Реферати

Постиженията на етнографската наука намират подходящо място в програмата по изобразителна дейност на децата – най-жизнената среда на нашето съвремие. Тя създава условия за системно естетическо възпитание и обучение със средствата на изобразителното изкуство и възмож¬ност да сродим подрастващите с постиженията на народното приложно изкуство, като възпитаваме у тях да ценят художественото наследство. На¬ционалното наследство от обичаи, празници трябва да намери творческо пресъздаване с всичко хубаво и ценно, което има в себе си.
В своето хилядолетно съществуване човечеството винаги се е стремяло към красота и нравствено съвършенство. Прекрасното е в природата, в човешките отношения: то е отразено в произведенията на изкуството.
Общуването на човек с изкуството започва от най-ранна възраст. Мал¬кото дете възприема различни произведения на изкуствата – приказки, пес¬ни, стихове, картини така, както възприема самата действителност. И до¬като отначало те забавляват и успокояват детето, по-късно стават източ¬ник на знания, образец за подражание, извор на морални и естетически ценности. Изкуството е необходимо в живота на подрастващите не само защото ги удовлетворява и им доставя непрекъсната радост, но защото чрез него те достигат най-бързо до прекрасното.
Творческият синтез от натрупани художествени впечатления, позна¬ния и умения за самостоятелна дейност са празниците. В тях взаимодействуват изкуствата за деца – литература, музика, изобразително изкуство, хореография. Тяхното обединяване е насочено към създаване не само на радостни преживявания, естетическа наслада и забавление, но и към обо¬гатяване някои особено значими впечатления в техния живот, към приоб¬щаване в традициите и обичаите на своя народ, към разнообразяване поз¬нанията им за природата и околния свят.
Всъщност празниците се явяват форма, която обединява в себе си интересите на децата към изкуството, а заедно с това се разкриват пости¬женията им в областта на художественото творчество.
В предучилищна възраст художественото възпитание има първосте¬пенна роля за формирането на личността. Децата по подходящ начин се запознават с различните видове изкуство, получават и затвърдяват позна¬нията си за нашето минало, традиции, действителността и за човешката нравственост, изпитват богата гама от чувства при срещите си с изкуство¬то. Не само това – художественото възпитание има значение и за създава¬нето на трайни предпоставки за художествените способности, на пресъзда¬ващо и творческо въображение, на художествената интуиция и всестранна¬та ориентация в областта на прекрасното. Усвоеният художествен опит по¬мага на детето да участвува активно и самостоятелно в обществения жи¬вот най-напред в детската градина, след това в семейството, а по-късно в училище и в живота.
В своята дейност учителите трябва да вложат макар и елементарни познания за особеностите на народните обичаи, за реквизита във тях, за тяхната функция в обичаите. Така ще се допринесе както за обогатяване на творческото виждане, така и за осмисляне на народното приложно изкуство.
Чрез контакта и претворяването на народните образци децата ще по¬лучат познания за образуването на българската народност.
Предметите изработени от детските ръце, ще създадат любов към родното, ще повишат интереса към красотата на родните багри и форми.
Правилното възприемане на народното изкуство и неговото художес¬твено претворяване се изразява в това, че детето е опознало същността на народното творчество.
Народните обичаи са придружени от богато облекло и разнообразни реквизити с голяма художествена стойност. В тях е събрано духовното и материалното състояние на народа – песни, танци, благословии, приложно изкуство.
Чрез народното изкуство децата навлизат в света на художествените образи, усвояват нравствени добродетели, вживяват се в емоционалната атмосфера на родната традиция. Ще припомня и опиша традиционни оби¬чаи, които са живи и очаквани от децата с радост и удоволствие.
НОВА ГОДИНА -очаква се с радост и особена топлота. За този ден се стягат и стари и млади. Най-старата стопанка грижливо, с веща ръка омесва обредни хлябове с изображения на нивата, лозето, градината, кошарата , бъчвите с вината. После нарежда богата трапеза с изобилни , вкусно приготвени гозби, сушени плодове, ябълки, чепки грозде, орехи. В тепсия е разточена баница. Замесена е вътре стара пара и дрянови клончета с пъпки – късметчета; една пъпка за къщата, две пъпки за книгата и учени¬ето, три – за стоката, друго – за здравето. Най-възрастният стопанин в се¬мейството взема сурвачката за да сурвака малки и големи с благословии за благополучие и здраве. Функцията на сурвачката е като семеен или принадлежащ на рода обреден реквизит, без които не може да се утвърди но¬вогодишната трапеза с всичките и символи за плодородие, здраве и благо¬дат.
Сурвакарите са желани и с трепет очаквани гости във всеки дом. Те идват да възвеличаят труда на семейството, да пожелаят богат берекет.
Бабата тържествено пристъпя с пълна паница дарове приготвени за скъпите гости. Тя изсипва в торбата на сурвакарската дружина ошаф, сла¬нина, колачета, орехи и от своя страна благославя:

