Реферати

Каква е крайната цел на интеграцията?Европа на гражданите или Европа на предприемачите?Основната загриженост на основателите на Общността, чието политическо виждане даде тласък на прогреса, се състоеше в това, да се направи невъзможно разкъсването на Европа в още една братоубийствена война.Първопроходците, които всъщност изградиха Общността, искаха да положат основите на една солидна, ефективна, институционална структора и за това възприеха прагматичния подход, съсредоточавайки вниманието си върху пазара на въглища и желязо, общия пазар, селското стопанство и конкуренцията.Така се роди Европа, която някои нарекоха технократска, защото се управлява от чиновници, икономисти, юристи и прочие.Истината е обаче, че този велик замисъл, никога нямаше да се осъществи без политическата воля на институциите и непрестанната им подкрепа.
По-голяма част от целите, залегнали в договорите, са вече постигнати: европейското пространство е освободено от митническите, данъчните и правните ограничения, които спъваха дейността на отделния индивид и движението на услуги и капитали.
Европеецът обаче не е само потребител или активен учстник в икономическия живот на Европа.Отсега нататък той е и гражданинин на Съюза.
Съюзът е против каквато и да е дискриминция, основаваща се на националността, срещу граждани на държава-членка.Нещо повече, всеки работещ, който сменя местожителството си от една в друга държава-членка, се ползва от социални придобивки, професионално обучение и равно третиране.
Благодарение на непрестанните усилия на Общността, за сближаване на националните законодателства, всяка държава-членка признава днес дипломите на лекарите, адвокатите, медицинските сестри, ветеринарите, фармацефтите, застрахователните агенти и др.
Следователно първото право на европейските граждани е свободата да се придвижват, да работят и да пребивават навсякъде на територията на Съюза.Това право е вписано в Договора от Маастрихт, в раздела, отнасящ се до гражданството на Съюза .
Упряжняването на тези права, които са потвърдени от Европейсия съд, не- съмнено не е достатъчно само по себе си, за да направи от граждани на дадена държава-членка, граждани на Съюза.Процесът на формиране на Европа на гражданите, направи качествен скок напред в Маастрихт, с решението да се даде право на гласуване и на изборност в общинските избори, и в изборите за Европейски парламент на всеки гражданин на Съюза, постоянно пребиваващ в държава-членка, на която той не е гражданин.Амстердамският договор потвърди това право в член 17: ”Утвърждава се понятието гражданин на Съюза .Гражданин на Европейския съюз, е всяко лице, което е гражданин на държава-членка. Гражданството на Европрйския съюз допълва националното гражданство, без да го заменя.”Тези нови права предизвикват известни възражения, свързани с националната идентичност и суверенитет.Аргументацията, че европейското гражданство, е твърде смела и нова, поради което предизвиква въпроси, на които трябва да отговарят политиците.Европа на гражданите, предполага създаването и на политически обединена Европа.
Основните права и свободи на гражданите, могат да бъдат класифицирани на базата на различни критерии.Обособяването на основните групи, дават възможност по-пълно, да се разкрие тяхната същност и социална роля.В конституционно-правната литература, има почти толкова квалификации на правата, колкото автори са изследвали този проблем.Първи опити за класификаця са правени в края на миналия, началото на този век.Според някои конституционалисти те се класифицират на: социални, политически и лични, към тях някои добавят икономическите, културните и колективните права; според другите те са социални, демократични, права на сдружаване, права на молби, жалби и петиции, и права на убежище; други ги обособяват като икономически, социални, културни, равноправие и основни свободи; според някои те са основни права, чрез които гражданите учстват в управлението на обществото (политически права); основни права, чрез които гражданите участват в създаването и използването, респективно разпределението на необходимите за съществуването им материални и духовни блага (социално-икономически и социално-културни права); основни права осигуряващи духовния и физически енергитет на личността (лични права). Посочените групи основни права не изчерпват съществуващите класификации.В международните актове правата се групират на граждански, политически, икономически, социални, културни и др.
Личните права и свободи създават условия за свободно съществуване и развитие на личността.Те очертават границите на вмешателството на държавата в личния живот и свободата на гражданите.Значителна част от личните конституционни права са взаимствани от Всеобщата декларация за правата на човека и други международни актове.
