Реферати

Според Иван Недев определението е второстепенна част на изречението, която разкрива признак на предмет, означен със съществително име, респ. със заместник на съществително име (субстантивирана част на речта или местоимение), напр.: „Един гълъб се вдигна като подхвърлен камък от скалата” (Елин Пелин). „Тя си отиде замислена и неспокойна” (Г. Караславов).
За по-голяма терминологична яснота е прието съществителното име (респ, заместникът на съществителното име — субстантивираната част на речта или местоимението), което се пояснява от определението, да се нарича определяемо, напр,: „Закъсняла чучулига лениво трепваше във висинето над угарите” (Т. Г. Влайков). Едно определяемо може да се пояснява от две или повече от две определения, които разкриват различни признаци на предмета, назован от него, напр.: „Между големите калпаци и сиви аби мяркаха се белите ръкави и синият сукман на Женда” (Й. Йовков). Срещат се и обратни случаи: едно определение пояснява две или повече от две определяеми, като по такъв начин разкрива един и същ признак на два или на повече от два предмета, назовани от определяемите, напр.: „Под нея се спускаха страшни ярове и стени; отдолу стигаше глухият гръм на водопада. . .” (Ив. Вазов).
Определението може да има свои подчинени елементи, които носят информация за различни особености на изразения признак, напр.: „Тогава крайчецът на едното му око видя изящния крак, нежно обгърнат с тъмен копринен чорап” (Елин Пелин).
Според Иван Недев определенията се разпределят в четири групи. Той ги разделя в зависимост от начина, по който те се свързват с определяемото: ) съгласувано определение; б) несъгласувано определение; в) приложение и г) сказуемно определение.
а/ Съгласувано определение
Иван Недев определя съгласуваното определение като определение, което приспособява граматическите си показатели за род и число към граматическите показатели за род и число на определяемото, напр.: „Дивотворното слънце пръскаше широки и топли вълни върху ободрената земя”(Елин Пелин).
Съгласуваното определение се изразява чрез части на речта, които се менят по род и число: прилагателни имена, причастия, някои видове местоимения и числителни имена, напр.: а) изразяване на съгласуваното определение чрез прилагателно име: „Вратата насреща беше отворена, утринното слънце току-що бе стъпило на прага й” (Д. Талев); б) изразяване на съгласуваното определение чрез причастие: „Тогава огнедишащйят демон на войната / по цялата земя развял бе знамената / на свойта страшна мощ” (Хр. Смирненски); в) изразяване на съгласуваното определение чрез местоимение: „Хайде да вървиме, мое сърце — рекъл Павлин и сладко целунал своята годеница” (Л. Каравелов); г) изразяване на съгласуваното определение чрез числително име: „На третия ден пристигна хубавият автомобил на капитана заедно с Лиана” (Елин „Пелин).
Редните числителни имена в ролята на съгласувано определение приспособяват граматическите си показатели за род и число към граматическите показатели за род и число на определяемото без изключение. При бройните числителни имена обаче съществуват някои особености, които се свеждат до следните положения:
Бройното числително име „един” притежава форми за трите граматически рода и за двете граматически числа: „един” – за м. род, „една” – за ж. род и „едно” – за ср. род; „едни” – за мн. число. Бройното числителително име „два” има само две форми: едната – за м. род – „два” и другата – за ж. и ср. род – „две”. Когато изпълняват ролята на определение в изречението, тези числителни имена се съгласуват по род и число с определяемото, напр.: „Един измачкан и пожълтял вестник ги изплаши и те го заобиколиха” (Ем. Станев). „Нали бяхме от една партия — заедно за съветници се избрахме” (Г. Караславов). „Раната на Огнянова заздравяваше полека и приковаваше на едно място тая жива и нетърпелива натура” (Ив. Вазов). «Не ви ли е срам, какво искате от едни жени” (Й. Йовков). „В завоя на шосето светеха двата прозореца на кантона” (Ем. Станев). „И пламва двоен пламък, дето се докосна, / и в каменът аз чуя две сърца. . .” (П. Яворов).
