Реферати

В борба против турското владичество през епохата на Българското възраждане наред с мъжете активно участие вземат и плеяда смели и достойни за уважение жени. Те не се боят от нищо и не трепват пред никакви тежки изпитания в името на свободата. Окриляни от светлата вяра на Левски, някой от тях прегръщат делото му и по свое убеждение се включват в дейността по полагане на основите и утвърждаване на Вътрешната революционна организация. В една или друга степен много автори вземат отношение по този въпрос. Поради липсата на документален материал обаче те се твърде въздържани при изказването на категорични умозаключения.
Вътрешната революционна организация (ВРО) е извикана на живот от назрелите потребности на българското общество края на 60-те година на XIX в. Създаването и е резултат преди всичко на прозрението и дейността на Васил Левски.
От големия брой българки, с които Левски общува значимо място в дейността на Левски заемат едноутробните сестри и монахини Христина и Евпраксия Василеви от Карлово, братовчедки или близки родственици на Апостола. Двете карловки стават монахини напълно съзнателно и по патриотични подбуди. Тяхната дейност е свързана с Левски още от 1868 г. По това време те временно са напуснали Сопотския девически метох и са учителки в Чирпан. Водели редовно преписка с него. Месец по–рано той им писал, че ще посети града Чирпан, за да състави таен комитет от чирпански младежи. Христина и Евпраксия поканват главния учител Сребрю Стойновски, Георги Данчов Зографина и други будни младежи и под ръководството на Левски учредяват Чирпанския революционен комитет. Навярно по указание на Апостола през следващата година двете сестри отново са в Сопотския девически метох. Тук се включват в състава на местния революционен комитет. Отдадени изцяло в служба на революционното дело, монахините разнасят тайната кореспонденция между градове и села, разузнават турската власт, проповядват тайно из Тракия идеята за въстание, посещават с особени задачи Стара Загора и Чирпан, прехвърлят Балкана до Търново и се озовават в седалището на БРЦК в Ловеч. За кой ли път в началото на декември 1872 г. Левски спира в килията на Христина, където тя му дава две писма. Изглежда, че съдържанието на двете писма Левски е обсъждал със сестрите, които са се тревожили за бъдещето на революционната организация, за предстоящата участ на техния любимец и за свята съдба. И тогава и преди това, според Евпраксия, Апостола ги окуражавал с думите: „ Помагайте, мили, сестри и не скърбете за вашите старини, че ще останете в бедно положение; ако загубя аз, то мнозина ще останат живи, които знаят за вашите трудове и разнесеното ви богатство; вие ще бъдете възнаградени вторично”.
Друга от жените, „посветени в идеята”, е Ефросиния. Като членка на БРЦК в Сопот Ефросиния Коева заедно с още няколко революционерки присъства на съвещание в Карлово, свикано от В. Левски и А. Кънчев, на което се изработва модел на едно от знамената на тайната революционна войска. Впоследствие то бива довършено и укрито във възглавницата на монахинята Христина.
В дейността на частния комитет в Сопот участват още Парашкева Пайпанова, Тикнка поп Василева, Лала Йосифова.
Важно място в дейността на Сопотския революционен комитет заема и Рада Иванова Попова. Сведения за нейната работа се черпят от спомените и. След Сопот Рада е учителка една година в Котел, където се сближава с родствениците на Раковски. След това е учителка в родното място на Любен Каравелов – Копривщица. Като куриерка Рада пренася кореспонденцията с кон от Сопот до Карлово, Калофер и Ловеч. Прави си прическата на кок и там скрива писмата. Умира на 23.04.1920 г. в Червен бряг.
Деен член на Сопотския революционен комитет е и Ана Иванова Попова, майка на двама сина.
Същата характерна особеност се наблюдава и Карловския революционен комитет.
Рамо до рамо със своя велик син върви и майката на Левски. През цялото време на негово служение на отечеството Тина Кунчева е притеснявана, арестувана, домът и е обискиран, но тя със своето самообладание и решителна твърдост си устройва срещи в къщите на доверени ятаци и изпълнява с мъжествена воля поръките на своя син. За подчертаване е и активността на сестрата на Апостола-Ана Иванова Кунчева.
По своему отличителна е и работата на Неда Тачева. Нейната къща е едно от най-сигурните скривалища на Левски и укритие на оръжие. Чрез нея Апостола изпраща писмата си до организацията в града и извън него. Много пъти тя го придружава до Сопот и от там двамата пристигат в неговата околност.
В редиците на карловските революционерки се нарежда и Ана Хараламбова Кункова-първа братовчедка на Левски.
Като неразделна чест от поробеното българско отечество Македония също е обект на комитетската дейност на Левски. Наред с мъжете, организатирки на революционните звена тук са учителките Неделя Петкова и дъщеря и Станислава Караиванова. През 1870 г. двете патриотки са учителки във Велес. През следващата година в училището пристига пратеник на Левски с писмо от БРЦК и молба кум учителките едно знаме по изработен от Апостола модел. Веднага започват работа над пряпореца.
Своята женска гордост има и Хасковския революционен комитет. Става дума за Теофана Жечкова Шишманова. Тя е първата жена, участничка в частния революционен комитет. В нейния дом отсяда Левски при едно от заседанията на комитета.
