Реферати

Нетрудоспособни лица-лица, които нямат способността да подпомогнат за създаването на материални и културни блага и услуги поради определени причини; Причина за нетрудоспособността може да бъде възрастта, събития като болест, майчинство, злополука, инвалидност и т.н.; Издръжка на нетрудоспособни лица-средствата, които са необходими за съществуването на тези лица (издръжката им) винаги са произвеждани от едновременно живущите с тях здрави, трудоспособни членове на обществото; През различните епохи тези средства са им предоставяни под различни форми. Възникването, съществуването, развитието и усъвършенстването на всяка от формите е обусловена от определени фактори-икономически, социални, политически, демографски; През различните етапи на човешкото развитие хората като съвкупности и като отделни индивиди от терзи съвкупности, са имали различни възможности да предотвратяват и ограничават опасностите, които са ги заплашвали. В условията на натурално-стопанските отношения (робовладелското и феодалното общество) основна форма за издръжка на нетрудоспособните лица е издръжката им в рамките на владението, на семейството. Наред с тази форма за пръв път се появяват сдружения за взаимопомощ, които имат отношение към издръжката на нетрудоспособните от междинните слоеве. При зараждане, развитие и оформяне на стоковото производство и на капиталистическото общество, застраховането, разпределението в семейството, спестяването се утвърждават, като форми на издръжка на нетрудоспособните лица. Появяват се и се развиват работнически инициативи за взаимопомощ, благотворителни организации, пенсиите на държавните служители, института за гражданска отговорност на работодателите. Всички тези форми в една или друга степен имат свой дял в издръжката на нетрудоспособните лица, имат свои дял в подготовката за появата на социалното осигуряване.
Възникване на социалното осигуряване-първите закони за социалното осигуряване са издадени през периода 1883-1889г. в Германия, когато начело на германската империя стои Бисмарк. Периода и мястото на възникване на соцоалното осигуряване са обусловени от наличието на 2 съществени предпоставки: иконимическата необходимост от обществено организиране издръжката на нетрудоспособните лица и политическата необходимост да се направи отстъпка в социалната област за запазване на социалния мир. Социалното осигуряване като социална форма за издръжка на нетрудоспособните лица, се изгражда в следната схема: държавата узаконява предварително съвкупността от лицата, които задължително се включват в осигурителната съвкупност. За тях се гарантира осигурителна защита (плащания) при настъпване на опасности (рискове) на труда (болест, злополука, инвалидност, старост и т.н.). За да бъдат осигурени средства за издръжка на останалите нетрудоспособни лица се създава специален фонд (осигурителен) от вноски на определени от закона източници (осигурени лица, работодатели, държава). Задължителността на социалното осигуряване която се свързва с включване на определени лица (групи) в осигурителната съвкупност и определяне на източниците на средства за осигурителния фонд, има вжно значение за изграждане на социалното осигуряване.Основа на социалнто осигуряване е взаимопомощта и социалната солидарност. В нея трябва да се търси новото и главното, което се постига при създаване на соц. осигуряване. Формите за социално осигуряване се делят на задължителна и доброволна; Задължителната форма е характерна за класическата схема на соц.осигуряване; То се определя като такова, защото задължително (със закон) в осигуряването се обхващат големи групи от хора и задължително се изземват части от доходите на определени източници за образуване на осигурителния фонд, от който се правят осигурителните плащания на загубилите работноспособността си осигурени лица. Важна роля в задължителното соц.осигуряване играе държавата-законодателно уреждане, управление, организация и като източник на средства. Затова соц. осигуряване от този тип се определя като държавно, публично.Доброволното осигуряване гарантира осигурителна защита на принципа на доброволността. Тази защита се осъществява като допълнително доброволно (браншово, професионално) осигуряване във връзка с публичната схема (държ. осигуряване) от работодателите или от рботодателите и осигурените лица или в частни осигурителни дружества, без връзка с държавното осигуряване.
