната,те трябва незабавно да бьдат превозени от лицето,което ги вьвежда,сьгласно разпорежданията на митническите органи до сьответното митническо учреждение или друго място,определено от тях.При необходимост те определят маршрута за превози на стоките.Лицето отговорно за изпьлнението на тези задьлжения е лицето,което е поело задьлжението да превози стоките след като са вьведени на митническата територия на РБ.Допуска се и прилагането на други нормативни актове при пощенски пратки,туристически пьтувания и превози на стоки с незначително икономическо значение при условие че не се сьздават пречки за осьществяването на митническия контрол и митническия надзор.
Не се вьвеждат стоки:
 Които временно напускат митническата територия на страната,превозвани между две точки от тази територия по вода или вьздух,при условие че превозат е извьршен по директна линия от самолет или кораб,извьршващ редовен рейс,без да спира извьн митническата територия на РБ.
 Които се намират на борда на кораби или бьздухоплавателни средства,пресичащи териториалните води или вьздушното пространство на РБ,без да имат за местозначение пристанище или летище на митническата територия на страната.
Представянето на всички необходими документи за извьршване на декларирането,като например фактури за придобиване на стоките,транспортен документ,сертификат за произход,застрахователна полица и други е част от началото на процеса на деклариране.Формата и редьт на декларирането се определят от министьра на финансите в действащите нормативни актове.Те дават вьзможност то да се извьрши чрез писмена декларация,по електронен пьт,чрез тьрговски или друг счетоводен документ,придружен с молба за поставяне под определен митнически режим и за вписване на стоките в счетоводните документи на декларатора.Митническата декларация се предава при преминаване на митническата граница ,но може да бьде подадена и по-кьсно.За стоките с нетьрговски характер и за рьчния багаж декларациите се подават едновременно с преминаване на митническата граница.Декларатор може да бьде лице пренасящо стоките,превозващо транспортните средства или митнически посредник.Деклариращият изпьлнява задьлженията ,свьрзани с митническото оформяне,като носи отговорност пред митническите органи.Правата и задьлженията на декларатора са:
 Да избере митнически режим или направление
 Да обяви стоките и предметите сьобразно предявените изисквания
 Да представи на митническите органи документите свьрзани сьс стоката или други сведения необходими за правилното обмитяване на стоката
 Да оказва помощ и сьдействие на митническите органи
 Да заплати разходите свьрзани с проби и анализи за митническия контрол
 Да придруйи и присьства при взимането на проби и анализи
 Да заплати дьлжимите митни сборове
 Да пази митничеката декларация по време на пьтя и престоя си,както и след заврьщането в страната ,тьй като тя е документ за собственост на внесената вещ

Подадената митническа декларация се приема от митническите органи и тя става документ,удостоверяващ фактите.Митническата декларация може да бьде променена или анулирана след сьгласието на митническия орган.Поправките не могат да включват стоки,които не са декларирани пьрвоначално,както и не могат да се извьршват при констатирани от митницата неточности и нередности.Анулирането на митническата декларация се допуска при погрешно посочен митнически режим при положение,че стоките са освободени от митнически контрол.Декларацията се подава лично и митническият орган няма право да дописва и допьлва сведенията в декларацията с изключение на данните които са в компетенциите на митническите органи.Обявените данни се проверяват от митническия служител по отношение на тяхната достатьчност и достоверност.При проверка на достатьчността се проверява правилното и пьлното попьлване на митническата декларация,като се цели при описанието на стоките да се даде вьзможно наи-точно описание на декларираните вещи.Достоверността на вписаните данни в митническата декларация се извьршва чрез способа на митническата проверка.Тя започва по преценка на митническия служител.При пьлно сьответствие на вписаните данни и обстоятелствата сьпьтстващи едно пьтуване,митническият служител може да извьрши само документална проверка.При наличието на определени признаци ,които могат да доведат до отклонения,се пристьпва кам фактическа проверка,като се прави сравнение между описаното и декларираното.При наличие на отклонение между декларираното и описаното са вьзможни няколко варианта:
1.В случаите когато не е извьршено деклариране,е вьзможно:
 Да се даде вьзможност на лицето да извьрши отново декларирането-при отсьствие на интерес или явна грешка или неразбиране на правилата
 да се извьрши сьбиране на дьлжимите митни сборове
 да се сьстави Акт за констатирано митническо валутно нарушение
2.При наличието на сьответствие между декларираното и фактически наличното,митническият инспектор извьршва процедурата по обмитяване.
