Реферати

Когато темата е човешката интeлигентност обществото е твърде фокусирано върху коефициента за интелигентност, който се измерва с тестовете, които отчитат само вербална и математико-пространствена интелигентност. Според Робърт Стърнбърг, подобни тестове, а и повечето академични тестове за постижеия, обикновено се концентрират върху запаметяването на материал, което автора нарича “инертна интелигентност”. За съжаление запомнянето не означава и успех в живота. Според Стърнбърг хората трябва да разиват и отглеждат в себе си три вида интелигентност за личен и професионален успех: аналитични, креативна и практична. Той определя всяка от тях и ни насочва към някои начини за развиването им. Тук ще се опитам да разгледам по-важните аспекти на креативната интелигентност, нейното съдържание (какво поведение и мироглед имат хората с висока творческа интелигентност), нейните определения и начини за измерване.
Авторът насочва вниманието ни към това, че успешният живот изисква повече от тясно специализирани умствени умения, които се измерват от повечето тестове. Той нарича способностите измервани от подобни тестове “аналитична интелигентност”, но също така поставя редом до нея и “креативната интелигентност” и “практичната интелигентност”. Обикновено тези термини са обозначавани като “умения”, а не толкова като някаква “интелигентност”.
Тази интелигентност най-вече се характеризира с ментална гъвкавост: да си способен да се адаптираш към различни ситуации и да преосмисляш и преоценяваш, това което си смятал, че вече знаеш.
Тестовете за интелигентност обикновено оценяват аналитични способности- асоциирани с дедукция- но авторът ни показва, че креативните способности- асоциирани с индукцията, също могат да бъдат измервани. Той също открива, в някаква степен, начини да измерва тези практически умения (като мъдростта и здравия разум).
Творчески умните хора приличат на добрите инвеститори. Те купуват евтино и продават скъпо. И както често се случва при подобни покупки те са отхвърляни от околните, дори осмивани. Според тази формулировка на творчеството като инвестиция творческия човек купува евтино- излиза с идея, която вероятно ще бъде отхвърлена и осмивана. Тогава той се опитва да убеди останалите в ценността и и по този начин увеличава възприеманата стойност на инвестицията. Ако накрая ги убеди, я продава по-скъпо, след което оставя идеята на другите и се придвижва по-нататък към следващото непопулярно хрумване.
За да се подходи творчески трябва да насърчаваме хората да купуват евтино и да продават скъпо, да предизвикват тълпата. Следователно творчеството е въпрос колкото на нагласа към живота, толкова и на способности. Малките деца проявяват естествено този вид творчество. При възрастните това е трудно да се открие- не защото липсва потенциалът, а защото творчеството е било потиснато от системата за възпитание и обучение, които насърчават интелектуалния конформизъм.
Творчеството (като цяло) се състои от 3 аспекта (както и успешната интелигентност). Първият и най-важен аспект е творческата интелигентност, която е способността да надскочиш даденото и да генерираш нови и интересни идеи. Нерядко креативният човек е особено добър синтетичен мислител, виждащ връзките (синтеза), които другите не забелязват.
Творческата интелигентност е мостът между двете други интелигентности. Но трябва да има баланс между тях. Човекът, който е силен единствено в областта на творческата интелигентност, може да издига нови идеи, но няма да осъзнава кои от тях са добри и няма да знае как да ги “продаде”.
Успешната интелигентност е също толкова въпрос на баланс, колкото и на количество: както в развитието на необходимите решения, така и в знанието кога да се използва.
В изследването на креативната интелигентност Стърнбърг използва центриран върху продукта подход, а именно, гледа резултатите от дадено поведение като начин да измери самото поведение. Така той и неговите колеги избират четирите области, с чиито резултати най-добре може да бъде илюстрирана креативността (като те разбира се не изчерпват начините за проява на творчество, а от там и други начини за измерване на творческата интелигентност). В областта на писането на изследваните лица се дават две теми по избор, по една от които лицето трябва да напише свободен разказ. В областта на рисуването се дават по две имена и лицето трябва да си избере едно от тях и да нарисува картина по него. Третата избрана област е рекламирането, където са дадени два не толкова популярни продукта, на единият, от които лицето трябва да измисли реклама. Последната област, която изследователите и Стърнбърг избират, са природните науки където се дават 2 проблемаи трябва да се намери научно решение на единия от тях.