Осигурителни рискове-определяни като опасности, те са нежелани събития, защото тяхното настъпване има неблагоприятни последици, носи загуби. Те биват опознати и неопознати. Повечето рискове са опознати, има обаче и такива, които са неопознати, защото не са разкрити и обяснени причините за тяхнаото проявление. Обикновено срещу някои от опознатите рискове се организира защита; те се наричат покрити рискове, а тези, които се изключват при провежданата защитна дейност, са непокрити рискове. Рисковете винаги са конкретни събития, затова те се разглеждат във връзка с обекта, за който съществуват като опасности. За отделния обект рискът е случайно събитие-то може да насъпи, но може и да не настъпи и това не зависи от волята на човека. Случайността изразява степн на несигурност. Рискът е потенциално понятие-неговото осъществяване е само възможно, при настъпването на събитието се реализира тази възможност. Затова рискът е вероятностопределено събитие да засегне даден обект. Когато се реализира опасността, когато настъпи рискът и причини намаление или пълна загуба на трудовите възможности и от тук намаление или загубване на трудовия доход на осигурения, от соц.осигуряване трябва да бъдат предоставени средства, които да компенсират неблагоприятните икономически последици. В този смисъл соц.осигуряване стои близо до труда. Прави се разлика между осигуряеми и неосигуряеми рискове. За да бъде едно събитие осигуряемо, то трябва да отговаря на някои условия:трябва да предизвиква нетрудоспособност, да настъпва случайно по отношение на отделните лица, събитията трябва да бъдат очаквани с определена вероятност, трябва да представляват опасност за големи групи от хора, трябва да е количествено оценяемо и да са настъпили само във връзка с характеризиращите ги обективни признаци. Осигурителните рискове могат да се разглеждат от различни гледни точки:Като опасност може да се разглежда към отделен индивид или към съвкупност; могат да бъдат с професионален и с непрофесионален произход; според своята природа могат да бъдат биологически, икономически и социално-демографски рискове;.Осигурителен риск и осигурителен случай-осигурителния риск е потенциална опасност за осигуреното лице, но не е известно кога и дали изобщо ще се реализира тази опасност. Осигурителния случай предполага вече реализирана опасност, настъпил осигурителен риск по отношение на определено осигурено лице. Събитието предизвиква нетрудоспособност и загуба на трудовия доход, както и съответно плащане на осигурителния фонд. Когато настъпването на осигурителния риск предизвиква плащане от страна на осигурителя, казваме че се е осъществил осигурителен случай. Понякога осигурителния риск не води до нетрудоспособност или намаляване на трудовия доход и в тези случаи осигурителя няма какво да компенсира и затова няма осигурителен случай.Всичко това означава, че рискът в социалното осигуряване е не само събитие, но и състояние.
Осигурителен фонд-осигурителния фонд в широк смисъл представлява съвкупността от средства, потребявани от нетрудоспособните членове на обществото-деца, болни, инвалиди и старци. Осигурителния фонд в тесния смисъл или фондът на социалното осигуряване представлява обособена по-определен начин част от националния доход на обществото, предназначена за разпрделение в полза на нетрудоспособн ите лица.Съществува и необособена част на осигурителния фонд, защото обособения осигурителен фонд е недостатъчен за пълната издъжка на всички нетрудоспособни лица.Форми за организация-тези форми съществуват само при обособената част на осигурителния фонд. Организационните форми могат да се разглеждат в 2 направления:според принципите на организация и според предметния израз на този фонд. Според принципите на организация осигурителния фонд може да бъде организиран в 3 форми:децентрализирана, централизирана и смесена форма. При децентрализираната осигурителния фонд е раздробен и съществува в рамките не отделните стопанства, предприятия или е собственост на отделните лица. Така той е независим от другите стопанства и лица. При централизираната осиг. фонд се образува от средства не на отделни лица или работодатели, а от централизирани ресурси (общодържавни или местни). Смесената форма е вариант между централизираната и децентрализираната. Образуването на осигурителния фонд при тази форма става не за сметка на централизирани ресурси, а за сметка на вноски от определени децентрализирани източници (осигурени, работодатели).Според своя предметен израз осиг.фонд може да бъде организиран също в 2 форми:парична и натурална. Днес по-разпространена е паричната. Това е така защото пенсиите, обезщетенията, плащанията за деца, които са по-голяма част от осигурителните разходи се предоставят в пари.В редица сучаи по-подходяща е натуралната форма на плащане (лекарства, мед. Услуги, санаториуми и др.).Финансиране на соц. осигуряване-като практическа дейност финансирането съдържа няколко момента: определяне на необходимите за социалното осигуряване парични средства; определяне на източниците, от които ще бъдат събирани тези средства; определяне на начина, по който ще бъдат набирани средствата, или по-точно начина, по които ще бъдат иззети-разпределени във времето, необходимите на социалното осигуряване средства. Финансиранетои на социалното осигуряване трябва да се разбира като съвкупност от икономически отношения, които възникват по повод образуването на осигурителния фонд-при определяне на необходимите средства, на източниците и начина на тяхното набиране във времето.
