Реферати

Социалното осигуряване е една изключително специфична и сложна материя в обществения живот и в законодателството на една държава.По своята същност социалното осигуряване е един вид система ,чиято функция е да акумулира средства , да направлява тяхното съхранение и разходване и да ги разпределя между хората и социалните групи , които по една или друга причина се нуждаят от тях.Паричните постъпления във фондовете на социално-осигурителната система се събират от лицата , които упръжняват трудова дейност и се рапределят под формата на осигурителни обезпечения , възникнали в резултат на настъпило осигурително събитие.В най-общ смисъл системата на социалното согиуряване представлява едни вид гарант за сигурността в обществото и в частност на отделни негови групи. В законодателството в България нормативната уредба на социалното осигуряване е регламентирана чрез “Кодекс за задължитено обществено осигуряване” обнародван в “Държавен вестник” брой 110 от 17 Декември 1999 г. и влязъл в сила от 1 Януари 2000 г. Този кодекс урежда отношенията между държавните органи , отговарящи за акумулирането на осигурителните вноски ,осигурителите и осигурените лица , както и случаите , в които се изплащат осигурителните обезщетения.Тук трябва да се разяснят някои основни понятия . Осигуреното лице според кодекса е лице , което извършва трудова дейност и получава съответното възнаграждение за това. В алинеите от член 4 се конкретизират лицат ,които имат право на социално обезщетение.Това са хората ,наети на работа за повече от пет работни дни през 1 календа-
рен месец или 40 часа, държавните служители,съдии,прокуро-
ри, следователи, кадровите военнослужещи,Земеделските производители,членовете на кооперации, занаятчии, еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества , както и хората, които работят без трудово правоотношение и получават доход над минималната работна заплата.Всички тези лица подлежат на задължително осигуряване и закона ги нарича “осигурени лица”.От тук произтича и следващия важен момент – кои са тези които осигуряват осигурените лица. Това са
осигурителите.Те са всяко юридическо или физическо лице , което има задължението по закон да внася осигурителни вноски за други физически лица.Осигурителните вноски се внасят в Националния осигурителен институт , на базата на данните които всеки осигурител е длъжен да представя за всеки работник или служител.Ноналния осигурителен институт определя правилата за са за срокове, съдържание , начин на представяне и съхранение на документацията , изисква всички необходими документи за осигурените лица ( в 14-дневен срок) и за новите банкови сметки (в 7-дневен срок) , както и за промяна в структурата на осигурителя.Това се прави с цел един по-добър и строг контрол от страна на държават към фирмите , тъй като в тази сфера може да има много закононарушения , а тя е много чувствителна , поради това, че тя един вид отговаря за финансовата и социалната сигурност на гражданите .Следващият основен компонент от системата зас социално осигуряване са осигурителните вноски.През 2002 г. са направени много важни промени относно осигурителните вноски. Доходът , върху който се дължат осигурителните вноски включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност , като Закона за държавното обществено осигуряване определя минимален и максимален осигурителен доход (изменения от брой 1 на “Държавен вестник” от 2002). Размерът на осигурителния доход, върху който се внасят вноските за държавното обществено осигуряване, за самоосигуряващите се не е обвързан с размера на минималната работна заплата. Минималният и максималният месечен размер на осигурителния доход се определят всяка календарна година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Осигурителните вноски за работниците и служителите, за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи трудови възнаграждения като членове на кооперации, се дължат върху
получените брутни месечни възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер наосигурителния доход.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят през годината авансово, върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер насъщия този доход , определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година
( за 2003 г. долната граница е 200 лева , а горната 1000).
Земеделските производители, които извършват само земеделска дейност внасят вноските си авансово върху месечен осигурителен доход между петдесет на сто от минималния и максималния размер на осигурителния доход. До края на 2005г. те внасят вноските върху осигурителен доход, който не е по-малък от 25 на сто от минималния месечен размер на осигурителния доход.
В осигурителния доход продължават да се включват и сумите за социални разходи, върху които се дължат осигурителни вноски. Въвеждането на тези измененя е една много важна стъпка към оравновесяване на осигурителната тежест между хората, получаващи по- ниски доходи и тези, които получават по-високи.Тук централно място заема и вапроса за процентното разпределение на осигурителните вноски за сметка на работодателя и служителя. Съотношението, в което осигурителите и осигурените лица внасят осигурителни вноски през 2002 г. за фонд “Пенсии”, фонд “Общо заболяване и майчинство”, фонд “Безработица” и здравното осигуряване е 75:25.