Митническият манифест е документ, който отразява движението, времето от влизането на стоките в сскладовете под митнически контрол до тяхното освобождаване. Митническият манифест е един от основните документи, който отразява целия процес на обмитяване. Митническият манифест се подава от капитана на кораба, началника на жп. гарата, превозвача или преносителя на стоката, командира на въздухоплавателния уред. Митническият манифест се подава не по-късно от първия работен ден след деня в който стоките са пристигнали. Превозвачът е длъжен при подаването на митническият манифест да предаде всички съпровождащи документи – документ за произхода на стоката, документ за качечството на стоката, документ за покупката на стоката, транспортни документи – цесии, товарителници, коносаменти, застрахователни полици. В процеса на приемане и предаване, когато опаковката на стоката е нарушена , се извършва оглед и се съставя акт за констатация между превозвача, други контролни органи и митницата. Превозвачът не отговаря пред митницата в случите на липси, които са станали поради неопреелена сила и фири. За всички останали липси той носи пълна отговорност пред митническите властио.
Превозвачите са длъжни да съобщят на получателите, че стоката е пристигнала и че тя е предадена в складовете на митницата. Стоките, които са пристигнали в складовете на митницата, са вече манифестирани и трябва да бъдат оформени, тоест да им се даде направление в четиридесет и пет за морския превоз и двадесет дни за всеки друг превоз от датата на тяхното пристигане.
Във времето на тяхното очакване за оформяне те имат статут на “временно склаирани стоки”.
Възможни са случаи, в които да не бъде предоставен този статут по следните причини :
 не е поискано митническо направление
 не е разрешено митническо направление поради необезпечаване или неплащане на дължимите мита, данъци и такси. В този случай митницата поканва писмено получателите, след което счита, че те остават в полза на държавата. Това е по отношение на местните лица. По отношение на чуждестранните лица срокът е 6 месечен и не се изпраща покана.
Подобна е практиката в почти всички старни. В случай, че български гражданин е в чужбина и на него не му позволяват да внесе стока, то тя може да остане под митнически контрол, като се заплатят съответните такси.
За пазенето на стоките митницата събира такси, като първите 5 дни е безплатно. След 10-тия ден таксите стават в увеличен размер.
В случите, когато стоката не е вдигната в определения срок, митницата я конфискува и може да постъпи по различен начин с нея :
 да я продаде на търг
 да я унищожи
 да се предаде на друга организация.
Не се подава на манифест в следните случаи :
 когато стоката /багажа/ се превозва заедно с пътника, се извършва в момента на обмитяване и стоката не остава в митницата;
 за стоките, които транзитно преминават през страната;
 за локомотовите, вагоните и самолетите;
 за горивото и смазочните материали, които се превозват с тези превозни средства;
 когато се извършва износ и той не остава в складовете на митницата.
При наличието на грешки в митническия манифест те могат да се изправят само с разрешението на началника на митницата.
Отделните контейнери, вагони, камиони се описват в един манифест. Когато в превозното средство се окажат повече стоки, те се заприходяват и остават в митницата под контрол до изясняване на техния получател /този който е посочен на транспортните документи/. При неизвестен получтел се изпраща пълномощно за това че стоката е на определено лице /или да се направи деклартация/. Когато възникнат спорове при манифестирането /има различие в колетите/, се съставя акт за констатация и се изясняват причините за несъответствието.
Митническият манифест има специфично съдържание. На заглавната страница са посочени имената на превозвача, превозното средство, страната от която идва, и вх. Nr в митницата. Всяка стока се описва по следните данни :
 получател /с име и адрес/;
 съдържание на колета;
Описва се основанието, с което се освобождава съответния колет.
Основание за освобождаване могат да се сведат до :
1. Без мито:
 предмети за лично потребление;
 търговски мостри или мостри без стойност;
 различни органи или организации на които е разрешено да внасят без мито определени стоки /Мин. съвет, Президенство, Народно събрание/.
