Реферати

През индустриалното (буржоазното) общество се създава училището като държавно и именно в това училище има повече наука, а не само вяра. Там се разгръщат способностите на учениците, а не само да се спазват техните привилегии. Т. е. образованието, което се осъществява в буржоазното училище е образование на правото.
Но се появява противоречие м/у това, което се преподава и това, от което се вълнуват подрастващите, за да задоволят своите потребности. Буржоазното училище трудно се променя, защото то се стреми да запази статуквото- социалното неравенство м/у хората. Това е времето, в което се зараждат идеи и виждания, които се стремят и имат за цел да променят училището и образователната система.
Първоначално реформаторите- бунтовници в образованието са били много малко, но в последствие тяхното желание за промяна на училището бива последвано от много хора. Представители на тази група са и тези, които откриват частни училища паралелно с държавните. В тези частни училища се материализират реформаторските идеи. Така постепенно в началото на 20в. се появява едно мощно реформаторско течение, което обхваща цяла Европа и САЩ отчасти.
Реформаторското педагогическо движение се появява като стремеж за промяна на училището, което да се ориентира повече към детето и неговите интереси, желания.
Развитието на РП може да се раздели на 2 периода:
1. От 1880г. до 1933г. (за Германия), а за Европа- до началото на Втората Световна война.
През този период РП изминава пътя от отделни идеи, проекти, концепции до силно национално и добре организирано международно движение за изменение на вече съществуващата образователна система. Представителите на тази педагогика искат да направят образованието и възпитанието на децата по- добро, като те се съобразят с интересите на децата, а не с интересите на техните родители. Това е периодът, през който се появяват идеите за съвместно обучение на момчета и момичета, на деца от различен етнос и религия. Също така през този период се появява острата критика на педагогиката на Хербърт, която е авторитарна по своя характер (шаблонен урок по всеки предмет, не се интересува от желанията на детето), но която е в основата на масовото държавно училище тогава. Най- видни представителите от този период са имената на класиците на РП:
– Елен Кей – в своя труд “Векът на детето” тя поставя началото на идеята образованието да бъде ориентирано към детето.
– Людвиг Гурлит – прокламира идеята за естественото възпитание съобразено с природата на детето.
– Рудолф Щайнер – теолог, философ, основоположник на Валфдорската педагогика, която се защитава идеята за формирането на цялостен човек чрез образование и възпитание, което да обхване тялото, психиката и духа на детето.
– Георг Кершенщайнер – теоретик на социалната педагогика, защитаващ идеята, че трудът трябва да намери място в училище.
– Мария Монтесори – според нея изборът на детето за вид дейност трябва да предопределя неговите занимания през деня, т. е. детето има пълна свобода по отношение на това, което ще учи.
– Петер Петерсен – негова е идеята за груповото обучение- премахва постоянните класове, съставени от деца на една и съща възраст и ги заменя с групи от деца от различна възраст, но с еднакви интереси.
– Лийтц – препоръчва образованието да бъде по- близко до природата, до селския начин на живот.
– Селестен Френе – залага на ръчния труд като средство за изява на детето, въвежда в обучението печатната преса.
– Александър Нийл – създател на алтернативното училище, в което основен принцип е, че всяко дете е добро и в училище трябва да се създава атмосфера за развитието на тази доброта. Той отхвърля насилието, основоположник на антиавторитарната педагогика.
– Джон Дюи – според него училището трябва да има вид на лаборатория, в която децата да разработват своите проекти, образованието трябва да се изгражда в/у основата на интересите на детето и неговия социален опит (но без надценяване).
– Алан Паркхърст – открива свое училище, в което се работи на основата на проектите и идеите на Монтесори. В училището му учениците работят по групи, а не по класове, има ежеседмично обсъждане, конференции кое дете колко е напреднало в своето обучение през седмицата.
През този първи период от развитието на РП се появяват първите организации за обединяване на реформаторите: Световна асоциация за образование на възрастните; Обществото на новото възпитание; Световна федерация на педагогическите асоциации; Международно бюро за образование (www.ibe.unesco.org).