Осигурителни плащания-Това са средствата, които се предоставят от осигурителния фонд и се наричат още „престации” или „осигурителни права”. Плащането предполага наличие на парични знаци и еквивалентност в отношенията между субектите. Когато разглеждаме нетрудоспособните лица като субекти на потреблението, по-правилно е пенсиите и обезщетенията за тях да бъдат наричани осигурителни доходи. Формите на осигурителните плащания могат да бъдат групирани от определени гледни точки:според класическите социални осигуровки-болест и майчинство,злополука и професионално заболяване, инвалидност, старост и смърт, безработица; според покритите социални рискове:обезщетения при болест и временна нетрудоспособност, при майчинство, при пенсии за трудова злополука и професионални заболявания, пенсии за инвалидност, за старост, за смърт, плащания към семейства с деца, с превантивна цел, при безработица, медицински грижи и др.; според формата:доходи в натура или в пари; Режим на осигурителните плащания-предназначението на осигурителните плащания е да компенсират, да възмездят, да обезщетят в определена степен, покровителствените лица, заради неблагоприятните икономически последствия на осъществилите се рискове на труда. Както задълженията на осигурителния институт, така и правото на иск от осигурения, възникват само при определени предпоставки като: лицето трябва да принадлежи към кръга на осигурените, да е осъществен осигурителен риск, да са изпълнени други условия, ако по закона или договора има такива (трудов стаж, възраст и т.н.). Съвкупността от предпоставките и условията за отпускане и начините за изчисляване на осигурителните плащания се нарича режим на осигурителните плащания. Размерът се определя от формула за изчисляване на осиг. плащане, която обвързва всички параметри, от които зависи.
Управлението на социалното осигуряване-целенасочено въздействие за запазването на съществуващотоикономическо състояние или за качествена промяна на поведението на управлявания обект като се спазват изискванията на пазарните закони и предварително зададените параметри. Особеностите на организацията и технологията на управлението произтичат от:характера на проявление и спецификата на действие на пазарните закони в социалното осигуряване;особения вид пазарно поведение на системата; специфичния характер на протичащите в него икономически, социални, финансови и демографски процеси;начина на възникване и проявление на осигурителните отношения;приоритетното преследване на социални ефекти; Във функционално отношение управлението на социалното осигуряване е взаимодействие на елементите обект и субект. Обектът са икономическите отношения и процесите по формирането, използването и пласирането на средствата на осигурителния фонд за задоволяване потребностите на правоимащите нетрудоспособни лица в желаните обективно обусловени граници.Субектът на управлението е съвкупността от специализираните органи и тяхната структура, които непосредствено въздействуват и привеждат социалноосигурителната дейност в съответствие с изискванията на обществените закони (пазарни, социологочески и др.). Глобалната цел на управлението е да се реализират основните функции на социалното осигуряване, да създаде и запази необходимата балансираност, равновесие, ритмичност и стабилност в неговото икономическо проявление.Принципи-В сложните и противоречиви условия на преход към пазарна икономика основните принципи за организация и управление на соц. осигуряване са:Принцип за съчетаването на централистичното с демократичното начало и партньорството. Той е свързан с балансирането на интересите на страните в осигурителния процес чрез разумното делегиране на права и задължения. Чрез децентрализирането на социалното осигуряване се премахват схемите на авторитарното дирижиране, шаблонизиране и бюрократизиране на системата. Разширява се автономността и самостоятелността й. Демократизирането на управлението изисква в него да участва и върховният законодателен орган-Народното събрание, като избира управителя и подуправителя на НОИ, приема годишния отчет и плана за бюджета на фонда. Принцип за автономност и самоуправление. Според него публичната схема трябва самостоятелно да организира и регулира собственото си икономическо пазарно поведение, връзките и взаимоотношенията си с другите подсистеми в националното стопанство, да развива и усъвършенства персоналната си структура.