В четирите области проблемите са избирани по своята нетривиалност и необикновеност, така че да предполат творчески решения. За теми на разказите и имена на картините се избират рядко срещани имена, които да се използват като отправни точки от лицата, а една от задачите от природните науки е формулирана като “опишете начин за откриване на извънземни, които живеят сред хората”.
Изследваните лица са 48, със средан възраст 33 години, като техните творчески изпълнения са оценявани от други 15 лица със 7-бална скала, за това кое е по-творческо и креативно. Корелацията между отделните оценители е висока- 0,92, което не поставя под въпрос надеждността на оценяването, тъй като те проявяват сходни “вкусове”.
Резултатите са, че по-скоро хората са креативни в специфични области и, че креативната интелигентност не може точно да бъде описана, нито като обща за всички области, нито като специфична за някои сфери способности.
Тук се появява и въпросът за обективността на изследването (и на изследването на креативността по принцип). Според автора “на практика няма такова нещо като напълно обективно измерване на интелигентността или творчеството или нещо друго. Измерването винаги зависи от нормите и очакванията на определена група в определено време на определено място.” Това как една група от хора оценява не означава, че и друга група ще го оцени по същия начин. От тук следват и заключенията, че креативността е до някаква степен културно обусловена и, че колкото е ясна и очевидна за едни, толкова и няпонятна и глупава може да се стори на други.
Стърнбърг формулира 12 различни характеристики на успешно интелигентните хора, както и начини за развитието на тези характеристики.
На първо място успешно интелигентните хора си намират, а по-късно и самите те се превръщат в ролеви модели. Хората могат да развият своята творческа интелигентност, когато тя им бъде показана, а не когато им се каже или нареди да я демонстрират. Това е най-ефективният метод за обучение и с най-силни последствия сред “учащите”, като сравнението с техниките, които наблягат на обяснението и теорията е в ползва на ученето чрез собствен пример.
Втора характеристика на успешно интелигентните хора е, че те поставят под въпрос приетите дадености и окуражават другите да правят същото. Да не се доверяваш на презумпции окуражава креативното изразяване на мнение- да покажеш как трябва да станат нещата според теб, а не според установения ред. Да имаш смелостта да задаваш въпроса “защо” постоянно, защото така ще се придвижваш напред.
Да позволиш на себе си и на другите да правят грешки показва, че си успешно интелигентен. Въпреки че обществото не позволява това, няма по-добър начин за придобиване на опит от това да правиш грешки. Стърнбърг дава пример с някои велики мислители (Фройд, Айнщайн и др.), които заради своите грешки са достигнали до големи разкрития- те са проявявали креативност, а не конформност.
Четвъртата стъпка в развиването на успешна интелигентност е да имаш умението да поемаш разумни рискове и отново да окуражаваш другите да поемат такива. Това означава тези рискове да изследват нови идеи и нови начини на действие, или с други думи да си “различен”. Училищата в днешно време наказват поемането на рискове. Те вярват, че децата трябва да се движат по една права линия, за да имат някакъв успех в живота. Както е видно, подобно изискване е непосилно за повечето деца и разбира се те се движат встрани от него, но едно негативно последствие е, че тези, които се чувстват силно встрани от системата, които фактически са отхвърлени от нея- и се противопоставят. Като следствие на това се получават и многото отсъствия, ниски оценки, липса на отговорност към собственото обучение и дори към собствената личност.
Учителите, според Стърнбърг, трябва да награждават поемането на рискове, защото учениците използват своето въображение и творческо мислене, а не да го наказват, заради това, че то е грешно по един дадена група от критерии. Авторът подчертава, че тези рискове трябва да бъдат “смислени”- плодът от тях да е нещо креативно, което може да има нужда от подобрения, без да е на всяка цена правилно или съвършено.
