Реферати

Литературата – дял от писменото слово с обществена и естетическа значимост.
Ето кака накратко речниците ни представят това инак толкова обширно и важно за човечеството изкуство.Веднъж зачел се в някое от многото произведения, разбираш колко е ценна литературата.Изкуството да пишеш, да можеш да твориш е майсторско и незаменимо.
Литературата отваря душата на всеки.Разкрива и премахва лошите му страни, открива най-ценното в добродетелите му – любовта към човека,към хората.Литературата е школа за хуманизъм.Учи, изгражда качества, поражда нови чувства, съдържа идеи за бъдещето.Литературата те кара да опознаеш силата на словото, разкрива пред теб светлините на живота.Това изключително изкуство ни дарява и с познания за света, дава ни важна информация, която обогатява нашата обща култура.
Литературата влияе изключително върху онтогенетичната динамика на усвояване, преработване и съхраняване на познавателен и естетически опит.Усвояването на опит е процес, включващ трансфер на познание от възрастен към дете.
Едва проходило и проговорило, детето среща книгата и съхраненото в нея слово.Първият досег със страниците й очарова детския слух с приятното шумолене, с живостта си.Малкият човек бързо открива разликата между различните книги – пъстрата, грабваща с картинките си приказка, и другата , с много ситно накацали по редовете черни непознати знаци.
Така се ражда първият критерий,определяш „границите” на детската литература – понятие, за което са се водели много битки и спорове за това,какво представлява тя.
Какво означава литературата за деца?Какви са нейните особености и най-важното – дали тя е нещо самостоятелно, отделно и неподчиняващо се на законите на творчеството?
Всички различни и полярни становища са се групирали около две основни схващания.
Първото смята, че литературата за деца е строго обособена и отделена от литературата за възрастни, и тя няма нищо общо с нея.Възгледите на привържениците на тази теория се основават най-вече на чисто педагогическата и възпитателна цел на литературата за деца.Те издигат в култ педагогическата и възпитателна функция на тази литература, и смятат, че света на детето е коренно различен от света на възрастните и затова е нужна специална литература.
Привържениците на другата теория смятат, че няма специално написани книги за деца и изтъкват факта, че щом това е литература , тя се подчинява на законите на изкуството и няма нищо общо с педагогиката и възпитанието.
Истината както винаги е някъде по средата.Първо, никой не може да каже, че няма литература създадена специално за деца.Второ, никой не може да каже,че тази литература няма никакви педагогически и възпитателни цели.Затова можем да кажем, че литературата за деца е една относително самостоятелна част или дял на литературното творчество, което се подчинява и на конкретни педагогически и възпитателни идеи.Тя поставя много големи изисквания към нейните автори.Тя трябва да има възпитателна роля, и да бъде изкуство.Освен това писателя трябва да се съобразява с възрастта на децата, която всъщност е доста натоварена.Но нещата трябва да бъдат обяснени на детето съобразно неговите възможности и неговият малък житейски опит.
„Каквото и да се поднася на децата, то трябва да им се поднася в подходяща форма и на достъпен език.”- Леда Милев
Един от критериите за подбор на литературни текстове е и неговият жанр.Едни деца обичат и предпочитат поезията,а други прозата;някои обичат вълшебни приказки, а други – разкази за животни,и т.н.
Литературните жанрове са своеобразен и с нищо незаменим фактор за художествено възпитание на децата.Най– застъпените жанрове в предучилищна възраст са : приказка, разказ, стихотворение, гатанка, залъгалка, римушка, пословица, поговорка, скороговорка, броилка и др.
Колкото детето е по-малко – 2-3 годишна възраст – толкова повече фолклор се представя, текстовете са по-кратки, речта е ритмизирана(стихотворна), мелодична.
Художественото възприятие на тази възраст се характеризира като чисто емоционално.Поетичните небивалици, римушките и скороговорките са ефективно средство за привличане на детския интерес и за задържане на неустойчивото им внимание.Те разкриват звучността на езика и учат детето на точна и лаконична реч, помагат му да долови логиката в езика.

Пример : Пиле Пръстчета

Пиле, пиле, Имам две ръчички -
аз те знам- и двете мънички :
искаш нещо с едно пръстче,
да ти дам! с две пръстчета.
На ти житце с три, четири, пет -
да кълвеш, сладки като мед.
че петле
да порастеш!

Малките литературни жанрове обогатяват речниковият запас на децата.Те са подходящо средство за изработване на ясна дикция. Малки по обем, без подробни описания, в гатанките се разкрива само най-характерното за обекта.Te съдържат в себе си логическа задача и децата обичат да ги слушат и отгатват.

