Курсова – Характеристика на търговско дружество


 Категория: Курсови работи


Правен статут

Търговското дружество е регистрирано като еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), с едноличен собственик Валентин Новаков. Законово изискуемият минимален основен капитал е внесен в размер на 50000 лева, състоящ се от апортна вноска – фургон и парична вноска, внесена по разплащателната сметка на предприятието от едноличния собственик.
Дружеството е с неограничен срок на съществуване. Капиталът е разпределен в десет дяла по 5000 лева всеки, собственост на Валентин Новаков.
На 9 декември 1998 г. се взема решение за увеличаване на капитала на дружеството вследствие увеличаване на номиналната стойност на дяловете и техния брой. Решение на едноличния собственик на капитала е последният да стане 5 600 000 лева. Стойността на увеличението произхожда от непарична вноска, оценена надлежно по реда на тогавашния Търговски закон, и от допълнителна парична вноска на собственика. Капиталът е разпределен в 56 дяла по 1 000 000 лева всеки. След създаване на дружеството то формира допълнителни резерви в размер на 3000 лева за сметка на печалбата си. През следващите години допълнителните резерви се увеличават на 4000 лева. През 1998 г. те достигат 5000 лева, но през 1999 г. са намалени отново на 4000 лева.

Управленска структура

Съгласно чл. 147 от Търговския закон (ТЗ), който урежда управлението на едноличното дружество, едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. В случая управлението на дружеството се извършва от едноличния собственик.
За целите на ТЗ има сключен договор в писмена форма между едноличния собственик и дружеството, понеже дружеството се управлява от неговия собственик.
Едноличния собственик упражнява правомощията на Общото събрание на съдружниците, решава въпросите от компетентността му, за което се съставя писмен протокол в същата форма, в която следва да се съставят решенията на Общото събрание на съдружниците при многочленно дружество с ограничена отговорност.
Управителят координира цялата дейност на предприятието. Съществува следната управленска система: управител – бригадири на отделните обекти – работници. Единственият орган, който взема решенията е управителят. Бригадирите на отделните обекти имат задача да координират преди всичко действията на отделните работници в бригадата, да съблюдават за правилността на изграждане на строително-монтажните работи, като нямат право да вземат каквито и да било решения извън посочените по-горе.
Отчитайки сложната икономическа обстановка в страната, както и сезонния характер на дейността, за нуждите на предприятието в отделни сезони работниците достигат до 30, а в някои са 2-3 души.
Всичко това говори за една динамична управленска структура през годината, ако изобщо можем да кажем, че такава съществува в предприятието, защото всички важни решения са съсредоточени в едно лице – управителят – едноличният собственик. Липсата на финансов, счетоводен и други отдели ясно подчертава горното становище.