Политическите права създават правна възможност на гражданите да участват в политическия живот и преди всичко в прякото осъществяване на държавната власт или да участват в дейността на държавните органи.Една част от политическите права са формирани в съответствие с Пакта за гражданските права на човека и с Пакта за икономическите, социалните и културните права.
Лични права и свободи
1. На първо място, с най-голяма значимост е конституционното прогласено право на живот(чл.28). Умишленото посегателство върху човешкия живот, се наказва като най-тежко престъпление.
2. Конституцията (чл.29) забранява, човек да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно и унижаващо отношение. Тази забрана охранява човешкото здраве и достойнство. Консти-туцията забранява насилствената асимилация на отделни лица или групи от хора от небългарска националност, т.е. насилственото им приобщаване към българския етнос.
3. Конституцията (чл.29,ал.2) постановява, че никой не може да бъде подлаган на медицински, научни и други опити без неговото доброволно писмено съгласие.
Също така, никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки, освен в определени от закона случаи (чл.52,ал.4).
4. Широко място в конституцията (чл.30 и др.) е отделено на правото на лична свобода и неприкосновеност на гражданина.
5. Личната неприкосновеност се допълва от неприкосновеността на жилището (чл.33,ал.1).
6. Неприкосновеността на личността се гарантира и чрез консти-туционната забрана за вмешателство в личния живот на гражданина (чл.32,ал.1).Всеки има право на защита, срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство срещу неговата чест, достойнство и добро име.
7. Личната неприкосновеност на гражданите включва и забраната те да бъдат следени, фотографирани, записвани или подлагани на други подобни действия, без тяхно знание или въпреки изричното им несъгласие (чл.32,ал.2).
8. Основателно Конституцията детайлно урежда материята, отнасяща се до статуса на лицата , застрашени да бъдат санкционирани , включително и лишени от свобода за деяния, които са наказуеми според закона.Това са лицата, обвинени в извършване на престъпления.Според чл.31 те трябва да бъдат предадени на съдебната власт в законно определения срок. Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само възоснова на неговото самопризнание.Тази разпоредба забранява физическото и психическото насилие върху обвиняемия, за да се признае за виновен. Конституцията прогласява презумпцията, че обвиняемият е невинен до установяване не противното с влязла в сила присъда.Презумпцията за невиновност задължава обвинението (прокурора) да докаже виновността на обвиняемия. Обвиняемия е защитен със забраната да се ограничават неговите права, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдие.Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление, към момента на извършването му (чл.5,ал.3 от Конституцията). На лишените от свобода, се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата. Изпълнението на наказанията не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унищожаване на човешкото достойнство на осъдения. Наказанията лишаване от свобода се изпълняват само в местата , определени със закон. В съответствие с международните актове Конституцията обявява престъпленията срещу мира и човечеството за най-тежки.Тези престъпления не се погасяват по давност и техните извършители подлежат на наказателно преследване и на наказания, не зависимо от това, че може да са изминали десетки години от извършване на престъплението.
9. Конституцията провъзгласява свободата и тайната на кореспон-денция, и друдите съобщения за неприкосновени.Изключения се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления (чл.34).
10. Израз на свободата на гражданина е неговото право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната, да напуска нейните предели и да се завръща (чл.35). Всеки е свободен да напусне пределите на страната.Това право може да бъде ограничено само по решение на съдебната власт, с цел да не се даде възможност на извършител на престъпления, напускайки страната, да осу-ети наказателното преследване.Български гражданин при никакви обсто-ятелства не може да бъде лишен от правото да се завърне в страната.
11. Към групата на личните права се отнася правото и задължението българските граждани да изучават и използват български език (чл.36).Това право и задължение е един от факторите за съхраняване на българската национална идентичност.Официален език в Република България е българският (чл.3).