Основаното в Русе революционно звено потвърждава изтъкнатата особеност. В епичните предосвобожденски борби името на баба Тонка Обретенова се превръща в една изпълнена с обаяние национална легенда. Къщата и е постоянно убежище за революционерите, я тя и всичките и синове и дъщери са активни участници в революционното движение. При създаването на комитета безстрашната българка е сред неговите учредители. Баба Тонка не само охранява събранието на комитета като техническо лице, но и присъства на него и с огнените си слова повдига самочувствието на младите революционери. Под нейно ръководство комитетските членове полагат клетва за вярност, да служат до смърт на освободителното дело. След това тя възлага на Никола, Срефана и Анастасия да изкопаят под къщата дълбок зимник, превърнат в укритие на войски и арсенал за оръжие. Лично баба Тонка издирва лодкари и им възлага да превозват от Влашкия до българския бряг оръжие, барут, патрони и революционна литература. Главния разпределител на доставяното оръжие от Румъния и на писмата по канала Русе – Гюргево е именно баба Тонка. Революционерите от Русе действат съвестно членките на частния комитет в Гюргево. Негова дейна функционерка е Тодорка Миразчиева от Казанлък. Тя е донесла сабята и револвера на Апостола в къщата на баба Тонка. В пренасянето на оръжие участват и Петрана Обретенова, Йорданка Теохарова, майката на Тодорка Миразчиева – Станка, Наталия Каравелова и други жени.
Активни членки на Гюргерския революционен комитет са още и Кина и Иванка – сестри на Ангел Кънчев. Непосредствено след гибелта на своя брат на 5 март 172 г. на русенското пристанище с пълно съзнание да продължат святото дело на обичания човек стават членове на частния комитет в Гюргево. Иванка Кънчева се включва в дейността на Гюргевския революционен комитет веднага след омъжването и за революционера Димитър Горов през 1872 г. Транспортира писма и други материали между Румъния и България, а от Букурещ и Гюргево оръжие и патрони. Двете сестри заедно с Д. Горов се качват на парахода „Радецки” и изпровождат Христо Ботев до пристанището Бекет. Иванка умира от туберколоза няколко месеца след като руските войски влизат в Трявна.
Отклонение от изложеното до тук не прави и Търновския революционен окръг. Отнася се за Бона Ганева – Станчева, наричана обикновено търновската баба Тонка. Тя взема дейно участие в съзаклятието от основаването на комитета на Христо Иванов Големия. По времето на Левски изпълнява задачи на комитета, като постоянно разузнава сред турските чиновници и бейове за тайните им намерения спрямо революционерите в града. Събраните сведения тя бързо съобщава на комитета с цел да вземат предпазни мерки. Много пъти баба Бона е предупреждавала Христо Иванов Големия, Христо Караминков и Иван Хаджидимитров да си търсят „нови тайни къщи”. Сигнализирала своевременно членовете на комитета, че турците са по следите на пренасяното оръжие.
В същата насока действа и Йонка Пенева, която укрива революционери в дома си. За делото работят и Дудука и Мариол Йоневи, посветени в комитетските тайни още през 1869 г.
Други будни жени са тези в Плевен Екатерина Коцова и майка и Елица Попхитова се наемат с тежка и опасна мисия и започват да действат. Всяка от тях препасва по 10 – 15 револвера около кръста си и по този начин преминава в България. В продължение на два месеца те пренасят всички оръжия от тази пратка. В края на 1871 г. Майката и дъщерята пренасят две пушки, едната, от които е за Левски. За по – голяма безопасност пушката на Апостола е разглобена на три части и така е доставена В Плевен. Всъщност рискованата работа допада повече на Екатерина и затова на нея се възлагат най – трудните задачи, които тя изпълнява с присъщата и мъжественост. На нейното себеотрицание се възхищават не само близките и, но и ръководителя на ВРО Васил Левски и неговия помощник Ангел Кънчев.
Третата жена в плевенското е Тинка, съпруга на Атанас Попхичев, най–довереното лице на Апостола в Плевен. Като първа помощничка на своя мъж и познаваща тайните на частния комитет града, тя поема задължението и по укриването на Левски.
Със своите героини Ловешкия революционен комитет прави всичко възможно да осигури безопасност в дейността на ръководителя на ВРО. На тъмния фон на робството се откроява името на Мария Тодорова – Сиракова, чийто дом става яка крепост за първия човек на организацията. У Сиракови Левски пребивава в трудни моменти – две зими и едно лято. Тук се пази една малка печатница и целия архив на Централния комитет.
След печалното събитие в дома на Денчо Халача на 14 август 1872г. Апостола се премества в „тайната къща” на Величка Поплуканова. Най–сигурното негово скривалище е приготвено много преди това под чардака на този дом. Предната му част представлява долап за домашни потреби, а на тилната част е изкопан изход към скрития заден двор. Специално поставен стан върху чардака прикрива входа за укритието. Мандалото на външната порта е свързано със звънец. При опасност Величка сяда на тъкачния стан и дава сигнал на Апостола да бяга през задния двор. През есента на 1872 г. турците се опитват чрез измама да се доберат до комитетската архива, но не успяват.
Такива са накратко обективните факти, архивните данни, мемоарните сведения за участието на български жени в дейността на революционната организация. В съответните частни и местни революционни комитети те се проявяват като достойни съратнички на Левски. Повечето от тях изпълняват поставените задачи със самообладание, решителна твърдост и решителна воля. С тези си морални качества те не отстъпват по нищо на своите бащи, братя, братовчеди. За тови и Апостола се отнася към техните изпитания с разбирани и прави всичко възможно да изгради една вътрешна близост не само между всички социално слоеве на българското общество, но и между принадлежащите им мъже и жени в борбата за свобода, държавност и национална независимост.

Етикети: доклад по история, курсова по история, Реферат по история, тема по история, теми по история