Размерът на осигурителните вноски през 2002 г. е както следва:
• за фонд “Пенсии” – 29 на сто;
• за фонд “Общо заболяване и майчинство” – 3 на сто;
• за фонд “Безработица” – 4 на сто;
• за здравното осигуряване – 6 на сто;
• за фонд “Трудова злополука и професионална болест” – 0,7 на сто и се внася изцяло от работодателите;
• за Учителския пенсионен фонд – 4,3 на сто;
- за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионални пенсионни фондове: 12 на сто за работещите при
условията на първа категория труд и 7 на сто за работещите при втора категория труд. Работодателите на лицата, работещи при
условията на първа и втора категория труд, внасят за тяхна сметка още 3 на сто във фонд “Пенсии”. Законодателите тук са определили и изменението на тази пропорция в годините , кати тенденцията тук е през 2009г. и следващите години пропорцията да бъде 50:50 , за сравнение през периода 2000-2001г. това съотношение е било 80:20 в полза на работодателя (осигурителя).Тенденцията към равно разпределяне на осигурителните вноски между работодателите и осигурените лица показва желанието на държавата да освободи осигурителите в известна степен от високия процен на сумите , които те внасят за осигуряване на служителите си , което говори за желанието на държавата да стимулира дейността на фирмите , както и да ги стимулира да наемат нови служители. От друга страна този ход от страна на законодателите цели да се увеличи личната отговорност на осигурените , а разсрочването до 2009 г. говори за това ,че на хората ще им трябва време да привикнат към новата действителност .
През 2002 г. е направенo още едно витално изменение на закона- въведен е минимален осигурителен доход за основните икономически дейност и професии.Това изменение е свързано с конюнктурата на пазара на труда у нас, както и със завишаване контрола на държавата върху работодателите.То цели колкото е възможно повече трудови договори , сключени на минимална или близка до минималната заплата да бъдат прерзгледани и реално да нарастнат осигурителните доходи, което от друга страна би било един добър приход за Осигурителния институт, понеже колкото повече нараства работното възнаграждение, толкова повече нарастват и осигуровките ,плащани от осигурителите.Въпреки че това е начин за повишаване на благосъстоянието на нацията то крие и рискове за нарастване на безработицата
Редът за внасянето на осигурителните вноски е изключително важен момент от цялостното разбиране за Кодекса за социално осигуряване.Дължимите социално-осигурителни вноски се внасят
в Националния осигурителен институт по законово регламентиран ред.Сумите могат да бъдат преведени по банков път,чрез банките
(определени от Българската народна банка и Министерство на финансите и избрани от Националния статистически институт да обслужват сметките му) и техните клонове,както и да се платят в пощенските клонове.Независимо дали те са за сметка на осигурителите или за сметка на осигурените вноските трябва да бъдат направени едновременно с изплащането на възнаграждението или на част от него.За самоосигуряващите се лица срокът за внасяне на дължимите суми е до всяко 10-то числона месеца ,следващ месеца за който те се дължат.Тук има един интересен момент , с който се цели стимулиране на земеделското производство.Земделските производители , занимаващи се единствено и само със земеделие могат да внесат дължимите суми до 31 март от годината следваща годината за която те се дължат. Земеделските производители, които извършват само земеделска дейност внасят вноските си авансово върху месечен осигурителен доход между петдесет на сто от минималния и максималния размер на осигурителния доход. До края на 2005г. те внасят вноските върху осигурителен доход, който не е по-малък от 25 на сто от минималния месечен размер на осигурителния доход.
Tакава тендеция за стимулиране на земеделието може да се открие нееднократно в този кодекс, но и в други закони и нормативни актове.
Самоосигуряващите се лица ,както е опоменто в този закон могат да внасят своите вноски лично или посредством осигурителни каси, чиято функция е опомената в член 8 . Осигурителните каси са юридически лица , регистрани в териториално поделение на Националния осигурителен институт, които имат право да обслужват свои членове ,които имат до 10 души персонал, както и работници , работещи при тях без трудово правоотношение.Тези каси инкасират вноските по социалните плащания на своите клиенти , превеждат ги на Националния осигурителен институт и при настъпване на осигурителен случий извършват плащанията.