Втората особеност се отнася до бройните числителни имена „хиляда”, „милион” и „милиард”. Те се менят по число (в мн. число формите им са: „хиляди”, „милиони”, „милиарди”). Независимо от това, дали са в ед. число или в мн. число, те се свързват с определяемо в мн. число (обикновена или бройна форма), напр.: „Починът на тези млади хора има над хиляда последователи, които постоянно се увеличават” (из печата). „Сякаш хиляди иглички ме мушкаха по цялото тяло и ножове ме режеха отвътре” (М. Марчевски).
Останалите бройни числителни имена нямат форми за род и число,
но тъй като означават количествен признак на много предмети, те се свързват с определяеми в мн. число (обикновена или бройна форма), поради което се приемат, макар и с известна условност, като съгласувани определения, напр.: „Десет души от арестуваните изпратиха в концлагери – останалите – пребити, безкръвни като сенки, бяха освободени” (Г. Караславов).
За съгласувани определения се приемат също мъжколичните бройни
числителни имена (на „-(и)ма” или на „-ица”: „трима”, „четирима” и т. н.;
”двоица”, „троица”), числителните имена за приблизителен брой („един- два”, „два-три” и т. н.; „десетина”, „двайстина” и др.) и умалително-гальовните бройни числителни имена („двечки”, ”трички” и т.н), тъй като и те означават количествен признак на много предмети (поради тази причина винаги се свързват с определяемо в мн. число, напр.: „Двамата старци, за да разсеят скръбта си, често излизаха самички вън от града по пътя, гдето бе заминал синът им” (Елин Пелин). „При всичката си продупченост оградата даде заслон на троицата нещастници” (Ив. Вазов). „Ние можехме без особен риск да идем, защото не се отдалечавахме повече от един-два километра” (Й. Йовков). „След двайсетина минути те навлязоха в тази гора” (Елин Пелин). „Пенко му отдели двечки мехурчета и двамата започнаха да си играят” (П. Здравков).
Според Иван Недев съгласуваното определение се разпознава с помощта на въпрос в чийто лексикално-граматически състав задължително се включват някое от следните въпросителни местоимения: „кой” („коя”, „кое”, „кои”), „какъв” („каква”, „какво”, „какви”), „чий” („чия”, „чие”, „чии”), „колко”, „колцина” и определяемото, напр.: „Сладкият унес победи любопитството й” (Г. Райчев). Кой унес? — „сладкият”. „На тая позиция ние не стояхме повече от десетина минути” (Й. Йовков). Колко минути? — „десетина”.
Според същия автор съгласуваното определение се членува, когато разкрива признак на известен (познат) предмет, и обратно: не се членува, когато разкрива признак на неизвестен (непознат) предмет, напр.: „Животворното слънце пръскаше широки и топли вълни върху ободрената земя” (Елин Пелин). „Изведнъж висок плач на жена процепи притихналото село” (Й. Йовков).
Когато определяемото е изразено чрез съществително име от м. род., ед. число, съгласуваното определение приема пълен или кратьк член в зависимост от синтактичната функция на определяемото. Ако определяемото изпълнява синтектичната функция на подлог или на сказуемно име, съгласуваното определение приема пълния член, напр.: „Като змия изсъска гъстоплетеният камшик в ръката на Индже. белият му кон хвръкна под него” (Й. Йовков). Ако определяемото изпълнява синтактичната функция на второстепенна часг на изречението, съгласуваното определение приема краткия член, напр.: „В сиромашкия двор на нане Стоичко беше израснала чудна върба” (Елин Пелин).
Когато към едно определяемо се отнасят две или повече от две съгласувани определения, обикновено се членува само първото от тях, напр.: „Тежката божия врата се открехна и отвътре подаде сънена глава свети Петър, ключарят” (А. Каралийчев).