12. На гражданите е предоставена свобода на съвестта, на мисълта, на избор на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи (чл.37). Свободата на мисълта е същност на личната идентичност,Тя практически е всеобхватна и неограничена, естествнео присъща на човека. Свободата на съвестта има свое специфично съдържание, установило се е в резултат на историческото развитие.Тя не означава поведението на човека да съответства на това, което той счита за добро или лошо. Свободата на вероизповедание е абсолютно ненакърнимо лично право на гражданите.Според решение №5 от 1992г. На Конституционния съд тя “е ценност от висш порядък” и е един от съществените белези на гражданското общество.Свободата на вероизповеданието и съвестта са неотменни права, които според чл.57,ал.3 от Конституцията при никакви условия (война, военно положение или друго извънредно положение) не могат да бъдат ограничавани. Изборът на вероизповедание е свободата на религиозните граждани да се обединяват в религиозни общностти и да извършват обреди в съответствие със своите верски убеждения. Религиозните институции са отделни от държавата.Конституцията обявява източноправославното вероизповедание за традиционна религия в Република България (чл.13,ал.3).
13. Конституцията провъзгласява свободата на убежденията (чл..38).Свободата на убеждения е вътрешно присъща на човека необходимост, която изразява неговата същност като личност.Това е неговата свобода на избор да формира свои възгледи за света в неговото многообразие. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си, поради своите убеждения, нито да дава сведения за своите или чужди убеждения.
14. Членове 39,40 и 41 от Конституцията регламентират така наречените “комуникационни права и свободи” на гражданите, а именно правата да се изразява и разпросранява мнение чрез различни средства- печата, електрон-ните медии и други, правото да се търси и получава информация. Член 39 от Конституцията предоставя право на всеки свободно да изразява мнение и да го разпросранява чрез слово, писмено, устно чрез звук, изображение или по друг начин.
15. Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи (чл.45). Правото на жалби , упражнено по установения ред пред държавните органи , е насочено срещу незаконни или неправилни техни актове или действия, с които се засягат права и законни интереси на гражданите. Гражданинът подава жалба и когато е отхвърлена неговата молба или нейното разглеждане, решаване неправомерно се забавя.Жалбата има цел да бъдат удоволетворени лични права и признати от закона интереси. С предложения се правят препоръки, адресирани до органите на държавната власт, за решаване на социално-битови, културни и други въпроси,за подобряване организацията и дейността на държавните органи. Те са средство за участие на гражданите в управлението на обществените процеси. Петициите са писмено оформени колективни искания на групи граждани за решаване на техни икономически , социално-битови, културни и други проблеми.Те са адресирани до органите, в чиито правомощия е тяхнато решаване, включително до Народното събрание, президента и министерски съвет.
16. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени неговите права или законови интереси.В държавните учреждения той може да се явява и със защитник (чл.56).Защитата не се ограничава само до правото на адвокатска защита.Гражданинът може да използва всички законни средства за защита на своите права и законни интереси. Правото на защита е основно лично право на всеки гражданин.То е средство за защита на неговите нарушени или застрашени права или закон-ни интереси (Решение на Конституционния съд №3 от 1994г.). Гражданинът има право на защита във всеки стадий на съдебния процес.
17. Конституцията задължава държавата да поеме отговорността за вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица (чл.7).Това е отговорност за вреди, причинени на различни правни субекти, включително на граждани и други лица.На това задължение на държавата кореспондира правото на гражданите да търсят отговорност за причинените им вреди.Това е и гаранция за техните права и законни интереси. Отговорността на длъжностните лица може да бъде гражданска или наказателна , или комбинирани двата вида отгоговорност.Те се осъществя-ват по процедурите, предвидени в наказателното и гражданското проце-суално законодателство. Отговорността на държавните органи може да бъде само гражданска, реализирана по реда на процесуалното законодателтво.Отговорност на държавата може да бъде търсена само ако вредите са настъпили в резултат на нейни незаконни актове и служебни действия.Тя не носи отговорност , ако тези актове и действия са неправилни (нецелесъобразни).
18. От наличието на българско гражданство следва правото на гражданите, които се намират в чужбина да се ползват от закрилата на държавата.Ал.5 от чл.25 на Конституцията постановява:”Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България”.Задължението на държавата за защита и правото на гражданите да бъдат защитени, произтича правнополитическата връзка между тях.Трайния характер на тази връзка не се влияе от това дали гражданинът е в пределите на страната или извън нея.Където и да се намира той има всички права и задължения по Конституцията (чл.26,ал.1).Както гражданинът, когато е в чужбина не губи своите права и не се освобождава от задълженията си, така и държавата е длъжна да се грижи за неговите права и законно признати интереси. Граж-данинът има право на защита в чужбина, когато неговите права и интереси са застрашени или накърнени от действия на граждани или държавни органи на чуждата страна.Гражданинът се нуждае от закрилата на държавата, особено в случаите, когато е застрашен неговият живот и свобода.