„Да ни е честита Новата година!
Нова година – нов късмет.“

Дряновата сурвачка е неотменим реквизит на сурвакарческата дру¬жина.
Прави се по два начина:
 върху самата клонка чрез задялване, изрязване на кората с нож¬че спираловидно, зигзагообразно или на колелца, задялване на къси „къдрици“, на дълги „къдрици“, като буклата къделя или пък като „пера“;
 с украса, която се добавя към клонките – от червена вълна, боб, пуканки, зеленина, краваичета, сушени плодове, китки класове, панделки, ябълки, вълнени пискюли, чушки, захарчета и какво ли още не. От всичко, което е произвела ръката на стопанина. В различните краища на страната сурвачките са имали различна „премяна“ и всяка си има свое минало.
В нашите новогодишни обичаи много радост и топлота внася елхата. Около нея не се извършват обреди. Елхата е гостенка пристигнала само с пищната си украса. Пренесена е от шведите, норвежците, англича¬ните и главно от немците. Новогодишната елха се среща и у келтските народи. Това показва, че тя е наследена от много дълбока древност.
Друг обичаи е КОЛЕДУВАНЕТО.
Коледарите играят в нощта срещу Коледа и са обикновено неженени момци. Облечени в празнични дрехи, те посещават всички къщи в селото. Всеки коледарин носи голяма тояга – кривак, а калпакът му е закичен с венец. Песните на коледарите са с разнообразно съдържание – на станеника/водача на коледарите/, на домовладиката и на членовете на семейството и в тях се отправят пожелания за здраве, благополучие и плодородие.
КИЧЕНЕТО С МАРТЕНИЦИ е най-жизненият обичаи в пролетни¬те традиции у българите.
Обичаят да се посреща месец март с бели и червени мартеници е – български. Роден е в границите на българската етническа и езикова област и утвърждава народностния характер на новата култура.
Пленително е изяществото, красотата и разнообразието на народни¬те мартеници. Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червели бял конец без прибавки към него.
Много разнообразни са мартениците от плат: квадратчета в бяло и червено, съчетани по две; ивици увити като змия; квадратчета нанизали по четири, които образуват кубчета; нарязани парички и украсени с вълнена прежда; неповторимите куклички „Пижо и Пенда“ и т. н.
Като неоспорими произведения на народното приложно изкуство, мартениците са с реална възможност за развитие.
Червения цвят в бита на народа е средство за предпазване от болес¬ти. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената -здраве и сила. Носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, защото тогава жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване. Така се обяс¬нява и семейния характер на мартенските обреди и празници.
На мартениците хората приписвали и силата да пропъждат бурите и да откриват път на слънцето, за да събуди всичко живо.
Според народния обичаи мартениците се носят дотогава, докато не се види лястовичка или щъркел, докато не се види цъфнала овошка. Тога¬ва всеки сваля своята мартеница. Едни я слагали под камък и след девет дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, ще е богата годината с овце, ако пък има други по-едри буболечки -сполука в крави, в едър добитък. Други я завързвали на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафила, та да са бели, червени, хубави и здрави хората. Трети я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.
ЛАЗАРУВАНЕТО е поетичен момински обичай, който се изпълнява през първата половина на пролетта. Освен със своите характерни черти и песни лазаруването е обаятелен и с искреността на моминските копнежи и надежди.
По стар обичай, да дадат своята благословия на труда, тръгвали мо¬мите нагиздени с пъстри пазарски премени. По тях греят нанизи от парич¬ки, мъниста, а шевиците по ризата са събрали в себе си цвета на аления пол и жълтата латинка, на чешмира зелен и синевата на утрото. По глави¬те им пъстреят лалета и човек като ги гледа, като че ли вижда моминска градинка , цъфнала на пролет.
Лазарската група спохожда всички стопани , за да внесе здраве във всяка къща. Стопанката ги посреща с паница вода, а в нея яйце. Лазарките се нареждат около паницата, заиграват и запяват.
Лазарките пеят за орача, за овчаря, за цъфналата пролет, за здравето във всеки дом. Да се множат пчелите и да се плодят агнетата в кошарата.
Те пеят своите обредни песни и играят обредни „лазарски“ хора. Тези песни и игри са своеобразно честване на празника на младостта, на малкото дете-носител на нов живот.
На ЦВЕТНИЦА, девойките и момите отиват на реката или при кла¬денеца и пускат във водата хлебни кукли или пък хапки от тях. Която кук¬ла изплува най-напред нейната стопанка ще е кумица. На връщане те пеят.