Съгласуваното определение заема позиция в близост до определяемото – най-често пред него и по-рядко след него (когато се обособява или нарочно се инверсира), напр.: „Върху меката постилка в каруцата до малкия Иванчо спеше сладко друго детенце. . .” (Елин Пелин). „На мене често ми се присънва как земята — опепелена, опустошена – изпуща последния си дъх. . .” (Н. Хайтов). „Аз ти изпращам / по залеза теменужен / тази изповед кратка, / тоя вик закъснял» (Л. Стефанова). Ако съгласуваното определение се отдалечи от определяемото, изразът става тежък, а понякога и неясен, тъй като се затруднява осмислянето на синтактичната връзка между съставките на подчинителното словосъчетание, напр.: „Наемници (ратаи) в чифли¬ците стават обезземленшпе от тежки държавни данъци и повинности и от лихварския капитал селяни” (Хр. Христов).
б/ Несъгласувано определение
Според Иван Недев несъгласуваното определение е опрделение, което не приспособява граматическите си показатели за род и число към храматическите показатели за род и число на определяемото, напр.: „И цели три месеца капка дъжд не капна” (П. Ю. Тодоров). „В дворчетата и градините наоколо някои овощни дървета бяха рано цъфнали” (Ив. Мартинов). В някои случаи граматическите показатели за род и число на несъгласуваното определение съвпадат с граматическите показатели за род и число на определяемото, но при тях не може да се говори за наличие на съгласуване, тъй като при промяна на числото на определяемото несъгласуваното определение остава непроменено, срв. напр.: „Че то как се насадиха тия цветя и как се накитиха тия лехи и тия колела! Тука един куп трендафил, и бял, и червен, изкастрен и изравнен като китка. . .” (Т. Г. Бланков) и „. . . Тука един куп трендафили, и бели, и червени, изкастрени и изравнени като китки. . .”.
Несъгласуваните определения се изразяват чрез различни части на речта, чрез синтактично неделими словосъчетания, чрез фразеологични словосъчетания и рядко чрез цели изречения. Всички те се обединяват от два признака: единият е формален — не приспособяват граматическите си показатели за род и число към граматическите показатели за род и число на определяемото, а другият е семантичен — разкриват признак на предмета, означен с определяемото, напр.:
а) несъгласувано определение, изразено чрез съществително име (без предлог): „Тримата другари пренощуваха оттатък града, в една купа сено” (Г. Караславов);
6) несъгласувано определение, изразено чрез съществително име с предлог: „Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетял някой бесен вълк” (М. Георгиев);
в) несъгласувано определение, изразено чрез субстантивирана част на речта с предлог: „Всички наши особености иа озарени от лъчите на вечното и безкрайното” (Сл. Боянов);
г) несъгласувано определение, изразено чрез неизменяемо по род и число или само по род прилагателно име („все”, „екстра”, „кескин”, „серт”, „сербез” и др.): „Чумакът друсаше исполинските си гърди и от все сърце се смееше” (И. Йовков). „Едно тежко-сладко кафе се изтърси пред него заедно с кутия екстра папироси” (Г. Караславов). „Може ти да си късметлия мъж и да намериш имането” (из печата).
д) несъгласувано определение, изразено чрез пълна форма на лично местоимение с предлог: „Жените около тях проточваха любопитно шии, но се усмихваха недоверчиво” (Г. Караслаовов);
е) несъгласувано определение, изразено чрез кратка форма на притежателно метоимение (обикновено или възвратно): „Да бъде крепка, братя, у десницата ви свята!” (Хр. Смирненски).
ж) несъгласувано определение, изразено чрез местоименията за означаване на количество и степен „колко” и „толкова” („толкоз”), напр.: „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!” (Й. Йовков). ”Толкова възторг не съм видял. . .” (Ив. Вазов).
з) несъгласувано определение, изразено чрез наречие (без предлог): „Местността наоколо беше пустинна и дива” (Ст, Загорчинов).