Друг основен компонент в общетвеното осигуряване е осигурителния стаж.По дефиниция осигурителен стаж е времето , изчислено в дни месеци и години , през което лицата са работили при пълното законоустановено за тях работно време , ако са правили осигурителни вноски върху възнаграждението.Тук трябва да се подчертае , че осигурителният стаж се зачита само за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и определена възраст по чл. 68. В тази си своя част Кодекса за задължителното обществено осигуряване е малко по либерален . За първи път в осигурителното законодателство се дава възможност да се зачита повече осигурителен стаж на лицата, които са работили при пълно работно време и по допълнителни трудови правоотношения или са били самоосигуряващи се. Зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата в съотношение четири години за пет години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и едновременно:
1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа;
2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества;
3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност.
За държавните служители осигурителен стаж по този ред се зачита, когато са спазени разпоредбите на Закона за държавния служител.
Този осигурителен стаж се зачита само за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КЗОО.Признаването на осигурителен стаж става в следните следните случаи –

при незаконно недопускане до работното място от страна на работодателя,при уволнение ,в следствие на арест или обвинение, по което лицето е оправдано,когато не бъде предоставена нормална работна среда на лице , което е трудоустроено,при ползване на обезщетения за безработица по Кодекса на труда, Закона за държавния служител,Закона за висшето образование, при отгтлеждане на дете до 3 годишна вазраст ,ако са били правени вноски,както и при грижа за инвалид с изгубена трудоспсобност над 90% от страна на съпруг (съпруга) или родител (осиновител), като за последните два случая вноските се правят на базата на минималната работна заплата в страната в момента.Осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита и в редица други случаи , като например платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, временна нетрудопособност и раждане , неплатен отпуск до 30 дни в една календарна година , както и времето , през което лицето е получавало обезщетения за безработица.Либералният подход към въпросите за осигурителния стаж на лицата може да се обясни с икономическата стагнация на държавата и прехода от централно-планово стопанство към пазарна икономика ,в който преход немалък брой професии напълно или частично изгубиха своето приложение и в резултат на това много голям брой хора в трудоспособна възраст остават временно или трайно без работа и трудно биха могли да натрупат необходимия им стаж . Осигурителни права имат несамо лицата ,които имат осигурителен стаж и са правили вноски за да придобият право на пенсия за стаж или възраст . Осигурителни обезпечения могат да бъдат получават още лицата придобили осигурители права на осигурени за всички рискове , трудова злополука и професионална болест , като и поради инвалидност при общо заболяване.Право на парични обезщетения по перото засягащо най-общо всички социални рискове имат лицата , които са нетрудоспособни поради болест от общ или професионален характер , трудова злополука,лечение, гледане на болен член от семейството,трудоустрояване поради различни причини (бременност,заболяване и др.),отглеждане на дете. Помощи получават онези , които имат степен на инвалидност, но не им е отпусната пенсия, които има нужда от рехабилитация и профилактика , както и за помощно-технически средства за лечението им.Пенсии биват отпуснати на лицата ,които са придобили стаж и възраст, инвалиди.
Съществена е корекцията направена на закона през 2002 г. , която дава право на еднократна помощ в размер на две мимални работни заплати и наследствена пенсия на съпругът (съпругата) , децата или родителите при случаи на смърт на осигурено лице.
При случай на трудова злополука или професионална болест осигурените лица имат право на обезщетения за временна нетрудоспособност, парични помощи за профилактика и рехабилитация и пенсия за инвалидност.Процедурата при смърт на лицето е идентична с тази опсана по-горе.
При настъпване на старост , смърт или инвалидност осигурените имат право на пенсия поради стаж и възраст и пенсия поради инвалидност.В случаите на смърт пенсии получават съпругът (съпругата) , децата или родителите на осигурения.За да бъдат отпуснати средства във връзка с намаление или загуба на трудоспособност законът предвижда осигурените лица да бъдат подложени на експертиза, чиито критерии се регламентират от Министерския съвет , контрол в случая осъществяват Министерството на здравеопазването и Националния осигурителен институт.Органите , занимаващи се с такива експертизи са лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) , която издава решенията за трайна загуба на работоспособност.Обжалването на решенията на тези органи е подредено йерахично , като жалбите срещу решения на НЕЛКсе правят пред Софийския градски съд по Закона за административното производство. Организацията по администрирането на осигурителните обзщетения е многопластова и сложна.Една такава многослойна йерархияна система спомага за по-доборто контролиране и разпределение на средствата , както и за избягване на неправомерните действия и нарушения.Една подобна ораганизация е и значително по-устойчива на корупция , именно поради множеството си нива.Негативен обаче е факта , че системате е доста тромава , такава липса на гъвкавост е единствено във вреда на осигурените , на хората които имат нужда от тези средства за да подържат жизненото си равнище.