Политически права и свободи
Политическата свобода е възможност на гражданина, предоставена му от Конституцията и законите по вътрешна убеденост и свободно да определи своето поведение в политическия живот и отношението си към политическите институции.Мащабите на политическата свобода се обособяват от юридически установените и гарантирани политически права на гражданите.Свободата е правопропорционална на ограничаването на властта на държавата.Но свободата в демократичното общество не е отрицание на държавната власт.Държавата чрез законодателството и своите правозащитни органи гарантира политическата свобода на гражданите.
Политическите права и свободи създават условия за участие на гражданите в политическия живот и преди всичко в осъещствяването на публичната власт.
Политическите права се реализират чрез правоотношенията между гражданите и политическите институции – държавните органи, партиите и другите политически структури.Политическите права и тяхното осъществяване има свързани с политическата система и установения политически режим.
Гражданинът с предоставените му политически права активно участва в политическия живот.
1. Едно от основните, с най-голяма обществена значимост политическо право на гражданите е избирателното им право.То им дава възможност да участват във формирането на държавните представителни и други изборни органи.Чрез избирателното право гражданите конституират политическо представитлство.Те упълномощават определени лица да осъществяват държавната власт от тяхно име или в техен интерес.Своето право на глас те упражняват и при решаване на общодържавните и местните въпроси, чрез национални и местни референдции.Гражданите, навършили 18 годишна възраст имат право да избират държавни органи, да бъдат избирани в местните органи и да участват в допитване до народа (чл.42,ал.1).Лишени от избирателни права са гражданите, поставени под запрещение (тези които не могат съзнателно да ръководят своите постъпки) и изтърпяващите наказанеи лишаване от свобода. Организацията и редът за провеждане на избори се определя от няколко закона: Закон за избиране на велико народно събрание, Закон за избиране на президент и вицепрезидент на Република България и Закон за местни избори.Редът за организация и провеждане на референдуми се определя от Закона за допитване до народа.
2. Основно средство за изразяване на политическото мнение, а също и по други въпроси е печатът и другите средтва за масова информация. Кон-ституцията постановява, че печатът и другите средства за масово осведо-мяване са свободни и не подлежат на цензура (чл.40).Тази разпоредба прогласява свободата на печата и средствата за масова информация и ги освобождава от най-бруталния враг на свободата на словото-цензурата. Печатът и електронните медии са средство, чрез което се довежда до съзнанието на хиляди хора определена информация, възгледи, станови-ща факти, събития и оценки за социалната действителност и други, които оказват въздействие върху съзнанието на човека и мотивират неговото отношение към процесите в обществото към различните социални институции, отделни личности и обществени групи. Свободата на печата и другите средства за масова информация са форма за осъществяване на свободата на словото .Свободата на словото е и правото чрез различни средства да се изразява мнение по въпроси от обществения живот.То е и свободата на убеждение, което всеки може да декларира и защитава чрез словото.То е и свободата на мисълта, която може да се изрази чрез устно и печатно слово и чрез други средства . Свободата на словото предполага утвърдено вътрешно чувство у гражданина за свобода на мисълта , убежденията и мненията.
Свободата на словото е фундаментален принцип , върху който се основава, съществува и развива всяко демократично общество (решение №7 от 1996г. на Конституционния съд). Правните субекти са равнопоставени при упражняване на свободата на словото чрез средствата за масово усведомяване и печата.Например Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове постановява, че всички кандидати, партии и коалиции имат право на достъп до националните средства за масово усведомяване.В друг текст се постановява, че издателят на ежедневник или периодично издание, който е публикувал материал, накърняващ правата и доброто име на кандидата за народен избранник, трябва да отпечата отговора на засегнатото лице веднага и на същото място в печатния орган.Свободата на словото ще бъде грубо нарушена, ако някой има привилегии при използването на средствата за масова информация.Въпреки това привилегии съществуват. Средствата за масова информация са преди всичко инструмент за отвърждаване в обществото на определени идеи, за формиране на общественото мнение, за въздействие върху съзнанието на гражданите. Те са важен инструмент в политическата борба.Те са мощно средство за постигане на определени цели от политическата сила, която има влияние върху тях. Средствата за масово осведомяване, както се отбелязва в решение №10 от 1996г. на Конституционния съд, трябва да се превърнат “в автономно обществени инситуции, освободени от опеката на определен държавен орган”, за да отразяват обективно различните идеи и убеждения в обществото. Закона за медиите установи правилата за тяхното използване, за да се превърнат в инструмент за обективно отразяване динамиката на социалните процеси и обществаното мнение. Довод против закона е страхът, че чрез него ще бъдат въведени ограничения на свободата на словото.Печатът като важен лост за въздействие вурху обществото се нуждае от общозадължителни правила за неговото използване, които ще бъдат гаранция за свободата на печата и срещу злоупотребата с печатното слово.