Принцип на паритетност. Отнася се както до организацията на финансирането, така и до технологията на вземането на управленски решения, съответно до мениджмънта на социалното осигуряване. Той утвърждава трипартизма и трипартитния консенсус като главна форма на управление и вземане на решения в областта на организацията и финансирането на публичната схема. Принцип за задължителност и универсалност на осигурителния механизъм за цялото население. Действа главно в публичните и някои професионални схеми. Това действие изисква: безусловно включване в кръга на осигурените лица; покриване на всички социални рискове; стандартизиране и одържавяване на задължителните услуги то социалното осигуряване; уеднаквяване на законодателсттвота на публичната схема. Принцип за плурализъм, многообразие, алтернативност и конкурентност. Изисква предоставянето на законодателна свобода и възможност за избор на социални осигуровки и техни носители от всеки гражданин чрез развитието на разнообразни институционализирани форми в т.нар. триколонна система за социална защита и конкурентен пазар на осигурителни услуги. Принцип на еквивалентност. На този прнцип се уреждат финансовите задължения между страните. Той изисква плащанията като вноски и насрещните плащания като престации за пряко доброволно допълнително заплащане.Принцип за достатъчно социално компенсиране. Той произтича от природата и философията на социалното осигуряване.
Метод за упревление се разбира начините и подходите за въздействие върху управлявания обект с оглед най-ефективното използване на икономическия потенциал и решаването на предварително поставените задачи в социално-осигурителната политика. Методите са: организационно-разпределителни, икономчески, социални;
Организационна сруктура на управление- С приемането на Кодекса за задължителното социално осигуряване се въведе степенна система за управление на публичната схема. Основанието за това е отделянето ан оперативното администриране и контрола върху дейността от стратегическия мениджмънт. Успоредно с организационната структура на НОИ се изградиха Трипартиен надзорен съвет и Съвет на управителя и йерархични връзки и отношения на съподчиненост. Съставът на Трипартийния надзорен съвет се определя на принципа на трипартизма-по един представител на всяка от представителните организации на наетите работници и на работодателите и на съоветстващ брой тяхни представители. НОИ е висш специализиран постоянен държавен орган за същинското управление на публичното социално осигуряване. Той е независима институция на съвременната пазарна икономика със самостоятелен бюджет, активи, пасиви, икономическа, организационна и финансова автономност. Организационната структура на НОИ днес е изградена на 2 нива: национално и териториално ниво;
Експертиза и оценка на работоспособността-разновидностите на работоспособността като нормална и променена при експертните оценки приема следните основни форми:професионалната работоспособност-способността на индивида да участва в трудова дейност при нормални производствени условия според придобитата професионална подготовка и квалификация. Тя се проявява под фгормата на нормална, частично намалена и напълно загубена. Нейните носители са рисковте трудова злополука, професионално и общо заболяване. Чрез социално –осигурителния механизъм тези носители получават издръжка под формата на пенсии за инвалидност. Понятието експертиза изразява процеса на изследване, анализиране, тълкуване и установяване на факти и обстоятелства по даден повод от лица, които притежаватспециални знания в дадена област, за да се дадат отговори и се вземат решения по конкретни въпроси.Крайния резултат на експертизата е експртното заключение за характера и тежестта на болестното състояние, за вида и степента на загубената работоспособност. Всички тези акценти се съдържат в т.нар. клинична и социално-трудова прогноза. Те са изключително важни моменти в експертното обследване, тъй като позволяват да се предвидят измененията в работоспособността. В технологичен план целта на експертизата на работоспособността е да се анализират и съпоставят едновременно:болестния процес, настъпилите функционални изменения в човешкия организъм, видът и причините за насъпилия осигурителен риск, необходимостта от преквалификация и обучение; Задачите на експертизата се конкретизират в няколко направления: опазването на здравето и работоспособността, намаляването на трудозагубите, профилактика на заболяваемостта, увеличаване на трудовиа потенциал, извеждането на първичната документация; Установяването, оценката и документирането на временната нетрудоспособност се извършва от определените с нормативен ред органи на лекарската експертиза: лекуващият лекар и стоматологът, ЛКК, ТЕЛК, НЕЛК; Технологията на експертизата на трайната нетрудоспособност обхваща изпълнението на широк кръг от дейности с цел на важни медико-социални, социално-хигиенни и трудово правни проблеми на:прогностичната експертна оценка, профилактичната експертна оценка;