и) несъгласувано определение, изразено чрез наречие с предлог: „Поканили в двореца тежки сватове, гости от близо и далеч; повикал царят музиканти, наредил богата трапеза” (нар. приказка);
й) несъгласувано определение, изразено чрез синтактично неделимо словоссъчетание: „В двора доведоха нисък човек, с червено лице, плешив” (Л. Стоянов);
к) несъгласувано определение, изразено чрез фразеологично словосъчетание: «Ей, Нейчо, ще направим ние с тебе една градина за чудо и помен” (А. Каралийчев);
л) несъгласувано определение, изразено чрез цяло изречение: „Нали това ме питаш с думите „дали съм запазила добрите си чувства към теб от миналото?” (П. Славински).
Иван Недев посочва, че несъгласуваното определение се разпознава с помощта на същия въпрос, чрез който се разпознава съгласуваното определение, напр.: „Пристигнаха и делегатите от съседните села” (Г. Караславов). Кои делегати? — „от (съседните) села”. „Но особено се хвърляше в очи главата на младия чобанин» (Л. Стоянов). Чия глава? – „на (младия) чобанин”.
Според Константин Попов опре¬делението е най-зависимата и най-несамостойната в синтактично отношение част на изречението. Той посочва, че неговото обобщено граматично значение може да се изрази чрез следната дефиниция: Второстепенна част на изречението, която разкрива признак на предмет, означен от друга част чрез съществителното име, се нарича определение.
Ала сред бръчките по мрачното чело
не тиха скръб е начертана -
днес в тях закърмя се великото дело
и буреносната закана (Хр. Смирненски).
В горните примери определенията и съществителните имена, с които са свързани, образуват словосъчетания, синтактични групи, в които определенията са подчинена част: мрачното чело, пиха скръб, великото дело, буреносната закана. Главната част в тези съчетания е изразена чрез съществителното име, т. е. чрез определяемото. Синтактичното подчинение на определението е семантично обусловено от определяемото, защото определението разкрива не свой признак, а признак на друг предмет, означен чрез съществително име. Признакът и предметът се намират в определителна връзка, затова в образуваното словосъчетание определението и определяемото не изразяват две понятия, а само едно понятие за предмета и неговия признак: червена връзка, червена ябълка, червена пръст. Каквито и съществени признаци да разкрива, определението не може да стои в независима позиция. То винаги е синтактически и семантически зависимо от едно съществително име. Като второстепенна част определението пояснява една дума с предметно значение, разкрива един от признаците на предмета: равен двор (форма на предмета), безстрашен боец (качество на предмета), червено знаме (цвят), сладки ягоди (вкус), железен мост (материал), лишалата година (време), майчини грижи (принадлежност) и т. н.
Според този автор определението се въвежда в изречението с помощта на определяемото и макар да влиза в разширения състав на главни и второстепенни части, то не участва в организацията на изречението като негов основен структурен елемент. Такава е основната служба на определението като второстепенна част на изречението.
Определенисто внася известна определеност и конкретност на предмета, а също така може да показва отношението му към други предмети. То отговаря на логическите въпроси кой, какъв, чии, колко.
Константин Попов разделя определенията на два вида: съгласувани и несъгласувани определения.
а) Съгласувани определения
Според автора съгласуваните определения по характер на своята граматическа връзка с определяемата дума са най-типичните определения. Те изразяват непосредствено качества и признаци на предметите и се свързват направо с определяемото, към формата на което приспособяват своята форма за род и число: тиха нощ, тих ветрец.
Вървим под тежките крила
на буреносна, мощна бран
и върху хиляди чела
чер жьртвен кръст е начертан (Д. Дебелянов)
В горните примери определенията като зависими части се съгласуват по род и число с определяемите думи: тежките крала, буреносни, мощна вран, чер жъртвен кръст. Изобщо всички съгласувани думи в изречението са определения. Поради това в служба на съгласувано определение се явяват прилагателните имена, местоименията, причастията и числителните имена.
Константин Попов разграничава следните видове съгласувани определенив:
а) Определение прилагателно име. Прилагателното име в изречението служи за определение на съществителното име. Тук законът за съгласуването по род и число е абсолютно задължителен.
