Реферати

Същността на оперативноиздирвателната дейност и оперативноиздирвателното производство е дадено в чл.160 от Закона за МВР.
Член 160 от Закона за МВР определя оперативно-издирвателната дейност като специфичен вид дейност, осъществявана от МВР, за защита на националната сигурност и обществения ред в Република България, здравето, живота, правата и свободите и собствеността на гражданите от престъпни посегателства.
Дейността се осъществява от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите структурни звена на МВР посредством гласни и негласни способи и средства, съобразно компетентността им, при условия и по ред, определени със закона, от акт на Министерския съвет и от министъра на вътрешните работи.
Оперативно-издирвателната дейност и оперативно-издирвателното производство се извършва при спазване на Конституцията и закона, зачитане правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство, а така също с прилагането на конспиративност при съчетаване на гласни и негласни методи и средства.
Целта на оперативно-издирвателната дейност е :
1. разкриване, предотвратяване, пресичане и неутрализиране на престъпления и други нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред;
2. откриване и установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпна дейност;
3. издирване на лица, укриващи се от органите на предварителното производство и съда, отклонили се от изтърпяване на наказание по дела от общ характер, а така също и издирване на безследно изчезнали лица;
4. придобиване на информация за действия, създаващи заплаха за националните интереси, военноикономическата или екологичната безопасност;
5. изготвяне и съхранение на веществени доказателствени средства и предоставянето им на органите на съдебната власт.
Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:
1. вземане на обяснения от граждани;
2. извършване на справки по информационните фондове за лица, осъществяващи престъпна дейност;
3. вземане на образци за сравнително изследване;
4. белязване на обекти и предмети;
5. изследване на предмети и документи;
6. извършване на наблюдение;
7. идентифициране на лица и обекти;
8. проникване и изследване на помещения, сгради, съоръжения, части от местности и транспортни средства;
9. контрол на пощенската, телеграфната и друга кореспонденция;
10. контрол на телефонните разговори;
11. събиране на информация от технически канали за комуникация;
12. оперативно внедряване;
13. оперативен експеримент;
14. предупредително въздействие върху лица чрез устни и писмени предупреждения за преустановяване нарушения на правовия ред в страната и предотвратяване прерастването им в престъпна дейност;
15. оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;
16. осъществяване на контролирани доставки и покупки;
17. извършване на насрещни проверки по документи;
Оперативно издирвателното производство се осъществява посредством специфични способи и средства, както и чрез използване на специални разузнавателни средства и на граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР при изпълнение на функциите им.
При провеждането на оперативно-издирвателните действия е недопустимо увреждането на здравето и живота на гражданите, както и замърсяването или унищожаването на околната среда.
Оперативно-издирвателната дейност и оперативно-издирвателното производство се извършва при спазване на определени принципи.Тези принципи са класифицирани в две основни групи.
Понятието ,,принцип’’като гносеологичен феномен,като продукт на логическото мислене отразява действието на обективните закони в съзнанието и показва определена ръководна идея ,основно правило за поведение.
Всички принципи са взаимно свързани, нарушението на един от които може да предизвика нарушение и на другите.Именно затова успехът се постига когато всеки един принцип се спазва поотделно но не самостоятелно, а при последователно спазване на цялата система от принципи.Принципите се спазват чрез нормативни актове ,които регулират оперативно издирвателната дейност.
Трабва да се подчертае,че има определена разлика между принципите на теорията и принципите на практическата,оперативна дейност.

Единството между теорията и практиката е основа за правилното установяване същността на изучаваните елементи на оперативната дейност.Теорията и практиката са взаимосвързани страни от дейността на оперативния орган.В практиката трабва да се отделя необходимо място за теоретическите разработки,а така също при теорията на оперативно издирвателната дейност да се възползват от опита в практиката.

Принципите на опративно издирвателното производство се разделят в две основни групи.