Организация на паричните обезщетения при временна нетрудоспособност-Понастоящем в българската практика покритият социален риск-„майчинство” е свързан с изплащането на престации от фонд „Общо заболяване и майчинство” и за сметка на републиканския бюджет под формата на:парично обезщетение за бременност и раждане; за отглеждане на дете до 2-год. възраст; за трудоустрояване при бременност; Общото правило е жените, които са осигурени за всички социални рискове да получават обезщетение за бременност и раждане;Плащанията за настъпил риск „болест” стават отбюджета на ДОО; Правото на периодични престации произтича от задължителното или доброволното участие в осигуряването за всичко социални рискове. На наетите лица по трдово правоотношение и самонаетост се изисква шестмесечен предварителен осигурителен стаж, независимо от неговия вид, съоветно дали е прекъснат или непрекъснат, дали е регистриран в едно или няколко предприятия. Стандартното правило е паричното обезщетение при болест да се изплаща от първия ден ан нетрудоспособността до нейното възстановяване или до определеното на процента инвалидност от ТЕЛК;Относителната норма е 80%; За „трудова злополука” сеприема всяко внезапноувреждане на здравето, което е станало по повод, по време и във врзка с извършваната пряка работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието; В осигурителната практика е налице „професионална болест”, когато тя е вписана в списъка на професионалните болести, утвърден от МС по предложение на министъра на здравеопазването; Основното изискване за изплащането напаричното обезщетение е участието в осигуровката за всички социални рискове или само за трудова злополука и професионална болест чрез полагачите се вноски за тях; Плащания за издръжка на деца в семействата-Еднократните помощи са икономическа форма за посрещане на първоначалните разходи на новороденото дете в семейството; Те се получават от всички български граждани, живущи на или бън от територията на страната; Осигурителния случай, на чието основание се изплащат помощите, е раждането на дете;Осиновителите на дете нямат право на помощ, независимо, че в удостоверението са посочени като негови родители;Еднократната парична помощ при раждане на дете се получава при подаване на молба-декларация по специален образец и оригиналното удостоврение за раждане; Месечните добавки са периодични текущи плащания за осигуряване по общественоорганизиран път на средства за издръжка и възпроизводство на бъдещите ресурси на труд; Месечните добавки за деца у нас се изплащат на семействата при условие, че единият от родителите е осигурен за всички осигурителни случаи, получава парично обезщетение или пенсия, независимо от нения вид. Осъществения осигурителен случай, на чието основание се изплащат месечните добавки, е наличието на деца в семейството; Размерът на месечните добавки е диференциран според пордността на живите деца в семейството, вкючително припознатите, осиновените, доведените и заварените, на възраст до 16 годино, издържани от родителите; За деца с физически и душевни недъзи, установени с решение на ЛКК се изплащат добавки в двоен размер;
Организация на пенсионното осигуряване-пенсията е форма на периодично парично плащане, което замества загубеното възнаграждение или дохода при постоянна или продължителна нетрудоспособност в границите на натрупаните активи в обособените осигурителни фондове; класическите рискове, на чието основание се изплащат пенсиите са: инвалидност, старост и смърт; Законодателно уредените пенсии у нас са: за осигурителен стаж и възраст; за инвалидност; наследствени пенсии; пенсии, несвързани с трудовата дейност; Общото нормативно условие за придобиване на пенсия е лицата да са осигурени завсички видове социални рискове или задължително само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;Осигурителния стаж като условие е мерило на съвкупния финансов принос на осигурените лица във формирането на фонд „Пенсии” се установява с трудови и осигурителни книжки или си документ по утвърден образец, издаден от осигурителя; В осигурителните системи се прилагат три подхода за определяне на базата за изчисляване на пенсията-възнагражденията и доходите за целия период на осигуряването, за определен период преди пенсионирането и за последната година, предхождаща настъпването на риска ; Индивидуалния коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са правени осигурителни вноски през избран период от 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997г. и от дохода за времето след тази дата до деня на пенсионирането;