Ала сред бръчките на мрачното чело
не тиха скръб е начертана -
днес в тях закърмя се великото дело
н буреносната закана (Хр. Смирненски).
б) Определение – местоимение.Местоименията, които изпълняват служба на прилагателно име, в изречението са определения. Такива са почти всички местоимения, без личните, които не могат да бъдат съгласувани определения.
Нашите славни битки в отечество България ги помпи народът (Ив. Вазов). Всички жители от същото село помнят каква невероятна дързост и риск той показва (Ив. Вазов).
в) Определение – причастие. Сегашните и миналите причастия, когато изпълняват служба на прилагателни имена, са определения в изречението. Като настръхнала зловеща птица повява с вледеняващо крило в заглъхналия дом дрезгавината (Н. Лилиев). Вятър мята листи пожълтели, до три лета не сме били в къщи (Н. Й. Вапцаров).
г) Определение – числителително име. От бройните числителни имена само един и два се съгласуват с определяемото по род и число. Останалите бройни числителни имена са лишени от форма за род и число, но по смисъл те са свързани с представа за множество и затова се свързват с определяемото в мн. число. Приемат също така членна форма за мн. число: пет тома, петте тома, три села, трите сели. Редните числителни имена в служба на прилагателни са винаги съгласувани определения в изречението. И на шосето, точно на завой, се срещат две луксозни лимузини (Н. Й. Вапцаров). Сто двадесет дути те бяха на брои и паднаха всички при първия бой (П. П. Славейков). Едва ехтенето от първия гръм изчезна в пространство¬то, гръмна втора пушка (Ал. Константинов).
Членуването на съгласуваното определение според Константин Попов става по следните начини:
а) Когато се отнася до неопределен предмет, съгласуваното определение не се членува, например: Линее натто поколенье, навред застои, убийствен мраз; ни топъл луч, ни вдъхновенье не пада върху нас (Ив. Вазов).
б) Когато се отнася до определен предмет, съгласуваното определение се членува и с това се изразява определеност на предмета и на признака. В такъв случай определяемото съществително не се членува. Ако определенията са повече, членува се обикновено само първото, например: Вечерният здрач бавно и неусетно потъмня (Ел. Пелин). Из кривите селски улици заскърцаха кола (Ел. Пелин).
От горните примери се вижда, че когато е от мъжки род и се отнася до подлога или сказусмното определение, определението получава пълен член -ят. В останалите случаи то се членува с непълния член -я, например: Тръпки зреят по заглъхналия в бурен път за Тутракан. Над нашия пост „Хаджи Димитър“ се ветрее високо знаме (А. Каралийчев).
в) В поезията поради изискванията на ритъма и метриката се допуска членуване на определнснията с –ий вместо с -ият, -ия. Това членуване е ограничено и архаично явление.
г) Както се изтъкна, при две или повече определения обикновено само първото от тях се членува, например: Слънцето бе заседнало зад сините далечни планини на запад (Ел. Пелин).
д) Определенията се членуват поотделно, когато са еднородни и е необходимо да се разграничат по-добре признаците или предметите, например: Това беше последната, фаталната среща па II. Славейков с българската действителност (К. Константинов).
По правило определяемото не се членува, когато е чле¬нувано определението пред него. И обратно: определението не се членува, ако определяемото пред него е членувано, например: Там в бистри лазури се носи псалома ни вечната младост и вечния мир (Д. Дебелянов).
е) Определението наред с определяемото може да се членува, ако има обособен или полуобособен характер, например: Предметът, по който изпитваха, беше българската история, кратката (Ив. Вазов). Този начин на членуване е архаичен и е присъщ на народния език.