ОБЩИ ПРИНЦИПИ ОТРАСЛОВИ ПРИНЦИПИ

Законност Разпределение и фиксиране на правомощията във всяка сфера

Единоначалие Взаимодействие и координация

Конспиративност

Надпартийност Настъпателност

Равенство на гражданите пред закона Сътрудничество с гражданите

Осигуряване на екологичната безопасност Оперативна самостоятел

* ОБЩИ ПРИНЦИПИ
* СПЕЦИАЛНИ ПРИНЦИПИ

Първата група са общоправни принципи (Общи принципи) към които се отнасят :

- законност;

- единоначалие(подотчетност,подконтролност на висшестоящите органи на държавната власт);

- надпартийност;

- равенство на гражданите пред закона;

- осигуряване на екологична безопасност;

Втората група са Специалните принципи или още така наречените Отраслови принципи, към които спадат :

- разпределение и фиксиране на правомощията във всяка една сфера на оперативно издирвателната дейност;

- взаимодействие и координация;

- конспиративност при съчетаване на гласни и негласни методи и средства в определените от закона случаи;

- разузнавателна активност(настъпателност);

- сътрудничество с гражданите;

- персонална отговорност на длъжностните лица;

- оперативна самостоятелност при изпълнение на служебните задължения;

Трабва да разгледаме всеки принцип поотделно за да разкрием и разберем основната им характеристика.

Законност
Принципът законност е универсален,неговият смисъл е точното и неотклонно спазване на законите от всички участници в оперативно издирвателното производство.
Законността спада към Общите приципи на оперативно издирвателното производство,която има сложна структура и се проявява вразлични аспекти.

Именно сложността на структурата и многоаспектността на проявлението и обуславят различните характеристики на нейното понятие.
Различните автори тълкуват законността по различен начин,в зависимост от това от кой аспект гледат.
Едни автори определят законността като принцип, заключаващ се в изискването за точно и неотклоннно спазване на законите от всички длъжностни лица и граждани.
Други акцентират на друга нейна страна и я разглеждат като метод на държавно ръководство на обществото.

Друга група автори харектиризират законността като свойство на правото,метод,средство,елемент на държавното ръководство,условие за държавна дейност.Всички автори акцентират върху отделни страни на законността.

От друга гледна точка законността се разглежда като състояние,атмосфера на взаимоотношения между държавата и гражданите.Законността се определя като състояние на взаимоотношения на личността с държавната власт,в които господстват законът като нормативен акт,обладаващ висша юридическа сила.

Законността има своя непосредствена,съдържателна индивидуалност и понятийна автономия в категориалния апарат на науката и практиката.Тази автономномия на законността се разкрива най-пълно,когато тя се квалифицира като режим,а именно атмосфера на взаимоотношенията между гражданина и държавната власт.Гражданинът трябва да бъде уверен,че всички негови права (право не само на личен живот,но и всички права за неговото същестуване като личност) се намират под охраната на държавата и са гарантирани от държавата.

Всички права на гражданите са гарантирани от държавата,но освен всички свои права гражданите имат и задължения,които трабва да изпълняват. Главното условие на принципа на законността е всички граждани в процеса на използване на своите права неотклонно да изпълняват своите задължения , предвидени в законодателството, да уважават правата и законнните интереси на другите лица.

От всичко което разгледахме до сега можем да направим следното обобщение.
Законността се възприема като особено състояние , атмосферата на взаимоотношения между държава и личността , между отделните лица , изразяваща се в спазване на всички държавни органи , длъжностни лица , обществени организации и гражданите на законите и нормативните актове и осигуряващи пълна увереност на членовете на обществото в неприкосновеност на личността им , гарантирано осъществяване на техните права и свободи.

Принцип на законност(взаимоотношенията между държавата и личността,между отделните лица,държавни органи,длъжностни лица).

Държава Граждани

Държавни органи гражданин

Длъжностни лица личност

Обществени организации
Закоността трабва да се разглежда многоаспектно . Друг аспект на законността е психологичният , който се разкрива чрез особената област на човешката дейност психиката на човека като отделен индивид,социални групи , колективите и обществото като система .

Трябва да се подчертае значеннието на обстоятелството , че човешките чувства , емоции , преживявания , настроения са резултат на определени представи на законно и незаконно в социално –правната сфера. Необходимо е изискванията за законност да се превръщат във вътрешни детерминанти на съзнанието и поведението му.

За постигането на режима на законност трабва да се отчитат мястото и значението в него на конкретни проявления на психологическия аспект,на категории като ,,чувство за законнност ‘’ , ,,установка за правомерно поведение’’ , ,,микроклимат на законност’’, ,,атмосфера на законност.’’

