Реферати

След началото на 60те години на века, когато интересът на световната общественост към обучението и развитието на децата от предучилищна възраст се засилва и се поставя въпросът за необходимостта всички деца, независимо от своя социален произход, да се реализират правилно в обществото, предучилищното възпитание в целия свят се намира в непрекъснат възход. Предучилищните заведения разширяват своя обхват, като долната възрастова граница непрекъснато се снижава, а средната продължителност на престоя на децата там се удължава.
Докато през 70те години бързо нараства обхватът на децата в предучилищните заведения, то през 80те години и особено в началото на 90те тази скорост е значително по-ниска. Все още за развиващите се страни основно значение има въпросът за обхвата на децата в предучилищните заведения и той бележи значително развитие, но за по-голяма част от развитите страни този проблем не е най-важният, тъй като са осигурени достатъчен брой места в държавни и мастни детски градини. При тях на преден план излиза проблемът за обучението и развитието на децата. Застъпва се становището, че от интелектуалните и моралните качества на личността зависят до голяма степен просперитетът и на икономиката и на обществото.
През 1907 г. в Италия Мария Монтесори създава за децата на бедните предучилищно заведение, наречено “Дом на детето”. Тук тя организира работата на принципа на самовъзпитание и самообучение, като отрича възможностите за познание на закономерностите в детското развитие и управлението на изграждането на личността. Тя въвежда самостоятелни, индивидуални занятия за децата с материали, като изключва от детския живот играта, живото слово като средство за възпитание и развитие на детето, предоставяйки на възпитателя ролята само на наблюдател на процеса на спонтанно разкритие на вътрешните “жизнени сили” на детето. Нейните дидактически материали са принос в развитието на теорията на сензорното възпитание на малките деца.
А през 1809 г. в Ню Ленарк, Англия, Робърт Оуен създава специално предучилищно заведение – детска градина, детска ясла и детска площадка, наречено “училище за малките деца” или “сестринско училище” ( “nursery school”), в което за първи път се отделя по-голямо внимание на светското, а не на религиозното възпитание на децата от 2 до 6 години.
Характерно за Италия и Англия е непрекъснатото увеличаване на грижите, които държавата полага за предучилищното възпитание на децата. Непрекъснато се увеличава броят на местата в детските заведения и се разширява обхватът на децата. Повишава качеството на изискванията към възпитателната работа в детските заведения, както и значението на учебната работа в тях. Провеждат се все повече и по-разнообразни научни изследвания, целящи да определят взаимната връзка и зависимост между учебно-възпитателната работа в предучилищните заведения в началните училищни класове. Обществото все по-силно осъзнава необходимостта от предучилищното възпитание на децата, от специални грижи за тяхното обучение и възпитание, за да преминат лесно и без сътресения от детската градина в училище. Предучилищното възпитание в Англия включва детско училище (nursery school) за деца от 2 до 3 годишна възраст, детски класове (nursery classes) за деца от 3 до 5 години.
Детското училище е самостоятелно детско учреждение, което може да приеме до 100 деца. Детските класове са специализирани за предучилищно възпитание и са включени към първата степен на задължително училище (infant school).
Детските класове, макар и прикрепени към началните училища и разположени в техните сгради, ползват отделни площадки за игра, отделно от по-големите деца.
Посещението на децата в детските класове и почасово или целодневно. Съществува график на учебните занятия, които децата могат да посещават от 9:00ч. до 11:00ч. преди обяд или от 13:00ч. до 15:00ч. след обяд. За децата посещаващи целодневни занятия е предвиден обяд.
Децата на семейства нуждаещи се от социални помощи могат да посещават държавни детски заведения (day-care). Тези заведения са отворени целогодишно от 8:00ч. сутрин до 6:00ч. след обяд ( с изключение на две седмици за ремонт) и могат да ги посещават деца от 3 месечна възраст от 5 години. За всяко бебе е предвидена детегледачка, а по-големите деца са разделени на малки групи от по 4-5 поверени на един възпитател. Персоналът се състои от квалифицирани учители, а ръководителите задължително са с квалификация на социален работник или възпитател.
Всички дневни заведения (day-care) независимо дали са държавни или частни са регистрирани в местния отдел за социални грижи, който осигурява персонала, поемат грижи за хигиенно-санитарните и останалите условия, така че да отговарят на приетите изисквания. Макар, че доскоро в тези заведения се обръщаше много по-голямо внимание на здравословното и хигиенично отглеждане на децата отколкото на възпитанието, напоследък се полагат усилия да се обърне по-голямо внимание на обучението и възпитанието.