б) Несъгласувани определения
Според Константин Попов несъгласуваните определения най-често са съществителни имена, които определят опредсляемото посред¬ством един предлог и изразяват не само определителни, но и предметни отношения, например: кърпа за лице, четка за чъби, сладко от череши, супа от пиле, сок от малини. Посочените примери са съчетания от две съществителни и предлог, от които първото е определяемо, а второто е несъгласувано определение, предложно определение. Несъгласуваното определение и определяемото означават два предмета, а не един, както е при съгласуваните определения. Например в съчетанието четка за зъби определяемото четка означава предмет и определението за зъби означава предмет, за който е предназначен предметът четка. Тук има предметно отношение, при което определението за зъби определя предназначението, целта на определяемото четка. Съчетанията с несъгласувани определения често пъти служат като синоними на съчетанията със съгласувани определения, например: сок от малини – малинов сок, пръстен, от сребро – сребърен пръстен, поляна сред гора – горска поляна, врата от дъб – дъбова врата. При нссъгласуваното определение сок от малини се говори за два предмета, а при съгласуваното определение малинов сок се подразбира един предмет. Според автора в това се състои основната разлика между несъгласувани и съгласувани определения.
Константин Попов посочва, че несъгласуваните определения отговарят на въпросите кой, какъв, чии, колко.
Освен съществителните имена за несъгласувани определения служат още кратките форми на притежателните местоимения и наречията.
а) Несъгласувано определение – съществително име. Съществителното име като несъгласувано определение характеризира предмета от различни страни или разкрива различни отношения. Определения, които означават произход или материя; общ смисъл: стопанинът на къщата, чантата на ученика, нивите на селото, овците на Иван Пелин; трудът на работника, прилежанието на ученика, предписание на лекар.
Определения, които означават произход или материя: ваза от глина, клас от пшеница, хляб от ръж, чорапи от найлон, плат от коприн,.
Определения, които означават част от цяло: стрелка от часовник, бутало от мотор, дръжка от мотика, кормило от автомобил, крило от самолет.
Определения, които означават специалност: учител по история, доктор по философия, специалист по детски болести, болести по растенията.
Определения, които силно изразяват качествена характеристика: човек с добро сърце, гражданин с високо съзнание, поет с необикновено дарование, учен с голяма ерудиция и опит, борец с непреклонна воля.
Определения, които означават липса на признак или качество: къща без комин, човек без воля, село без река, градина без ограда, книга без автор.
Определения, които означават предназначение, цел: дух за борба, идея за революция, лозунги за мир, плат за костюм, фабрика за сапун.
Определения, които означават количество или форма: чаша вода, парче хляб, кошница ябълки, купа сено, камара слама, сноп пръчки, клас ученици, рота войници, стадо овци, рояк апостоли, топ дърва, килограм сирене, купчина хартия, облак прах, букет рози, китка цвете.
В посочените примери съществителните чаша, кола, парче, кошница и др. означават количествен признак, затова са определения.
Според Константин Попов някои несъгласувани определения се употребяват обикновено нечленувани, а други членувани или нечленувани, например: Нечленувани определения: чаша вода, кола грънци, кошница ябълки, сноп пръчки, тон дърва, човек без късмет, борби за мир, лозунги за братство, учител по история, урок по математика, плат на райета, плат от коприна. Донесете от кухнята чаша вода. Купих от пазара кола дърва (К. П.). Черпи облаци гарвани кацат по оголените върхари на дърветата (Ив. Вазов). Къща без жена и мъж без пари огън да ги гори (Посл.). Гледай искри рой звездици / от желязо нажежено… (П. К. Яворов).
Много от нечленуваните несъгласувани определения оз¬начават само признак на предмет, но не и отделен предмет. Например в съчетанията рой звездици, облаци гарвани, тон дърва, човек без късмет, учител по история, лъх на чернозем не се говори за два предмета, а за един предмет, означен чрез определяемото, и за неговия признак, означен чрез подчертаното несъгласувано определение. Ако е необходимо и възможно да се изрази индивидуална определеност на този предмет, членува се само определяемото: човекът без късмет, учителят по история, лъхът на чернозем. Не се чле¬нуват някои несъгласуиани определения и в съчетания, в ко¬ито се говори за два предмета, две понятия, например: пръс¬тен от злато, фабрики за сапун, сок от малини, живот без маска, плат от коприна, книга без автор, но: пръстенът от злато, сокът от малини, животът без маска, платът от коприна, книгата без автор, фабриката за сапун.