Държавното обществено осигуряване , в своята цялост , може да бъде разгледано като една сложна , многопластова система , чиято цел е да служи на хората.Най-общо казано осигурителната система е една организация ,акумулираща и разпределяща средства.В тази най-истинска нейна характеристика , като основополагащ елемент се явяват Осигурителните фондове.Закона регламентира четири фонда на ДОО :
- фонд “Пенсии”
- фонд “Пенсии , несвързани с трудовата дейност”
- фонд “Трудова злополука и професионална болест”
- фонд “Общо заболяване и майчинство “
- фонд “Безработица”
Бюджетирането на тези фондове е опоменато в чл. 19 от “Кодекса за задйлжителното обществено осигуряване”, който определя кон-ю солидран бюджет за тези фондове и НОИ . Бюджета се предлага от Националния осигурителен институт на Министерския съвет и се гласува от Народното събрание заедно с проекта на Закона за двржавния бюджет.Важно е да се отбележи, че законодателите са регламентирали общ резерв на фондовете , който се образува от отчисления по норматив , в този резерв се включват още и приходите от актове за начет.
Законодателите са регламентирали в членовете от 21 до 26 б от каде сте идват приходите и аз какво сте се разходват акумулираните суми.Приходната част на фонд “Пенсии” включва приходите от осигурителни вноски от осигурители , осигурени ,замоосигуряващи се ,за инвалидност поради общо заболяване , старост и смърт, субсидии по Закона за държавния бюджет за текущата финансова година , глоби санкции , лихви ,дивиденти , завещания и други(приходите от глоби, снакции, наказателни актове, лихви, дивиденти, завещания и дарения са характерни както за фонд “Пенсии”, така и за останалите фондове). Така набраните по фонд “Пенсии” суми се разходват за изплащане на пенсии за осигурителен стаж и възраст , за инвалидност и наследствени пенсии , компенсиране и осъвременяване на пенсиите и други разходи по пенсионното осигуряване.

С брой 1 на “Държавен вестник” от 2002 г. се обособява и отделен фонд наречен “Пенсии , несвързани с трудова дейност” .Приходната част на този фонд е съставена от суми от републиканския бюджет , които служат за изплащане на различни добавки ,лихви дивиденти , дарения и други . Разхоната част на фодна включва и изплащане на пенсии несвързани с осигурителните вноски .
Фонд “Трудова злополука и професионална болест набира приходи чрез осигурителни вноски , суми от държавния бюиджет и ги изразходва за изплащания, осъвременяване и компенсиране на обезщетения , помощи и пенсии, както и за различни мероприятия и технически средства , свързане със спецификата на осигурителните събития , които този фонд безпечава.
Фонд “Общо заболяване и майчинство “ се попълва от осигурителни вноски , суми от държавния бюджет , средства от рапубликанския бюджет , които се ползват за изплащане на месечни надбавки за деца , еднократни помощи за раждане.Тук трябва да се спомене и една много важна особеност свързана с един от случаите ,в които този фонд иплаща средства.Тази особеност е упомента в Указа за насърчаване на раждаемостта, който регламентира еднократна помощ за ражадане на дете, както следва :
• за първо дете – сто лева;
• за второ дете – двеста лева;
• за трето дете – двеста и петдесет лв.;
- за четвърто и всяко следващо дете – по сто лева.
Такава една законова постановка говори за йеланието на законодателите да бъде подобрен приръста на населението , но от друга страна ясно се вижда, че след определн брой деца еднократна помощ рязко намалява.Това може би е сигнал и за йелание от страна на законодателите да се опитат да ограничат бурното разрастване на малцинствените групи в България и най- вече ромите, за които е всеизвестен факт че разчитат особено много на детските добавки и помощите.

С поправките на закона през 2002 г. започва да функционира и още един нов фонд – “Безработица”.Приходите на този нов фонд се инкасират от осигурителни вноски , както и от целеви суми от държавния бюджет, тези суми се уползотворяват за изплащане на обезщетения за безработица , както и за здравноосигурителните вноски на безработните.
Най-висшият орган , отговарящ за избора и провеждането на социалната политика в България е Министерството на труда и социалната политика . Провеждането на тази политика се оправлява от Нционалния осигурителен институт. НОИ е юридическо лице със седалище в София и отчита своята дейност единствено пред Народното събрание. НОИ разполага и с районни уравления “ Социално осигуряване. Ницоналният осигурителен институти има за свои основни функции –
• изпълнение на бюджета на ДОО
• да събира вноските за здравно и допълнително задължително пенсионно осигуряване
• да извършва плащания при настъпване на осигурителни събития
• да издава бюлетин, както и да създава и подържа информационна система и др.;
НСИ има сложна вътрешна структура. Висшите органи на управление на института са Надзорния съвет , управителя и подуправителя .На схема 1 . е представена йерарихчната схема на Националния осигурителен институт.