От 10 години в Англия съществуват комбинирани детски центрове в които се правят опити да се съчетаят отглеждането и възпитанието на децата. Тези центрове осигуряват целодневното отглеждане и възпитание на децата. Времето на приемане е съобразено с работното време на родителите на които се препоръчва да участват в дейността на тези центрове, като по този начин би трябвало да повлияят положително на децата и да облекчат работата на персонала.
В Англия се отчита необходимостта за подпомагане на майките, които нямат готовност да възпитават своите деца, като за целта се създадени т.нар. семейни центрове, където се изнасят лекции и се провеждат беседи за обучение на родителите как да възпитават децата си.
В Англия са създадени т.нар. игрови групи (playing groups) , които имат за цел да компенсират недостига на ясли и градини. Те функционират в частни къщи, квартални клубове, църкви или спортни зали и организират занимания за децата 3-4 дни от седмицата за по 2-3 часа сутрин. В тези игрови групи са сформирани и отделни групи за надарени деца с по-целенасочено обучение.
Английското предучилищно възпитание е част от структурата на националната възпитателна система. Освен това съществуват и частни предучилищни заведения, управлявани от благотворителни дружества църковни институции или частни лица, като някои от тях получават държавни субсидии или помощи от местните училищни власти. В частните предучилищни заведения се плащат такси, чийто размер се определя от учредителя.
Също съществуващите регионални различия в стандартите за изграждане на предучилищни заведения са следствие от децентрализираната образователна система.
В държавните детски градини съществуват различия във функционирането на отделните групи на предучилищното образование. Докато детските класове се ръководят и финансират от Департамента по образованието и науката, то детските училища получават субсидии от Министерство на здравеопазването.
По социално-икономическо развитие Италия заема 7 място в Европа, което я нарежда сред водещите страни в западния свят.
Управлението на образователната система в Италия е централизирано (за разлика от Англия)и се оглавява от Министерство на образоването, което се състои от 13 главни дирекции. Най-висшият орган на образователната система е Централният съвет по образователното дело.
Предучилищното възпитание в Италия се е обособило като самостоятелна система, която включва държавни и частни детски заведения, както и такива организирани от местните власти.
И докато местните власти и църквите са заети преди всичко с осигуряването на сгради и се грижат за обзавеждането създаването на нормални условия за работа на предучилищните заведения, то държавата изцяло поема финансирането и управлението. Със заплащането на персонала в детските заведения, организирани от местните власти, също е ангажирана държавата, така че може да се счита, че тя е отговорна за повече от 40% от предучилищните заведения. Държавните детски учреждения са безплатни за родителите, но не винаги са така добре поддържани като частните.
От 1968 г. в Италия влиза в сила Закон за образованието, който предвижда намесата на държавата за създаване на предучилищни заведения, заедно с местните власти и религиозните секти. След приемането на този закон обхватът на децата непрекъснато се повишава и то предимно в държавните детски градини. Според мен за тази тенденция спомага най-вече стремежът на държавата да осигури еднакво образование и развитие за всички деца.
Според Закона от 1978 г. за откриването на едно детско заведение са необходими най-малко три групи от 15 до 30 деца, а в една сграда не се разрешава да съществуват повече от 9 групи. Според този закон децата постъпват в предучилищни заведения на 3 годишна възраст и остават там до навършването на 6 години. Децата в Италия посещават детски градини от понеделник до събота, като престоят им трябва да бъде 8 часа дневно и поне 10 месеца в годината. Когато децата посещават детското заведение за по 8 часа, всяка група има по две учителки, а при 5 часов престой учителката е само една. Месечната натовареност на учителите е 120 часа, но те трябва да положат още 20 часа извънреден труд.
В Италия местните власти са задължени да осигуряват транспорт за децата от по-отдалечените райони, както и тяхното хранене при целодневен престой в градината.
Ако сравним Италия и Англия по форма структура и финансиране на предучилищното възпитание можем да открием много прилики и разлики в образователните системи на двете страни.
Докато управлението на образователната система в Италия е изцяло централизирано, то в Англия е силно децентрализирано и това води до големи регионални различия в стандартите за изграждане на английските предучилищни заведения.
В Италия предучилищните заведения са самостоятелна система, докато в Англия т.нар. детски класове обучаващи деца от 3 до 5 годишна възраст са прикрепени към началните училища.