Чувството за законност предполага познаване на правната норма и нейната реализация , това своебразен модел , който позволява на индивида да научи за правната действителност и да го насочи към конкретно поведение.
А по какъв начин индивидът научава за правните норми ?

Чрез нормативните актове . Как ще разберем за тези нормативни актове?Чрез правното информиране . Самото съществуване на правната норма като модел на поведение и възможната санкция при нарушажането и оказва психологическо въздействие върху личността.Информационната функция на правото има голямо значение за действието на правото.Какъв е механизмът на правното информиране?
Механизмът на правното информиране може да бъде представен по следният начин :

Правотворчески орган- предавател

Правна информация

Източници на правна информация

Официални Неофициални Специализирани Неспециализирани

Адресат – приемател

Тази схема показва как става правното информиране.Механъзмът на правообразуването, разпространението на правната информация и достигането на тази информация до гражданите е дълъг и сложен процес. С тази схема придобиваме обща представа за хода на правното информиране,което е едно от основните права на гражданите.

Функцията по разпространение на правната информация принадлежи на държавата.Задължението за обнародване на приетите закони е конституционно регламентирано ,а процедурата за това е уредена със закон.

Правната информация може да се разглежда и като особен вид социална информация,а информационното обезпечаване на обществото с правни знания- като част от общия проблем за правото на информация.

Източниците на правната информация могат да бъдат официални и неофициални,специализирана и неспециализирана в зависимост от критерия по който се прави класификацията .

Официалната правна информация – това са сведенията за правото,предавани от съответните правотворчески органи чрез официалните правни издания и различните средства за масова информация.

Неофициалната правна информация – това са сведения за правото,разпространявани в процеса на междуличностните контакти.
Систематизираната правна информация е тази,която влиза в обществото чрез специализираните правни издания,чиято основна функция е именно разпространяването на правни знания в определена за тази форма.

Специализираните източници на правна информация изпълняват единствено функция по автентично предаване на правна информация (”Държавен вестник”,сборници със закони и други нормативни актове ,специализирани правни издания,текстове с правни коментари и т.н.).

Неспециализираните източници на правна информация са онези,чиято функция не се свежда единствено до предаване на правна информация – например средствата за масова информация(преса,радио,телевизия,интернет).

Правната информация се получава от личността по различни пътища и на различни етапи от развитието и.Най – общо може да се каже ,че правното информиране се
осъществява по два основни начина- нецеленасочено и целенасочено.

Нецеленасоченето правно информиране започва от сравнително ранна възраст и продължава до края на живота.
Целенасоченето правно информиране е процесът на систематично разпространение на правната информация чрез специално създадените за това средства.

Целият процес на предаване на правна информация е насочен към нейните получатели- адресати на правните предписания.
Това са отделни граждани,различни социални групи,обществото като цяло.Информация за обществото , в което живее дадена личност,живот с определени норми на поведение.
Установката за правомерно поведение е свидетелство за високата степен на социализация на индивида в правната сфера,докато микроклиматът на законност свидетелства за оценките,които дава колективът за правната действителност.Този микроклимат е един от най – важните фактори за осигуряване на правомерно поведение на всички членове на обществото .

Правосъзнанието , разглеждано от гледна точка на спазване на законността , дава представа за реалната атмосфера на законност , което в практиката се отнася до правотворческата и правоприлагащата дейност.

Спазването на законността в работата и поведението на служителите от оперативно издирвателните органи в условията на демокрацията- това е съвкупността от използваните мерки и средства , насочени към профилактика , отстраняване на на нарушения в правните норми от всички участници в обществените отношения , възникващи при изпълнение на задачите от тези органи.

Борбата за спазване на законността в дейността на оперативноиздирвателните органи придобива нови измерения . Те са обосновани от действието на редица фактори.
Един от най значимите фактори е самоуправлението , което е обосновано като основен принцип на изграждане и функциониране на цялата система на обществото.Самоуправлението е като основополагащ принцип и влияе на проявлението на другите принципи върху системата.

Част от информацията , използвана от органите и получена в резултат на тяхната дейност,ще остава достъпна за всички граждани.

Едно от основните изисквания за законност е спазването на върховенството на закона.Законът придобива все по-голямо значение за развитието на държавата и за осигуряване на социалната справедливост,интересите и правата на всички граждани на страната.

Върховенството на закона е закрепено в Конституцията.Цялата дейност на оперативните органи е на основата на строго спазване на закона.