Надзорният съвет на Националния осигурителен институт се съствои от по един предтавител на всяка от представителните организации на работници , служители и работодатели , в това число и директора на Националната агенция по приходите.
Този състав има мандат от 4 години и избира свой прецедател на ротационен принцип, право на глас в съвета има и управителя на НОИ.Заседанията на съвета се провежадат по желание на минимум една треат от членовете му и се признават за редовни ако са присъствали най-малко половината от членовете му . Всички тези членове поименно се обявяват в “Държавен вестник”, промените също се отразяват там.Надзорния съвет във функцията си на главен орган на НОИ утвърждава основните насоки в дейността , утвърждава проектните бюджети и осъществаява контрол върху управителя. НС на Националния осигурителен институт взема решения по процедирането със бюджетните средства, както и със други крупни суми , било то приходи или задължения.
Следващата фигура в йерархията на Националния осигурителен институ е управителя.Той се избира от народното събрание и е с мандат от 4 години . Управителя представлява НОИ пред различни организацииа в България и чужбина , той организира и ръководи дейността на института .В ръководните му функции влизат още и предлагането на проектобюджета за ДОО, проекти за правилника и организацията на НОИ и ДОО , както и проекти за използване на средства от резервните капитали по фондовета на общественото осигуряване.Управителя има право да борави с имуществото на НОИ ,да открива нови поделения , както и да закрива съшетвуващи такива.Както се вижда от гореизброените функции управителя на Националния осигурителен институт имам множество и разнообразни функции, именно поради това в негова лична помощ се явява и съвета на управителя.Този съвет има най-вече консултативни функции.
Освен свой управленски апарат Националния осигурителен институт има и функционални отдели , които отговарят и направляват дейностите на НОИ на изпълнително ниво.Тези функционални звена са наречени “Дирекции” и са общо 9 на брой , като всяка от тях, взависимост от спецификата на дейността си има и свои отдели.Централното управление на НОИ се състои от следните дирекции :
1.Главна дирекция “Пенсии”- .
1. Дирекция “Пенсионно осигуряване”:
а) отдел “Отпускане на пенсиите”
б) отдел “Изплащане на пенсиите”
2. Дирекция “Международни спогодби”:
а) отдел “Разработване на международни спогодби”
б) отдел “Отпускане на пенсии по спогодби”
в) отдел “Изплащане на пенсии по спогодби”

2.Главна дирекция “Човешки ресурси и управление на собствеността” – 1 Дирекция “Човешки ресурси”:
а) отдел “Управление на човешките ресурси”
б) отдел “Персонал”
2. Отдел “Обща канцелария”
3. Отдел “Административно-стопански”
4. Отдел “Управление на собствеността”
3. Главна дирекция “Финансово-счетоводна дейност”-
1. Дирекция “Финанси и счетоводство”:
а) отдел “Счетоводно отчитане на приходите”
б) отдел “Счетоводно отчитане на разходите”

4.Главна дирекция “Анализ, планиране и прогнозиране”-
1. Отдел “Анализ и планиране на бюджета”
2. Отдел “Статистика, актюерски анализи и прогнози”
3. Отдел “Анализ и стратегия на системата за обществено осигуряване”
5.Главна дирекция “Правна” –
1. Отдел “Осигурително законодателство”
2. Отдел “Договорен и собственост”
3. Отдел “Събиране на вземанията и процесуално представителство”.
6. Главна дирекциа “Информационни системи”
1. Дирекция “Приложно програмиране и проектиране”:
а) отдел “Приложно програмиране”
б) отдел “Операционни процеси и технологии”
2. Дирекция “Системно, програмно и техническо осигуряване”:
а) отдел “Програмиране и обработка на информация”
б) отдел “Системно-техническо осигуряване”
в) отдел “Технологичен”

7. Главна дирекция “Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване”
1. Дирекция “Осигурителни вноски”:
а) отдел “Методология на осигуряването и осигурителни вноски”
б) отдел “Методология на контрола и контрол по събираемостта”
2. Дирекция “Допълнително задължително пенсионно осигуряване” с:
а) отдел “Методология по допълнителното задължително пенсионно осигуряване”
8. Дирекция “Финансов контрол”
а) отдел “Бюджет, финанси и управленска дейност”
б) отдел “Осигурителни вноски и ревизионна дейност”
в) отдел “Пенсии”

9.Дирекция “Международна дейност”
1. Отдел “Международно сътрудничество”
2. Отдел “Управление на проекти”
3. Сектор “Протокол и преводачи”

Целите и задачите на тези дирекции е да издават методически и методологически указания за провеждане на съответната им дейност, да дават разясненя и информация както и да следят и изпълняват законово установените и осигурителни дейности . Тяхното структурно и функционално устрйство се регламентира от член 7 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт.