Производствена структура

1. Строителна дейност
Предмет на дейност на предприятието е преди всичко строителството. От 2000 г. то развива и нова и нова дейност – дърводобив. Транспортната дейност преди всичко, а и от 2000 г. е изцяло за собствени нужди, т.е. тя е спомагателна. Предмет на дейност е и проектирането, но то е по-малко застъпено. За целта проектирането ще бъде разгледано като една от производствените фази на строителството, поради това, че на практика ако предприятие изготвящо проекти за строителство осъществява строителство, то строителството се възлага на него.
В предприятието е застъпено както цялостното строителство на един обект, така и на отделен подобект или строително-монтажни работи.
Фазите в производствената структура на строителната дейност при построяване на един обект са следните:
1) Сключване на договор.
Договорът може да бъде сключен за изготвяне на проект, за строителство по вече изготвен проект, както е възможно да се съчетаят и двете дейности
2) Изготвяне на проект.
Тази фаза може да бъде и последна, ако двете страни са се договорили само проекта да бъде изготвен от предприятието, но не и осъществен от него. Възможно е и да бъде пропусната тази фаза при строителство по вече изготвен обект от друго предприятие. Но ако договора е сключен за строителство на обект чрез изготвяне на проект от страна на строителното предприятие, то без тази фаза е неминуемо.
3) Подготовка на обекта.
На този етап от производствената структура се доставят съответните конструкции, платна, материали, заграждане на обекта ако е необходимо.
4) Строителство.
Започва изпълнението на проекта по отделни строително-монтажни работи, подобекти.
5) Фактуриране на отделните строително-монтажни работи или подобекти след като те бъдат одобрени от инвеститора.
6) Издаване на актове и протоколи за отделните строително-монтажни работи.
Те се съставят съвместно с представители на инвеститора.
7) Завършване и приемане на целия обект.
Издават се съответните актове и протоколи.
8) Осъществяване на окончателното разплащане между двете страни
Възнаграждението се определя по способа: разходи плюс определен процент печалба.
2. Дърводобив
Добиват се дърва за крайно и производствено потребление.
1) Поръчка за добив на дърва
В тази фаза предприятието и клиентът договарят количеството дърва, които ще се секат и техния вид.
2) Маркиране и отсичане
Първоначално дърветата се маркират, след което се отсичат.
3) Подготовка на продукцията за последваща продажба
На този етап дърветата, които са отсечени се оформят на трупи.
4) Натоварване на оформените трупи в превозните средства
5) Доставка до клиента
3. Автотранспорт
Тази дейност се характеризира преди всичко с предоставянето на услуги за нуждите на предприятието и трети лица. Имайки предвид, че тази дейност не произвежда продукция, а доставя услуги, не можем да кажем, че тук съществува някаква производствена структура.
Транспортните услуги, предоставени на трети лица при тяхното изпълнение преминават през следните фази:
1) Сключване на договор между предприятието и клиента
2) Извършване на услугата
3) Осъществяване на разплащането

Структура на финансово-счетоводния отдел.

Счетоводството на дружеството (предприятието) се води от “Одит Консулт М” поради липсата на такъв отдел в предприятието. За целта ще разгледаме структурата на счетоводна кантора “Одит Консулт М”, приемайки я за счетоводен отдел на предприятието.
“Одит Консулт М” е регистриран в Добричкия окръжен съд, като седалището и адреса на управление е град Каварна. Предприятието има офиси в Балчик и Добрич. Дейността на отделните офиси се координира от дипломиран експерт-счетоводител – един от собствениците на предприятието. В офиса в град Балчик, където се води счетоводството на “Валдес” ЕООД работят двама счетоводители. Единият от тях изпълнява функциите на главен счетоводител, а другият на оперативен. Всеки един от тях изпълнява ролята както на счетоводител, така и на касиер за предприятие “Валдес” ЕООД.
Оперативният счетоводител подрежда документацията, фактурите на предприятието в съответните папки, контира ги, след което ги предава за проверка на главния счетоводител. Така контираните фактури, които са одобрени се въвеждат от оперативния счетоводител в счетоводна програма. Оперативния счетоводител съставя касовите ордери и платежните нареждания като ги връчва за одобрение и подпис на главния счетоводител. Той изготвя справки-декларациите по ЗДДС, подготвя дискети, които лично предава на данъчната администрация. В началото на месеца събира банковите извлечения на фирмите от съответните банки, фактурира услугите, които извършва счетоводната кантора на своите клиенти, внася в определените срокове данъка, дължим от отделните предприятия по ЗДДС.

Организация на документооборота.

