Реферати

Затворът е място, в което човек изтърпява наложено наказание, с цел лишаване от свобода. Именно свободата е тази, която подтиква човека да се стреми към все по-високи върхове и да постига все по-големии успехи. Когато в ежедневния си живот младият човек е лишен от своята свобода, той започва да се чувства подтиснат от обстоятелствата, а те се превръщат в мъчение за самия него. Това мъчение става още по-тягостно, когато неговия източник е домът. Къщата, семейството, родителите – всички те напомнят за забрани и наказания и се превръщат в своеобразен затвор за свободолюбивия дух на младия човек.
По време на своя живот, човек постепенно изгражда себе си като една отделна личност. Това изисква създаване на ценностна система, на правила, които да ни помагат да оцеляваме в трудностите на ежедневните ситуации. Тогава нашата душевност е все още крехка. Податливи сме на неблагоприятни влияния и се намираме в риск, от гледна точка на факта, че трябва оттук нататък да се научим да преживяваме в изключително екстремни моменти, носим отговорността от добрите или лоши последици от нашия избор.
Домът се превръща в „затвор” , когато единственото нещо, което намираме в него са непрестанните упреци, наставления и забрани от страна на родителите. „Затвор” е собственият ни дом, когато си мислим, че те не се държат към нас с желаната толерантност, когато не искат да разберат проблемите ни и да ни помогнат като приятели.
Често животът ни се превръща в един малък домашен „Ад”. В такъв момент има опасност човек да бъде повлиян от лоши приятели и да прояви лош начин на поведение. То се изразява в рязко отклоняване от социалните норми, от приемливите и одобрявани модели. Освен наркоманията и алкохолизмът,такива могат да бъдат например скитничеството, бягството от дома и училище в ранна възраст, агресия над другите, дребните кражби и други нарушения на обществените порядки. Причината за подобни неморални прояви трябва да се търси още в самото детство. Често пъти децата усвояват (дори копират) моделът на своите родители. Те се влияят от техните ценности, техния начин на поведение, на взаимоотношенията им с другите хора.
Това се случва дори когато върху тях не се упражнява никакв възпитателен натиск. А какво ще се случи, ако такъв бъде оказан? Какво би станало, когато родителите се стремят целенасочено да го “формират” като точно копие на себе си или напълно според своите представи ? Една такава възпитателна мярка носи както своите положителни, така и отрицателни последици, защото ако детето възприеме например еднозначен и траен модел на поведение, тогава в повечето случаи , когато се сблъска с нещо различно, то ще допуска грешки. А това дори би го объркало още повече. У такива деца ще се изгради един по-различен начин на живот. Те несъзнателно ще ограничават активността си в редица ситуации, в които се чувстват неуверени и незащитени.
Особено лошо влияние във възпитанието на едно дете оказват двете крайни противоположности: неразумна разглезеност и разпуснатост, или прекомерна суровост, придружена с безделие и дори насилие. В първият случай човека от раноживее с убеждението , че всичко му се полага и му е позволено, просто защото наистина е получавал всичко наготово и не си е изградил никакви задръжки. И когато един ден той се сблъска с ограниченията на живота, с неговата жестокст и действителност, такъв човек лесно би излязъл от душевно равновесие.
А в другия случай човекът, лишаван от много неща, включително и от психологическа близост, отрано се озлобява към всичко и към всички. След време той започва да се стреми „да си навакса“ всичко пропуснато, вземайки си сам по непозволен начин това, което му е било отказано(или не е могъл да получи) в детството. Ето как с лекота би нарушаил интересите и правата на другите хора.
Съществена важност за психичното развитие на едно дете, е отношенито на неговата майка към него. То играе изключителна роля и затова от особена важност е да се обърне внимание на този фактор. Това общуване активизира и тонизира детето, повишава неговият познавателен интерес към света, дава му толкова необходимото чувство на сигурност, защитеност и емоционален комфорт. Обратно – при липсата на непосредствено общуване и доверие към света у малкото дете, се създават предпоставки за подкопаване на неговото душевното здраве и емоционално благополучие.
За да води едно дете нормален и уравновесен живот и да се отдалечи от чувството за “затвор” в дома, в семейното възпитание трябва да съществува емоционална топлота и близост. Именно тя е тази, която създава чувство за сигурност и доверие у децата. Ограниченията и наказанията не трябва в никакъв случай да ги унижават, а напротив. Те трябва да имат нравоучителна цел, да съдействат за изграждане на система от разумни самоограничения и отговорност за собствените постъпки. Трябва да се уважава правото на подрастващия на гледни точки, на обкръжението от приятели, на предпочитани занимания, като родителите се интересуват и обсъждат с детето неговите ежедневни проблеми. Възпитание, което създава условия още от рано у малкото дете да се изграждат самостоятелност и чувство за отговорност, ще му помогне по-бързо да постигне личностна зрялост и ще подготви по-успешно младия човек за пълноценна изява и реализация в бществото, в което живее.

Етикети: есе за семейството, есе по литература, есе по философия