Друг параметър, по който се различават успешно интелигентните хора е тяхното желание да намират за себе си задачи, чрез които да изразяват своята креативност. “Единствените ограничения в задачите са тези в главата на учителя”. Във всеки предмет може да се проявява творческа интелигентност- в математиката геометрични задачи се превръщат в реални ситуации (като построяване на въжена линия от близката планина до краен квартал на града на учениците; всеки да напише съчинение за това какво той или тя би направил ако беше известна историческа личност и тн.)
Като допълнение към творческите задачи е следващата характеристика на успешно интелигентните хора, а именно активното определяне и предефиниране на проблеми. Тук се използва подходът, при който един проблем се разглежда под друг ъгъл, оглежда се от различни гледни точки, за да се обхване напълно неговата същност. Това се прави и за да се погледне различно от начина, по който на него гледа мнозинството. Най-добрият начин да се поощри креативността е да се дава простор на хората да решават по свой собствен начин проблемите, които стоят пред тях.
Успешно интелигентните хора също търсят награда за своята креативност “Нашата основна цел при оценяването трябва да бъде инструктирането- студентите се учат чрез оценяването, както и при всеки друг вид инструктиране”.
Осмата характеристика на успешно интелигентните хора е това, че те позволяват на себе си и на другите да мислят креативно. Съвременните общества ценят бързината и сякаш всички бързат за някъде. Но хората изискват и време, за да разберат даден проблем и да измислят творческо решение за него.
Успешно интелигентните хора приемат несигурността и неяснотата в различните ситуации и подкрепят толерантността към несигурността в другите. Но за да използват своята креативност максимално ние трябва да сме способни да толерираме дискомфорта и неяснотата на ситациите и да имаме волята и решителността да не ги решаваме бързо, а да отделяме достатъчно време, за да вземем най-доброто решение.
Към тази характеристика, която дефинира Стърнбърг можем да съпоставим донякъде и една от дименсиите, които Г. Хофстеде използва при оценяването на кулрурните различия при служителите от различни страни на една международна компания. Дименсията е “избягване на несигурността” и основните и характеристики са:
• Повече стрес в работата и устойчивост към промени.
• Служителите се страхуват от неуспех и поемат по-малко рискове.
• Служителите смятат, че мениджърът трябва да е специалист в своята област.
• Йерархичната структура в организацията трябва да бъде ясна и да се спазва от всички.
• Предпочитание към ясни изисквания и инструкции и точно определени, писмени правила.
• Копроративните правила никога не тряБва да бъдат нарушавани и конфликтите са нежелателни.
Друга характеристика на успешно интелигентните хора е, че те разбират препятствията, пред които са изправени креативните хора. Те срещат различни проблеми и това дали те продължават да упорстват по своя път показва дали и колко има творшески потенциал в тях.
Още една характеристика на креативно интелигентните хора е тяхното желание да израстват. Тук отново можем да направим паралел с мнението на друг автор, а именно Е. Маслоу и едно от описанията на “себеактуализиращото творчество” (част от разсъжденията му за себеактуализиращия се човек, който е преминал към задоволяване на най-висшите си потребности). “В резултат на това установих, че трябва да правя разлика между”специална творческа дарба” и “себеактуализиращо се творчество”, което произтича много по-пряко от личността, проявява се широко в обикновените аспекти на живота и не само във великите и очевидни произведения, а и по много други начини, в определен вид хумор, склонност да се прави всичко творчески например преподаването и т.н. ”
Последната х-ка на успешно интелигентните хора е, че те осъзнават ясно нуждата за съответствие между човека и средата. Ако намериш подходяща среда, такава, в която твоите таланти и твоето творческо мислене биват възнграждавани, тогава можеш да използваш своя потенциал в максимална степен. Докато ако избереш среда, в която други аспекти и желания на личността са задоволявани за сметка на тази, средата в определен момент ще започне да задушава човека (отново в зависимост от неговите потребности).
Важно е да се запомни, че трябва да се подкрепя развитието и на трите вида интелигентност- креативна, аналитична и практична. За да бъде наистина креативен, в човек трябва да има компромис между трите вида интелигентност. Креативната интелигентност не е само способността да се придобиват нови и трудни идеи, но и да ги използваме ефективно във всички аспекти на живота си.

Етикети: Реферат по история, реферат по психология, реферат по философия