Допълнително задължително пенсионно осигуряване-едно от радикалните решения за овладяването на негативните тенденции в публичното социално осигурявне, а чрез тях и въздействие върху икономиката е неговото либерализиране и преструктуриране чрез механизмите на приватизацията. Думата „приватизация” е с латински произход и означава превръщане на държавната собственост в частна. Особеното при приватизирането на социалното осигуряване е, че се трансформира не собствеността върху ресурса, а собствеността върху услугата-дейност, извършвана в частни (акционерни) осигурителни дружества с конкурентна философия на финансовия мениджмънт на фонда. При приватизиането на кошницата от „осигурителни услуги’, фондът остава собственост на осигурените лица. Освен краткосрочни ефекти, приватизирането на социалното осигуряване съдържа богат потенциал и на дългосрочни ефекти, определящи го като сериозно предизвикателство за страните с функционираща пазарна икономика и либерализиран (дерегулиран) социобизнес. Възприетия приватизационен модел на социалното осигуряване в България утвърждава т.нар. триклонна система:държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, допълнителното доброволно пенсионно осигуряване; Макар и да се демонополизира, ролята на държавата в социалното осигуряване при многоластовата триклонна система е от съществено значение; По принцип приватизацията на социалното осигуряване е много сложен и отговорен проблем с дългосрочен хоризонтна действие-жизнения цикъл на едно поколение; ДЗПО е икономическа дейност по набирането и финансовото управление на активи, придобити от осигурителни вноски, с цел осигуряване на допълнителна пенсия или ранно пенсиониране при настъпването на покрития социален риск; характеризира се с персоналност на осигуряването, тъй като в универсалния и професионалния фонд всяко лице има собствена партида и осигурителен номер;
Допълнително доброволно пенсионно осигуряване-ДДО е функционална дейност по набирането, финансовото управление и разходването на средства за социални плащанияпри настъпването на събития или сбъдването на случаи, предвидени в осигурителния договор; В контекста на социалната реформа доброволното осигуряване е реализация на съвременния интегративен подход към издръжката на нетрудоспособните лица; Чрез него се формира съществена част от компенсационния пакет на загубените оходи при нетрудоспособност. В икономически план при натрупването на част от прихода и дълга на фирмите-донори, портфейла на ДОО преструктурира корпоративния капитал, формира среда за конкурентни и диверсифицираникапиталови пазари; Допълнителното осигуряване се изгражда на основата на свободното договаряне между осигурените лица, работодателите и осигурителните дружества чрез договори за конкретна осигуровка; Финансови модели на частните осигурителни схеми-Най-често срещани в практиката са фондираните частни схеми; Те се прилагат в 2 разновидности:без индивидуализация на натрупаните активи, съотвтно с разпределение на натрупаните средства между членовете на осигурителната съвкупност; С индивидуализация (персонализация) на натрупаните средства, съответно със завеждането на лични пенсионни партиди (индивидуални сметки) за всеки участник; Технологоята по плащането на вноските, формирането на пенсионните плащания и наследяването на средствата в личната пенсионна партида на лицето се определят в осигурителния договор, известен още като „законодателната рамка на пенсионната схема”; Нефондираните частни схеми се срещат твърде рядко в осигурителната практика; Схемите с дефинирани плащания са изградени по подобие на публичните схеми на принципа на заместването на дохода; Смесения тип пенсионни схеми са хибрид между дефинирани вноски и дефинирани плащания; Закрития тип осигурителни схеми се предлагат най-често за организирането на професионалните и браншовите пенсионни фондове, като в кръга на осигурените лица се включва персонала на предприятието или бранша; Откритият тип се използва при функционирането на регионални, междурегионални, междуотраслови и свободни пенсионни фондове; Необходимо е да се отчетат националните особености, макроикономическата среда и демографското развитие, да се приложи добре обмислена и разумна стратегия, съобразена със стръктърната реформа и аскоцирането ни към Европейската общност

Етикети: доклад по икономика, реферат по икономика