И в двете страни държавните държавни детски градини са безплатни за родителите, но съществуват и частни, чиито такси се определят от техния учредител. Както в Италия, така и в Англия държавата отпуска средства не само на държавните, но и на някои такива учредени от местните власти.

Едни от основните проблеми на английското предучилищно образование е именно неговият малък обхват. Едната от причините за липса на традиция в предучилищното възпитание в Англия е факторът , че още през 1870 г. е въведена задължително началната училищна възраст да бъде 5 години. Втората причина е осигуряването на достатъчно места в училищата за нарастващия брой деца за сметка на изграждането на предучилищни заведения.
Едва през 1968 г. английското правителство си поставя за цел да осигури безплатно предучилищно възпитание за всички нуждаещи се деца от 2 до 4 годишна възраст. Но тъй като на практика това означава да се създават около 700 000 места в предучилищните заведения, а това изисква огромни инвестиции, засега са осигурени само около 15-20% от тях. Напредъкът не е много голям. “По статистически данни от 1947 г. само 4% от 3 годишните и 25% от 4 годишните деца в Англия посещават детските заведения. Днес в Англия има над 2,5 млн. Деца на възраст до 5 години, но местните власти – общините разполагат само с около 87 000 места в предучилищните заведения” .
Последните данни (според бюлетина на Министерство на образованието и науката от месец януари 1988 г.) показват, че 3-4 годишните деца посещаващи предучилищните заведения са около 24% а децата до 3години са едва 1,7%.
За разлика от Англия в Италия процентът на обхванатите от предучилищното възпитание деца се повишава непрекъснато – “от 47% през 1960г, 62% през 1975г. , 78% през 1985г- до 83% през 1990г., като са обхванати над 1,200 млн. деца.”
За съжаление, обаче, независимо от тенденцията за увеличаване на процента на обхванатите деца като цяло броят им в детските заведения намалява поради демографския срив в страната.
Съотношението учител-деца в детските заведения в Италия е едно от най-малките в света – броят на децата в една градина е от 15 до 30.
Друга характерна особеност е, че намалява разликата в обхвата в различните краища на Италия. Например докато през 60те години обхватът на децата в северните индустриални региони на страната е с 29% по-голям от южните, то през 80те години тази разлика е само 10%.
До началото на 1991г. пред общественото предучилищно възпитание стои нерешеният спор дали 5 годишните да останат в системата на предучилищното възпитание или да бъдат обхванати в системата на началното образование.
С решение на Националния съвет за народна просвета от началото на 1991г. детските заведения за 3-5 годишни деца се преименуват от “забавачници” в “детски училища”. “Промяната не е само в името, а в извършването на дълбока реформа в работата им. През месец юни 1991г. с министерски декрет са приети “Дидактически ориентации, с което се цели детското училище да се адаптира към социалната реалност в Италия, да помогне да се съгласуват различните инициативи осъществявани в страната”
Докато процентът на децата посещаващи детските заведения в Англия е малък още от тяхното основаване, то в Италия предучилищното образование все повече се развива.
Дори напоследък в Англия се забелязва отлив на 4 годишните тъй като родителите им предпочитат да ги записват в “класовете за начинаещи” към началните училища, тъй като държавното обучение е безплатно, а занятията в създадените да компенсират недостига на ясли и градини т.нар. “игрови групи” се заплащат. На второ място родителите предпочитат децата им навършили 4 годишна възраст да се възпитават от добре образовани и квалифицирани учители.
Главните причини за слабия обхват на предучилищните заведения в Англия е въведената като начална за постъпване в училищата 5 годишна възраст, докато в Италия тя е 6-години, и това благоприятства за големия процент на децата постъпващи в детски градини.

Цел на възпитанието в английските предучилищни заведения е формирането на свободно, активно и самостоятелно дете, независимо от културната и социалната среда в която то расте.
Мотото на английския учител при работата с детето е “To make Them think” (Да ги научим да мислят). Най-важната предпоставка за постигането на тази цел са познанията по съвременна психология на развитието, усвоявани от учителя, учението му да наблюдава децата, а също така да може да оценява техните възможности в зависимост то техните семейни норми и ценности.
Също така учителя трябва да осигурява стимулираща среда за развитие на вродените у детето възможности. Той трябва да умее сам да разпознава точния момент и да използва спонтанния интерес на детето, за да го насърчи да усвоява знания чрез дейности като използва разнообразни пособия и дидактически материали.