Реализацията на върховенството на закона предполага:

- основните сфери на обществения живот да са регулирани със закон;

- да се подобри качеството на регулиращото въздействие на закона;

- да се осигури правилното съотношение между закона и подзаконовите нормативни актове.

- Върховенството на закона отчита вътрешната йерархия между нормативните актове.

Съществено значение за спазване на законността имат законите като Закона за административното производство , Закона за административните нарушения и наказания , Наказателен кодекс , НПК и редица др.
Наличието на добре разработена нормативна база е едно от условията за законност.Необходимо е изпълнение на законите и подзаконовите нормативни актове.

Правоприлагането трабва да е съобразено с изисванията за равенство на всички граждани пред закона.
Правоприлагането се осъществява освен от органите на съда и прокуратурата и от почти цялата администрация.Значителна правоприложна дейност извършват и оперативните органи

При осъществяване на правоприложната си дейност те влизат в правооотношения с голяма част от гражданите.
Правоприложната дейност се осъществява в две основни форми : оперативноизпълнителна и юрисдикционна.

Оперативноизпълнителната правоприложна дейност е основна.При нейното осъществяване оперативните органи изпълняват стриктно предписанията на правната норма и имат оперативна самостоятелност.Например органите са длъжни да оказват неотложна помощ на лицата , пострадали от престъпление , при нещастни случаи .

В тези случаи няма друго алтернативно тълкуване , а е казано изрично ,, длъжни са”.
В случаите , когато действат при условията на оперативна самостоятелност , органите и длъжностните лица имат по-голяма степен на свобода при избор на поведение или действие.

Тази оперативна самостоятелност може да бъде ограничена или пълна.
При ограничената оперативна самостоятелност законодателят използва термини като ,,могат”, ,, имат право” и пр.Докато при пълната самостоятелност се използват термини като ,, при необходимост ‘’, ,,нетърпящи отлагане случаи” и пр.

При ограничената оперативна самостоятелност имаме алтернатива ,,или”, ,,или” възможни вариянти на решение, докато при пълната самостоятелност вариантите липсват , има точно определено поведение в рамките на закона . Той винаги е в съответствие със изискванията на законност.

Административно юрисдикционната дейност на органите на държавно управление и техните длъжностни лица по разрешаване на индивидуални въпроси и прилагане на съответните юридически санкции по административен ред е установена със законодателни актове.

Органите на администрацията, осъществяващи юрисдикционна дейност са посочени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), Закона за административното производство (ЗАП) и в други закони.
Юрисдикционната дейност, осъществявана от опертивните органи, е част от административната им дейност. Тя е многоаспектна , голяма по обем и богата по съдържание.

Актът на оперативните органи по прилагане на правото, с изключение на юрисдикционните актове, може да съдържа общи правила за поведение.
При издаването на тези актове се отчитат както предписанията на закона , така и указанията на висшестоящия орган.Опасността от нарушаване на законността тук е свързана именно с императивността на указанието на единоначалника.

В дейността на оперативните органи особено значение има правилното разбиране за целесъобразността, оперативната самостоятелност и законността.
В литературата се приема , че целесъобразността и законността ,, вървят” ръка за ръка , решението което е целесъобразно не може да бъде незаконно.А това решение което е взето по правилата на закона, по правните норми не може да бъде нецелесъобразно.

Спазването на законността в дейността и поведението на служителите зависи и от служебната дисциплина.Тя е вид държавна дисциплина.Законността и държавната дисциплина са тясно свързани . Между тях същестува известна зависимост и в същото време те са достатъчно различни.

Държавната дисциплина се изразява в точно спазване на установения от законите и държавата ред от всички държавни и обществени органи и служителите им при изпълнение на задачите , които са им възложени от държавата.
Законността е основа на държавната, в това число и на служебната дисциплина.

Държавната служба в оперативните органи е правно регламентирана дейност, изградена от единоначалието и законността. По силата на единоначалието служителят е длъжен да изпълнява заповедта на началника си. Неизпълнението на заповедта може да доведе до дисциплинарна , административна или наказателна отговорност.

Съгласно чл.16 от НК при изпълнение на неправомерна заповед изпълнителят не носи отговорност , ако тя е издадена по съответния ред и не налага очевидно за дееца престъпление. Подобно е и решението за административните нарушения, регламентирани в чл.25 от ЗААН. В тези случаи няма да е налице нарушение на законността.

