Реферати

Со Джон Джу е роден в Кочанг, провинция Чолапук-то, на 18 Май, 1915г. През 1929г. се мести в Сеул и е приет в гимназия Чунганг, но е изключен година след това, защото взема участие в националното анти-японско студентско движение, последвано от студентския инцидент в Куангджу. Преместването му в гимназия Кочанг отново завършва с изключване. Около една година изучава будизъм при известен будистки монах. Следвайки съвета на учителя си, Со Джон Джу влиза в университета по будизъм в Чунганг, напуска преди да се дипломира. Когато започва поетичната си кариера в средата на ЗОте г. на 20в., е активен член на списанието Шиинбурак.
Първата му колекция от поеми, Цветна змия, предизвиква голяма сензация в литературния свят. След Освобождението преподава в няколко корейски университета и се пенсионира през 1979г. След 60 годишния си юбилей, поетът прави околосветско пътешествие, което го отвежда до Америка, Европа и Средния Изток. Като поетичен редактор на списание Хьонде Мунхак, Со Джон Джу изкарва на бял свят много обещаващи млади поети.
Може би е един най-важните поети, които пишат сега в Корея. Той е установен виртуоз в алхимията на слового, негов е най-дълбокия и гъвкав поетичен глас на деня. Публикувал е над дузина поетични колекции и това го прави един от най-плодотворните поети в Корея в днешни дни. Онова, което е така забележително за неговите произведения е, че всяка поема има свои добродетели и читателят остава с впечатлението, че е перфектна сама по себе си и носи светлината и духа на Зен. Днес, в своите 70 години, Со Джон Джу е бил активен поет 60 години. Цветна змия, първата му стихосбирка /1941/, незбавно привлича вниманието на критиката и го прави един от най-обещаващите млади поети на Корея. Първите му поеми показват безпрецедентно напрежение и непосредственост, с отношение към чувствеността и затова се счита, че литературните му корени са западни. Забелязва се осведомеността му относно някои европейски поети. Но този ранен период на открито неподчинение и бунтовническа поза не продължава много дълго. Со Джон Джу не може да пише по време на Втората Световна Война. Поетичният му ентусиазъм се връща след освобождението на Корея. Примирителни тенденции, топло утвърждаване на традиционния начин на живот, увеличаване на добродетелите придават енергия на творчеството на автора в следвоенния период. Връщането към всекидневния живот достига своята кулминация в поеми като „Сини дни“, „Жврав“, „Наблюдаваики нвсравнимата планина“.
Трудно е да се характеризира късната работа на Со Джон Джу в няколко думи. Творбите му третират различии теми като метаморфози, изкуството на поетиката, надеждите и очакванията на героините на народните приказки, игрива реконструкция на легенди и неговите собствени спомени за нещата от миналото. Спогодяването с живота, кара поста да погледне към културното минало на нацията със съжаление от уникалната си гледна точка.
В поемите на Со Джон Джу за Шила, този период е представен като въплътил състояние от мир и хармония, в което човешката нищета не е явно видна. Будизмът е духът на културата от периода на Шила, и е естествено будистки възгледи да характеризират поемите на Со Джон Джу за Шила. Както често сочи, Будисткото обещание за него е крайно осъществяване на човешките желания. С увеличаването на творбите му, тази будистка насоченост придобива характера на будизъм, примесен с фолклорен шаманизъм.
Отскоро Со Джон Джу се връща към примомняне на минали събития посредством прозаични поеми. Може би „Легендата за Чилмаджв“, шестият му том с поезия, маркира този обрат. В своята прозаична поезия, поетьт отново се връща към ранния си реализъм, стремейки се повече към включване отколкото към изключване. Буквално, никой не може да избегне поетичните опити на Со Джон Джу, земния му поетичен език и поетични включвания. Въпреки възрастта си Со Джон Джу, най-корейския от съвременните поети, никога не е писал комерсиални поеми. Веднъж той казва: „Поетите са наистина най-лакомите хора в живота- консуматори на прелестите на живота“.
Стмхосбирки с поезия:
„Бележки за Шила“ / -1960 /;
„Вятьрът издигна по-добрата част от мен“ / -1988/;
„Денят, в който жеравите отлетяха, плачейки“ /-1982/;
„Завършени поеми на Со Джон Джу“ / -2 тома, 1991/. „Зимно небе“ /-1968 /;
„Избрани поеми на Со Джон Джу“ / -1955 /;
„Като луната, коя-то отива на запад“ / – 1980/;
„Кукувицата“/– 1946/;
„Легенда за Чилмадже“ / -1975/;
„Незабравими неща“/ -1983/;
„Песни“-1984;
„Планински поеми“ -1991/;
„Поемите на скитника“ / -1976/;
„Поемите на старият скитник“ / -1993/;
„Цветназмия“/화사집 -1938/;
Сборници с проза:
„Литературна автобиография“- 1975;
„Народни приказки“-1991.

Етикети: доклад по корейска литература, реферат по азиатска литература, реферат по кореистика, реферат по корейска литература