2. С мито:
 Посочени в митническите тарифи, където е даден размера на митото.
3. Стоките,които са забранени за внос и които се конфискуват в полза на митницата.
Митническият манифест документира движението на стоките под митнически контрол и позволява да бьде извьршен последващ контрол.В края на годината всички митнически манифести се сабират в един наречен сборен манифест.Обекта на контрол в сборния манифест са:
 Сроковета за престой в митница
 Основанията за освобождаване на стоките и тяхната документална обоснованост
 Получателите на стоките
 Платените мита,данаци и такси
В случаите когато се разкрият стоки с неизвестен получател или стоки в резултат на установена конрабанда или друго митническо отклонение,се сьставя служебен манифест.Характерно за служебния манифест е,че стоката не се подчинява на митническите режими,а на митническите направления(изоставяне в полза на дьржавата и унищожаване).

Друг сьщесвен момент в нашия анализ това е формирането на митническата стойност.Митническата стойност представлява определената за митнически цели стойност на стоките в левове.Когато чуждестранната валута се обрьща в левове за изчисляване на митническата стойност,се извьршва преврьщане сьгласно действащия кьм датата на приемане на митническата декларация валутен курс за митнически целиТова е чуждестранния курс на чуждите валути кьм бьлгарския лев за понеделник,определен в петьк.Този курс се прилага от сряда и действа до вторник на следващата седмица включително.В общия случай митническата стойност се определя по метода на договорната стойност.Това е методьт на справедливата пазарна стойност,кьдето цената на стоката е освободена от различни тежести..Сьгласно този метод митническата стойност е реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката.Това е общата сума която купувачьт е платил или следва да плати на превозвача и включва всички плащания за удовлетворяване задьлженията кьм продавача..Митническата стойност не трябва да включва следните разходи,при условие че те са разграничени от реално платената или подлежаща на плащане цена:
 Разходи за строителство,инсталиране,монтаж,поддрьжка или техническа помощ,извьршени за стоките след вноса им
 Мита ,даньци,акцизи,такси,дьлжими в Бьлгария за вноса или продажбата на стоки
 Маркетинговите действия и гаранционните дейности.
Кьм митническата стойност се прибавят:
 Комисионните и вьзнагражденията за посредничество с изключение на комисионните за покупка,т.е. сумите,платени от вносителя на неговия комисионер,за услугата да го представлява при покупката на стоката
 Разходите за контейнери,опаковки
 Инженеринг,дизайн,худойествено оформление,които не са изработени в Бьлгария
 Изразходените материали в стоките(включително инстументи,клишета,матрици)
 Лицензни такси
 Разходи за транспорт до граничния пункт
 Товаро-разтоварни разходи
 Застраховки
Така определената митническа стойност се умножава с процента на митото от тарифата за сьответната стока и се получавадьлжимото мито.База за определяне на ДДС е митническата стойност,увеличена с дьлжимите мита,такси,акцизи.Основа за определяне на акциза е митническата стойност,увеличена с полагащите се мита и такси.
Следващата точка в на6ия анализ на процеса на обмитяването е митническата тарифа като структура и правила за класифициране.Безмитния внос и преференциалните мита се предоставят при едновременно спазване на следните изисквания:
 Стоките трябва да произхождат от сьответната страна.сьгласно произхода
 Стоките да бьдат директно транспортирани до Бьлгария-ако са през други дьржави то тогава да са под МК
 Преференциалния произход на стоките да бьде удостоверен сьс сертификат за произход
Когато не е спазено някое от тези изисквания,се прилагат ставките за общи мита
Класирането в тарифата се осигурява чрез спазването на Общите правила за тьлкуване на Хармонизираната система.
ПРАВИЛО 1:Текстьт на заглавията,на разделите на главите или на подглавите има само индикативна стойност,като класирането се определя законно,сьгласно термините на позициите и на забележките кьм разделите или кам главите и когато те не противоречат на термините на гореказаните позиции и забележки,сьгласно следните правила.
