Реферати

Възприема модернизма като отправна точка на поезията си, не само откъм техниките, но и в пълния смисъл на неговия дух. Избягва позите на повечето модернисти от това време и започва очертаването на своя собствена уникална територия. Ако същественото послание на модернизма е базирано на логиката на отрицанието, според която нищо не може да се знае със сигурност и нищо не е фиксирано и определено, то Ким Су-йонг може да бъде разглеждан като автентичен модернист, тъй като той разширява и задълбочава тази логика. Всъщност неговата анти – поетична теория (атаката, срещу която се възприемала като поезия) и неговата поетика на новото са считани за най-проникновената теория на поезията от представянето на модернизма в Корея.
Преди революцията от 19 април 1960г., погледът на Ким се спира върху тъжните и мрачни вътрешни емоции, а не на социалната действителност. Неговата болка е не просто сантимент, породен само от размишления върху това, колко сурова е действителността, а резултат от пряк сблъсък с живота и дълбока медитация над него. Революцията е повратна точка в творчеството на писателя. В есето си “Синьо небе”, той казва: “Поетът възпява свободата и изживява свободата чрез езика…” Тази свобода е един от субектите, които изпълват неговата поезия, след като доказва, че е поет, съживил поетичната си теория в стиховете си. В стихотворението си “Новото завръщане у дома”, той се позовава на произведение от китайския поет Тао Юан Минг, живял през IVв. Подигравателната сатиричност, с която описва социалната реалност в Корея, е в същото време и самокритика. Стихотворенията му се въртят около едни и същи теми. Думите ‘свобода’ и ‘любов’ той използва като синоними. Последното му известно произведение “Трева”, разкрива изключителни ритмически качества и компресия, която преди изглежда умишлено е била избягвана. Тази ритмичност обаче не е възраждане на традиционната ритмика на корейската поезия, а постигната единствено чрез повторения.
ТРЕВА
Тревата лежи.
Развявана от източния вятър докарал дъжд,
тревата легна
и най-сетне заплака.
Денят се заоблачи и тя заплака още по-силно
и отново легна.
Тревата лежи.
Ляга по-бързо от вятъра.
Заплаква по-бързо от вятъра.
И се изправя преди вятъра.
Денят е облачен, тревата лежи.
Като глезените
в краката лежи.
При все че ляга по-бързо от вятъра,
се изправя преди вятъра
и при все че заплаква по-късно от вятъра,
се засмива по-бързо от вятъра.
Денят е облачен, корените на тревата лежат.
(29 Май 1968)

Ким Су-Йонг е запомнен като представителния поет – активист на 60-те, но той не пренебрегва лиричния и естетичен потенциал на езика. Той е поет, който вижда формата и съдържанието като едно неделимо цяло. Най-голямото му достойнство се крие в строгата му самооценка и упорито критичното му отношение спрямо неморалната и все пак дълбоко окопана социална и политическа реалност.

ЛЮБОВ
От теб научих любовта, която
и в мрак, и в светлина не се променя.
Но в мига, когато
мракът в светлината преминава,
твоето лице угасва и се съживява.
Толкова е неспокойно твоето лице
Като светкавици,
като светкавици
минават бръчки през лицето ти.

МОЛИТВА
Със сърцето на някой пишещ стих,
със сърцето на някой събиращ цветя,
със сърцето на някой слушащ тихото дишане на спящо дете,
със сърцето на някой търсещ любим, който е умрял,
с щастливото сърце на някой, който е загубил пътя си и след това отново го е открил,
нека доведем нашата новооткрита революция до край.

Имитирането на общите закони на природата
по които водата тече и луната изгрява,
откакто постигнахме нашата революция
бе просто до безумие,
трябва да я пазим да не бъде ранена, разкъсана, отклонена, омърсена
от змия, от гъсеница, плъх или рис,
от кърлеж, от крокодил, пантера, койот,
от вълк, от таралеж, лисица или орел, или буболечка,
след това минавайки отвъд това общество,
далеч по-опасно от джунглата,
по-зашеметяващо от водовъртеж, по-дълбоко от дъното на океана,
обществото все още има своите поквари и несправедливости, своите убийци и крадци,
по-трудни за прекосяване от бездна или пустиня или планински масив
дори и сега да се превърнем в змии, в гъсеници,
дори и сега да се превърнем в плъхове, или рисове, или кърлежи,
дори и сега да се превърнем в крокодили, пантери, койоти или вълци,
дори и сега да се превърнем в таралежи или лисици, в орли или буболечки,
дори и сега да се превърнем в толкова ужасни, мръсни създания,
о, тъжно, тъжно, сега, в онзи последен ден, когато постигнем нашата революция,
дори всичките ми грехове да се забият като тръни
в единия трилион пори на тялото ми пълно с грехове,
нито един мой косъм не ще пострада, ето защо
Със сърцето на някой пишещ стих,
със сърцето на някой събиращ цветя,
със сърцето на някой слушащ тихото дишане на спящо дете,
със сърцето на някой търсещ любим, който е умрял,
с щастливото сърце на някой, който е загубил пътя си и след това отново го е открил,
нека доведем нашата новооткрита революция до край.
(18 Май 1960)

СПОМНЯЙКИ СИ ОНАЗИ СТАЯ
Революцията се провали, аз само се преместих в друга стая.
Думите Борба, Борба, Борба, написани на стената на предишната стая
може още да са там, в тъмнината, празни думи.
Мисля че оставих всяка песен зад гърба си в онази стая когато се изнесох.
И ето сега без видима причина сърцето ми е сухо,
сякаш стените на онази стая са били мое сърце и крайници.
Думите Работа, Работа, Работа,
още звънят, напразно, в моето сърце, но
аз съм позабравил всички песни, онези предишни песни също.
Революцията се провали, аз само се преместих в друга стая.
Сега съм изкусен в откриването на моето богатство в лекотата на отчаянието:
ръждиви писалки, голи кости, лудост.
Може би тази лекота е също история,
а аз съм направил от тази лекота свое богатство.
Революцията се провали, аз само се преместих в друга стая.
В устата ми, място на сладки останки от воля,
Не намирам нищо освен отново оживяващ горчив привкус
И все пак макара да губя стая, и думи, и очаквания,
да губя песни и дори лекота,
не знам защо, но съм щастлив:
без причина, сърцето ми прелива.
(30 октомври 1960)

СИНЬОТО НЕБЕ
(1960)

Трябва да се поправят думите на поета,
който завидял
на чучулигата, господарка на синьото небе,
за свободата й.

Човек, който се е опитвал да лети
за свободата
знае
какво вижда
чучулигата,
защото свободата
е смесена с мирис на кръв,
защото революцията
е самотно нещо,

защото революцията
трябва да е самотно нещо.

Етикети: доклад по азиатска литература, доклад по корейска литература, доклад по литература, реферат по азиатска литература, реферат по кореистика, реферат по корейска литература, Реферат по литература