Константин Попов посочва, че в съчетания, в които се говори за два предмета, може да се членува и определението, и определяемото, ако е необходимо да се изрази индивидуална определеност на тези предмети. Според автора това най-често наблюдаваме при съчетания, с които се изразяват притежателни и пространствени отношения, например: земята на българите, дълбочината на вековете, страниците на историята, върховете па Балкана, по пътя над воденицата, но пътечката въз реката, орлите в горите. Ти идеш от дълбочината на вековете, от потъмнелите страници на историята се усмихват твоите бездънни очи (А. Каралийчев). По пътечката въз реката морно задрънка клопатарче (Ел. Пелин).
в) Несъгласувано определение – местоимение. Пълните форми на притежателните мсетоимения, които заместват притежателни прилагателни имена, по синтактична служба са съгласувани определения, например: Ти излез, майко, послушан със моите братя невръстни моята песен юнашка (Хр. Ботев).
Кратките притежателни местоимения ми, ти, му, й, ни, ви, им по синтактична служба са несъгласувани определения, които стоят след съществителни и прилагателни имена. Определяемото (съществителното) пред тях е винаги членувано, например: Да бъде крепка, братя, десницата ви свята! (Хр. Смирнснски). Като две комети светлините им браздят нощния мрак (А. Каралийчев).
По род тези определения се съгласуват, и то само в ед. ч., с лицето (III л.), което е притежател, а не с притежавания предмет, например: Ние сме в някогашния велик град Преслав. Сърцето ми бие силно (А. Каралийчев). Още звучи в ушите ми сладкият смях на малките българчета (А. Каралийчев). Москва, Москва! Челото му е набраздено от ралото на неволята (А. Каралийчев) Челото й е набраздено от ралото на неволята (К. П.). Нежен и мек беломорец духа срещу нас. Милва челата ни, шъпне нещо забравено (А. Каралийчев). Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони / погледи са приковани със надежда и любов (Хр. Смирненски). Навсякъде по стените на училищата са окачени образите на двамина големи българи, които свързаха съдбата си с Добруджанската равнина – Караджата и Йордан Йовков. Първият проля кръвта си за нея, а другият й дари всичките трепети ни сърцето си (А. Каралийчев). В поетичната реч и в някои по-старинни изрази определяемото може да не е членувано, например: Ти излез, майко, – питай ги де ти е чедо остало (Хр. Ботев) – вм. де е чедото ти остало.
Според Константин Попов поради енклитичния им характер мястото на кратките притежателни местоимения е подвижно. Често пъти те стоят между определяемото и сказуемото или на друго място. Според автора в такива случаи тяхната синтактична служба е неясна; те мо¬гат да се схващат едновременно като определения и като дателни допълнения, например: На трапезата ни поднесоха круши с восъчен цвят (А. Каралийчев).
г) Несъглаеувано определение – наречие. Макар и по-рядко, наречието в някои случаи пояснява не глагола, а съществителното име или прилагателното и служи за негово определение. Това става с някои наречия за количество, време и място: много време, малко време, доста време, прозорецът горе, мостът отсреща и др.
Четете да знайте, що в стари години по тез земи слав¬ни вършили деди ни, / как с много кралства имали са бран / и от царе / силни вземали са дан (Ив. Вазов). Не валеше вече, но от многото дъжд, който беше се излял, беше мокро и влажно (Й. Йовков). Писал е доста повести и драми (П. П. Славейков). Огрените скали отсреща немееха (Ив. Вазов).
Константин Попов посочва, че когато две или повече определения се отнасят до определяемо в ед. ч., което означава един пред¬мет, те се съгласуват с него задължително по род и число, например: Мъглива и тъмна нощ лежи над грешната земя (Ел. Пелин).