Служебната дисциплина изисква от служителя да изпълнява задълженията си на определено място, на съответната територия, в рамките на работния ден, а по необходимост в рамките на денонощието.

Спазването на законността зависи от правното съзнание на изпълнителите на закона.Разбира се паралелно с правното съзнание имаме и морално съзнание,което притежават всички хора,включително и служителите на оперативноиздирвателното производство.

Човекът е човек чрез своята човечност.Той е още по своята нравствена природа хуманист,поради което не може да остане безразличен към останалите човешки съшества,където и да се намират те.

Както и Е. Кант в „Критика на практическия разум” пише : ”Две неща изпълват духа с винаги ново и нарастващо възхищение и страхопочитание , колкото по-често и по продължително размишлението се занимава с тях : зведното небе над мен и моралният закон в мен”.

Всеки носи в себе си моралният закон , който го прави и човечен . Има , разбира се и хора , които не познават този закон. Но това е аномалия , това е болестта , която не е позволила на човека да бъде човек.
Това е страната погледната от моралната , нравствена прирора на личността , върху които се изграждат и другите качества на личността като цяло.

Особено значение има правното съзнание на оперативните служители , при изпълнение на оперативноиздирвателното производство.

Равнището на правосъзнанието на оперативните служители е условие за спазване на законността , защото то е свързано не само с правото като система от правни норми , но и със способите за неговата реализация- с правоприлагането , съблюдаването и изпълнението.

Професионалното съзнание на служителя като съставна част на правосъзнанието има особено значение за спазване на законността.
Правосъзнанието на сужителя е свързано с разбирането му за служебен дълг и отговорност.Предоставените му правомощия от закона изискват от него да ги използва при настъпването на определени условия. Тези права са и негови задължения.

Голямо значение при спазване на законността има и широката правна култура на служителя. Тя изисква не само изучаването на законите и подзаконовите нормативни актове, но и познаване на духа и целите на закона , вътрешно убеждение за необходимостта от стриктното му спазване.

Законността се проявява и в законовата забрана да се огласяват факти , сведения и обстоятелства , станали достояние на служителя при осъществяване на функциите му, които могат да злепоставят гражданите.Това е така наречената служебна тайна, която трабва да се спазва от всеки служител в оперативноиздирвателното производство.

Към общите условия за спазване на законността се отнасят и икономически, осигуряване разделение на властите, нравствени и т.н.

Има и специални гаранции за спазването на законността, към които се отнасят юридическите и организационните.Юридическите гаранции включват цялата правна система. Те са посочени в съответните нормативни актове. Като юридически гаранции
служат различните правни институти.

Гаранция за законност е добре организираната , законосъобразна , ритмична и непрекъсната дейност на държавния апарат.
А за да не се допусне нарушения в законността се използва контролът.

Контролното въздействие е върху дейността на органа и се извършва от ръководителя на съответното звено.
Контролът от една страна се извършва за да се открият нарушения в дейността на служителите ако има такива,следи се да не се допуснат нарушения.

От друга гледна точка контролът върху служителите има и творчески характер, тъй като чрез този контрол се откриват и недостатъците , след което се постига подобряване на работата.

Спазването на принципа на законността предполага стабилност в правните и организационни отношения и определена степен на доверие.

Контролът на гражданите по Законът за предложенията, сигналите, жалбите и молбите (ЗПСЖМ) е източник на ценна информация за средата и функционирането на системата, на отделно поделение, за зараждащи се отрицателни явления, за поведението на лицата, представляващи определен интерес за оперативни органи, за настроенията и мнението на гражданите, както и за състоянието на работата им.

Правото на молби на гражданите е свързано с удовлетворяване на различни нужди и права.

Жалбите на гражданите са породени от неправилни и незаконосъобразни актове и деъствия на органите вследствие на бюрократично, бездушно, унижаващо човешкото достойнство отношение.

Сигналите са важна форма за контрол над органите и за събиране на информация за тяхната основна дейност. Те могат да бъдат свързани с неправомерни действия на отделните длъжностни лица от системата, както и за неправилни действия и методи на работа,създаващи негативни настроения и нарушаващи правата на гражданите и интересите на държавата.

Предложенията като форма на индивидуален контрол на гражданите могат да намерят по – малко приложение за конкретна сфера на дейност.Обикновено те са свързани с осигуряване и решаване на конкретен въпрос.

