Реферати

Всичко започва с въпроса „ С какво искам да се занимавам?”, който възниква, когато наближи абитуриентският бал. В близкото минало (преди около 10-тина години) беше страшно „модерно” да се учат икономически специалности – „Бизнес и финанси”, „Управление на малък и среден бизнес” и прочее.
С развитие на техниката и технологиите, обаче, започна да се усеща все по-голямата нужда от добре обучени инженери. Като бъдещ инженер аз ще ви представя темата от моята гледна точка.
В последните няколко години обстановката се промени – отвориха врати дъщерни компании на едни от най-големите фирми в ИТ и Телекомуникационния бизнес. Доста от младите българи се насочиха точно към тези области. Не мога да твърдя, че всички завършили инженери са обучени на високо ниво. За съжаление, в България сме с погрешното мислене, че е по-важно да имаш диплома, а не да имаш реално знания. Затова се получава така, че всички са студенти, но малка част от тях работят по специалността си.
И все, пак нека гледаме от хубавата страна на нещата.
Реално в София младият специалист има по-голям шанс за развитие, ако свикне с темпото на живот там, естествено. Много фирми търсят млади, свежи и готови за предизвикателства специалисти, инженери, които да могат бързо и лесно да се интегрират в екип за по-ефективна работа. Не е достатъчно да си подготвен теоретично, необходими са и умения за работа в екип, защото в големите компании няма как да работиш „сам за себе си”. Една от задачите на мениджърите е да наемат кадри, като всеки се анализира и наблюдава подробно: дали напредва с бързи темпове, оценяват се личностните му качества, дали успява да намери общ език с колегите и др. Много е важно да имаш доверие на хората, с които работиш, т.е. да си не само колега, но и донякъде приятел с тях.
След като излезе от университета, младият специалист реално има само основа, върху която тепърва трябва да надгражда. Това става именно в процеса на работа. Точно работата е мястото, където човек се доусъвършенства и изгражда като специалист и като личност. Работата с млади и интелигентни хора го амбицира, справянето с все повече и повече задачи (проекти) го кара да придобива повече самочувствие.
Един млад специалист (инженер) трябва да бъде динамичен, т.е. тъй като технологиите се развиват с много бързи темпове, не бива да се забавят оборотите. Казват, че ”човек цял живот се учи”. Да така е, не трябва един самоуважаващ се специалист да спре на някакво ниво своето развитие. Допусне ли това да се случи – много лесно може да бъде заменен от по-способен специалист.
Интересен пример е практиката в Япония. Там служителите на дадена фирма могат да се преквалифицират като продължават да работят за същата фирма, но в друг отдел, например. Там много често служителите се назначават пожизнено, като с възрастта трупат все повече и повече знания и умения.
Разбира се, не всеки успява да се справи с всички предизвикателства. Например, човек работи в дадена фирма и не успява да се впише в колектива, въпреки желанието си, или не напредва достатъчно бързо. За да оцелее, обаче, трябва да не се отказва, да търси нови възможности. Неуспехът трябва да го амбицира и зарежда с нова енергия. С всяка смяна на работното място той трябва да се усъвършенства, да „краде” знания по малко от всеки по-компетентен от него. Така ще натрупва опит, ще съумява да бъде гъвкав, да решава възникналите проблеми. Трудно е да успяваш да си вършиш добре работата, да се разбираш с колегите, така да планираш ходовете си, че да не навредиш на околните, но и на себе си. Все пак, всички сме различни.
Това е да си специалист на бъдещето – една смесица от знания, умения, съобразителност, бързина, гъвкавост. Това не се постига за един миг, трябва дълго време, дори цял живот.
Съумее ли човек да постигне всичко казано до тук, ще бъде един почти идеален специалист. Но не бива да се самозабравя в устрема си към съвършенство. В забързаното ежедневие и толкова бързо развиващите се технологии не трябва да забравя, че е първо човек и нищо човешко не му е чуждо, най-вече грешките. Аз споменах, че в София младият специалист има най-големи шансове за реализация. Да, така е, но много добре трябва да прецени дали си заслужава цялото това напрежение в големия град. Там рискуваш да станеш прекалено „динамичен”, да забравиш ценностите си или да станеш прекалено ”хищен”. Всяко нещо си има две страни – добра и лоша, всеки преценява сам за себе си.
Лично аз взех решение да уча инженерна специалност, защото винаги тръгвам по трудния път. Стремя се към всичко, написано до тук. Оценявам и осъзнавам кои са слабите ми страни, какво трябва да променя в себе си за да стана млад специалист на бъдещето. Докоснах се от части до реалната работна среда в голяма фирма, разбрах с какво искам да се занимавам занапред. Желанието ми е да се развивам и усъвършенствам като специалист в областта на телекомуникациите. Надявам се, че ще стана достоен млад специалист на бъдещето. Не, аз вярвам в това!

A website like rtg.casino/lucky-red-casino/ will provide you with the highest quality in the industry.

Етикети: есе за кариерата, есе за работата, есе за София, Реферат за образованието, реферат по човешки ресурси