Според решение №7 от 1996г. на Конституционния съд , докато в ефирните електронни медии се налага държавата активно да въздейства върху тях чрез законодателството, поради активни обстоятелства (суверените права на държавата върху радоичестотния спектър) , то “по отношение на печата е налице едно свободно предприемачество, което е вън от контрола на държавата”.Но свободата на печата и електронните медии не е абсолютно право.Тя може да бъде ограничавана в случаите и по начин , определен в Конституцията.
Конституцията въвежда някои ограничения по отношение на печатните издания в интерес на обществото и държавата.Тя предвижда възможността да бъдат спирани и конфискувани печатни издания или други носители на информация по решение на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или в тях се съдържа призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпления или за насилие над личността.
Спирането означава , че със съдебен акт се прекратява издаването на един информационен носител.Конфискацията е отнемане по решение на съдебната власт, например на един или повече броеве на едно периодично издание без да се спира то.Ако едно печатно издание е спряно, но в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си, тоест актът за спиране се счита за анулиран.
Спирането и конфискацията на печатни издания е акт на цензурата въпреки, че Конституцията по принцип я забранява.Но висши общест-вени и лични ценности могат да наложат такива крайни средства за въздействие само с разрешение на съдебната власт върху свободата на печата (Решение на Конституционния съд №7 от 1996г.).
Свободата на печата и средствата за масова информация е свобода за изразяване на мнение по всеки въпрос от обществения живот и държавната политика.
3. Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации (чл.43).Това са форми за колективно изразяване отношението на гражданите по политическите, икономическите, културните и други въпроси.
Тези масови прояви имат преимуществено политически характер. Те са средство предимно за постигане на определени политически цели.
Законът за събранията, митингите и манифестациите регламентира реда и условията за провеждане на масови мероприятия.Събрания, митинги и манифестации могат да организират граждани, сдружения, политически партии и други обществени организации.Гражданите са свободни да учстват в тези публични мероприятия, за което не могат да бъдат преследвани и наказвани.
Събрания могат да се провеждат в закрити помещения или на открито.На тях гражданите обсъждат актуални политически и други въпроси и оформят своето отношение към тях.Събранията са мероприятия за организиране на общественото мнение, за информиране на обществеността и взимане на решения, в съответствие с оформилото се становище на гражданите, по засягащи ги въпроси.
Митингите са масови събития на открито на които гражданите формират и изразяват своето отношение по важни обшествени проблеми.Те са форма, която дава възможност спонтанно или режисирано , чрез звукови и визуални средства, емоционално да въздейства върху съзнанието и настроението на гражданите, за да изразят своето отношение по някои проблеми и събития.
Манифестацията е преминаване на граждани по публични места, за да изразят отношението по определен проблем от обществения живот.И при манифестациите се разчита на звукови и визуални средства за емоционално въздействие върху манифестарците и други граждани. Някои определят манифестацията като движещ се митинг.
Законът установява някои забрани, с които се цели свободно и нормално протичане на тези мероприятия.Например не се допуска участие в тези мероприятия на лица в очевидно нетрезво състояние, лица които носят оръжие или други специално предназначени или приспособени предмети, които може да се използват против живота и здравето на гражданите или за причиняване на материални щети.Забранено е провеждането на посочените мероприятия в обозначена зона около Народното събрание и в близост до военни обекти.