След като една фактура, по която “Валдес” ЕООД е клиент, бъде издадена от доставчик, тя се предава на управителя на дружеството или на работника, т.е. подотчетно лице, който от своя страна я предава на управителя. Той на определен период от време, обикновено една седмица, носи фактурите, които е събрал от своите доставчици и които е издал в счетоводната кантора. В кантората фактурите, по които “Валдес” ЕООД е клиент се подреждат в папка “доставчици” с пореден номер1. Ако съответния доставчик е основен му се прави отделна папка.
Фактурите, по които “Валдес” ЕООД е доставчик се издават от управителя на дружеството в три екземпляра. Първият екземпляр е предназначен за клиента, а втория се предава в счетоводната кантора, където се прикрепя към папка “клиенти” с пореден номер 2. Третият екземпляр остава на кочана.
Банковите извлечения се подреждат в папка “разплащателна сметка” с пореден номер 3, а ако предприятието има и друга разплащателна сметка, за нея се открива отделна папка. Те се събират от главния счетоводител в началото на всеки месец и се отнасят за предходния.
Приходните и разходните касови ордери се издават от счетоводителите в кантората, след което се връчват за подпис на управителя. Прикрепят се към папка “каса” с пореден номер 5.
За всеки отделен вид документ като касов ордер, счетоводна справка, фактура за приход, фактура за разход, банково извлечение се открива отделна папка, в която документа надлежно се прикрепя. Фактурите за приход и разход се подреждат по дати, банковите извлечения по номера, а може и по дати, касовите ордери и счетоводните справки по номера. Подредените по този начин документи се контират и въвеждат в счетоводната програма.

Характеристика на прилаганата счетоводната програма.

Счетоводната програма, с която работи “Одит Консулт М” е съставена в град Бургас. “Торнадо” е с версия 7.07 и е под управление на DOS. Както всяка счетоводна програма, тя е за предпочитане пред ръчното счетоводство, но на лице са и съществени недостатъци при нейното изготвяне, с които се сблъсква крайния потребител.
Програмата може да изведе справки, свързани с:
• салдата по аналитични признаци, които могат да се изведат както стойностно, така и количествено;
• синтетична оборотна ведомост, като тя може да бъде изведена както за текущия период, така и за минал. Възможно е да се зададат параметрите на периода по избор на потребителя;
• аналитична оборотна ведомост. Тя също може да бъде изведена както стойностно, така и количествено;
• хронологични ведомости – могат да се изведат както за текущ, така и за минал период, като параметрите за минал период могат да бъдат произволно зададени от потребителя. Програмата “Торнадо” може да изведе хронологични ведомости по: документ и дата; по номер в папка и дата; по дата; по кореспондиращи сметки; по реда на въвеждане; по избрани аналитични признаци; валутни справки;
• справки, касаещи ДДС ;
- дневник за покупките
- дневник за продажбите
- справка-декларация
• дневник – главна книга;
Това са само някои от основните справки, които е възможно да бъдат изведени.
Прави впечатление, че аналитичната отчетност е много добре организирана.
Счетоводната програма има и някои особености, които биха могли да се посочат като недостатъци. Обикновено първата сметка, която се въвежда е сметката, която е сама, т.е. тя може да бъде както дебитна, така и кредитна. Ако се дебитират две сметки и се кредитира една, това означава, че първата сметка, която ще се запише е кредитната. Това внася леко объркване в началото, но след известен период от време на работа се свиква.
Някои от основните недостатъци на програмата са:
• заложен е само един метод на амортизация – линейният способ
• материалите, продукцията и стоките се изписват само по средно претеглена цена, другите методи не са заложени в програмата
• в програмата не е заложено да изготвя отчет за приходите и разходите, както и баланса на предприятието – те се изготвят ръчно
• при записване на стопанската операция за разход програмата изисква да се посочи предназначението на разхода – за коя дейност се отнася, а не съставя автоматично статията, т.е. да отнесе разхода по предназначение, а е необходимо статията да се състави
За достъп до базата данни на всяка фирма се изисква парола. Програмата представя и индивидуалния сметкоплан на предприятието.

Представяне на индивидуалния сметкоплан на предприятието.