НОИ , в ролята си на основен оргна , осъществяващ провеждането и прилагането на Кодекса за задължително обществено осигуряване е изключеително важна и значима институция . От правилното му функциониране зависи дали политиката по Държавното обществено осигуряване сте бъде правилно и коректно проведена.С така създадената сложна бюрократична структура и множество нива на управление,котрол и изпълнение НОИ се превръща в един от най-важните и занчими фактори в държавно-административната система в България и се явява гарант за социална сигурност и стабилност в страната.
След като вече бяха рзгледани някой от най-основните монети на Кодекса за задължителното обществено осигуряване сега идва реда на може би най-центарлния, но и най-дискусионен момент от този кодекс, а именно въпроса за пенсионното осигуряване и пенсионната система. От 1 януари 2000 г. в България действа нов Кодекс за задължително общественоосигуряване. Заедно със Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване тезизаконодателни актове регламентират действието на триколонната система у нас: за задъ-лжително обществено социално осигуряване, за задължително допълнително пенсионноосигуряване и за доброволно допълнително пенсионно осигуряване.От 1998 г. Законът за здравното осигуряване освен задължителното здравно осигу-ряване регламентира и допълнително доброволно здравно осигуряване в частни фондо-ве.Целта на реформата в социалното осигуряване, която бе извършена с новото законодателство, е да се усъвършенства и стабилизира задължителното обществено осигуряване, катосе разширят възможностите на хората в пенсионна възраст да получават допълнителни доходи от допълнителното пенсионно осигуряване и доброволното допълнително пенсионно осигуряване, както и да се създаде нова система на здравно осигуряване.Промени се същността на цялата осигурителна система, която до януари 2000 г. беизградена на принципа на солидарността при разпределяне на пенсиите и на безплатно-то здравеопазване. Сега в пенсионната система вече действа и принципът на личнияи нтерес от натрупаните средства по личните партиди в частните фондове. Допълнител-ното пенсионно осигуряване е изградено на принципа на капиталовите натрупвания.Доходите по сметките на осигурените зависят от ефективната дейност на частните пенси-онноосигурителни дружества, които управляват фондовете, като инвестират натрупани-те от осигуряващите се средства в доходоносни финансови инструменти.Дейността на частните дружества и състоянието на осигурителните фондове, коитоте управляват, е с огромно обществено значение за стабилността на икономическатасистема на страната и за финансовата сигурност на всеки гражданин. Социалният ефектот една добре действаща, добре координирана и строго контролирана система на социал-но осигуряване подобрява жизнения стандарт на гражданите. Тази политика на държавата е ясно изразена чрез законодателството, което регламентира сигурност и финансовастабилност на системата за социално осигуряване.
По подробно разгледани поправките в нормативната уредба на пенсионното осигуряване показва форморането на една трипластова пенсионно-осигурителна система.Първото ниво на системата е задължителното пенсионно осигуряване, второто е задължителното допълнително пенсионно осигуряване и третото е доброволното пенисонно осигуряване.Задължителното пенсионно осигуряване предоставя пенсии при услови , че лицето има натрупан необходимият осигурителен стаж (60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за жените), но при едно много важно условие – сборът на стажа и въжрастта трябва да е миниму 98 за мъжете и 88 за жените.Размерът на пенсията по този параграф се изчислява като доходът ,то който ще се изчислява пенсията се умножи със сумата от съответно по 1 процент за всяка година осигурителен стаж и пропорционалната част от процента за месеците осигурителен стаж.
По параграфа за изчислението на пенсиите законодателите са се постарали да обянят възможно най-подробно схемите и начините за изчисление на пенсията.С въвеждането на така наречените “точки” те са се постарали да увеличат пенсионната възраст , тенденция която е характерна за повечето страни в Европа и е резултат от наблюдаващото се за застаряване на населението на континента.
