Реферати

Дунавската равнина заема земите между р. Дунав и най- северните гънки на Старопланинската област(Предбалкана).На запад се ограничава от долното течение на р. Тимок, a на изток достига до брега на Черно море. Тя е част от обширната Долнодунавска низина, разположена между Карпатите и Стара планина. Докато на запад ширината й е от 25 до 30 км, на изток тя надхвърля 120 км. Ниската част на равнината покрай р. Дунав обхваща цяла поредица от наносни низини, по- известни от които са Арчаро-Орсийската низина, Ломската и Оряховската Златии, Чернополската и Бръшлянската(Побрежие)низина.Оста-налата много по-голямата Дунавската равнина има подчертано изразен равнинно-хълмист характер. В нейните предели най-високата точка е Търнов дял(502 м.) в Шуменските височини. Площта й възлиза на 31 520 кв. км., т.е. близо 1/3 от територията на България. Средната й надморска височина е 176 м. От реките Искър и Янтра се поделя на 3 части: западна, средна и източна.
Дунавската равнина е развита върху Мизийската плоча, която се отличава с плоско наслоен релеф. Релефът й се отличава с асиметрични речни долини -стръмни десни и полегати леви брегове на реките.
На юг преобладават черноземните почви, а на север – льосови почви. Льосът при Дунавския бряг има дебелина 100 м., а на юг – постепенно намалява. Типични за Дунавската равнина са плоските междудолинни ридове и ниските възвишения.
Климатът е умереноконтинентален. Равнинният релеф и откритостта на равнината на север улеснява проникването на влажни и топли въздушни маси от запад и северозапад през пролетта, лятото и есента. През зимата равнината попада под влияние на сибирския антициклон, който носи студени арктични въздушни маси. Средната януарска температура е отрицателна (-1 градус С), а средната юлска температура е +24 градуса. В Дунавската равнина е най-голямата за сраната температурна амплитуда-25 градуса. Тази амплитуда подчертава континенталния характер на климата. Средната годишна температура е 11 градуса. През лятото преобладават влажни западни и северозападни ветрове, а през зимата – студени североизточни ветрове. В Добруджа през лятото често духа сух южен вятър, който изсушава почвата и нанася щети на селското стопанство. Местното население го нарича“черен вятър“ или „чалгън“. Средногодишните валежи са малки- от 450 до 600 мм. Те имат летен (юлски) максимум и зимен (февруарски) минимум. В посока от запад към изток се наблюдава намаление на валежите. Най- малко валежи падат в Източна Добруджа – 450-500 мм. Същото количество валежи падат по Дунавския бряг в обсега на реките Вит и Осъм и при устието на р. Янтра.
Особеностите на климата, свойствата на скалите и релефа и растителността обуславят малката величина на оттока, смесеното дъждовно и карстово подхранване на реките. Речният режим на р. Дунав зависи от климата, релефа и петрографския (скалния състав) на водосборния му басейн. Има най- високи пролетни води, което се дължи на обилното снеготопене и на големите пролетни валежи. Между местното население това покачване на водите е известно под името „черешови води“.

Етикети: доклад по география, реферат по география