Пълното разгръщане на вродените заложби у детето се постига чрез реализиране на структурна програма за дейността. Целта на тази програма е да се развиват интелекта, сетивата и емоциите у децата, както и техните езикови и манипулативни умения.
В структурната програма за дейност са включени знания и умения по английски език, по математика, естествени науки, изкуство и музика, както и по физическо обучение. Учебното съдържание преподавано в предучилищните заведения трябва да е добре балансирано за да спомогне за тяхното емоционално, социално, умствено и физическо развитие.
Учебната програма в предучилищните заведения е разработена така, че да съдържа елементи от основните предмети, предвидени в началния учебен план.
Английски език – написаните и изговорени думи – приказки, стихове, имена са важна част от планираната обстановка в класната стая. Дава се възможност на децата по цял ден да говорят и слушат и не след дълго те осъзнават, че печатния текст носи определено съдържание. Така у тях се поражда желание по-бързо да се научат да черпят познание от писмените източници.
Математика – на децата се създават възможности за активно използване на числата чрез броене, групиране, класификация и изследване на формите и пространството. За целта се използва обстановката в класната стая, обектите които заобикалят училището, а също така и по-отдалечени места, които децата посещават. Макар, че писмените знаци (цифри) и абстрактните математически символи се появяват по-късно, развитието на математическите идеи започва още в ранните детски години.
Естествени науки – на детето се предоставят най-разнообразни материали – глина, пясък, камъни, тухли, семена, вода, стъкло и др. чрез които учителя се стреми да възбуди интереса му и да го стимулира за експериментиране и наблюдение. По този начин се дава възможност за развитие на научните учения и идеи у детето.
Изкуство и музика – игрите свързани с изкуството и музиката подпомагат развитието на умението за общуване, а също така допринасят за развитие на детското въображение и естетически вкус.
Физическо обучение – то често е свързано с музикалното и езиковото обучение. Песните с подскачане и движение, ритмичното пляскане, танците и игрите са ценно и приятно допълнение към ранното обучение.
В много английски детски градини съществува т.нар. “домашен кът” в който има стари дрехи, шапки, перуки, изкуствени плитки, мъжки жилетки, използвани детски креватчета, телефон и други предмети. С помощта на този реквизит децата играят на семейство и претворяват различни житейски роли.
Основна тенденция в английските предучилищни заведения е децата сами да привикват да се справят със задълженията си, да се учат на труд, упоритост и самостоятелност, като не разчита на помощта на възрастните.
Целта на италианското предучилищно възпитание е да образова и развива личността на децата, да ги подготви за по нататъшното им обучение, като интегрира и ролята на семейството при изпълнението на тази цел.
Метода на Мария Монтесори чиято главна идея е да се съблюдава индивидуалността на детето, като се изхожда от неговата същност, природна даденост, възприемчивост и памет основата на възпитателната работа в предучилищните заведения в Италия.
Детето се приема като един активен субект, непрекъснато взаимодействащ с други деца, възрастни, околната среда и културата. Друга цел на италианското предучилищно възпитание е детето да намира сигурност и доверие към себе си, да открива и споделя висши ценности, като свобода, уважение към самото него, към другите, към околната среда и др.
В италианските детски заведения се обръща специално внимание на учението за устно и писмено изразяване, което ще помогне на детето да усвои най-добре своето културно наследство. Тези знания и умения италианското дете ще получи с помощта на добре подбрани дидактически материали и артистични дейности.
Необходимо е детското училище да позволява свободно изразяване на детето, чрез участието му в най-различни дейности театрални, музикални, аудиовизуални, графични, пластични и др.
В италианското предучилищно обучение привилегированият метод за обучение и взаимодействие е играта. Дидактическите ориентации изискват да се спазват нейните интегриращи функции.
Възпитателните методи в Англия и Италия са колкото еднакви, толкова и различни, но като цяло те преследват едни и същи цели. Най-главната от тях е детското училище да подготвя децата за постепенен преход към началното училище.
Използвайки различни дидактически методи, материали и дейности детския възпитател трябва да формира свободно активно и самостоятелно дете независимо то неговата културна и социална среда, като интегрира и семейството при изпълнение на тази цел.

Английските детски учители завършват същите учителски институти, както началните. Обучението е тригодишно, като в рамките на съвместната подготовка студентите могат да специализират за “Nursery” (2-5 годишни деца) или за “Infants School” (началното задължително училище за 5-7 годишни деца). Двете групи учители получават еднакво трудово възнаграждение.