Права на пенсии за инвалидност имат лицата , които частично или напълно са загубили работоспособността си , акто и на лица загубили способността си за труодова дейност 50 или над 50 процента.Размерът на този вид пенсии се определя на базата на средноомесечния осигурителен доход за страната умножен по индивидуалния коефициент.Чрез тази част от КЗОО се цели остановяването на един миниму на хората в неравнопоставено положение.Тук законодателите обаче са определили прекалено ниски пенсии за тези хора , още повече поради физи1еското си състояние тези хора имат нужда от много повече средства за помощни консумативи ,лечение, рехабилитаци и грижи.
Пенсии по частта за задължителното пенсионно осигуряване се изплащат и наследствено.Тук става дума за починало осигурено лице , чийто наследници имат право да получават определен процент от пенсията .
Глава четвърта от КЗОО регламентира правата на осигурените да получава обезщетения във връзка с настъпване на осигурително събитие.Тука такива права имат лицата , които полза отпуск , поради нетрудоспособност . Обезщетенията се изплащат от ДОО , но за първите три дни те се изплащат от работодателя, а сроковете за изплащане са в рамките на сроковете за изплащане на работната заплата, ако осигурителното събитие не е постоянна нетрудоспособност.Тук не се включват обезщетенията , изплащани за маъчинство , тъй като те се регламентират от друга част на КЗОО.
Допълнителното задължително пенсионно оцигуряване еедин вид обезпечаване на дохода , чрез предоставяне на допълнителна пенсия.Това е идна много добра възможноста за лицата , работещи при условията на първа и втора категория труд да се пенсионират по рано .По ДЗПО могат да се осигуряват лицата родени след 31 декември 1959 г.Тази особеност е обусловена от скорошното регламентиране на този вид осигуряване и по – възрастните хора няма да имат възможност да натрупат средства по своята индивидуална сметка (индивидуалните партиди са ваведени през 2002 г.Социалните рискове , които покрива този фонд са едниствено старост и смърт .Тук размера на пенсията зависи от натрупаната сума в индивидуалната партида и дивидентите и лихвите , които тя е натрупала. Тази сума се разпределя в съответствие с биометричните таблици за средната продължителност на живот .Системата на ДЗПО се котролира от държавата, тоест тя гарантира в някаква степен адекватното и коректо обслужване на гражданите от страна на професионалните или унуверсалните фондове , както и спазването на принципите на които се осъществява Допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
Едни от най-новите изменения в Кодекса за задължително социално осигуряване са поместени в Глава четвърта “А” “Парични обезщетения за безработица”.Осигурителни права по този пункт на закона имат всички лица , които са подлежали на задължително осигуряване за всички рискове най-малко 9 месеца през последните 15 калндарни месеца и не получават други доходи , било то пенсии или други и не са били осигурявани за тях.Осигуряването за безработица е задължително за всички работници и слуйители наети на трудов договор, включитекно и изпълнители по граждански договори за управление и контрол на търговски дружества.Вноските се правят върху брутния трудов доход исе разпределят в съотношени 3:1 в полза на работодателя.За самоосигуряващи се собственици тези вноски не са задължителни , но могат да се правят по желание.Осигурителните права , които получават осигурените за безработица са –
- получаване на парични общетения при загуба на работа
- информиране и подпомагане при намирането на работа от страна на Бюрата по труда
- включване в квалификационни и преквалификационни курсове организирани от районните Бюра по труда.
Сумите , които могат да получат безрабоптните по линия на този завият от осигурителния им доход , от това дали са били наети на пълен работен ден или не , от периода от минало осигурително събитие до настящо ( ако лице е било безработно преди, в срок не по-малък от 3 години до настояща загуба на работа получава обезщетение само за срок от 4 месеца) , както и от осигурителния стаж (срокът на получаване на обезщетението зависи от стажа в права порпорционалноса ,като неможе да надвишава 12 месеца.
Промените в осигуряването за безработица са свързани най-вече с недобросъвестното ползване на суми от тези фондове.Критериите въведени с новите поправки в закона са с цел тези злоупотрби да бъдат прекратени .
Най-новият и може би един най-интересените нови моменти в цели кодекс това е вапроса с третия стълб на пенсионното осигуряване.Тук осигурителните вноски се събират от специално учередени фондове (универсални и профеисонални ) , лицензирани по Закона за допълнителнот доброволно пенсионно осигуряване.Тези фондове са юридически лица , чиято дейност е добросъвестно и в интерес на вложителя да боравят със неговите средства.Минималният брои лица , които трябва да има един фонд за да функционира е 30 000.Универсалнитепенсионни фондове отпускат пожизнени допълнителни пенсии за осигурителен стаж и възраст.