Спазването на законността при жалбите, сигналите, предложенията и молбите предполага тяхното своевременно решаване , отстраняване на причините и условията, нарушаващи правата и интересите на гражданите.

Правото на контрол чрез института на предложенията , жалбите , сигналите и молбите не може да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес , както и на отделни граждани.

Друг принцип на оперативно издирвателното производство е единоначалието.
Той спада към първата група общоправни принципи.

Принципът на единоначалие се заключава във възможността всяко вземано решение в оперативноиздирвателното производство да може да отчита мнението на много специалисти по различни въпроси : компетентният орган може да постигне високи резултати само при тясното общуване , след като премине процесът на подготовка на решението , приелият го ръководител носи отговорност в съответствие с принципа за единоначалие за изпълнението на определените оперативноиздирвателни мероприятия.

Следващ общоправен принцип на оперативноиздирвателното производство е принципът на надпартийност.

Съгласно чл.9 от Закона за политическите партии (ДВ,бр.28 от 1 април
2005г) политическите партии не могат да създават свои организации по месторабота, в стопански дружества, държавните или общински учреждения, както и да се намесват в управлението и дейността им.

Съгласно чл.178 от Закона за МВР ,, забранявасе събирането на информация за гражданите единствено по политически убеждения , членство в политически партии, сдружения и политически цели”.
Този принцип изисква професионалните задължения да се изпълняват еднакво,независимо от политическата принадлежност на гражданите.

Принципът на равенство пред закона на всички граждани е свързан с другите принципи.

Съгласно чл.6 ал.2 от Конституцията :
,,Всички граждани са равни пред закона.Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса , народност , етническа принадлежност , пол, произход , религия , образование , убеждения , политическа принадлежност , лично и обществено положение или имуществено състояние”.

Равенството на гражданите пред закона не означава само равенство в правата им, напротив , върху всеки гражданин лежи задължението за спазването на законите.

Една от основните функции на опративните органи е охраната на конституционните права и свободи на гражданите, поддържане на демократичния ред.Правните норми ограничават полицейските пълномощия и ги поставят под строг съдебен контрол.

Полицейските органи по традиция в страните от Европейския съюз се контролират от органите на правосъдието,в тях господства мнението за необходимостта да се утвърждават ясни законодателниограничения на полицейската дейност в областта на правата и гражданите.

Друг принцип от първата група е осигуряване на екологичната безопасност.
Съгласно чл.167 от Закона за МВР при провеждането на оперативноиздирвателните деъствия е недопустимо увреждането на здравето и живота на гражданите, както и замърсяването и унищожаването на околната среда.

Насоките и съдържанието на оперативноиздирвателните действия не трябва да се отразяват отрицателно върху взаимодействието на обществото с природата ; то е детерминирано от :

а) условията ,в които функционира обществото, характера на екологичната ситуация; потребностите на обществото;

б) необходимостта да се използват природните ресурси за осигуряване на собственото съществуване;

в) способа на производство, закономерностите на социалното развитие , което променя непрекъснато своя характер , острота , форми на проявление , формираща историята на човечеството ;

Опазването на околната среда , поддържането на екологичното равновесие и осигуряването на благоприятни предпоставки за устойчиво развитие е първостепенна задача на цялото човечество.
Един от ефективните икономически лостове в тази насока е екологичното застраховане , чийто основи в някои европейски държави вече са положени.

Наложително е и у нас да се направи необходимото от заинтересованите органи и институции за проучване на чуждестранния опит , за да се предприемат действия за неговото въвеждане в родната застрахователна практика – разработка и приемане на нормативни документи (законови и подзаконови актове, тарифи, методически указания и др.) .

Навлизайки и в тази област, българското застраховане ще даде своя принос за опазването на околната среда, ставайки гарант за нейното устойчиво развитие и за екологичната безопасност на населението.

Многовековното съществуване на човешкия род преминава през етапи на възход и падение, на разцвет и разруха на цивилизациите, на единство и противопоставяне с компонентите на средата, която обитава, т.е. с неговата околна природна среда.

Човечеството непрекъснато променя компонентите на околната среда, ползвайки нейните ресурси. Интензивността, с която се развиват тези взаимоотношения между човека и околната среда, добива все по-големи мащаби, за да дойде времето, когато “homo sapiens” осъзнава, че е настъпил моментът, в който той трябва да се замисли за своята екологична безопасност.