Законът установява уведомителен режим за провеждане на събрания, митинги и манифестации на открито.Организаторите са длъжни най-малко 48 часа преди провеждането им писмено да уведомят общинския съвет или кмета за целите, времето и мястото на провеждане на манифестацията, събранието или митинга.По изключение в неотложни случаи тези срокове могат да бъдат по-кратки.За събрание на закрито уведомяване на съответните органи не е необходимо.
Организаторите, общинските съветници и кметовете са задължени да вземат необходимите мерки за осигуряване реда при провеждане на тези мероприятия.
Общинският съвет или кметът могат да забранят провеждането на масови мероприятия, когато има данни, че са насочени към насилствено изменение на конституцоинно установения обществен и държавен строй, срещу териториалната цялост на стрната, когато застрашават обществения ред и народното здраве, при епидемична обстановка или ако са насочени срещу правата и свободите на другите граждани.
Кметът може да прекрати събрание, митинг или манифестация, когато се нарушават наредбите на закона.
Упражняването на правото на събрание, митинг и манифестация е гарантирано.Предвижда се наказателна отговорност – лишаване от свобода до 2 години за лица, които с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтурят или попречат да се проведе събрание, митинг или манифестация.Организаторите на тези мероприятия, ако нарушат забраните, предвидени в закона се наказват с лишаване от свобода до една година.
Тези форми за изразяване на мнения, възгледи и становища стнаха важен фактор в политическия живот и за въздействие върху структорите на властта.
4. Конституцията регламентира правото на гражданите свободно и доброволно да се сдружават (чл.44).Това право е универсално и има за предназначение задоволяването и защитата на правата и интересите на гражданите.
Правото на сдружаване е основно право на личността.То “съчетава либералната идея за свободата на индивида с колективистичната идея за обединяване усилията на повече хора за постигане на определени цели ”. Упражняването на това право е израз на волята на гражданите за свободен избор (Решение на Конституционния съд №10 от 1994г.).
Свободата на сдружаване както отбелязва конституционния съд в Решение №2 от 1998г. По повод на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, “има всеобщ характер, тя се отнася до всички лица независимо от възможните етнически, верски или езикови различия между тях.Като индивидуално човешко право тя важи за всяко лице независимо дали то се отнася към някакво малцинство или мнозинство…”.Да, това е така, но този проблем има два аспекта: в единия случай представителите на етнически, верски или национални малцинства се сдружават в партии, в които членуват етноси и верски общности.В други случаи те се сдружават в партии, чийто състав е само от една етническа или друга малцинствена група, т.е. тези партии са затворени общности.Това вече противоречи на конституционните забрани.Не става въпрос за забрана на лицата, изповядващи една религия, да създават свои сдружения и институции, за да извършват религиозни обреди и други дейности от този род.
По смисъла на Конституцията сдруженията на гражданите са разнородни по характер и цел обществени (недържавни) формирования. Гражданите могат да се сдружават в организации за постигане на стопански цели или в организации с идеална цел.Вторият тип организации могат според предмета на дейност да се подразделят на политически партии, синдикални формации и с друга иделна цел – в областта на културата, образованието и други.Политическите партии се създават, за да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на народа.Синдикатните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и други.
Кооперациите са доброволни сдружения с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество извършват стопански и други дейности за задоволяване на интересите на кооператорите.
Тези и други сдружения (организации) на гражданите са два вида, сдружения с идеална цел (партии, синдикати, спортни и др.) и сдружения със стопанска (неидеална) цел – кооперации и други форми на сдружения от този вид.
Конституцията (чл.44, ал.2) забранява създаването на организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организациите, които създават тайни или военизирани структори или се сремят да постигнат целите си чрез насилие.Забраните, установени в този конституционен текст допълват забраните на чл.11, ал.4 от Конституцията, според който не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.
Наказателния кодекс в седем текста обявява за престъпление сдружаването в организации, които си поставят за цел да извършват търговия с наркотици, да подправят и разпространяват фалшиви парични знаци и други.
Законът за политическите партии (чл.3, ал.2) и някои разпоредби на наказателния кодекс (чл.321, 356-б, ал.2 и др.) съдържат забрани за създаването на организации, които не отговарят на изискванията на чл.11, ал.4 и чл.44, ал.2 от Конституцията.Изчерпателна уредба на реда и условията за сдружаване на гражданите в политически организации се съдържа в Закона за политическите партии.