Освен учител във всяка група работи и квалифицирана помощничка, “Nursery Assistant” или неквалифицирана – “Nursery Helper” като изисквания са в група 26 деца да има една учителка и една помощничка.
Въведените в учебното съдържание на предучилищното образование новости се оказват трудни за учителите. От тях все повече се изисква да мислят като математици, философи, учени, специалисти по хуманитарните науки и още повече да съумеят да накарат децата да мислят по същия начин.
Поради тази причина на английския учител се налага да участва в курсове и семинари, подпомагат го специалисти, инспектори и експерти, има на разположение указатели, справочници и др. Като съществува голяма опасност той да загуби вяра в собствените си възможности, тъй като не би могъл да бъде еднакво добър във всички области.
Това налага да се създават условия за работа, в които учителите да бъдат насърчавани към непрекъснато усъвършенстване, но и към правилна самооценка. Английската образователна програма е добре структурирана и позволява повишаване квалификацията на вече практикуващите учители чрез семинари, курсове, конференции и др.
Инспекторът към Министерство на образованието и науката работи лично с учителите в предучилищните заведения като им създава възможност за продължително обучение дори след дипломирането и започването на работа. Така учителите могат да актуализират знанията си в новата педагогическа теория и в светлината на новите научни постижения.
Възможно най-добрата инвестиция на властите по посока на развитието на учителите е създаването на такава стимулираща среда, която да ги окуражи непрекъснато да търсят начини за подобряване на професионалната подготовка, а също да се въоръжат с нови материали и идеи и да видят по-добре ползата от своя труд.
В образователната реформа на Италия се обръща специално внимание на подготовката на учители за предучилищните заведения. С въвеждане на Закона за образованието от 1970 г. колежите за подготовка на учители получават статут на колежи към университетите като се увеличава броя на специализациите в тях.
В Италия на работещите учители се осигурява възможност за повишаване на квалификацията под формата на индивидуални курсови или задочни (кореспондентски) курсове към институтите за педагогическите науки (ICE), открити към всички университети, както и към отворените университети.
За голямо съжаление обаче не е решен проблемът със статуса на учителска професия в Италия, който се снижава в значителна степен поради ниските учителски заплати. Освен това средната възраст на практикуващите учители е доста висока, а завършилите педагогически специалности не могат да си намерят работа по специалността, тъй като намалява раждаемостта и не се откриват нови учителски места.
От по-горе показаното се разбира, че подготовката и подбора на учителските кадри в Италия и Англия са различни. Но изискванията към възпитателите, продиктувани от съвременните обществено-социални научни тенденции взаимоотношения са еднакви.
Образователните системи на всички развити страни и в частност предучилищното образование на Италия и Англия се нуждаят от високо квалифицирани преподаватели, които имат познания в различни области.
Като цяло предучилищните заведения в Англия и Италия имат за цел да подготвят децата за тяхното постъпване в задължителното начално училище, като същевременно осигуряват хармония в детското развитие чрез единството на образователните взаимодействия и утвърждава индивидуалността на детето.
Сравнителния анализ на предучилищното образование в Италия и Англия показва, че двете страни преследват едни и същи цели във възпитанието на 3-6 годишните деца, като методите използвани за тяхното реализиране са сходни.
Структурата, оформянето и финансирането на предучилищното образование са съобразени с особеностите, изискванията и икономическите условия в съответните страни. Основните различия по този показател са продиктувани от управлението на образователните системи. Докато в Италия то е силно централизирано, то в Англия регионалните различия в стандартите на предучилищните заведения са следствие от децентрализираната система на управление.
Що се отнася до обхватът им детските заведения в двете страни – като че ли именно тук е най-осезаемата разлика, в предучилищното образование. Докато в Англия едва 30% от 3-4 годишните ходят в предучилищни заведения. Главните причини обхватът в Англия да е по-малък е въведеното задължително образование за 5 годишните докато в Италия то е за 6 годишните. Също така болшинството от английските жени от средното съсловия не работят и се грижат сами за възпитанието на децата си.
Като цяло моделите на предучилищно възпитание на Англия и Италия са сполучливи, макар че всеки един има малки недостатъци.

Етикети: предучилищна педагогика, Реферат за образованието, Реферат по педагогика, реферат по предучилищна педагогика