2. От края на Втората Световна война до наши дни.
През 1944г. правителството на Чърчил приема закона на Батлър, в който наред с др. изменения, се прави реформа на образователната система и се откриват т. нар. Обединени училища. Те трябва да обхванат тези младежи, които по време на войната не са имали възможност да учат, както и да се даде възможност на английските граждани да получат образование.
Във Франция психологът Валон застава начело на реформите. След войната неговите идеи да се създаде образование в/у основата на детската психика са много популярни.
През 50- те и 60- те год. на 20в. (след като СССР изстрелват първия спътник) в САЩ недоволството от образователната система е много голямо и се стига до създаването на допълнителни училища и проекти, за да се засили държавната образователна система. Създават се т. нар. Magnet School, където децата доусвояват учебния материал.
В периода на 60- те год. на 20в. е бумът на т. нар. обединени училища, които се създават в Западна Европа (масовост на образованието). Извършват се следните реформи: премахва се цифровата оценка и се въвежда качествената оценка, въвеждат се сертификати/дипломи за зрелост (за средно образование), масово се въвежда обучението в смесени класове. През този период се поставя идеята за привличане на родителите в образователния процес.
През 60- те и 70- год. на 20в. се появяват т. нар. алтернативни училища- коректив на държавните училища. Там много по- лесно се въвеждат идеите на реформаторите от първия период, лесно се интегрират новите идеи. Такова училище е Академията на Рон Кларк (www. ronclarkacademy.com).

12. 03. 2009г. Историческо значение на РП. Елен Кей

За да се определи значението на РП, трябва да има достатъчно информация за съдържанието, за разпространението, за ефекта на тези идеи в национален и международен план. Оценяването на историческото значение на РП не е лесно, защото реформаторските идеи са много. Тяхното разпространение не е равномерно. Това затруднява събирането на едно място на всички тези идеи, за да бъдат оценени.
РП упражнява остра критика спрямо съществуващото образование и възпитание. Тя не може да не бъде вземана предвид от отговорните за възпитанието и образованието, което естествено се проявява в реформи в образователната система. Др. принос на РП е това, че реформаторите издигат като основни принципи безпределната вяра и любов към детето. Обединяват се в движение “Напред към детето”, което ще бъде последвано от др. обединения от национално и международно ниво. Този принцип ще се материализира в Хартата за закрила на детето.
РП въвежда нов стил на взаимоотношение м/у учител и ученик- демократичен, в който не напрежението и страха от авторитета на учителя господстват, а стил, който възприема детето като личност, с която трябва да се съобразяваме. РП предлага нови модели на обучение- включва труда като дейност за формиране на личността напр. Тези модели на обучение са свързани с нова организация на училищата (идея за самоуправление напр.).
Реформаторите предлага използването на изследователските методи от учениците в обучението (метод на проектите напр.). РП поставя началото на различни направления в педагогическата наука- критичната педагогика, еманципаторска педагогика и др. РП е причината за извършването на реформи в държавните образователни системи.

Първи реформаторски идеи. Художествено възпитание. Реформаторското движение “От детето”

Художественото възпитание (ХВ) като реформаторска идея се появява в края на 19в. За негов основоположник се счита Алфред Лихтварг. Според представителите на ХВ изкуството трябва да се използва не само като специализиран учебен предмет, а за цялостното формиране на детската личност. Те оценяват ролята на изявата като много важен момент в емоционалното развитие на детето.
В края на 19в. и началото на 20в. ролята на изкуството не се е оценявала като фактор за формирането на детската личност. Затова дидактиците художници са реформатори в това отношение.
В България идеите на движението за ХВ се появяват в педагогическите идеи на дидактиците художници.
Реформаторското движение “От детето” се заражда в края на 19 и началото на 20в. Негови представители: Елен Кей, М. Монтесори, Овит де Кроли. Основната цел, която защитават, е че детеот може да развие своя основен потенциал без грубата намеса на учителя, възпитателя и родителя. Тази цел, формулирана от представителите на това движение, залага на природата на детето. Според тях по природа детето е добро. Възрастните са тези, които трябва да създадат условия за развитието на тази доброта. Те казват, че детето трябва да живее в свободна атмосфера.
Един от основните представители на това движение е Елен Кей. През 1903г. тя издава книгата “Векът на детето”, в която формулира своите възгледи. Тя дава предложение как да бъде организирано училището за детето- да се отворят домашни ДГ и училища напр.