101-основен капитал 499-други кредитори
107-сметка на собственика 501-каса в левове
117-допълнителни резерви 503-разплащателна сметка в левове
122-неразпределена печалба от минали години 507-предоставяне депозити
123-печалби и загуби от текущата година 601-разходи за материали
204-машини, съоръжения и оборудване 602-разходи за външни услуги
205-транспортни средства 603-разходи за амортизация
241-амортизация на дълготрайни материални а 604-разходи за заплати
302-материали 605-разходи за социални осигуровки
303-продукция 609-други разходи
304-стоки 611-разходи за основна дейност
401-доставчици 612-разходи за спомагателна дейност
402-доставчици по аванси 613-разходи за бъдещи периоди
411-клиенти 614-разходи за организация и управление
412-клиенти по аванси 616-социални разходи
421-персонал 629-други финансови разходи
451-разчети с общините 692-разходи за глоби и неустойки
452-разчети за данък върху печалбата 699-други извънредни разходи
453-разчети за данък върху добавената стойност 701-приходи от продажба на продукция
455-разчети по социално осигуряване 703-приходи от продажба на услуги
459-други разчети с бюджета и с ведомства 709-приходи от други продажби
498-други дебитори 721-приходи от лихви
799-други извънредни приходи

Анализ на основните финансово-икономически показатели.