Напред, напред кумице, лазаре
напред ти се паднало…
напред ти са дворове.

Лазарките съпровождат кумицата до дома й, а в двора или стаята докато приготвят трапезата пеят. Тогава кумицата ги гощава. Пак пеят обредни песни и се разотиват.

На Великден лазарките отиват с червени яйца у дома на своята куми¬ца за да я поздравят по обичая. Пак пеят, но вече не лазарски песни. Гощават се и с това завършва обичаят лазаруване.
ВЕЛИКДЕН е обичай да се шарят яйца и носи дъха на народното.
Яйцето е символ на здравето и на живота. С първото обагрено яйце майката е триела лицето на децата и възрастните с думите:
„Червен, червен Великден,
зелен, зелен Гергьовден,
и догодина със здраве!“
Същото значение има и обичая да се прави „Борак“-яйце, с което децата изпитват силата си при чукане.
В шаренето и писането на яйцата българката е проявявала художест¬вени дарби и находчивост, като е прилагала различни техники за изписва¬не. Тя е отразявала света и багрите на своята природа. С орнаменти от животинския и растителния свят при взаимни гостувания на великденски¬те празници е предизвиквала възхищението на околните. Шареното яйце е слагала редом с пъстрата китка от жълта и червена ружа, босилек и невен.
Изписването на орнаментите е ставало с помощта на разтопен восък с металическа тръбичка. Изображенията имат богат замисъл всестранен обхват: ивици като шевици, стилизирани човешки и геометрични фигури, цветя, звездички, капки и т, н.
Майсторството се е проявявало и при едноцветното боядисване на яйцата.
Българката е използвала нашироко растителните бои от дюлеви лис¬та, люспи от лук, млечка и липов цвят.
Писаните яйца в българския дом са предназначени за гледане, за да¬рове на близки и роднини, за украса на дома.
Като произведения на народното изкуство писаните яйца са богат материал за работа с децата от всички възрасти. Освен орнамента от жи¬вотинския или растителния свят те още откриват багрите и технологията. Те ще видят и оня богат духовен мир на народа ни, които за различни слу¬чаи умее да създава красота в живота.
Свързването на децата с народното творчество в часовете/ситуациите/ по изобра¬зително изкуство носи неповторимо положително въздействие, защото е свързано с практическата художествена дейност, която прави народното изкуство по-осезаемо, по-близко.
Народните обичаи винаги са привличали вниманието на децата. Све¬денията за потеклото и развитието на обичаите ще дадат отговор на мно¬гото въпроси от децата. Те ще разберат, че обичаите са една интересна страна от живота на народа и ще усетят богатата работа с бои и с прилож¬ни материали. Децата трябва да изучат материалите и техниките, с които си е служил народния творец, при създаването на обичайните реквизити.
Например за кукерите на 6-7 годишните деца трябва да се даде ин¬формация като приказка – кои мъже ходят кукери (здравите, силните, издръжливите,добрите), как са облечени, какви маски носят на главата, как са украсени, какво символизират, как народния творец е обогатявал укра¬сата, за да я направи богата. Като резултат от тези знания децата ще нари¬суват маски и ликове с бои. Те биха могли да изобразят маските и чрез апликация, като си послужат с подходящи материали- вълна, конци, цвет¬на (велурена) хартия, парички, парченца плат.
Творчество биха могли да проявят децата и при изработването на художествени поздравителни картички и на интересни кукли.
Темата, която поставя учителя да не надхвърля възможностите на децата в дадената възраст. Необходимо е темата да се представи образно и с богат фактически материал, за да бъде ясна и жизнена в представите на децата.
Работата с народното творчество в изобразителните дейности тряб¬ва да е съобразена по време с календарните празници.
С богат нагледен материал учителят е необходимо да насочва вниманието на децата към изразните средства на самобитния майстор, към тях¬ната опростеност в зависимост от предназначението им. В разработката на образи и картини от нашия традиционен бит, наред със специалната терминология е необходимо развитието и на художественото слово за да действа комплексно и емоционално, което от своя страна води и до подпо¬магане на художественото възпитание.
