Реферати

Посочените правила са част от българското законодателство във връзка с акциите. В тях, както е нормално за диспозитивните нормативни актове, няма анализи, съображения и оценки, а без такива същността на явлението „акция“ не може да се разкрие напълно. Някои следващи бележки по този въпрос са опит да се допълни представата за тази ценна книга, която стои в центъра на съвременното пазарно стопанство.
Беше вече посочено, че, за да се закръгли цикълът на движението на средствата в националното стопанство, освен стоковият и паричният пазар, трябва се включи и неразвитият досега капиталов пазар като необходим сегмент от кръгооборота на средствата. Бюджетът престана да отпуска средства за капиталовложения, а търговските банки с техните краткосрочни ресурси не са в състояние да поемат изцяло дългосрочното кредитиране на предприятията. Единствен надежден източник на средства за капиталовложения е емисията на ценни книжа – предимно акции.
Основните предимства от издаването на акции за акционерните дружества и за националното стопанство като цяло са следните:
1. Чрез емисията на акции се създава механизъм, с който средствата в
националната икономика се насочват към ефективните предприятия и отрасли.
Очевидно е, че печелившите предприятия ще имат възможност да дават по-големи дивиденти на акциите и поради това техните акции ще се търсят повече. Когато такива печеливши предприятия, стимулирани от постигнатите стопански успехи, пожелаят да разширят дейността си, те лесно ще намерят купувачи на техните акции. Средствата, които ще се насочат към тях, ще дойдат между другото от продажба на акции на нерентабилни предприятия, които не са в състояние да плащат достатъчно високи дивиденти. Механизмът води до това, че губещите предприятия нито ще имат интерес да разширяват дейността си, нито биха намерили средства за това. Обратно, рентабилните предприятия, за да печелят повече, ще са заинтересовани да се развиват и ще могат да привлекат средства за това развитие чрез по-високи дивиденти, които биха могли да осигурят от по-големите си печалби.
2. Акциите играят важна роля за изявяване и вкарване в действие на такъв важен
икономически регулатор, какъвто е лихвеният процент. С помощта на акциите лихвите
в цялата национална икономика се установяват на своето реално, икономически
обосновано равнище. У нас сега всички лихви – дебиторни и кредиторни, се обуславят
от основния лихвен процент, определян по административен ред от Българската
народна банка. Според едни този основен лихвен процент е много висок, според други -
недостатъчно висок. Бизнесът настоява за ниски лихви, монетаристите – за високи. При
един развит пазар на ценните книжа този спор ще стане излишен. Самият пазар ще
диктува лихвеното равнище, подсказвайки реалния размер на лихвите. Автоматичният
регулатор на лихвите ще бъдат дивидентите на акциите. Дивидентите се обуславят от
печалбите на предприятията, емитиращи акции. При добри печалби предприятията ще
плащат високи дивиденти и високите дивиденти ще насочват свободните средства в
народното стопанство към покупка на акции, а това ще предизвика отлив от влоговете
в банките. Последните, за да’не останат без ресурси, които тъкмо в период на
стопанско оживление ще са им необходими най-много, ще бъдат принудени да
определят такива лихви на влоговете, а оттам и на кредитите, които да съответстват на
дивидентите. Така размерът на дивидентите ще стане основа за определяне на всички
лихви в народното стопанство – и дебиторни, и кредиторни. И това ще бъде реална
основа, обусловена от рентабилността на икономиката. Разбира се, обратен процес ще

настъпи при ниска рентабилност на стопанските организации. Тогава парите ще остават в банките, които при наплив на средства, а също и при слабо търсене на кредити в обстановка на икономически спад ще намаляват лихвите на влоговете и това намаление ще продължи дотогава, докато дивидентите на акциите отново станат привлекателни за спестителите. Такова развитие ще се получи и поради факта, че при ниските лихви трябва да се очаква стимулиране на стопанската дейност.
3. Пласментът на свободните парични средства на националното стопанство
осигурява известна финансова стабилност. Ако част от спестените пари на населението
се изтегли от сметките в банките и се насочи към покупка на акции, ще се съдейства за
намаляване на временно обездвижената, но реално съществуваща скрита покупателна
сила, която при определени обстоятелства може да предизвика опасни сътресения в
икономиката. Като се има предвид, че тези „определени обстоятелства“ сами по себе си
възникват при някаква кризисна ситуация, отключването на потенциалната
покупателна сила ще изостри още повече тази кризисна ситуация. Достатъчно е
например да се пусне слух -оправдан или не, за някакви затруднения на банките, за да
се започне паническо теглене на спестовни влогове и депозити, което може да се
превърне в банкова, а оттам и в общоикономическа катастрофа. У нас не липсват
примери за това. Вложените пари в акции не могат да се теглят по всяко време. Те са
траен ресурс за емитентите и не представляват потенциална опасност за икономиката.
Ако акционерът иска да превърне акциите си в пари, като ги продаде на борсата или
извън нея, това не е реално увеличаване на паричното обращение, защото купувачът
на акциите влага свои пари за покупката.
4. Когато средствата на спестителите се влагат чрез покупка на акции директно в стопанските организации, без да минават през банките, ефектът за народното стопанство е по-голям, отколкото ако се отпускат на предприятията от банките. Вложените пари в банките също са предназначени за кредитиране на предприятията, но те попадат в тях не винаги навреме и не в необходимите размери: банките отпускат кредити тогава, когато те намерят за добре с оглед на тяхната влогова и кредитна политика, според позицията и ликвидността си. Освен това не във всички случаи средствата попадат в най-ефективните и най-рентабилните предприятия, защото не се насочват спонтанно от пазарните сили, а често от субективните и бюрократизираните преценки на банките кредиторки. Пласираните пари на спестителите направо в предприятията чрез покупка на акции, без да минават през банките, попадат веднага в стопанския оборот. Ако тези пари минават през банките, използването им в икономиката се забавя. Банката е допълнителен и в много случаи излишен етап в кръгооборота на средствата. У нас банките в някои случаи са безогледно щедри при отпускането на недостатъчно обезпечени кредити, а в други случаи са особено предпазливи в кредитната си дейност. Често кредитирането на стопанските организации се ръководи не от съображения на банките, а под натиска на заинтересовани политически или икономически формации. Поради това много от кредитите имат слаба възвръщаемост и значителни средства се отклоняват в извънреалния сектор на икономиката – главно за покупка на държавни ценни книжа или за вложения във валута. Ако свободните средства в страната се вливат направо в предприятията, те на място и веднага стават фактор за подем на икономиката.
5. Известно е, че акционерите са съсобственици на имуществото на акционерните дружества. Те участват в управлението на предприятията с правото си на глас в общото събрание на дружеството. Поради това работата на предприятието е поставена под зоркия контрол на акционерите, вложили парите си в него. Притежателите на акции са заинтересовани от добрата работа на предприятието емитент. Собствеността ги мотивира да бдят за ефективна дейност, за икономии, за привличане на способни и дейни ръководители, за инициативно управление. Чрез акциите, които им дават право на глас, те могат да съдействат за това.
Всички тези особености при емисията на акции на първичния капиталов пазар създават изгоди за отделните стопански организации и за спестителите инвеститори и заедно с това допринасят за цялостния подем на националното стопанство. В този случай интересите на предприятията, инвеститорите и държавата са еднопосочни.

Етикети: реферат по икономика, реферат по право, реферат по търговско право, реферат по финанси