Сдруженията на гражданите се регисрират в съда и на това основание придобиват качеството на юридически лица т.е. стават носители на права и задължения.Сдруженията на гражданите с идеална цел се регистрират при условията и реда, определени в Закона за политически партии, Гражданско – процесуалния кодекс, Кодекс на труда и др..
Сдруженията на гражданите със стопанска цел се регистрират по реда, определен в Закона за кооперациите, Закон за жилищно строителните кооперации и др..
Социални, икономически и културни права
Характерно за тази група права е, че някои от тях са формулирани като задължения на държавата, от които произтичат съответните права и облаги за гражданите.
1. Конституцията гарантира и защитава правото на частна собственост и налседяване.
Административна защита на собствеността се осъществява, например когато е отчужден имот за държавни нужди, но собственикът не е обещетен в срок и по ред, определен от закона.В този случй собственикът подава жалба до съответния административен орган.Ако не е доволен от решението на администрацията, той може да потърси защита по съдебен ред.Админи-стративна и съдебна защита се предвиждат и в други случаи.Частната собственост може да бъде защитавана с всички законни средства.
Правото на наследяване е правомерно преминаване на частната собственост на гражданина след неговата смърт в собственост на законните му наследници.Част от тази собственост по волята на наследодателя може да бъде завещана други му.Ако гражданинът няма наследници, по закон или завещание неговата собственост след смъртта му преминава в полза на държавата.
Наследяването на закон е разпределяне на наследството между наследниците, определени в Закона за наследството.Това са лица, намиращи се в родствена връзка с наследодателя.Според глава втора наследниците по закон са деца (включително и осиновените); родителите, ако те са починали наследяват техните низходящи, определени от закона.Например съпругата наследява част, равна на частта на всяко дете.Низходящите, родителите и съпругът имат запазена част от наследството, която не може да им бъде отнета със завещание от наследодателя.
Не наследява по закон или по завещание, който не е заченат при откриване на наследството, който е роден неспособен да живее.Не може да наследява, който е недостоен – например, който е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговият съпруг (а) или дете и т.н..
Наследяване чрез завещание може да направи лице, което е способно, разумно да се разпорежда със своето имущество, чрез изрично заявена воля за след смъртта си.Той може да се разпорежда с цялото си имущедтво.За-вещанието не може да накърнява запазената част от наследството за низходящите, родителите и съпругата.Завещанието не може да бъде нотариално, съставено от нотариус или саморъчно, съставено от наследодателя.
2. Гражданите имат право на труд.Държавата е задължена да се грижи за създаване на условия за осъществяването му (чл.48, ал.1).Трудът се гарантира и защитава от закона (чл.16).
Субект на правото на труда са трудоспособните лица, които са навършили 18 години.По изключение и лица от 15 до 16 години могат да извършват работа, която е лека и не е опасна или вредна за здравето, за физическото, умственото и нравственото им развитие.
Правото на труд се осъществява в резултат на възникване на трудово правоотношение, по ред определен от Кодекса на труда.
Конституцията предоставя правото на всеки свободно да избира своята професия и място на работа, съобразно своето образование, способности и желание.
Държавата е длъжна да създаде условията за упражняване правото на труд от лица с физически и психически увреждания (чл.48, ал.2).
Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд (чл.48, ал.5).
3. На работниците и служителите е предоставено конституционното право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на техните интереси в областта на труда и социалното осигуряване (чл.49, ал.1).
Работодателите също имат право да се сдружават за защита на своите интереси.
4. Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни, икономически и социални интереси (чл.50).
Стачката е крайно средство за разрешаване на конфликти между работодателите и наемните работници и служители по повод защитата на интересите на последните.
Законът за уреждане на колективните трудови спорове (чл.17, ал.5) ограничава защитата на правото на стачка.
5. Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане (чл.51, ал.1).
Право на дългосрочно осигуряване придобиват работници и служители при трайно загубване на трудоспособност, на основанията, посочени в закона за пенсиите, а именно при старост, за инвалидност и други.
Право на социално подпомагане имат гражданите, които са се оказали в бедно положение в резултат на различни причини, като например при пожар, наводнение и други.
Лица останали временно без работа, са осигурени социално при условията и реда, определени със закона (чл.51, ал.3).
6. Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантирана или достъпна медицинска помощ и на безплатно използване на медицинско обслужване по ред и усовия, определении със закон (чл52, ал.1).
Конституцията декларира, че държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.
7. Всички граждани имат право на образование (чл.53).
Училищното основно образование до 16 годишна възраст е задължително.Това означава, че то е право и задължение.
Конституцията дава възможност на граждани и организации да създават училища при условията и реда, установени със закон.
8. Два текста от Конституцията (чл.46 и чл.47) уреждат отношения, които са близки по характер и са неразривно свързани, а именно тези за брака и семейството и социалната защита на жената майка и децата.Семей-ството – съпрузите и децата, са естествена и основна клетка на обществото.
8.1. Конституцията дефинитивно прогласява, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена и се признава за законен само гражданският брак.Но гражданите са свободни да сключват и църковен брак.
8.2 Отглеждането и възпитаването на децата до пълното им пълнолетие е право и задължение на родителите и се подпомага от държавата.
Децата, останали без грижа на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото.
Конституцята признава и гарантира равни права на децата, родени извън брака, с тези родени в брака.
Конституцията предвижда възможността, а Семейния кодекс определя основанията, при които родителят може да бъде лишен от родителски права или правата му да бъдат ограничени.
Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.
9. На последно според Конституцията, но на първо място по значение за живота и здравето на човека, за бъдещето на нацията е правото на гражданите на здравословна и благоприятна среда.
10. Член 54 регламентира основните културни и творчески права на гражданите.Те имат право да ползват националните и общочовешките културни ценности, както и да развиват своята култура в съответствие с етническата си принадлежност.
Авторското право и сродните му права са защитени.Авторските права се закрилят, докато авторът е жив и 50 години след неговата смърт.
Законът закриля изобретателските права.
11. Основните права на гражданите са неотменими.Те са вътрешно присъщи на човека.Чрез законите и другите нормативни актове се създават юридически механизми, гарантиращи осъществяването им.
Контитуцията изрично забранява злоупотребата с основните права, както и тяхното упражняване по начин, който накърнява правата или законните интереси на другите.
За да стане Европейският съюз по-близък на европейските граждани, Договорът за Европейския съюз (чл.195, бивш чл.138-е) създаде поста “омбудсман” (Служба за жалби и сигнали).Постът на омбудсман е заимстван от традиция, съществуваща в скандинавските страни.Всеки гражданин на Европейския съюз, всяко физическо и юридическо лице, пребиваващо или регистрирано в държава-членка, има право да се обърне към омбудсмана с жалба или сигнал.След като приеме жалбата, омбудсманът се опитва добронамерено да разреши спора с институциите на Общността.От септември 1995г., когато постът започна да функционира, до сега са получени повече от 1400 жалби.За периода от 1994г. до 1997г. в Европейския парламент са регистрирани над 4000 жалби.
Амсердамския договор има за цел да сближи още повече Съюза с гражданите за да може той да отговори на техните нужди, свързани с безработица, с липса на сигурност или с имиграция.
Амсердамския договор представлява напредък и по отношение на укрепването на основните човешки права, процедурата на санкциониране означава, че правата на държава-членка, която нарушава основните човешки права, могат да бъдат временно отнети.В Амстердам бе разширен и принципът на недискри-минация въз основа на националност (чл.6-а), пол , раса, религия, възраст и полова ориентация.Този принцип на недискриминация бе доразвит, за да включи и принципа на равнопоставеност между мужа и жената.
Освен това Амстердамският договор съдържа подробни разпоредби, отнасящи се до политиката на прозрачности до достъпа на гражданите до докоментацията на европейските институции.
Въвеждането през 1979г. на преки избори за Европейски парламент допринесе за развитието на интеграционния процес, като създаде пряка връзка между обединяването на Европа и волята на народите.Общността не отговаря пред никого за степента на демократичност на своите институции.Следователно ролята на Парламента трябва да нарастне още повече; гражданите трябва да се ангажират още повече чрез своите асоциации и политически организации; трябва да бъдат създадени партии от истински европейски характаер.От казаното до тук става ясно, че докато Европа на ежедневието е вече реалност, европейското гражданство все още прохожда.

Етикети: есе за ЕС, есе за правата, реферат за ЕС, реферат за правата