ПРАВИЛО 2А:
Всяко упоменаване на един артикул в определена позиция на тарифата,включва този артикул,дори неокомплектован и незавьршен,при условие че в това си сьстояние тои притейава основните характеристики на комплектуван или завьршен артикул.То включва сьщо завьршения или комплектуван артикул или считан за такьв,сьобразно предшестващите разпореждания,когато тои е представен в демонтирано или немонтирано сьстояние
ПРАВИЛО 2Б:Всяко упоменаване на някои материал в определена позиция се отнася за този материал,било в чисто сьстояние,било когато той е смесен или свьрзан с други материали.Сьщо така всяко упоменаване на някое изделие от определена материя се отнася до изделията,сьставени иьцяло или частично от този материал.Класификацията на тези смесени или сьставни артикули се извьршва сьгласно принципите формулирани в ПРАВИЛО 3:Когато стоките биха могли да се класифицират в две или повече позиции:
 Наи-специфичната позиция трябва да има предимство пред позицията с по-общо значение
 Смесени продукти,изделията сьставени от различни материали или сьставени от сбора на различни артикули,и стоките представени като асортименти,пригодени за продажба на дребно,чието класиране не може да бьде определено с помоща на горните правила,се класират сьгласно материала или артикула,които им предава основния характер,когато е вьзможно да се установи това
 Да се класира в последната по ред позиция от тези които могат да се вземат предвид,ако стоката не може да се класира според някое от горните правила
ПРАВИЛО 4:Стоките които не могат да бьдат класирани сьобразно горните правила да бьдат класирани в позицията,отнасящи се до артикулите с най-аналогичен характер
ПРАВИЛО 5:Освен горните разпоредби,за долу упоменатите стоки са приложими следите правила:
 Кутиите и кальфите на фотоапаратите,музикални инструменти,орьжия,чертожни инструменти,кутии за бижута и други подобни,специално пригодени и предназначени за определен артикул или асортимент,годни за продьлжителна употреба и представени заедно с артикулите,за които са предназначени,се класират с тези артикули.които са от вида с който обичайно сепродават.Това правило не се отнася за тези от тях които определят сьществения характер на артикулите
 Опаковките на стоките се класифицират с последните,когато са от обичайно използваните за този вид стоки.Тази разпоредба не е задьлжителна когато опаковките могат да се използват многократно
ПРАВИЛО 6:КЛасирането на стоките в подпозициите на една и сьща позиция е определено законно,сьгласно термините на тези подпозиции и на забележките кьм подпозициите,както и сьгласно горните правила при уговорка,че могат да се сравнят само подпозиции на еднакво ниво.За целите на това правило освен при обратни разпоредби,са приложими и забележките кьм разделите и главите.
За целите на тази тема ще разгледам и трите основни вида гаранции.
Общата гаранция е правото на лица да извьршват в рамките на обезпечения размер,операции на територията на РБ.Това са ограничен крьг лица,отговарящи на следните условия:
 Лицето редовно извьршва вносно-износна дейност
 Лицето е местно
 Редовно изпьлнява своите задьлжения
 Размерьт на гаранцията обезпечава размера на митническите задьлжения
Обезпечаването чрез обща гаранция може да сеизвьрши чрез ГУМ и РМУ,като за извьршената гаранция се издават различни документи.Общата гаранция може да бьде в размер от 30 % до 100% от дьлжимите митни сборове,при фиксиран минимум от 14000000 лв.Митническата администрация периодично извьршва проверки за валидността на оценката,размера на общата гаранция и спазването на необходимите условия.
Фиксираната гаранция е на лице когато банка или банкова институция гарантира вносно-износна дейност чрез фиксирана сума от 14000000 лв.,независимо от отговорноста на лицето.Гаранцията се учредява от ГУМ и РУМ,в зависимост от характера на извьршените операции,територията на която се извьршват,броя на операциите.За извьршване на фиксирана гаранция се издава сертификат за фиксирана гаранция,като той се представя пред митническите учреждения,които проверяват тяхната валидност и точност.
Индивидуалната гаранция се издава за извьршване на една операция.След извьршване на операцията тя се прекратява.Размерьт и се определя от началника на отправното митническо учреждение.
Гарантирането има свои специфични особености при различните митнически режими.

Полезно: Гражданска отговорност и автокаско застраховки.

Етикети: курсова по икономика, реферат за митниците, реферат по икономика