Реферати

Вървя бавно по улиците на града, вдишвам с наслада пролетния аромат и очите ми се спират върху разцъфтелите дървета. Времето е така прекрасно,хората са така усмихнати…
Спъвам се в натрупан покрай алеите на парка боклук и от моето прекрасно настроение не остава нищо. Идва тревожният въпрос: ”Осъзнаваме ли какво причиняваме ние на Земята, на околната среда, на природата? Даваме ли си сметка, че тя е нашият дом, а ние не сме най-добрите стопани?”
Природата е така красива а ние я възприемаме като даденост, без да се замислим изобщо какво огромно място заема тя – в моят, в твоят, в живота на всеки от нас. И защо наистина човечеството така активно руши всичко дадено му от земята, без да помисли за последиците?
Природата – чародейка е изпълнена с живителните сили на житейското начало. Тя е слънце, въздух и вода, гори и планини. Тя пази и съхранява живота!
А в нашия век – века на атомните централи, смога, интернета, бурната и шеметна музика, хаоса, природата остава някак си…настрани. Ние не мислим за нея, не се стараем да я пазим.
Горите, „белите дробове” на планетата, безмилостно се изсичат.Една небрежно захвърлена цигара опустошава огромни масиви.
В бистрите някога реки се изливат какви ли не отпадъци от поредната фабрика или малко цехче. А ние пием от тази вода! Гледам как все повече хора си купуват шишета минерална вода, защото от чешмата в къщите им тече нещо кално и негодно за каквото и да било.
Това е днес. Ами утре? Ами по времето на нашите внуци?
Ако не спрем разрушаването няма да остане нищо.Ще бъде като в апокалиптичен филм за бъдещето…страшен, но напълно възможен.
Пролет е. Всичко се събужда за живот. Слънцето се усмихва.
Всичко това е моят дом, вашият дом, който трябва да бъде съхранен.
Вятърът носи посланията. Звуците на събуждащата се Земя напомнят, че тя трябва да бъде опазена, за да можем и ние да се опазим като човечество.
Ех,каква красива мечта! Хармония между хората, природата,Земята! Хора, загледайте се!Бъдещето ни чака! Какво ще бъде то зависи от този момент, от мен, от теб, от всички ни. Да го направим красиво!

Николета Стамболджиева Х„г” клас

Етикети: есе по литература, есе по философия, литературно есе