Реферати

Националните граници са нашият човешки път към себепознание и познание чрез вглеждане в родовата памет.Но модерното време на глобалните технологии все повече ни изправя пред въпроса не стават ли те ненужно старомодни и имат ли бъдеще?
Отговорът в чисто човешки план е кодиран в библейската максима: ”Не пада ли от Бога дъжд еднакво на всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух?” ,издигаща необходимостта от толерантност ,разбиране във възприемането на другите,защото всички сме равнопоставени.В този смисъл националната граница не пречи ли за осъществяване на комуникацията между поколенията и народите?Не е ли глобализация с много древни корени естественият човешки стремеж към опознаване на другите и не налага ли това наложените национални граници да бъдат премахнати и превърнати просто в мост над река.
Това са въпроси , които болезнено назряват в съвременното общество “погълнато” от комуникационните технологии. Националните граници изгубват своя смисъл, защото във всеки един момент човек може да общува с когото си пожелае във виртуалното пространство.
Ако глобализацията според английския социолог Мартин Олброу е съвкупност от човешки действия срещу екологичните последици за цялата планета, срещу нарастващата опасност от разрушителната сила на оръжията за масово унищожение, за икономика, неподвластна на ръководни центрове, за транспорт и системи за комуникация, за всеобщо възприемане на земното кълбо като поле за изява на убежденията си ,то в такъв случай националните граници ще бъдат дори пречка за общите усилия към хармония , защото ще пораждат нови войни и конфликти, следователно няма да имат бъдеще.
Преди всичко свързващи мостове ще са нужни ,за да преодолеем самотата и отчуждението на модерното време.Доказват го заявената готовност за общности като Европейския съюз , Организацията на народите и Нато.
Днес ние сме свидетели на нов тип човешка мобилност. Човекът се движи свободно в пространството не защото националните граници се преминават по-лесно, а защото пространствената локализация на неговата идентичност постепенно губи значение и границите престават да бъдат разделящи. Доказателства за това са и многобройните интернационални бракове и миграционни процеси.
Често наличието на националните граници се използва за користни цели ,за внушаване на антихуманни идеи, призоваване към тероризъм и войни,но не това е истинската им същност.Те са нужни като напомняне за изконните нравствени и културно-исторически ценности.Те са необходимост ,без която не може да се опази националното.В епохата на глобалните технологии те ще са тези, които ще изразяват съкровеното, красивото, доброто в човека като част от народността, неговите мечти, творчески подеми съизмерими с величието и драматизма на битието.

Етикети: есе по география, есе по история, есе по литература