Когато обаче определенията се отнасят до различни предмети, определяемото (съществителното име) може да бъде в единствено или в множествено число според изискването на смисловата диференциация. В народния език определяемото е в ед. ч., например: Селяните от горната и долната махала (не: махали) се събраха пред училището.
От горните примери се вижда, че определяемото, което се отнася до две определения и е в ед. ч., означава предмета, а не един. К. Попов отбелязва, че членуването на определенията улеснява смисловата диференциация. Според него същата роля изпълнява сказуемото, ако е в мн. ч., или някоя друга пояснителна дума в мн. ч., например: Гръцкото и турското правителство също съобщиха офцциално, че и те не го одобряват (РД, 181/58).
За да се изтъкне по-ясно, че определяемото означава не един, а два или повече различни предмети според броя на определенията, определяемото се поставя в мн. ч. Тази практика е широко застъпена във всекидневния печат и до голяма степен се дължи на чуждоезично книжовно влияние, най-вече руско, например: Той (Хасковският окръг) граничи с Ямболски, Старозагорски, Пловдивски и Кърджалийски окръзи (РД, 114/59). Становищата на Републиканската, Радикалната и Либералната партии още не са известни (РД, 151/57). К. Попов сочи, че този начин на съгласуване, макар че се е появил и раз¬вил под чуждоезично влияние, не е неправилен, щом се налага от смисловото съдържание на изречението. Според него обаче той не бива да се използва там, където е ненужен или не е обичаен, например: Бяло и Черно морета (по-добре: море) са погълнали много кораби (Н. Икономов).
Когато едно определение стои пред две или пвече определяеми (съществителни), то се съгласува по род и число с най-близкото определяемо и може да се отнася към всички определяеми, ако между тях има смислова близост или фразеологическа връзка, например: Всички жители от същото село помият каква невероятна дързост и риск показа (Ив. Вазов). С техния живот и творчество вече се занимава историята (А. Тодоров).
Ако такава смислова близост между опредедяемите не съществува или граматическата разлика между тях е значителна, определението трябва да се повтори, напрмер: Черна къдрава коса и черна гъста брада, подстригани турски, съставяха красивото кръжило на тая толкова симпатична фигура (Ив. Вазов).
Ако не се повтори определението, изразът е изтегнат и непълен, например: Лично аз се запознах с един японец и холандец (по-добре: и един холандец) (Ст. Чилингиров). Ние зарязахме на¬шия имот и къщи (вм. нашите къщи) доброволно (Ив. Вазов).
Според К. Попов на български език е присъщо да се поставя общото определение в мн. число, ако е пред две или повече определяеми в ед. число, например: Слабият цар Иван III, който бил и оръдие на византийците, не можал да спечели любовта и доверието народни (Ст. Младенов).
Според Константин Попов такава употреба е възможна, когато определението е по произход причастие, например: Защото – воден от Яворов – аз влязох в един писателски дом, дето живеете прочутият автор на Идилиите и дето заварих внушаващите ми страх Пенчо Славейков и д-р Кръстев (М. Кремен).
Според автора общото определение е в мн. число, когато първото определяемо е в мн. число, например: Неприятен и влажен е тоя дом само вътре, а пред неговите прозорци и балкон… се отваря безкрайна гледка (П. П. Славейков).
К. Попов пише, че когато определението е числитслно име, завършващо на единица, определяемото е в мн. ч. в книжовната реч, а в народната в ед. ч,, например: Извън тия десет софийски банки в страната работят още петдесет и една частни банки (Д. Казасов). Те се грижат за седемдесет и една крави (РД, 82/60). Локомо¬тивът може да потегли със своите шестдесет и един вагона (Веч. н., 2733/60).

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Попов, К. Синтаксис на българския книжовен език, В. Търново, 1998 г.
Недев, Ив. Синтаксис на съвременния български книжовен език, София, 1992 г.

Етикети: курсова по българска граматика, курсова по граматика, курсова по синтаксис