Пример : Лете се облича, Дълга тояга
зиме се съблича. в долчинка бяга.
(гората) (реката)

Бод-бодило,
пар-парило,
край плета ни се родило,
хванахме го
с ръкавица,
сготвихме го на чорбица.
(коприва)

Приказките си остават най-обичаният и предпочитан жанр.Те помагат на детето да познае(разбере) взаимоотношенията между хората, възпитава естетически чувства, въздейства на въображението, обогатява детето със знания.Към 4-5 годишна възраст у децата се наблюдава ярко съпреживяване с героите на произведението.Героите са типови, децата ги диференцират на добри и лоши.Колкото по-голям е контрастът между положителните и отрицателните герои- толкова приказката е за по-малките деца.Детето се вълнува за съдбата на героя, одобрява го или го порицава, стреми се да разбере какво става с него.Вживявайки се в образи и постъпки, децата не забелязват , че възприемат приказката като реалност : преживяват искрени чувства, вълнуват се, съпреживяват, дават своите съвети.Характерно за децата е, че са склонни на индентификация с любимия герои – той винаги е добрият, положителният в приказката.

Пример : Те ще изберат да са Снежанка,а не злата вещица от едноименната приказка на братя Грим „Снежанка и седемте джуджета”
Ще съпреживяват и съчувстват на неволите на грозното пате от приказката на Х.К.Андерсен „Грозното пате”.

Обема също е важен критерии при избора на литературен текст при педагогическото взаимодействие в детската градина.Той трябва да е кратък, за да го възприеме детето, не трябва да се чете една приказка два дена.Не се допуска откъслечен текст,само цялостно запознаване.
Важен критерии в избора на литературен текст е и количеството на чуждици и диалектизми в него.Те трябва да са в малко количество и винаги да се обясняват на децата,особено ако в детската аудитория има деца монолингви и билингви.
Едно и също произведение може да се използва в различни възрастови групи,тъй като се възприема по различен начин през различните възрасти на човека.
Всяка литературна творба има своя идейно-емоционална сила,затова тя трябва да се представя на децата така, че да въздейства, да провокира детската инициатива да активизира и в процеса на възприемане, и в миговете на самостоятелно творчество.
Затова можем да кажем, че картинките в детските книжки са важен критерии при педагогическото взаимодействие с литературни текстове в детската градина.В тази възраст децата не могат да четат, книгата с черните непознати знаци не би им привлякло вниманието, докато красиво илюстрованите страници с приказни герой ги очарова.Децата в предучилищна възраст имат нагледно образно мислене.Те опознават света чрез конкретни представи и лични преживявания.Тази психическа особеност е и причината литературата в детската градина да се представя на децата в комплекс с останалите изкуства.
1. изобразителното изкуство(илюстрациите към книжките)
2. музикалното изкуство (музикалната илюстрация,чрез песента или инструменталния фон)
3. драматургичното изкуство (театър, който се играе с кукли или пък който се разиграва от актьори)
4. хореографско (танцово изкуство)
В предучилищна възраст детето е читател – слушател.Останалите изкуства имат помощен характер, те обслужват литературното обучение.
Всички изкуства използвани в педагогическото взаимодействие с литературните текстове в детската градина имат обща цел-да породят любов в детето към книгата.
Чрез правилния подбор на литературни текстове и други методически пособия
при педагогическо взаимодействие в детската градина децата разбират ,че книгата е велика сила.Че тя отваря очите на хората към света.Вечна е като океана.Тя носи своите вълни и силата за света на тях.Литературата облагородява човешката душа.Най-ценното нещо, което човек има на Земята, е неговата душевност.Няма по-голяма сила от художествената литература,чрез която той може да стане по-добър, по-красив, по-съвършен, да се пренесе в един нов, фантастичен свят, изпълнен със светлина и любов, с красота и мъдрост, с добродетели и светлини.
Всичко това децата могат да разберат само чрез критериите за подбор на литературни текстове и други методически пособия при педагогическо взаимодействие в детската градина.
Литературата е тази която , пренася детето в един нов свят, свят на приказни герой и небивали истории. Чрез нея детето достига на места където то не може да достигне в действителност, вижда неща които досега не е виждало или обогатява знанията си за неща които вече е срещало. Магията на литературното изкуство прави детството неповторимо. Всеки от нас пази трепета на любимата приказка или любимия герой. Още помни с умиление стих от детството. Това е начало без което човек не би бил това което е.

Етикети: доклад по педагогика, Реферат по педагогика