Професионалните осигурителни фондове трябва да имам миниму 15 000 члена . Тези фондове изплащат само срочни пенсии на лицата работещи при условията на първа и втора категория труд.При тези фондове вноските са изцяло за сметка на осигурени , при универсалните фондове вноската се рапределя между работодателите и осигурените, но и при двата вида фондове вноските събират Националния осигурителен институ, срещу съответната такса.Тук е важно да се отбележи, че осигурените имат право на избор на само един универсален и/или професионален фонд.
Много интересна в чисто икономическо отношение е Глава дванадесета “ Данъчни облекчения”.Тук е опоменато ,че приходите на на универсалните и професионалните пенсионни фондове не се облага с данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.Данъчни облекчения има и за осигурените лица. Осигурителните вноски за тези фондове се приспадат от дохода на физическите лица преди облагането му с данъци по Закона за облагането на доходите на физическите лица , а вноските, които правят осигурителите им се признават за разход за дейността по Закона за корпоративното подоходно облагане.
Естествено по реда си идва и въпроса при такава сложна структура с тулкова много участници и елементи кой осъществява контрол. Тук законодателя е изключително категоричен – “Контрол по спазването на нормативните разпоредби по ДОО , както и по внасянето на осигурителните вноски за здравно осигуряване и за ДЗПО, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт “ (изм.,ДВ,бр.1. от 2002 г). Контролните органи на НОИ имат право да извършват проверки на физичеки и юридически лица относно дейността им и въпросите по социалното осигуряване.Тези органи имат право на неограничен достъп до информация и помещения, както да привличат под отговорност лица, които са отговорни за извършени нарушения.Контролните органи на НОИ могат да извършват контролно-ревизионна дейност съвместно с органите на данъчня контрол ,предварително съгласувана с управителя на НОИ и главния данъчен директор.Служителите на контролните органи към НОИ са задължени да се застраховат срещу злополука.Те нямат право да полагат допълнителен труд, както и да разгласяват информация проверки и спецификата на длъжността им.Контролните органи могат да издават ревизионни актове за начети за ралични нарушения от страна на осигурителите, както и за причинени от тях щети на ДОО.Чрез ревизионня акт може да се налага запор върхо авоарите на нарушителите ,недвижимите им имоти и вещи, както и да се налагат имуществени санкции на банки разрешили телгене на пари заз заплати преди да бъдат извършени социалните плащания.
НОИ разполага и със специфичен орган за вътрешен контрол – дирекция “Фнансов контрол”.Дирекцията осъществява контрол върху финансовата дейност на структурните звена НОИ и на териториалните поделения , извършва проверки по сигнали за финансови нарушения в тези звена и поделения ,контролира дейността на структурните звена по чл. 7 в Централно управление на НОИ и на териториалните поделения по отношение стопанисването и управлението на собствеността , анализира причините за допуснатите нарушения и пропуски и предлага мерки за отстраняването им.
Кодекса за съвременното обществено осигуряване е един сравнителна сравнително добре разработена нормативна уребда.Множеството и промени имат обаче двуостър характер – от една страна те спомага за изчистването и подобряването на закона, както и за по-добрата му функционална приложимост , от другата страна е много трудно на фирмите и осигурените постоянно да се нагаждат и приспособяват към едно така често променяно законодателство.Но все пак тези трудности този закон трябва де се справи и с нещо по трудно- да бъде адекватен на моментното състояние на страната(несъбираемостта на високите осигурителните високите вноски, укриването им и много други нарушения) и желанието ни за постигане на едно по-модерно и по-европейски изглеждащо законодателство.Най-важният проблем пред социалното законодателството е несъответствието в пропорцията работещи / пенсионери . Все повече нараства броя на хората в пенсионна или предпенсионна възраст, докато раждаемостта намалява , а увеличение има и икономическата миграция на българите в чужбина, а пенсионните фондове, от които се изплащат пенсиите се попълват със средства от сегашните работещи.
Тенденцията за преструктуриране на Държавното обществено осигуряване в България има вече почти едно десетилетие история.Този тренд може би ще се запази и за годините напред , но това е реалността на сблъсъка между получено в наследство от централизираната планова икономика, действала у нас преди малко повече от десет години и желанието на България да изпълни условията за членство в Европейскя съюз.

Етикети: реферат за осигуряването, реферат по икономика