Пред него е антипримерът на предците, които, експлоатирайки неразумно плодородните поля на Северна Африка, са довели до появата на пустинята Сахара.

Човечеството днес е свидетел на не една трагедия – Чернобил, мъртви реки, замърсен Световен океан, топящи се ледници, озонови дупки, обезлесени планини, интензивно променящ се климат, унищожаване на животински и растителни видове и т.н.

Спазването на принципа за екологичната безопасност ограничава негативното въздействие на човека върху биосферата; интензивността на негативните въздействия върху обкръжаващата среда трабва винаги да се контролира,тъй като не е постоянна величина.

Втората група принципи на оперативноиздирвателното производство за отрасловите принципи.

Принципът за разпределение и фиксиранена правомощията във всяка една сфера на оперативноиздирвателната дейност спомага, за разграничаване на компетенциите при воденето на различните видове оперативноиздирвателни птоизводства, за установяване на процедури за разрешаване на противоречия, субординация и установяване на различни форми на взаимодействие между участниците на производството.

Фиксирането на правата, задълженията на длъжностните лица намират адекватно юридическо оформяне в закони и подзаконови нормативни актове, при спазване на изискванията за Закона за защита на класифицираната информация.

Този закон урежда обществените отношения, свързани със създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, както и условията и реда за предоставяне на достъп до нея.
Цел на закона е защитата на класифицираната информация от нерегламентиран достъп. Класифицирана информация по смисъла на този закон е информацията,представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация.

Този закон се прилага и по отношение на чуждестранната класифицирана информация, предоставяна от друга държава или международна организация, доколкото влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна, не предвижда друго.

Достъп до класифицирана информация се предоставя само на лица, получили разрешение за достъп, при спазване на принципа „необходимост да се знае“, освен ако този закон предвижда друго.

Принципът „необходимост да се знае“ се състои в ограничаване на достъпа само до определена класифицирана информация и само за лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп.

Съвкупността от норми на организационно – правов характер създава определен механизъм , представляващ бариера пред различните субективни проявления при воденето на оперативно издирвателното производство.

Една от най-важните последици от разпределението на пълномощията в дадена сфера на оперативноиздирвателната дейност е систематизацията на информационните потоци в процеса на това производство, уточняване на целите и адресатите на информацията, натрупване на различни видове сведения в съответствие с изискванията на служебната целесъобразност при всеки вид производство и т.н.

Общо изискване е да се спазва при този принцип функционална еднородност.В тази дейност централизацията и децентрализацията винаги трабва да бъдат съобразени със целите, потребности и ресурси, които са под въздействието на различни икономически, организационни, исторически и др.фактори.

Друг принцип от втората група е принципът за взаимодействие и координация.
Този принцип се основава на взаимовръзката и предполага съвместна съгласувана дейност както на елементите на една система, така и на няколко системи.

Той може да се осъществява в различни форми по вертикала и по хоризонтала.
Тези варианти могат да се представят накратко по следния начин :

- координацията се разглежда като елемент от управленската, административната функция, т.е тя е елемент на управлението;

- координацията се разглежда като неотменен елемент на всяка управленска функция;

- координацията не се разглежда като самостоятелна управленска функция;

- координацията се разглежда като управленска функция и специфична дейност на управленския апарат;

- координацията се разглежда като съвпадаща по съдържание с управлението ;

- координацията се разглежда като цел на управлението;

- координацията означава съгласуване на действията само на управляваните обекти;

- координацията се разглежда като съгласуваност на действията само на две неподчинени една на друга страни, участващи в управленския процес;

- координацията – това е един метод на управление и т.н.

Тук са посочени само оновните вариянти,всеки от които има определени особености.

Следващият принцип е ,,конспиративност’’.
Принципът за конспиративност при съчетаване на гласни и негласни методи и средства в определените от закона случаи пряко произтича от факта, че някои от оперативноиздирвателни мероприятия се извършват тайно.

Под конспирация се разбира да се премълчи, да се потули нещо с цел да се запази в тайна разузнавателната работа и дейността на отделните сужители, които участват в оперативноиздирвателната дейност.