За да е успешна работата ни с децата е необходимо да се набавят нагледни средства – автентични съдове, облекла, накити, снимков или кар¬тинен материал, подбор на народни и обредни песни, благословии, остроумици, свързани с темата, легенди, приказки, стихотворения, предания, народни названия на предмети от бита и облеклото и т.н.
По отношение на материалите е необходимо да има следното – въл¬нен плат в различни цветове, бяло платно, части от стари шевици, колани, ширити, наети, панделки, парички, кожа, картон, бои, четки, цветна хартия, лепила, стиропор за глави на кукли, прежди (вълнена и памучна), копчета за очи на кукли, ножици, игли и т. н.
Народното приложно изкуство предоставя големи възможности за стимулиране на детското творчество. За да се роди под детските пръсти едно произведение то трябва да премине през дълбокото преживяване на образците на народното изкуство. Затова колкото по-богати, образни и художествени са представите, толкова по-плодотворна ще бъде и творческа¬та фантазия на детето.
Известно е, че всяко дете възприема по различен начин. Ето защо е необходимо да въздействаме върху децата с повече и по-богата информа¬ция. Трябва да се съчетава и живата представа с музикални илюстрации, художествена реч и т. н. Колкото по-богата е информацията на децата толкова по-добре ще се разгърне творческия полет на тяхната фантазия.
Например децата ще научат от учителя за писаните великденски яй¬ца следното: Учителят разказва какви техники са се прилагали при бо¬ядисването и писането на яйцата, какви цветове и материали са използва¬ли възрастните жени. Учителят изяснява, че изображенията по тях имат богат замисъл и всестранен обхват; шарки като шевици, стилизирани чо¬вешки фигури, цветя, звездички, капки, геометрични фигури и т. н. Бъл¬гарката е използвала често растителни бои и е получавала пъстър букет от цветовете отразявала е света и багрите в природата. Изяснява им какъв обичаи е писаното яйце (Великден), откъде води началото си и сравнява шареното яйце с пъстра ружа. Всичко това оставя в съзнанието на децата една реална представа, че писаното яйце е една своеобразна палитра, вър¬ху която се е изявявало художественото виждане на човека още от древнос¬тта. А подбудата за това е чувството за красота, както и символ на яйцето – продължението на живота. В тези случаи творчеството ще е самостоятелно, аналогично на народните образци, продължение на традицията.
Кътовете от произведенията на децата ще ги поощряват. В тях добре да се спазват календарните празници. Например за Нова година може да се подреди изложба с новогодишни народни сурвачки, поздравителни кар¬тички, маски за новогодишния карнавал, играчки за елхата и други.
За месец март – мартеници, поздравителни картички с пролетен сю¬жет.
Към тях могат да намерят място и обяснителни текстове за празни¬ците (от представените описания на традиционните обичаи), за тяхната история, както и любопитни факти във връзка с тях.
ИЗВОДИ:
От казаното могат да се направят следните изводи.
Народното изкуство (обичаи, облекло, художествено творчество, фолклор) крие вълнуваща романтика и бодрост. То е неизчерпаем източ¬ник в работата с децата, в заниманията по изобразителни дейности.
Изработените народни образци – тъкани, килими, народни обичаи и обредното изкуство в тях, представят единство между форма, съдържание и функция.
Народните обичаи и празници в бита на народа ни са неотменна със¬тавка от културата му. Това възпитава децата в любов към родната култу¬ра.
Работата трябва да бъде организирана така, че правилно да насочва вниманието на децата към народното творчество.
Децата от всички възрасти имат сили и възможности да творят, как¬то и да изследват, но само тогава когато техния интерес и внимание е пра¬вилно насочено и организирано ръководено.
Народното творчество допринася за изграждане на естетическа кул¬тура у подрастващите, както и за голямото разнообразие в дейността им.
Предаването на народното изкуство да бъде изградено в стройна сис¬тема от знания и умение, в резултат на което ще се създадат оригинални детски творби.

Етикети: доклад по музика, доклад по педагогика, реферат по музика, Реферат по педагогика