1) Ликвидност
Тя изразява степента на покриване на краткосрочните задължения с краткотрайните активи. Показателя за обща ликвидност показва покриването на краткосрочните задължения с нетните краткотрайни активи. Препоръчителната му стойност е межди 1,2 и 2.В сравнение с 1999 г. коефициентът на общата ликвидност намаля приблизително два пъти, което се дължи основно на скокообразното увеличение на краткосрочните задължения близо пет пъти. За периода ’98 – ’99 г. общата ликвидност нараства с 0,43 пункта, което се дължи на намалението на краткосрочните задължения и слабото увеличение на паричните средства.
Препоръчителните стойности на показателя за бърза ликвидност се колебаят между 1 и 1,2. отново налице е сравнително висока бърза ликвидност. Този показател също е най-висок през 1999 г. като увеличението се дължи основно на увеличението на паричните средства. През 2000 г. налице е отново спад и в този показател, като причината е същата както при предходния.
Коефициентът на незабавна ликвидност напълно съвпада и през трите години с този на бързата ликвидност като резултат, че предприятието няма краткосрочни инвестиции през изследвания период.
Коефициентът на абсолютна ликвидност за първите две години също съвпада с този на незабавната ликвидност, защото през първите две години предприятието няма краткосрочни вземания. През третата година се наблюдава негативен коефициент на абсолютна ликвидност, породен от по-бавния темп на нарастване на паричните средства от този на краткосрочните задължения.
Като цяло в показателите за ликвидност се наблюдава един спад през последната година и въпреки това, те са в границите на изискуемите. Това, което би трябвало да ни смущава повече е, че спадът през последната година е огромен, особено за коефициента на абсолютна ликвидност, който вече е негативен.
2) Рентабилност
Тя изразява ефекта от дейността на дружеството, степента на възвращаемост на капитала, способността му да реализира печалба. Коефициентът на рентабилност на приходите от продажби чертае една тенденция на намаление, дължаща се главно на намалението на финансовия резултат с всяка изминала година. Нетният размер на приходите от продажби през изследвания период не показва нито тенденция на увеличение, нито на намаление, защото и расте и намалява.
Коефициентът на рентабилност на собствения капитал също показва тенденция на спад, дължаща се основно на спад във финансовия резултат. Въпреки нарастването на собствения капитал през последните години, негативната тенденция се запазва. Коефициентът на рентабилност на пасивите също е с негативна тенденция, дължаща се освен на намалението във финансовия резултат, и на увеличение на пасивите. Тяхното увеличение е резултат на нарастването на краткосрочните задължения.
Капитализацията на активите също отчита негативна тенденция, дължаща се отново на слабия финансов резултат. Сумата на реалните активи нараства през отделните години, но това вместо да води до по-висока печалба, се получава точно обратното. Защо се получава следния парадокс: нарастване на реалните активи, а намаление на финансовия резултат? Отговорът на този въпрос трябва да се търси в един по-щателен анализ като се вземат предвид влиянието на фактори като: ефективност на управлението, общата икономическа конюнктура, и други.
3) Ефективност
Тя характеризира съотношението на приходите и разходите. Коефициентът на ефективност на разходите показва колко приходи се реализират с единица разход или по-просто казано, колко приходи са получени с един лев разход. Желателно е този коефициент да е над единица и с течение на времето стойността на показателя да се увеличава или поне да не намалява.
Коефициентът на ефективност на приходите е реципрочен на този на разходите. Показва колко разходи са извършени за един лев приходи.
И двата показателя имат негативна тенденция на развитие, като първият намалява а вторият се увеличава. Това се дължи основно на неравномерното нарастване и намаляване на приходите и разходите спрямо един към друг през отделните години.
Въпреки, че тенденцията и за двата показателя е неблагоприятна, първият е малко над едно, а вторият е малко под едно, но печалбата в случая за предприятието ще идва от голямата маса на разходите.
4) Финансова автономност
Тя характеризира финансовата независимост на предприятието от кредиторите.
От таблицата се вижда, че показателите за финансова автономност показват добра тенденция на развитие за периода 1998 – 1999 г. тази благоприятна тенденция и в двата показателя, които са реципрочни се дължи основно на растежа на собствения капитал и намалението на пасивите с една и съща сума.
Сериозни изменения настъпват през 2000 г. Докато през 1999 г. със собствения капитал могат да се покрият пасивите близо три пъти, то през 2000 г. те трудно ги покриват дори един път. Основната причина за това е изпреварващия темп на нарастване на пасивите спрямо собствения капитал. Тенденцията, която е характерна за другите показатели се проявява и тук.
5) Показатели за обращаемост на краткотрайните материални активи
Тези показатели характеризират ефективността на използване на краткотрайните материални активи. Колкото по-късо е времетраенето на един оборот, толкова по-значителна ще бъде ефективността от тяхното използване. Ускорената обращаемост на краткотрайните материални активи е един от факторите за подобряване на финансовото състояние на предприятието. Тя може да бъде свързана с намалението на разходите по съхраняването на част от тези активи.
Трите показателя показват негативен темп на развитие и през трите години. Като най-драстично е увеличението през 1999 г. спрямо 1998 г. – почти два пъти за показателя за времетраене на един оборот в дни. Времетраенето на един оборот в дни пряко влияе върху показателя за брой на оборотите в дни, като увеличението на първия води до намаляване на втория. Броят на оборотите от 28 оборота през ‘98г. намаля на 15 през ‘99г. и достига своето най-голямо намаление през 2000 г. – 13.
Заетостта на краткотрайните материални активи определя сумата на материалните активи (краткотрайни), която обслужва нетния размер на приходите от продажба. Тенденцията е към ангажиране на все по-голяма част от краткотрайните материални активи за един лев приходи, което е твърде неблагоприятно. Като цяло се наблюдава намаление на ефективността на използване на краткотрайните материални активи.
6) Показатели за вземания от клиенти и задължения към доставчици
Данни за показателя “период на погасяване на задълженията към доставчици” липсват понеже задължения в края на всеки отчетен период към доставчици липсват. Това говори за предприятието като контрагент, който осъществява плащанията към своите доставчици в кратки срокове.
Показателят, който характеризира периода на събиране на вземанията от клиенти също следва негативните тенденции на другите показатели. Най-добър е този показател през 1999 г. когато липсват данни за него, поради факта, че предприятието няма вземания от клиенти. Но за 2000 г. този показател нараства над два пъти спрямо ’98 г. Нарастването на този показател е нежелателно защото, колкото по-дълъг е срока за събиране на вземанията от клиенти, толкова по-малко налични средства ще има предприятието, с които да може да оперира.
За периода 1998 – 2000 г. всички показатели показват една негативна тенденция, която се проявява най-добре през 2000 г. Тази неблагоприятна тенденция е още по-опасна за предприятието, както се вижда от приложение 1, поради това, че увеличението, съответно намалението на всеки един от показателите е почти двойно, а при някои дори и повече.

Етикети: , , ,

Този материал съдържа 3,737 думи.
Ако ще ти свърши работа, може да помогнеш на друг, като качиш нещо твое :)

Остави коментар по "Курсова – Характеристика на търговско дружество"