Друг принцип в оперативноиздирвателното производство е настъпателността.Този принцип спада към втората група пеинципи а именно към специалните принципи ( отраслови принципи ).

Настъпателността е проявяване на непрекъсната разузнавателна полицейска активност при провеждане на оперативноиздирвателните мероприятия, с цел разкриване ,предотвратяване и на други правонарушения, в това число и тези които застрашават обществения ред и сигурност.

Настъпателността трябва да гарантира своевременна реакция от страна на оперативните органи, своевременно получаване на необходимата информация , нейната проверка и използване.
Следващият принцип на оперативноиздирвателното производство е ,,сътрудничество с гражданите’’.

Принципът за ,,сътрудничество с гражданите’’ се прилага поради необходимостта на оперативноиздирвателните органи да могат да предотварят евентуални правонарушения, които се извършват чрез конспиративни методи от извършителите на престъпления.За постигане на тези цели полицията прибягва до услугите на доброволни сътрудници.

Думата добролни сътрудници се разбира ползването на лица , които не са служители на полицията , с цел установяване на контакти със средата в която се извършва престъпление (престъпната среда) , частично тези лица предоставят на полицията информация срещу възнаграждение.

Ако лицата принадлежат към престъпната среда или имат с нея близки контакти , те се предупреждават да проявяват бдителност.
Характерно за доброволните сътрудници е , че полицията установява доверително отношение , властите по възможност съхраняват данните за тях в тайна.

Това е неотменима част от дейността с борбата с организираната престъпност, независимо че възникват съмнения относно надеждността на посочените категории граждани и на достоверността на информацията, която те доставят на полицията.

В някои страни полицията внедрява свои служители в престъпната среда , тези служители са така наречените ,,тайни дознатели’’.
Те имат измислени имена , документи , пари и при необходимост са осигурени със специални квартири. Всички които помагат на полицията в оперативноиздирвателното производство спазват законите , не се извършва нищо освен в законовите рамки , спазват принципа на законност.

От съвкупността на всички отраслови принципи трабва да се очертае персоналната отговорност на длъжностните лица при воденето на опративноиздирвателното производтво. Всички длъжностни лица участващи в оперативноиздирвателната дейност имат както права , така и задължения, трабва да се постигне един баланс между тези права и задължения.

Всички оперативноиздирвателни служители трабва да спазват стриктно всички принципи на оперативноиздирвателното производство.
При спицификата на оперативноиздирвателното производство ръководителят носи отговорност за правилността на действията на своите подчинени.

От юридическа гледна точка механизмът на осигуряване на персонална отговорност е част от общия механизъм за осигуряване принципа на законност в оперативноиздирвателното производство.

Оперативната самостоятелност се отнася към отрасловите принципи на оперативноиздирвателното производство.
Този принцип гарантира независимост при определянето и изпълнението на служебните задължения ; при него съществува забрана за произволно вмешателство в дейността на изпълнителния орган.

Оперативната самостоятелност е една от възможностите по превръщане на абстракцията закона в конкретни действия.
Най-важната черта на оперативната самостоятелност е да изпълни и приложи най-качествено закона съобразно конкретната ситуация, тя се развива в рамките на закона и на условията му , дава възможност на длъжностните лица да изпълняват оптимално и творчески своята компетентност.

Съотношението закон – оперативна самостоятелност може да се разглежда като баланс между свободното решение на оперативния орган и рамката, очертана от правилата на закона, в която то се проявява.

Принципът самостоятелност се използва съгласно принципът на законност, не може самостоятелността да излезе извън границите на законите.

Всички принципи независимо дали те са от общите или отраслови се използват при оперативноиздирвателното производство.
Всички те са тясно свързани помежду си и се използват едновременно или последователно при изпълнение на оперативноиздирвателното производство.

Оперативноиздирвателната дейност е система отт организационни , профилактични и оперативноиздирвателни мероприятия , осъществявани в рамките на компетентността на оперативноиздирвателните органи и взаимодействащите с тях служби и подразделения с цел решаване задачи на борбата с група престъпления.

Оперативноиздирвателната дейност е невъзможна без своите принципи , които изграждат същността на оперативнотоиздирвателното производство.

Етикети: курсова по криминалистика, курсова по право, реферат по криминалистика, реферат по право

Този материал съдържа 5,064 думи.
Ако ще ти свърши работа, може да помогнеш на друг, като качиш нещо твое :)